№ 476
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.ева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело №
20201100509808 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 11.03.2020г., постановено по гр.дело № 62277/2019г. по
описа на СРС, ГО, 76 състав, са уважени обективно кумулативно съединените
искове предявени от Г. Н. Т. срещу Главна дирекция „Г.П.“ при МВР, както
следва: иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР за заплащане на сумата от 1 852, 75 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на
длъжността „полицай“ в ГКПП Аерогара София към РД „Г.П. – Аерогари при
ГД „Г.П.“ – МВР за периода от 01.07.2016г. до 29.10.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 266, 07 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 28.10.2019г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника Главна дирекция „Г.П.“ при МВР, в която се поддържат
оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че в
1
противоречие с материалния закон и чрез необосновано тълкуване на
приложимата към случая нормативна уредба, решаващият съд е постановил
неправилно решение. В жалбата се сочи, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. При формирано надвишаване на нормата работни часове на
служителя е било заплащано на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
възнаграждение за положения извънреден труд. При изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден
труд, е приложена нормативната уредба по специалния закон – ЗМВР. В
случая редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители
извън редовното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители, са определени в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. на министъра на вътрешните работи. Въззивникът поддържа
довод, че в процесния случай е неприложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като по отношение на
служителите на МВР е действала друга наредба, в която липсва изрична
норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефицент. Аргументира становище, че е налице
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и не може да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 1
от НСОРЗ. Сочи, че в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно
време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по
трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.
247 и чл. 250 от КТ. Поддържа, че превръщането на нощните часове положен
труд с коефицент 1, 143 е установено с цел увеличаване заплащането на
положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0, 25 лева, а не за
генериране и заплащане на извънреден труд, както и че в системата на МВР е
разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд.
Въззивникът счита, че тези установени правила водят до извод за
неприложимост на посочения коефицент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.
2
Съществуващото между страните служебно правоотношение е
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, в които няма препращаща норма за субсидиарно приложение на
разпоредбите на КТ и издадените въз основа на същия подзаконови
нормативни актове, включително и НСОРЗ. Поддържа се, че ЗМВР е
специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като установява различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна в производството – Г. Н. Т., оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното
решение за правилно и обосновано. Аргументира становище, че разпоредбите
на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не
дерогират общите правила на КТ относно приравняването на нощния труд на
дневен и заплащането му като извънреден труд, при условие че такъв е
положен. Сочи, че ищецът е държавен служител, а нормата на чл. 50а, ал. 2 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/ предвижда субсидиарното приложение
на КТ относно допустимостта, продължителността и заплащането на
извънредния труд. Освен това КТ е нормативен акт от по-висок ранг в
сравнение със ЗМВР и ЗДСл. Поддържа, че посочените два закона могат да
регламентират отношения, уредени от КТ по различен начин, но не такъв, че
да бъде влошено положението на лицата в сравнение с правните разрешения,
предвидени в КТ. Счита, че при наличието на празнота в съответния
нормативен акт следва да се приложат правилата на КТ. С оглед изложеното е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179,
ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
3
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния
съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че през
процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение,
по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „полицай“ в ГКПП
Аерогара София от Гранично полицейско управление – София към РД „Г.П. –
Аерогари при ГД „Г.П.“ - МВР, със специфично наименование „младши
инспектор“, считано от 05.05.2015г., както и че е полагал труд на смени от 12
часа при 5-дневна работна седмица от 8 работни часа на ден, включително е
полагал и нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото
законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата
през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез
нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични
функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до
по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или
4
служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.
Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ – чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение №
14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. –
ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на
смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. –
ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч.
и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител
5
вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация в приложимата за случая редакция, допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч.
до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв; а за положен извънреден труд за работа при
сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително
възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.
ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За
неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират
разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези
закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка
при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на
общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При липса на
изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то
приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата
за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни
възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за
положен нощен на държавни служители в МВР е изрично уредено от
законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характерът на правоотношенията, които
уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните
служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да
са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При
така възприетото съдът приема, че държавните служители в МВР имат право
на допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на
чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144
по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК).
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
6
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр.
3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на
РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва
правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал.
1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/. Това обаче не следва да се тълкува
като въведена забрана или изключение от правилото, установено в КТ и
издадените подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск в
приложимата наредба е празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките. Да се приеме противното означава служителите на МВР
да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители – по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения.
Това тълкуване е в съответствие с основния принцип на равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители,
7
полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална
закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в
специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от
м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при
сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Доколкото в действащата за процесния период Наредба от
29.07.2016г. е посочено, че отново се касае до сумарно отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и
субсидиарно приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Да се
приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на
отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия
и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието
/работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би
довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл.
6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /така решение
№ 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV ГО/.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя
за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд. Съгласно нормата на чл. 8 от
НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. С оглед
изложеното се налага извод, че двете разпоредби се прилагат едновременно,
т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефицент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнатраждение за нощен труд.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
8
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това
е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е.,
от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на
нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През
исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва
да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната
продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно
отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 96, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от
01.01.2018 год./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е
установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2
КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода.
Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл.
9
9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018
год./, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено
работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само
през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни
работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над
тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
кофициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото
правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през
процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1 888 часа,
които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно
време възлизат на 2 158 часа. Възнаграждението за разликата от 270 часа –
разлика между положен нощен труд и преизчисления с коефицент 1.143, е в
10
общ размер на 1 852, 75 лева, а обезщетението за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.10.2016 год. до 28.10.2019 год. – на 266, 07 лева.
Установено е също така, че отработените от ищеца часове на смяна и
съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената норма
часове, т.е. налице е положен извънреден труд, за който се дължи
възнаграждение в размер на 1 852, 75 лева.
В този смисъл и при съобразяване на обстоятелството, че задължението
за заплащане на претендираното възнаграждение е възникнало като срочно
/след изтичане на всяко тримесечие – чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г./, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са изцяло основателни.
Така формираните изводи не противоречат на решението на съда на ЕС
от 24.02.2022г., постановено по дело С-262/2020 /образувано по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. "а" от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003
относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл.
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в
рамките на спор между служител и Главна дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР по повод отчитането и заплащането
положените часове нощен труд/. С посоченото решение не е даден конкретен
отговор на въпроса за приложението на общата правна уредба на България в
правоотношенията с държавните служители /служителите на МВР/,
доколкото тълкуването на национални правни норми не в обхвата на
компетентността на СЕС. В решението обаче е прието, че чл. 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. В процесния случай не е установен по делото обективен и разумен
критерий за разликата в третирането на полагащите нощен труд по трудово
правоотношение и тези по служебно правоотношение. Разликата в
допустимата продължителност на работните часове – нощен труд по
11
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не
отразява допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в
третирането. В решението на съда на ЕС се сочи още, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C 882/19,
EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна практика). При недоказаност на
обективен и разумен критерий за разликата в третирането се налага извод, че
същата е несъвместима с правото на ЕС и води до необходимост
националният съд да тълкува националното право по начин, съответстващ на
приложимата разпоредба от първичното право. Ето защо следва да бъдат
приложени нормите, уреждащи преизчисляването на нощния труд в дневен.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски. В
тази връзка и след като взе предвид своевременно направеното от
жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
12
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от
02.07.2020г., в който е уговорен адвокатски хонорар от 800 лева, която сума е
заплатена изцяло в брой от възложителя. Материалният интерес в конкретния
случай възлиза на 2 118, 82 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция – ДВ, бр. 68 от 2020г., при интерес от 1 000 до 5 000
лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лева + 7 % за горницата
над 1 000 лева. В случая то е равно на 378, 32 лева. Въззивният съд намира, че
заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа и
правна сложност на делото /въззивното производство се е развило в 1 съдебно
заседание, като не са събирани доказателства, а конкретният правен спор не е
с твърде висока правна сложност/, се явява прекомерен и следва да бъде
намален до 400 лева. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63902 от 11.03.2020г., постановено по
гр.д. № 62277/2019г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Г.П.“ при МВР, гр. София, бул. „*******
да заплати на Г. Н. Т., ЕГН **********, гр. София, жк „******* на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 /четиристотин/ лева – разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14