№ 308
гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220101814 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът С. И. П., редовно уведомен от предходното съдебно заседание
чрез пълномощника си, не се явява. За него се явява адв. В. П., редовно
упълномощен да го представлява от преди.
Ответниците И. К. Т. и К. И. Т. не се явяват, редовно уведомени от
предходното съдебно заседание чрез пълномощниците си.
За ответника И. К. Т. се явява адв. Р. П., редовно упълномощен да го
представлява от преди.
За ответника К. И. Т. се явява адв. Е. К-П.а, редовно упълномощена да
го представлява от преди.
Явява се вещото лице Г. Х. К..
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К-П.А: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпила писмено молба от ищеца, чрез
1
пълномощника им адв. В. П., с вх. № 1619/23.01.2023 г., в която се излагат
съображения за разследване за евентуални неверни показанията на св. П. по
предходно дело между някои от същите страни, към което се прилагат
писмени доказателства, че тя е знаела, че е разследвана.
АДВ. П.: - Аз съм се позовал на това, което е на стр. 14, Вашето
определение. Въпросът е свързан с евентуално лъжесвидетелстване на св. П. и
има отношение към проверка на показанията й. Тогава сте допуснали въпроса
и съм се мотивирал в молбата, че е неправилно, незаконосъобразно беше
направено от колегите и затова аз съм ги оставил тези въпроси, изследвал съм
въпроса, и така. Тя е знаела това нещо, направила това нещо. Плюс това, не
виждам как чл. 121 ще й помогне. Тя нито ще се уличи в престъпление, нито
нещо друго. Това е факт, който не можеш да го обориш. Дело има, да, реално
погледнато тя не е осъдена, но факт е, че има дело.
АДВ. П.: - От името на доверителя ми И. Т. завявам, че не съм получил
препис от молбата, депозирана на 24-ти януари, достъп до нея съм имал с
оглед дадения ми достъп до ЕПЕП, но към молбата в електронното досие не
са прикачени каквито и да е писмени доказателства, така както са изброени,
от едно висящо наказателно производство пред друг състав на Пазарджишкия
районен съд. Заявявам, че представените доказателства са неотносими към
предмета на настоящото дело. Приемането им измества предмета на спора, в
анализ на, мога да кажа, безбройните дела от общ и частен характер между
семействата, сегашните, на ищеца П. и К.а П., срещу бившия й свекър –
доверителя ми и бившият съпруг, за когото пък П. е бил женен към онзи
момент. Един сапунен сериал за патриархалното общество на гр. Ветрен, и
което непрекъснато се извършва от колегата П., като по всяко едно от делата
вкарва доказателства, включително писмени и гласни доказателства,
депозирани по други дела и нямащи нищо общо с настоящото дело. В
многостраничното писание се прави опит да се дискредитират предварително
и да Ви се на практика укаже как да цените тези показания на свидетелката Е.
П.. Нещо, което считам, че е недопустимо и следва да го извършите при
решаване на делото по същество, така, както е във Вашата дискреция да
преценявате и останалите доказателства и експертизи. На следващо място, в
т. нар. молба се прави за пореден път внушение за извършено престъпление
от някой от свидетелите по безбройните дела между страните. И на Вас Ви се
вменява сега да прецените извършено ли е престъпление, не е ли извършено
2
престъпление, и този път Вие да пуснете сигнал до прокуратурата вместо
колегата П.. Като счита, че е извършено престъпление, да си пусне за пореден
път сигнал за нещо. Дали има, или няма, е неотносимо към цененето на
показанията. Аз не участвам в друго производство и дори и да има висящо
производство по посоченото от колегата НОХД, това не означава – той Ви го
внушава, и Вие сега как няма как да ми кажете, защото в момента, в който
кажете как ще го прецените, ще следва да направя отвод на състава, защото е
предубеден. Така, че напълно ми е ясно какво, в залата, ще кажете сега. Аз
развивам тезата си за това, че не следва да бъдат приемани като доказателства
протоколи от висящо наказателно производство и да се съпоставят с,
подчертавам, отказ на свидетел да дава показания. С опита на колегата да
вмени, че аз като адвокат, без да съм упълномощен, съм давал съвети на
свидетел в настоящото производство. Няма да слизам до нивото на колегата
П. в изпълнение на етичния кодекс на адвокатурата и да разсъждавам за
поведението му към останалите колеги адвокати в залата, но цялата молба се
отнася до това – как следва Вие да цените показанията на св. Е. П., за
обстоятелства, които не са относими към това, И. и К. Т.и отправили ли са
заплахи за убийство, по което има влязла в сила присъда. Колкото и да не ми
се иска, колкото и да се противопоставяме, има влязла в сила присъда –
толкоз. За това, има ли магазин, пък как е разположен този магазин, пък какво
е станало при някакви други караници, разправии в тази сага, няма
отношение към причиняването на вредата. Затова моля да не приемате като
писмени доказателства каквито и да е документи, снимани по висящо
наказателно производство и опит за приобщаването им в настоящото
гражданско производство, а самостоятелно да си прецените показанията на
всички свидетели по отношение предмета на настоящия иск за непозволено
увреждане от телефонен разговор, проведен на опредЕ. дата… знам я, но не
искам да я споменавам, по принцип говоря, и какво отражение това е дало
върху състоянието на пострадалия П. в настоящия процес. Заявявам, че ако
въпреки всичко решите да приемете тези доказателства ще искам… отвод не
мога да искам на съда за това, че е приел доказателства, аз мога да му искам
отвод само ако е изразил предварително становището си по изхода на делото,
така че моля да не ги приемате като неотносими към спора, но ако ги
приемете, ще искам да ангажираме и ние доказателства по безбройните други
дела за поведението на С. П.. Вие преценете.
3
АДВ. К-П.А: – Уважаема госпожо председател, споделям становището
на адв. П. касателно неотносимостта на представените писмени доказателства
описани във въпросната молба. Не сме се запознали със същите, тъй като в
електронното досие на делото същите не са входирани с оглед неприемането
им към настоящия момент. Считам същите за неотносими, и считам, че с тях
ищцовата страна в лицето на процесуалния представител се опитва да прави
внушение касателно свидетелските показания на Е. П. и отново прозира в
самата молба на страница… не е означена страницата: „Свидетелят Е. П.
отново не каза истината пред съда и отоново с цел да навреди на ищеца, който
е неин бивш съпруг, каза неистини“. Отделно от това, св. П. при разпита си
ясно заявява: „Бяха толкова много дела, че вече не мога да си спомня дали
съм била свидетел по дело срещу К.а и С. за събитието на мегдана“ – стр 14.
Обстоятелството, от друга страна, че имало дело с частен характер, не
променя обстоятелството, че на всички участници са издадени
предупредителни протоколи от органите на реда, приложени като писмени
доказателства по делото. Ето защо считам, че описаните три броя писмени
доказателства – протокол, присъда и решение, от колегата П. са неотносими,
тъй като нямат отношение към предмета на настоящия спор. А по отношение
на описаните като писмени доказателства протоколи от висящ процес,
наказателен, от общ характер, считам, че същите, освен че са злоупотреба с
права, също са неотносими, тъй като не касаят изхода на спора, а напротив,
правят се опити за внушение в председателя на съда да се дискредитират
свидетелски показния преди изобщо да има постановена присъда, е ли
виновен един гражданин или не по повдигнатото му обвинение. В случай, че
приемете същите доказателства, писмени, за относими и ги приобщите към
доказателствения материал по делото, ще Ви моля да ни дадете възможност
да ангажираме други, с оглед оспорването на същите.
АДВ. П.: Включително, прощавайте, и за това по висящото наказателно
производство, от кого и как е подаден сигналът, не се ли касае за набедяване.
АДВ. П.: – Уважаема госпожо председател, ще пропусна всичките тези
клеветнически и всякакъв род твърдения по отношение на мен от страна на
адв. П., което не му прави чест, но това си му е явно стил. На второ място,
искам да кажа още веднъж, на стр. 14 по отношение на този свидетел Вие
допуснахте един въпрос. Този свидетел, без да бъде поискано каквото и да е
4
действие от страна на колегите, помощ ли да кажем, съдействие ли и т.н., за
да се направи устно, да се включи в протокола, двамата колеги скочиха като
не знам какво, то е записано в протокола – единият твърдеше едно, другият
твърдеше друго. По-важното е, че аз съвсем случайно зададох този въпрос.
По-важното е друго – оказа се неоспорим факт това, което съм написал – че
тя е привлечена като обвиняема, че има производство, по което е минало
разпоредително заседание, в което твърди, че е наясно с обвинението, по-
нататък, че има насрочено следващо заседание, и т.н., и т.н. – нищо лошо не
съм направил. Дадено ми беше разрешение и съм се запознал, извадих това,
което има – само двата протокола, за останалото съм си водил бележки. Това
го направих с една-единствена цел. Колегата в залата е защитник на тази
жена, и най-малкото този колега би трябвало да е наясно какво се развива по
това дело, а тук ми развива разни теории. Нито съм обвинил госпожа Е. П. в
каквото и да е престъпление, нито съм й казал – изрично съм записал, че
конституционното право на невиновност при нея действа, но аз считам, че с
оглед въпроса, който вие допуснахте и определението, което четохте, трябва
да се изясни този въпрос, и съм го записал изрично, че в крайна сметка този
свидетел трябва да го преценявате в контекста на всичко, нищо по-различно
не е направено. Що се касае до втората част, които са представени
доказателства, значи, колегите не е лошо да вземат се огледат какво правят те,
и в следващия момент не тук да словоблудстват в съдебна зала и да ми
говорят разни работи, защото в писмения отговор, госпожо съдия, освен
всичко друго са представили също доста неотносими преписки. Единствената
цел на тези неща, тогава го заявих и е записано в протокола, някакво си
НЧХД, оттам нататък решение по дело и т.н., и т.н. Значи, когато правиш едно
нещо и си защитаваш клиента, ти си преверен, когато другата страна, в мое
лице, иска да покаже на съда, че има неща, които също следва да се вземат,
тогава не следва да се извършват. Ами, то е просто, госпожо съдия – тази
свидетелка е ползвана многократно, не каза нищо лошо. Изборът на страна да
се позовава на свидетели е изконно право, но все пак за мен би трябвало вече
да стане ясно, че определени свидетели следва да се поправят и в съдебна
зала да говорят само истината, за която носят отговорност. А що се отнася, и
с това ще завърша, до забележката на адв. П., че не е ясно кой е изпратил
сигнала, за да се образува това досъдебно производство срещу четирима
човека, включително Е. П., включително и в момента да има съдебно дело, да
5
беше попитал колегата П.а, и тя щеше да му каже, че там в обвинителния акт
е записано, че сигналът е подаден от съдия Лесенски. Нито сме писали
сигнал, нито сме писали каквото и да е. Съдия Лесенски прецени и изпрати
сигнал до прокуратурата. При това положение аз също поставям въпроса в
тази насока, защото Е. П., нейните показания по това НЧХД на Мегдана бяха
дискредитирани, тотално от съдията по делото, за да оправдае подзащитния
ми. И няма как тази госпожа, явявайки се на поредното заседание, да ги
говори тези неща, затова съм го направил.
АДВ. К-П.А: – Ако това не са внушения, Ваша чест, какво са?
АДВ. П.: – Действително, но няма да падна на това ниво, да взема…
АДВ. П.: – Ако искаш, падай, бе, ако искаш, ставай. Стига вече.
АДВ. П.: – Не съм бе, а съм колега.
АДВ. П.: – Стига, стига вече, миналия път не съм казал гък, ти скача
като заклан.
АДВ. П.: – Моля да бъде отразено в протокола, обстоятелството за това,
което заяви, да не подскачам като заклан, и като не знам какво, има
звукозапис, ако това не бъде записано, ще искам да бъде допълнен
протоколът, защото преди малко казах, че е нарушен всякакъв етичен кодекс
на адвокатурата от това поведение и затова ще моля да бъде отразено как
подскачам като заклан.
Съдът счита, че не са необходими за решаването на делото
доказателствата, свързани с образуваното наказателно производство за
лъжесвидетелстване срещу Е. П.. Дори и да се установи, че такова дело има,
а съдът не поставя под съмнение твърдението на адв. П., че има такова дело,
това малко би допринесло за изясняване на истината по настоящото дело, тъй
като, първо, производството не е приключило, второ, дори и да е приключило,
пак това не означава непременно, че показанията й по настоящото дело са
съществено неверни, и трето и главно – самите й показания по настоящото
дело се отнасят до страничен детайл в отношенията между страните, който,
макар да не е неотносим, все пак е установим и с други показания и
доказателства, и не е нужно само на показанията на свидетелката П. да се
отделя такова внимание. Поради изложеното съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмени
доказателства на приложените към молбата на адв. П. с вх. № 1619/23.01.2023
г. писмени доказателства по наказателно дело на Районен съд Пазарджик №
884/2022 година, поради това, че не са необходими.
АДВ. П.: - Ще моля, госпожо председател, с оглед Вашето
определение, да бъдат върнати и да не се намират в кориците на делото.
СЪДЪТ ВРЪЩА на адв. П. приложенията към молба с вх. №
1619/23.01.2023 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото са постъпили заключения по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза с вх. № 21012/19.10.2022 г. и
вх. № 21199/21.10.2022 г., които са депозирани от вещото лице Г. К., в срока
по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ по
заключението на депозираните съдебно-психиатрични експертизи.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Х. К.: - на 46 години, българка, български гражданин, разведена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните, клиничен
психолог.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
АДВ. П.: - Госпожо председател, ако разрешите, преди да изслушаме
вещото лице К., аз считам, че не следва да бъде изслушвана експертизата, по
следните наши възражения. Съгласно исковата молба, направените с нея
доказателствени искания и Вашето определение за допускане на експертиза е
допусната съдебно-психологична експертиза. По делото е депозирана друг
вид експертиза – психологично-психиатрична експертиза. И двата екземпляра
са посочени като такава експертиза, а те се различават тези експертизи.
Второ, депозирани са две заключения, които се различават както по
структура, така и по изводи. И трето, дадена е диагноза по МКБ-10 с № F48.8,
което може да бъде дадено само от лекар психиатър, поради което моля да не
се изслушва заключението на вещото лице К., която е клиничен психолог, а
не психиатър. Затова да бъде определено или да бъде изготвена експертиза от
7
психолог и психиатър, или да бъде изготвена само психологична експертиза,
каквато е поискана и каквато сте допуснали.
АДВ. К-П.А: - Искам само да допълня, че не само в заглавието на
депозираните две заключения от клиничния психолог К. се съдържа съдебно-
психологична психиатрична експертиза, но и съдържанието на въпросните
две експертизи касаят именно и изследвания от компетентността на експерти
лекари психиатри. Така зададените въпроси и допуснати от Вас, считам,
особено първият въпрос, в които се коментира МКБ-10, не са от
компетенциите на лице без висше медицинско образование, с което съм
сигурна, че ще се съгласи и госпожа К..
В.Л. К.:- Не, защото имам право. Точно това ми е работата.
АДВ. К П.А: - Няма да влизам с Вас в спор.
В.Л. К.: -Това ми е работата, затова съм клиничен.
АДВ. П.: - Госпожо председател, по отношение на доводите за това, че в
титула има записано психиатрична експертиза, аз мисля че вещото лице
трябва да отговори, но разсъждавам на темата, че това е граматическа грешка
при изписването. Що се отнася до другите въпроси, които бяха изложени от
колегите, считам, че вещото лице може да отговори на въпросите на съда.
Също така, считам че вещото лице, след като е клиничен психолог, работи в
ДПБ, като такъв има познания и има правото, евентуално да квалифицира
едно състояние, ако е близко такова до кодовете – медицински кодове, затова
Ви моля да не приемате доводите на колегите и да изслушаме вещото лице.
АДВ. К-П.А: - Ваша чест, съгласно Наредба № 23 за съдебно-
медицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните
експертизи, единствено съдебно-психиатричната експертиза има право да
установява психично състояние на лице. В нашия случай вещото лице, макар
клиничен, но психолог без висше медицинско образование, е дало заключение
за психично състояние на лице, коментирайки, че същият страда от
психастения, което е психично разстройство по МКБ, ето защо твърдя, че К. е
некомпетентна да даде отговор на този въпрос.
АДВ. П.: - Аз моля да дадете думата на психолога и да не се правят
предварителни внушения и т.н.
В.Л. К.: - Психастения е част от тревожните разстройства, не е отделна
8
диагноза. И имам квалификация по психодиагностика и това ми е работата, за
доуточнения на диагнози.
Съдът намира по отношение на заглавието на експертизата и
названието, което е употребило вещото лице, следното:
Наистина психиатрична би следвало да бъде наречена експертиза, която
се извършва от психиатър, но квалификацията й като психиатрична не се
отразява на същината й в случая, така, че съдът не счита, че това е причина за
неизслушване на вещото лице. Колкото до компетентността един клиничен
психолог да се произнася по въпроси, свързани с разстройства по МКБ-10,
съдът също не счита, че има причина да не изслушва вещото лице.
Действително МКБ-10 съдържа диагнози, които се поставят от лекар, но
работата на клиничния психолог има пряко отношение специално към
психичните разстройства, особено тези, които не ги считаме в пълния смисъл
за заболявания, както и към психическото санкциониране на лицата с такива
разстройства. Клиничният психолог работи в болнично заведение,
сътрудничи с психиатър, по тази причина би следвало да е компетентен да
разпознае белезите на едно разстройство на паметта и на емоциите. Това не
означава, че психологът поставя диагнози сам или, че предписва лечение, но
за целите на настоящото производство също следва да се счита за
компетентен да отговори на поставените въпроси. Относно възражението за
разликата в текста на двата екземпляра разликите са несъществени, не се
отразяват на отговорите на въпросите. Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответната страна да бъде
изслушано от вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ по
заключението на съдебно-психиатрична експертиза с вх. № 21199/21.10.2022
г.
В.Л. К.: - Поддържам заключението си, че С. П. е преминал през остра
стресова реакция, което е преминало в посттравматичен стрес. Приложила
съм MMPI – това е най-големият въпросник в света от 600 въпроса,
диагностичен, стандартизиран за България, специално обучение съм
9
преминала, и други тестове за изследване на когнитивното функциониране –
клинични, невропсихологични.
АДВ. П.: - Само един въпрос имам. Тъй като в обстоятелствената част,
най-накрая, сте се спрели на продължителността на времето, на симптомите и
състоянието на подобни стресови реакции и на посттравматичното стресово
разстройство, но с оглед на зададения въпрос каква е продължителността на
тези с психологични състояния при С. П., допуснат от съда, Ви моля да
уточните при него каква е била продължителността, психологичното
състояние на острата стресова реакция и в последствие на посттравматичното
стресово разстройство, защото в заключението не сте го отразили?
В.Л. К.: - Посттравматичният стрес може да бъде до шест месеца в
зависимост от личността, от личностовите характеристики и
предразположеност – начинът, по който се приема случващото се. Всеки
човек е индивидуален. При него към сегашния момент не съм го изследвала,
тогава изследването показва, че е имал показания за посттравматичен стрес.
Към момента на изследване е имал показания – изследването показва, че е
минал през остра стресова реакция и е достигнал до посттравматичен стрес.
Към момента – днешна дата, не съм го изследвала, за да знам дали все още е
така.
ВЪПРОС ОТ СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ: - Може ли да се определи
доколко състоянието на С. П. в момента на прегледа е свързано точно със
събитието на 19.06.2017 г. – разговора по телефона и твърдените заплахи, и
доколко е в резултат от някакви други събития в неговия живот – било
свързано отново с отношенията с бившата му съпруга, било с трети лица или
други събития – може ли това да се отграничи и ако може, Вие правили ли сте
опит да го отграничите?
В.Л. К.: Значи, постравматичен стрес трябва наистина да е събитие,
значимо за човек, който преминава през него, а доколкото разбрах от
досъдебното производство, не е имало нещо друго такова, но само това е,
което мога да кажа. Под „нещо друго такова“ имам предвид значимо стресово
събитие точно по това време. Не мога да кажа на 100%, че това събитие –
единствено от разговора, проведен с него, това, което той изтъкна като
стресов фактор в живота си – това е, което мога да свържа. Няма методика, с
която да се провери дали наистина само този фактор е допринесъл.
10
АДВ. П.: - Аз искам само да уточним, във връзка с въпроса, който
зададе съдията, Все пак, бихте ли казали с колко процента доверителност
може да се каже, да се свърже, изследването, направено на С. П., дали е
относимо към събитието, което е станало повод – на 19.06.2017 г., и в крайна
сметка, Вие в хода на изследването и този въпросник на това ли се спряхте,
или се спряхте и на други данни?
В.Л. К.: - Въпросите са общи – как се чувства човекът, има ли събитие,
което той го е приел като травмиращо, и така. Те са 600 въпроса. Как се
чувства през последно време, може ли да спи, може ли да се храни, десет
скали са, които се изследват, това са десет клинични диагнози, плюс двадесет
личностови. Въпросите индиректно засягат предмета на делото. Конкретно не
се споменава за събитието там, защото той е въпросник, който не е
предназначен за определен човек, той си е клиничен тест.
АДВ. П.: – Нямам други въпроси.
АДВ. П.: – Само да уточним, казахте клиничен тест,
В.Л. К.: – Клиничен въпросник.
АДВ. П.: – Това е към момента, когато правихте изследването, в края на
2022 година?
В.Л. К.: – Значи, по принцип до година назад. И затова психиатрите ме
молят да го правя през година на пациентите, за да може да се уточни.
АДВ. П.: – Тоест, Вашето изследване в края на 2022 година обхваща
един период от година назад?
В.Л. К.: – Да, от седем-осем месеца до година.
АДВ. П.: – Освен специалност клиничен психолог имате ли специалност
лекар психиатър?
В.Л. К.: – Не, специалност лекар психиатър нямам.
АДВ. П.: – Освен изследването към депозиране на първата експертиза
на 19.10.2022 г., запознахте ли се с приложените писмени доказателства към
делото.
В.Л. К.: – Да.
АДВ. П.: – Запознахте ли се със свидетелските показания дадени в това
производство?
11
В.Л. К.: – Да, запознах се с цялото дело.
АДВ. П.: – В тази връзка, поставени ли бяха въпроси и изследван ли
беше фактът на това, че на 17.02.2017 г. П. е, слагам го в кавички, „заловен“,
че е в любовна връзка със съпругата на ответника Т., когато се разбира, че зет
и шуренайка са любовници, за да бъде подробен – К.а П., сегашната му
съпруга и съпруга към онзи момент на К. Т., е във любовна връзка със С. П.,
който към онзи момент е в брак със свидетелката Е. П. – сестра на К. Т., и е
възникнал скандал, довел до развод – това взехте ли го предвид?
АДВ. П.: – Госпожо председател, категорично се противопоставям на
този въпрос, тъй като колегата П. преди известно време изключително много
спря своето внимание на съда да не се приемат едни доказателства с цел да
не се упражнява внушение, включително разви тезата, че всичко онова, което
е извън предмета на делото, е неотносимо. Воден абсолютно от същите
доводи, взимайки изказването на адв. П., призовавам съда реципрочно и
равнопоставено да отклони този въпрос на вещото лице, защото той по
никакъв начин не е относим към предмета на делото и извършеното деяние,
наказано по съответния ред от наказателния съд. Какво е станало през месец
февруари, е съвсем различно.
АДВ. П.: - В делото се намират и писмени, и гласни доказателства на Е.
П. за това обстоятелство и затова питам, и за да не бъде поставено защо
питам точно за 17 февруари, да продължа тогава въпроса – вещото лице
запознало ли се с обстоятелството, че на 17.03.2017 г. С. П. е счупил ръката,
нанесъл побой, на К. Т. заедно с К.а П., и за което е осъден и по делото са
представени документите. Взехте ли предвид това обстоятелство? С оглед
поведението на П. взехте ли предвид, че през октомври месец същата година –
2017 година, по представени писмени доказателства П. е осъден за
причиняване на лека телесна повреда на свидетеля З. Й., който е разпитан в
настоящото дело? Взехте ли предвид по наказателното дело, всички други
писмени доказателства за проявена агресия от С. и К.а П.и към К. Т.,
респективно И. и семейството им, и последно, изслушахте ли записите, които
са приложени по наказателното дело, което е част от това дело, за това, как
реагира, как отговаря и какво е поведението на самия С. П. при отправените
му заплахи, които са предмет на стреса му?
12
СЪДЪТ счита, че въпросът има отношение към заключението, тъй като
става дума за психическото състояние на С. П., което обаче наистина би
могло да е повлияно не само от събитието на 19.06.2017 г., а от цялата
поредица на събития между страните, като се започне от любовната връзка,
която не е спорна, между П. и снахата на неговата жена тогава. По тази
причина, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ въпроса към вещото лице.
В.Л. К.: – Не съм слушала записите. Чела съм наказателното дело. Взела
съм предвид другите събития между тях, с начало любовната връзка, открита
на 17-ти февруари 2017 г., да, но разчитам много на клиничния резултат от
клиничното изследване.
АДВ. К-П.А: - Как ги взехте предвид, госпожо, когато те са след
Вашето заключение? Свидетелските показания са след заключението Ви.
В.Л. К.: – Чела съм всичко, което съм имала до момента.
АДВ. П.: – Моят въпрос е, свидетелските показания – на Е. П., на З. Й.
са на 19.12.2022 г., а Вие сте депозирали първото си заключение на 19.10.2022
г., второто на 21.10.2022 г. – как сте ги взели предвид тогава?
В.Л. К.: – Ако смятах, че има промяна в заключението ми, трябваше да
направя нова експертиза.
АДВ. П.: – Да разбирам ли, че сега сте се запознали, и не променяте
заключението си?
В.Л. К.: – Това, което е казано на 09.12.2022 г., то не променя
заключението ми.
АДВ. П.: - Може ли тогава да обясните какво отношение имат
клиничните Ви констатации от месец септември или октомври – когато сте
изследвали П., 2022-ра година, и имащи валидност една година назад, към
психологичното му състояние пет години преди това? Възможно ли е да се
отрази събитие от преди пет години на психичното му състояние?
В.Л. К.: – Абсолютно е възможно да се отрази събитие отпреди пет
години на психичното му състояние.
АДВ. К-П.А: - Вие казахте обратното преди малко.
13
АДВ. П.: – Преди малко казахте, че е една година назад.
В.Л. К.: – Възможно е, ако след това събитие са произтекли други
събития.
АДВ. П.: – А известно ли Ви е, че от 2017 година до настоящия момент
са, подчертавам, безброй дела, включително и тези, които колегата П. сочи, че
са влезли в сила, оправдание и т.н.?
В.Л. К.: – Възможно е да има и друга причина.
АДВ. П.: – Какво значи – възможно или констатирате?
В.Л. К.: – Няма как да констатирам, няма такава методика. Мога да
констатирам дали в момента на изследването има остра стресова реакция.
АДВ. П.: – Вие го казвате, констатирате към септември-октомври 2022
г. с валидност една година назад, сега казвате пет години назад – на кое точно
да вярваме и да се опрем?
УТОЧНЯВАЩ ВЪПРОС ОТ СЪДА: - За да има още отзвук от тези пет
години, нужно ли е да са последвали допълнителни събития, или би могло без
нови събития?
В.Л. К.: – А, не, трябва да има други събития, защото
посттравматичният стрес е около шест месеца – за да се подържа, са нужни
нови събития.
АДВ. П.: – Фактът на осъждане – влизане в сила на наказателна присъда
срещу П., което е 2019-та година – намерило ли е отражение върху психо-
физическото и емоционалното му състояние?
В.Л. К.: – Ако вследствие на травмата са произтекли и други
травмиращи събития.
АДВ. П.: – Ами аз казвам – имало е такова, по делото са
доказателствата, че е осъден един път за дело от общ характер.
В.Л. К.: – Не мога да кажа, че е точно това причината – няма такава
методика.
АДВ. П.: – А има ли значение това, че е осъден отново по дело от
частен характер, отново за извършване на насилнически действия?
В.Л. К.: – Пак не мога да кажа дали е точно това причината.
Констатирам, че е в състояние на някаква стресова реакция.
14
АДВ. К-П.А: – Тази стресова реакция може ли да провокира у лицето
агресия?
В.Л. К.: – Трябва да се изследва допълнително.
АДВ. К-П.А: – В тези 600 въпроса не можахте ли да го констатирате?
В.Л. К.: – Нямаше агресия. Поне нямаше в изследването – в
изследването не излезе резултат агресия.
АДВ. П.: – Нямам повече въпроси.
В.Л. К.: – Мога да допълня само, че не е била клинично завишена
скалата за агресия към момента на изследването.
АДВ. К-П.А: – Тъй като сте констатирали, че има данни за наличие в
умерена степен на психастения, с код F48.8, която е част от други невротични
разстройства, можете ли да ни разясните, според Вас, какво представлява
психастенията?
В.Л. К.: – Тревожност, най-общо казано.
АДВ. К-П.А: – Малко по-подробно, ние можем да прочетем и сме
прочели.
В.Л. К.: – Страх, тревожност – това е.
АДВ. К-П.А: – Психастенията според Вас е тревожност – моля да се
запише в протокола. До къде води като състояние психолого-психиатрично,
защото това е диагноза, отново подчертавам, и до какво води психастенията
при човека?
В.Л. К.: – Може да се засили тревожността, ама сега, точно до какво
точно води…
АДВ. К-П.А: – Това е въпросът, като се констатира едно психиатрично
заболяване, то има някакво отражение върху човека. Какво е отражението на
тази психастения върху човека? До какво води върху индивида? Става
агресивен, става апатичен, или какво?
В.Л. К.: – Вял. Може да се отключат – не казвам, че той е имал нещо
такова, обсесивни мисли. Може да се появят обсесивни мисли – не казвам, че
той е имал такива, и паник атаки – пак не казвам, че той е имал такива. При
него белезите са по-скоро тревожност, мнителност, по- трудно заспИ.е.
15
АДВ. К-П.А: – И в крайна сметка, коя от двете експертизи поддържате?
В.Л. К.: – Аз мисля, че разликите не са значителни, като заключения –
която си изберете.
АДВ. К-П.А: – И двата екземпляра ли поддържате, които са постъпили,
защото те са различни?
В.Л. К.: – Те не променят заключението.
АДВ. К-П.А: – В крайна сметка, ние като адвокати трябва да знаем – и
двете ли поддържате, или само едната?
В.Л. К.: – И двете заключения поддържам.
АДВ. К-П.А: - Аз нямам повече въпроси.
АДВ. П.: - Госпожо К., с оглед това което казахте, че изследването 2022
г. обхваща една година назад, взехте ли предвид това, че НОХД, което е
приложено по делото, № 2244/2019 г. е приключило тогава? Което е посочено
изключително подробно на стр. 3 от исковата молба, как се е развило
включително и пред Окръжния съд?
В.Л. К.: – Това, което съм имала, съм взела предвид, но не си спомням
вече точно за това дело.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: - Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. К-П.А: – Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА
СТРАНИТЕ ЗА СТАНОВИЩА ПО ПРИЕМАНЕТО НА ЕКСПЕРТИЗАТА:
АДВ. П.: - Уважаема госпожо председател, аз считам, че експертизата е
правилна, отразява вярно изследване, което е направено на моя доверител С.
П., свързана е със събития в резултат на които са нанесени неимуществени
вреди станали през 2017-та година, и във връзка с приключило дело. Тя е
обоснована и няма съмнение по какъвто и да е начин по отношение на
способностите на вещото лице, клиничен психолог, което към момента
упражнява тази професия и то в психиатрична болница. Както чухте,
изследването е направено подробно, обхванало е всички факти и
обстоятелства свързани с настоящото дело, ето защо аз Ви моля да приемете
така представената експертиза в двата варианта, като моля да имате предвид,
16
че причина да се стигне до тази, която беше представена по-късно, беше
отново искането на процесуалните представители на ответниците за
уточняване на тази експертиза, и затова вещото лице направи допълнително
уточнение.
АДВ. П.: - Оспорвам заключенията на вещото лице К., като искам да
заявя, че не оспорвам компетентността на вещото лице като клиничен
психолог, а твърдя, че е излязла извън компетентността си, като е поставила и
диагноза, въпреки че не е лекар и съгласно МКБ-10 не може да поставя
диагнози. На следващо място, вещото лице не е отговорило даже и на
въпросите, така, като са поставени с исковата молба и с определението. На
следващо място, в Наредба 23 изрично са разграничени видовете експертизи,
за това, че те са отделни експертизи, а именно съдебно-медицинска
експертиза, съдебно-психологични експертизи и съдебно-психиатрични
експертизи. Само заглавието на наредбата подсказва, че законодателят прави
разлика, и ако се дава заключение в двете области, експертизата би следвало
да бъде комплексна, включваща и психолог, и психиатър. Освен това вещото
лице заяви, че е взело предвид всички показания, включително и тези, които
са дадени след експертизите, и не е вярно твърдението, че по някакво наше
искане или възражение са депозирани две заключения между 19-ти и 22-ри
октомври, тъй като не е имало нито заседание – не е ясно за какво става
въпрос. Те се различават както по структура, така и по заключение, а и самото
вещо лице казва, че това са варианти, и във връзка с това, че на практика е
направено изследване месец септември или октомври, което има
психологична, така да кажа, валидност за една година назад, тоест до 2021-ва
година, за останалия период за събития, станали пет години преди това през
2017-та година, цялата, започвайки от 17.02.2017 г., с насилнически действия
от март 2017 г., през октомври 2017 г., за които има влязла в сила присъда и
срещу П., и делата са се проточвали и са приключвали и през 2019 г. и през
2020 г., заявлението, че липсва методика, по която да бъде разграничено
психологичното въздействие, и най-вече поради факта за това, че не са
изслушани звукозаписите, които са част от делото, които ние сме ги
изслушали, и Вие ги имате – изключително спокойно реагира П. на
отправените закани за убийство, за които са осъдени и И. Т., доверителят ми –
за определени, и К. Т. за други.
АДВ. П.: - Госпожо председател, пледоария ли прави колегата в
17
момента, и какви внушения прави в момента?
СЪДЪТ: - Излага доводи за заключението.
АДВ. П.: - Ама какви доводи излага, той направо си пледира.
АДВ. П.: - Аз обосновавам, защо не трябва да се приема заключението,
а в пледоарията ще си кажа каквото има да си кажа, и с оглед
обстоятелството, че колегата П. ме прекъсна – няма да изреждам останалите
обстоятелства, които се намират по делото, но вещото лице не е изследвало.
Считам, че заключението не следва да бъде прието, а ако Вие го приемете,
същото да бъде при условията на чл. 202 от ГПК.
АДВ. К-П.А: – Уважаема госпожо председател, аз ще Ви моля да не
приемате заключението на вещото лице Г. К., двете заключения на вещото
лице Г. К., тъй като считам, че същата е некомпетентна да отговори на така
поставените от ищеца чрез процесуалния си представител въпроси, в
доказателствените искания от исковата молба по пункт втори, по
съображенията изложени малко по-горе, когато коментирахме
компетентността на вещото лице. От една страна, същата е клиничен
психолог, работещ в ДПБ Пазарджик, но не е лекар със специалност
психиатрия. Така поставени въпросите от ищеца в пункт втори от
доказателствените искания на исковата молба касаят експертност от друга
категория, а именно от категорията на съдебно-психиатричната експертиза.
Ако Вие все пак, както приемате, че вещото лице е компетентно да извърши
подобно обследване, то в този случай считам, че вещото лице не е обосновало
достатъчно своите заключения, тъй като, стана ясно, че не е изслушала дори
процесния запис, който всъщност е предмет на наказателното производство,
от което черпи правата си ищецът С. П., от една страна, а с оглед отговорите
й, за това, че свидетелските показания на св. П. и св. Й., както и останалите
писмени доказателства не влияят върху изводите, у нас възниква съмнение за
правилността на въпросните две заключения, поради което ще Ви моля да не
приемате същите, а да бъде назначена повторна експертиза от друго вещо
лице, не клиничен психолог, а психиатър, ако оставите въпросите така, както
са зададени от ищеца, ако приемете, че следва да даде съдебно-психологична
експертиза, то тогава да бъдат преформулирани въпросите, защото отново
казвам, че лице, което няма медицинско образование е категорично забранено
да работи с международния класификатор на болестите приет от здравната
18
организация към ООН. Да не се приема експертизата, оспорвам я и моля да не
я приемате, а ако я приемете, моля да назначите повторна.
В.Л. К.: – Само да допълня нещо, може ли? Това, което съм
специализирала, както и много други клинични психолози – не съм само аз –
психодиагностика, невропсихологията е отделно като наука, ми дава право и
точно това работя в психиатрията, доуточняване, диагностично.
АДВ. К-П.А: – Наблюдавана от лекар, нали така? С лекар работите?
В.Л. К.: – Лекар ме моли да го направя.
АДВ. К-П.А: – С лекар работите?
В.Л. К.: – Лекарят разчита на мен.
АДВ. К-П.А: – Но с лекар работите?
В.Л. К.: – Не работя с лекари там…
АДВ. К-П.А: – Нямате право, категорично.
В.Л. К.: – Сама го правя по искане на лекар. Другото, ако сега се
назначи нова експертиза, той в момента може да не е в остра стресова
реакция или посттравматичен стрес, не мога да знам.
АДВ. П.: – Ние говорим за събития от 2017-та година, и само да
посоча, госпожо председател, съгласно МКБ-10, том първи, F40-48 – пише:
неврологични заболявания, свързани със стрес, и соматоформни
разстройства.
СЪДЪТ намира, че няма причина да не приема заключението на вещото
лице. Частично доводи за компетентността му се изложиха преди
изслушването му, като разбира се съдът не е обвързан при постановяване на
решението да се съобрази с всички изводи на вещото лице, в частност с
извода за причината за констатираните симптоми на емоционално
разстройство у П., но няма причина да не приема заключението, поне относно
констатациите на вещото лице за състоянието му към момента на прегледа.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА двете заключения на изготвената съдебно-психиатричната
експертиза, които са депозирани от вещото лице Г. К. депозирани по делото с
19
вх. № 21012/19.10.2022 г. и вх. № 21199/21.10.2022 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи справка-декларация
по делото, във връзка с определянето и изплащането на възнаграждението му
за изготвените експертизи.
ДОПУСКА повторна съдебно-психиатрична експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца въпроси на стр. 5-та от исковата молба,
точка втора. Експертизата да се извърши от вещо лице лекар психиатър.
АДВ. К-П.А: - Уважаема госпожо съдия, моля при определяне на
вещото лице психиатър, да бъде определено различно вещо лице от д-р
Щерева, с оглед на това, че ни е известно, че вещото лице Г. К. работи с д-р
Щерева.
АДВ. П.: - Аз също имам възражения при определянето на психиатър,
моля да не бъде д-р Джонов, който е изготвял заключение по предходно дело
между страните.
Съдът намира за уместно във връзка с възраженията на ответната страна
и с това, че самият съд служебно има впечатления, че вещото лице Г. К. често
работи с д-р Щерева, психиатърът, който ще извърши повторна експертиза да
не бъде д-р Щерева, но точно кой да бъде, да се определи от ДПБ Пазарджик,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лв., вносим от ответната страна.
СЛЕД ВНАСЯНЕТО МУ ДА СЕ ПИШЕ в горния смисъл писмо до ДПБ
Пазарджик за определяне на вещо лице, което да не бъде д-р Щерева и да не
бъде д-р Джонов.
АДВ. К-П.А: - Моля да се укаже на вещото лице, да обърне внимание и
да изслуша въпросния запис, Ваша чест, с оглед направено възражение от
наша страна за съпричиняване – не само записа, а да вземе предвид и
писмените доказателства, и свидетелските показания.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ УКАЖЕ на вещото лице при съобщаване на задачата горното.
20
ОТЛАГА делото за 05.05.2023 г. от 10:30 часа, за която дата страните се
считат за уведомени чрез пълномощниците си.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след внасяне на депозита и след
определянето му от ДПБ Пазарджик.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:05
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21