№ 87
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С. Н. В., ЕГН **********, с адрес
г***************************, чрез адв. М. Р., срещу ЗД „Бул Инс“ АД ,
ЕИК *********, гр. София, осъдителни искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 360 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 10 647.60
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, помощни средства и медикаменти, както следва: 8920лв. за
изработка и доставка на медицинско изделие – протеза; 348.30лв. за
медикамент Ilomedin; 58лв. такса престой в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД;
11.90лв. за медицински консумативи; 508лв. за медицински консумативи;
176лв. за медикамент Ilomedin; 176лв. за медикамент Ilomedin; 219.40лв. за
медикаменти Провиотик, Линезолид и Кандизол; 230лв. такса допълнителни
услуги във връзка с болничен престой в МБАЛ „Майчин дом” ЕООД, при
твърдение всички вреди да са претърпени вследствие настъпило на
31.05.2018г. пътно-транспортно произшествие по вина на водача на товарен
автомобил „*********“ с рег. № *******. А. Ю., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва, считано
от 01.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018г. в „Ришки проход“ М.
А. Ю. управлявал товарен автомобил „*********“ с рег. № ******* в посока
от гр.Поморие към с.Цар Самуил, а в обратната посока пътувал пострадалият
С. В., управлявайки мотоциклет „*****“ с рег.№ *****. При управлението на
товарния автомобил, М. А. Ю. се отклонил към насрещната лента за
движение, като навлязъл в нея и така настъпил удар със срещуположно
движещия се мотоциклетист. В резултат на този сблъсък мотоциклетът и
мотоциклетистът паднали на пътната настилка. Във връзка с процесния
инцидент било образувано НОХД № 186/2021г. по описа на Районен съд –
1
Карнобат, приключило със споразумение, с което М. А. Ю. е признат за
виновен. Вследствие настъпилото ПТП, С. В. претърпял сериозни телесни
увреждания, а именно счупване на лява подбедрица с размачкване на меките
тъкани и лезия на задна артерия тибиалис. От болката изгубил съзнание, след
което бил транспортиран от екип на спешна медицинска помощ до МБАЛ –
Шумен, където било установено, че общото му състояние е тежко. Бил
лекуван оперативно по спешност, като му е поставен външен фиксатор на
подбедрицата и външен фиксатор на бедро. Лигирана била артерия тибиалис
при липсващи пулсации на arteria dorsalil pedis. След това е приет в
отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Света Марина –
Варна“, където е останал в периода от 31.05.2018г. до 09.07.2018г., в който
период претърпял шест оперативни интервенции. На 21.06.2018г. била
извършена ампутация на лявата подбедрица на ниво проксимална трета, с
оформяне на кожно ламбо. По време на престоя си в болничното заведение,
продължил повече от месец, пострадалият търпял изключителни болки,
страдания, лишения и неудобства. Приемал множество медикаменти, като бил
въвеждан многократно в пълна анестезия с оглед множеството оперативни
интервенции. След всяка операция изпитвал силни болки в левия крак. Бил
непрестанно на легло, обездвижен и зависим в ежедневните си нужди, като
хранене и лична хигиена, от персонала в болницата или от свои близки. Тези
обстоятелства го карали да се чувства потиснат и непълноценен. За търпените
болки и страдания допринасяла и фрактурата на бедрената кост. До средата
на юни 2018г. хранел надежди, че лявата му подбедрица ще бъде спА.а, но
след като узнал, че кракът му трябва да бъде ампутиран, се сринал
психически. Не можел да осъзнае, че животът му е безвъзвратно преобърнат и
променен, поради което и изпаднал в тежка и продължителна депресия. След
изписването му от болницата, лечението му продължило в амбулаторни
условия и пострадалият бил освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК
със 75% трайно намалена работоспособност пожизнено. На 15.08.2018г. бил
приет в УМБАЛ „Света Марина – Варна“, Клиника по физикална терапия и
рехабилитация, където прекарал една седмица. На 10.12.2019г. постъпил в
отделението по ортопедия и травматология на „Майчин дом – Варна“, където
отново се подложил на оперативна интервенция. Ищецът посочва, че
причинената му травма е необратима. Загубил лявата си подбедрица и за
придвижването си ползва протеза. Възстановителният му период продължава
с години, а негативните последици са за цял живот. Преди инцидента бил
жизнен и деен, управлявал мотоциклет, спортувал, пътувал в страната и в
чужбина, срещал се с приятели, колеги и клиенти. След инцидента животът
му е променен, като се затруднява дори при задоволяване на нормалните си
физиологични нужди. Наред с всичко, пострадал и бизнесът му, който градил
с години, тъй като успешното му ръководене предполагало той да бъде деен,
енергичен и в постоянно движение. Инцидентът станал причина и за
прекъсване на връзката с жената, с която живеел на семейни начала.
Случилото се довело до трайни и необратими негативни изменения в неговата
психична и емоционално-волева сфери. Твърди се, че ищецът никога няма да
може отново да води живота, който е водил преди инцидента. Твърди се, че
вследствие инцидента ищецът е претърпял и имуществени вреди, подробно
описани в исковата молба, включващи разходи за лечение, за закупуване на
медикаменти, протези, консумативи и помощни средства (протеза). Излага, че
за процесния автомобил към датата на събитието е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
2
полица № BG/02/118001477852, с период на валидност от 17.05.2018г. до
16.05.2019г., като причинените на мотоциклетиста имуществени и
неимуществени вреди представляват покрит застрахователен риск, поради
което и ответното дружество дължи възмездяването им. Поддържа, че
застрахователят дължи лихва за забава от датата на инцидента и без покана.
Навежда твърдения, че е уведомил ответника за настъпилото ПТП на
28.02.2019г., като на 13.12.2021г. е отправил застрахователна претенция до
последния. Сочи, че в предвидения срок по чл.496, ал.1 КЗ липсва
произнасяне от застрахователя. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия С. В. с твърдение, че е управлявал мотоциклета с превишена и
несъобразена с пътния участък скорост и в противоречие с разпоредбата на
чл.15 ЗДвП – като не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно, и с
това допринесъл за настъпването и силата на удара, при който е причинена
травмата му. Намира, че приносът на водача на мотоциклета е поне равен с
приноса на водача на товарния автомобил. Твърди, че пострадалият е паднал с
мотора преди да настъпи удар между двете МПС-та, вследствие на което
кракът му е притиснат от мотора, което става причина за травмата му. Счита
исковата претенция за прекомерна. С допълнителна молба прави искане за
присъждане на разноските.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, в която поддържа изложеното в исковата молба и оспорва
наведените от ответника твърдения.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
В първото съдебно заседание ищецът твърди, че неимуществените
вреди са в резултат от влошаване на психичното му здраве и в резултат на
обстоятелството, че е изпаднал в тежко финансово състояние след инцидента,
предвид невъзможността да работи за един продължителен период от време,
което е наложило той да ползва привлечени средства от трети лица.
Съответно, това допълнително го е травмирало и засилило депресивните
симптоми, които са му били налични. В откритото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца счита, че исковите претенции са
доказани по безспорен и категоричен начин по основание и размер и следва да
бъдат уважени в пълен размер. Развива подробни доводи по отношение на
релевираното възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като го счита
за недоказано. Посочва, че скоростта на движение на ищеца е била съобразена
със законовите изисквания, които са били валидни към датата на инцидента,
както и че при скорост от 30 км/час, съгласно изготвената тричленна
експертиза, инцидентът е бил непредотвратим. На следващо място, изразява
становище, че е несъстоятелен доводът на ответника за допуснато нарушение
по чл. 15 от ЗДвП от страна на ищеца, а именно да се движи плътно в най-
дясната част на платното. По отношение на размера на обезщетението намира,
че съдът следва да съобрази, че увредата е с траен и необратим характер и ще
бъде търпяна завинаги, като претендираният размер се сочи да е съобразен с
практиката на съдилищата. Моли да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, вр. чл. 36 от ЗАдв.
3
Ответникът, чрез адв. И., депозира писмено становище, с което моли
претенциите да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – да не
бъдат уважавани в пълен размер, претендира присъждане на разноски.
Поддържа направените в хода на производството възражения. Счита, че
претендираното обезщетение е в прекомерно завишен размер и следва да бъде
съобразено с посоченото в т. 9 от ТП 7/1978г. на ВС, съгласно която
отговорността на застрахователя е обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован. Подчертава, че съществено внимание
следва да се отдели на въпроса по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, за
да се определи справедлив размер на обезщетението. Отделно от това
посочва, че следва да се приложат разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. С допълнителна молба претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са приети следните обстоятелства: На 31.05.2018г. е настъпило
твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за
причиняването на което е образувано НОХД №186/2021г. по описа на РС –
Карнобат, приключило със споразумение, обективирано в Протокол
№46/15.09.2021г., с което М. А. Ю. е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 НК; наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за товарен автомобил
„*********“ с рег.№ *******; че ищецът е предявил застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, която е
получена от застрахователя на 13.12.2021г. и че е образувана преписка по
щета, като ответникът не е изплатил обезщетение.
Наказателното производство спрямо М. А. Ю. е приключило със
Споразумение № 46/15.09.2021 г. по НОХД № 186/2021 г. по описа на РС
Карнобат, 1-ви състав, с което лицето е приело да му бъде наложено
наказание „пробация“ за срок от шест месеца и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от четири месеца, за това, че на 31.05.2018г. около
16,05 часа по второклА. път II-73 Ришки проход при км.44+800 в дясна крива
с надлъжен наклон в посока гр.Шумен, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ *******
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/, а
именно: - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП : „Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.”; - чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП. „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства.“; - чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента.“; -чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
4
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“; - Чл. 20, ал.2
от ЗДвП : „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички
други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта
или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне
опасност за движението”; - чл.44, ал.1 от ЗДвП: „При разминаване водачите
на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.“ и по
непредпазливост причинил на С. Н. В. с ЕГН ********** тежка телесна
повреда изразяваща се в открито счупване на лява подбедрица с конквасация
/размачкване/ на меките тъкани и лезия на задна артерия тибиалис
/голямопищялна/ довело до ампутация на лява подбедрица под коляното и
загуба на крака, респективно загуба на функцията на левия крак – ходенето.
Изискани и приобщени са материалите по НОХД № 186/2021 г. по
описа на РС Карнобат, 1-ви състав, ведно с ДП № 136/2018 г. по описа на РУ
Сунгурларе.
Посоченото споразумение се явява задължително за гражданския съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца, респективно тези въпроси не могат да се пререшават в настоящото
производство.
Съдът е приел за безспорни фактите по застрахователното
правоотношение, а именно наличието на валидно сключен и действащ към
момента на процесното ПТП договор, обезпечаващ гражданската отговорност
на делинквента, както и че ищецът е отправил застрахователна претенция до
застрахователя, по която е образувана преписка по щета № **********/2021
г., като ответникът не е изплатил обезщетение.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно
това, дали претендираните неимуществени и имуществени вреди, за които се
твърди, са настъпили в резултат на ПТП, при наличие на причинна връзка, да
се определи справедливия размер за обезщетяването им, ведно със законна
лихва и да се разгледа въпроса, налице ли е съпричиняване и до каква степен.
Видно от приетите и приобщените писмени доказателства по делото,
медицинската документация проследява физическите увреждания,
оперативните интервенции, които са осъществени и периода на
възстановяване от тях. Увреденото лице е получило открита фрактура –
конквасация на лява подбредрица, фрактура на лява бедрена кост. Извършена
е операция за поставяне на външен фиксатор на подбедрица и външен
фиксатор на бедро на 01.06.2018 г. Само след няколко дни на 06.06.2018г. са
последвали редица операции на същия крайник с цел фиксация на фактурата
и обработка на вените. На 21.06.2018г. е извършена ампутация на лявата
подбедрица на ниво проксимална трета, с оформяне на кожно ламбо,
установени са некротични тъкани в дистална трета. На 03.07.2018г. е отново
опериран, като е извършена ревизия на ампутационен чукан с ексцизия на
увредени тъкани и кости. На 09.07.2018г. пациентът е изписан. В периода
31.05.2018г. – 07.09.2018г. е бил в болничен за временна неработоспособност.
Съгласно Експертно решение № 3664 от 161 / 08.10.2018 г. на ТЕЛК към
5
УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, му е определена пожизена 75% трайна
неработоспособност. За периода 15.10.2018г. – 23.10.2018 г. е приет в
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Св.
Марина“ за рахабилитационни процедури. Видно от епикриза от МБАЛ
„Майчин дом-Варна“ ЕООД за периода 10.12.2019г. – 13.12.2019г. е бил
приет за извършване на оперативно отстраняване на костта на имплантирани
уреди-фемур.
Съгласно представените документи - фактури и касови бележки, са
направени разходи за заплатени медицински изделия, медикаменти, такси
престой в болничното заведение, прегледи, за които се сочи, че са
реализирани с оглед травмите, претърпени след процесното пътно-
транспортно произшествие.
Представено е и копие от претенция, заведена от ищеца пред
застрахователното дружество с вх. № ОК-796912/13.12.2021 г., по която е
образувана преписка по щета № **********.
В изпълнение на определение на съда, ответниковата страна депозира
и копие на преписката по образуваната щета № **********, която съдържа
констативния протокол за ПТП, медицинската документация, документите за
сторените разходи по лечението, приложени към исковата молба, както и
извадка от материалите по ДП № 136/2018 г. по описа на РУ Сунгурларе:
протокол за оглед на произшествие, СМЕ, допълнителна СМЕ, САТЕ.
Събрани са и гласни доказателства по повод инцидента, както и
претърпяните неимуществени вреди от страна ищеца.
Свид. М. А. Ю. – участник в ПТП-то, управлявал МПС „*********“ с
рег. № *******, дава показания, че за повечето обстоятелства по ПТП-то няма
спомен, помни, че движението непосредствено преди ПТП-то за него е било
по наклон нагоре и настъпилият удар е бил в лявата страна на управлявания
от него автомобил от шофьорски поглед. Споделя, че веднага след ПТП се е
притекъл на помощ на мотоциклетиста, за да се спре кръвотечението му.
Свид. Е.Г., съученичка на пострадалия, излага спомените си от
узнаването за инцидента, както и пренасочването му към болница „Св.
Марина-Варна“. Осъществявала е телефонни контакти по време на престоя му
и го е посетила лично след ампутацията на крака му. Споделя, че го е приела
като много отчаян, различен от преди, много отслабнал, блед и в
невъзможност да обслужва хигиенните си нужди. Споделил й, че не може да
си представи живота занапред, не виждал преспектива пред себе си, че не се
чувства човек, че има черни мисли и че изпитвал чувство за непълноценност.
Свидетелката споделя, че физическите му болки и страдания са били ужасни,
изпитвал фантомни болки, не е можел да спи вечер и сънувал кошмари.
Описва как е протекъл възстановителният процес от травмите, как се е учил
да се адаптира към използването на протеза. Дълго време е имал нужда от
чужда помощ, като жената до него е полагала неотлъчно грижи за неговите
ежедневни нужди, но към края на 2019г. са се разделили. Преди ПТП описва
ищеца като усмихнато и добронамерено момче, което спортува, кара колело и
мотор. А след инцидента, свидетелката счита, че той се е променил много,
избягвал да говори по темата, станал мълчалив, раздразнителен, смущавал се,
тъй като имал силно развито чувство за достойнство. Според свид. Г.,
случилото се засегнало и неговия бизнес, тъй като не е можел да упражнява
всичките дейности, които е осъществявал преди, а и по време на болничния
6
му престой не е имало кой да го замести. За лечението си финансово е бил
подпомаган от негови приятели. Свидетелката споделя, че преди инцидента
ищецът обичал да плува, но вече не можел сам и се нуждаел от чужда помощ.
При нужда от придвижване с кола посочва, че е зависим от други хора,
поради което организирането на приятелски срещи ставало по-трудно.
Свид. Н.М., също член от приятелския кръг на ищеца, описва С. В.
преди инцидента като много лъчезарен, деен, енергичен и спортен човек.
Посочва, че е имал собствен бизнес за дистрибуция на автокозметика. Живеел
с приятелката си. След ПТП-то счита, че животът на ищеца се е променил
драстично. При контактите им по телефона непосредствено след инцидента,
свидетелят споделя, че ищецът е бил неадекватен, под въздействие на силни
болкоуспокояващи, липсвала му концентрация, често губел съзнание.
Възприел е С. В. като обезпокоен, без ясна представа как ще продължи
животът му, отказвал да приеме загубата на крайника си, споделял и
самоубийствени мисли. Физически е бил отслабнал много, имал болнав и
състарен вид. В домашните грижи неотлъчно е помагала приятелката му, но
впоследствие се разделили, като за причина за това посочва състоянието на С.
В.. Свидетелят описва настъпилата промяна у пострадалия, която го е
направила раздразнителен, избухлив, изолиран, мълчалив, без планове за
бъдещето, без концепция за развитието на бизнеса му. Счита, че вследствие
на инцидента бизнесът му е пострадал безвъзвратно и е загубил жената до
себе си, като към днешна дата е с голяма степен на инвалидност и не може да
бъде възстановен предишния начин на живот. Споделя, че година след
инцидента ищецът е продължавал да има оплаквания, както и проблеми при
свикването с протезата, имунитета му бил сринат, имал вътрешно-болнични
инфекции. След година и половина възстановяване е последвала и операция
за премахване на фиксаторите, което довело до нов период за възстановяване.
Психически счита, че ищецът е останал травмиран и стресиран от събитията и
до момента.
Свид. Е.К., приятелка на С. В., го определя като добър и хубав човек.
За инцидента научила от жената до него и за пръв път чула С. В. разстроен.
Споделя, че след изписването му той е станал по-нервен, защото му била
нужна постоянна помощ, от което си влошил и отношенията със семейството
и е настъпила раздяла. Загубил и бизнеса си. Не можел да управлява
автомобил за дълго, защото го болял кракът постоянно. Свидетелката
споделя, че много обичал да плува, но вече не можел да ходи сам на плажа, не
се чувствал добре, защото не е самостоятелен човек. Не можел и да играе
футбол, загубил приятели покрай това хоби. Според свидетелката С. В. станал
по-нетърпелив и повишавал тон, същевременно много умислен и притеснен за
бъдещето си. Споделял й, че още го боли крака, като вследствие на
операциите имал проблеми и с другия крак, проблеми с гръбначни стълб,
кръста и гърба горе. Изпитвал много силни болки, не можел да спи от тях, тъй
като медикаментите не му помагали. От мускулест и спортен тип, станал слаб.
Не можел да раздвижва крака с протeзата и да поддържа форма.
Видно от заключението по изготвената и приета комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза е, че ищецът вследствие на
процесното ПТП е получил следните увреждания: открита многофрагментна
фрактура с размачкване и липса на меки тъкани в долната половина на лява
подбедрица; фрактура в средна част на ляво бедро с пълно разместване и
отделен фрагмент; масивна кръвозагуба от травматично разкъсване на
7
артерия на лявата подбедрица. Диагностицираните травми се определят като
причина за настъпило тежко общо състояние, обусловило реална,
непреодолима самостоятелно опасност за живота на пострадалия до момента
на преустановяване на кръвотечението. Като краен резултат от описаната
травма се сочи загубата на левия долен крайник от ниво горна трета на
подбедрицата. Съгласно анализираната от вещото лице медицинска
документация, оперативните интервенции, които са извършени за лечението
на ищеца, са общо осем на брой, като с част от тях са фиксирани чрез
вътрешни метални остеосинтезни елементи, а с друга – са приложени
различни варианти за възстановяване на съда, включително и заместване на
част от съда със собствена вена. Поради честите тромбози, не е постигнато
адекватно кръвоснабдяване на крайника под нивото на разкъсване и се е
наложило осъществяване на ампутация на подбедрицата на 21.06.2018г., а на
03.07.2018 г. – ревизиране на оперативните рани на нивото на ампутацията,
поради развитие на възпалителни процеси. През декември 2019 г. са
отстранени металните импланти от бедрото. Възстановителният процес по
зарастване на оперативните рани, възстановяване на движенията в областта
на бедрото и коляното, с възможности за активно ползване на протеза, е
продължил около година и половина. Не се констатират усложнения извън
естеството на травмената увреда. За всички, свързани с придвижване
ежедневни дейности, за увреденото лице е съществувала необходимостта от
ползване на чужда помощ до адаптиране към протезата и възстановяване на
мускулатурата на запазената част от крайника. Уврежданията, получени от
ищеца, водят до невъзможност да се осъществява самостоятелно ходене без
използване на протеза или други помощни средства, като се заключава, че
тези особености значително ограничават физическата активност на
пострадалия, продължавайки завинаги. Според експертизата, всички
представени доказателства за направени разходи са свързани с лечението и
възстановяването на лицето от претърпените травми.
В автотехническата част от експертизата се заключава, че
мотоциклетът, управляван от ищеца, към момента на удара се е движил в
средната част на дясната половина на пътното платно в посока гр. Бургас,
като се излага хипотезата, че в случай, че се е движил възможно най-вдясно
на пътната си лента, е съществувала вероятност ударът да не настъпи, но
поради липса на данни за радиуса на завой на МПС-то и навлизането му в
насрещната част от пътното платно, категорично заключение не се дава.
Спрямо скоростта на движение на мотоциклетиста вещото лице приема, че с
оглед констатираните находки, последният се е движил със съобразена
скорост, но с оглед недостатъчния обем от данни, не може да бъде определена
конкретно. За да е бил предотвратим инцидентът, се заключава, че скоростта
на движение на двамата участници не е трябвало да превишава 21,6 км/час и
ако водачът на мотоциклета се е движил в дясната част на пътното платно,
заемайки едва 1,9 м зона вляво от десния край на пътното платно. С оглед
характеристиката на травмите, се заключава, че следва да се получени в
момента на сблъсъка и трудно биха се обяснили с падане на тялото върху
терена.
В отрито съдебно заседание от 23.09.2022г. вещите лица поддържат
заключението си и отговарят на поставените от страните въпроси. В
допълнение на изложеното в медицинската част на експертизата, вещото лице
посочва, че травмата, довела до кървене от артериален статут, е можела да
доведе до смъртен изход в рамките на 10 минути. След приема на ищеца в
8
болничното заведение се посочва, че отново е изпадал в състояния,
застрашаващи неговия живот, като на два пъти е развивал остри тромбози, а
поради липсата на кръвоснабдяване на крайника, е започнал процес по
некроза, наложил ампутиране на този крайник. Вещото лице излага
становище, че към настоящия момент ищецът се придвижва самостоятелно
чрез протеза, с която структурата на крайника е частично заменена, но
определено затруднява движенията и се отразява при натоварване. Вещото
лице по автотехническата част допълва също даденото от него заключение с
отговори на поставените въпроси, като категорично счита, че ударът е
настъпил дълбоко в лентата за движение на мотоциклетиста, който е успял да
извърши маневра вдясно и да избегне централен удар. Пътната маркировка
между двете платна е единична непрекъсната линия. Поведението на ищеца
се сочи за изправно, тъй като ударът е настъпил непосредствено, след като
той е навлязъл в завоя, а товарният автомобил е завършвал завИ.ето и най-
вероятно е изпълнил по-лека крива на завоя, поради което е навлязъл в
насрещното пътно платно, поради движение с по-висока скорост, която не му
е позволила контрол. Според запазените данни, вещото лице счита, че
мотоциклетистът се е движил в дясната част на заеманата от него лента. По
отношение на скоростта на мотоциклетиста изразява становище, че при
настъпилия удар тя е била в порядъка между 10 и 15 км/час.
Съгласно изслушаната, приета и приложена към материалите по
делото съдебно-психиатрична експертиза, ищецът е развил симптомите на
разстройство в адаптацията с тревожно – депресивен синдром. Настъпилата
трайна инвалидизация е довела до развитието на депресивно разстройство –
тежък депресивен епизод без психотични симптоми, което към момента на
изследването липсва. Въпреки подобрението, трайната загуба на долен ляв
крайник се счита за поддържащ фактор за изявата на депресивни симптоми
понастоящем и вбъдеще. Вещото лице разяснява, че разстройството в
адаптацията е състояние на субективен дистрес, което възниква като
дезаптация спрямо последиците на стресогенно събитие. Стресът сам по себе
си засяга физическото здраве, професионалното и социално функциониране.
Клиничната картина включва тревожност, безпокойство, раздразнителност,
безсъние, усещане за невъзможност за справяне със ситуацията. По
отношение на депресивното разстройство посочва, че при ищеца се проявява
с различни симптоми, като: трайно понижено настроение, липса на
удоволствени изживявания, ограничени подтици, нежелание за контакти,
силно нарушен сън, мисли за малоценност и безперспективност, за
преодоляването на които, е необходимо ползването на специализирана
психиатрична помощ и медикаментозна терапия. В открито съдебно
заседание вещото лице поддържа направеното заключение, като
допълнително излага, че освидетелстваният е преживял много силен стрес,
довел до една дезадаптация поради коренната промяна в неговия живот.
Загубата на съзнание и приемът на силни обезболяващи, са били в негова
помощ да не настъпят по-тежки емоционални преживявания. Излага, че с
оглед активния му начин на живот, травмата е довела до тежка депресия,
която е успял да преодолее, тъй като е силен и дисциплиниран характер и е
положил усилия да изтласка негативните преживявания от травматичното
събитие. Състоянието му след инцидента според вещото лице е довело до
коренна промяна в качеството на неговия живот. Към настоящия момент
клинична картина на депресия не се констатира, но са установени защитни
механизми като изолация на преживяното, което означавало, че в моменти, в
9
които е подложен на стрес или негативни преживявания, е възможно да има
такива спадове и емоционална лабилност. Експертът посочва, че не е нужна
специализирана помощ или терапия към настоящия момент. Диагнозата
„депресивно разстройство“ е поставена на базата на медицински опит и
психиатричната теория, като са ползвани действащите критерии по
международната класификация на болестите.
Съобразно изготвената и защитена повторна тройна автотехническа
експертиза, мотоциклетът непосредствено преди удара се е движил на около
2.14 - 2.9 метра вдясно от лявата граница на пътното платно по посока на
огледа, т.е. се е движил около средата на пътната си лента, която е с ширина
4,15 м. Вещите лица смятат, че ако мотоциклетът се е движил най-вдясно на
пътната си летна, то удар най-вероятно е нямало да настъпи. Заключава се, че
скоростта на мотоциклета в момента на удара е била 72,11км/час, а на
автомобила - 55,91 км/час, при разрешена 40 км/час. Според експертното
заключение, скоростта на мотоциклета не е била определяща за
предотвратяване на ПТП, а само и единствено ударът би бил предотвратим,
ако мотоциклетистът се е движил по-вдясно в своята лента – на такова
отстояние, на което би се разминал с автомобила. В съдебно заседание вещите
лица поддържат заключението си. Допълват, че съгласно протокола за оглед
на ПТП от 31.05.2018г., не са установени пътни знаци за ограничение
скоростта на движение, а само такъв с препоръчителен характер от 30 км/ч.
Изразява се категорично становище, че дори и мотоциклетистът да се е
движил с посочената скорост, ПТП отново би настъпило и причината за него
не е скоростта, а навлизането на товарния автомобил в насрещната му лента
за движение. Излагат мнение, че при движение със скорост 30 км/ч от страна
на мотоциклетиста, ударът би бил челен и с фатален за ищеца изход.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с
оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл.380 КЗ и липсата на становище от негова страна,
същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на товарен автомобил „*********“ с рег.№ *******, воден от
причинителя на ПТП, съдът намира за безспорно установено с оглед
събраните по делото писмени доказателства и неоспорването им от страните.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Водачът, станал причина за настъпилото ПТП, е управлявал посочения
автомобил, който е бил застрахован при ответниковото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлото в сила споразумение
на наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила
10
относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е
длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД.
Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства,
включени във фактическия състав на престъплението, предмет на воденото
наказателно производство, са установени, видно от сключеното
Споразумение № 46/15.09.2021 г. по НОХД № 186/2021 г. по описа на РС
Карнобат, 1-ви състав, с което водачът на посоченото МПС е признал вината
си и е получил съответното наказание от наказателния съд. Предвид
изложеното, настоящият състав приема за установени противоправността
/нарушение на правилата за движение от водача – по - чл.5, ал.1, т.1 и т. 2,
чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.2, чл.44, ал.1, всички от ЗДвП/,
причиняването на вредата /тежка телесна повреда/ и вината на водача, като
елементи от престъпния състав.
Писмените и гласните доказателства, ведно с експертните
заключения, подкрепят за установено, че получената тежка телесна повреда
от ищеца, изразяваща се в открито счупване на лява подбедрица с
конквасация /размачкване/ на меките тъкани и лезия на задна артерия
тибиалис /голямопищялна/ довело до ампутация на лява подбедрица под
коляното и загуба на крака, респективно загуба на функцията на левия крак –
ходенето, се намира в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото
пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение
на водача на застрахования при ответното дружество автомобил.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на
водача на МПС-то, за което е действала застраховка „Гражданска
отговорност“.
При така приетата фактическа установеност, съдът следва да
определи размера на претърпените от увреденото лице вреди, с оглед
удовлетворяване изискванията за справедливото им репариране. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен
по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и
др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-
високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия; дали същите продължават или са приключили, както
и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
11
факти:
Приобщената по делото медицинска документация и приетото
заключение по проведената съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, дават основание на съда да приеме,
че причинените на ищеца вследствие на ПТП телесни увреждания са
следните: открита многофрагментна фрактура с размачкване и липса на меки
тъкани в долната половина на лява подбедрица; фрактура в средна част на
ляво бедро с пълно разместване и отделен фрагмент; масивна кръвозагуба от
травматично разкъсване на артерия на лявата подбедрица, като краен резултат
от описаните травми се е достигнало до загубата на левия долен крайник от
ниво горна трета на подбедрицата. Несъмнено ищецът е бил с опасност за
живота неколкократно – както непосредствено след ПТП поради обилната
кръвозагуба, така и при започналия процес на некроза. Претърпял е
множество операции по повод лечението и възстановяването си, някои от
които спасяващи живота му. Травматичните увреждания са причинили на
ищеца силен болков синдром, налагащ приемането на много тежки
обезболяващи, които не били достатъчни да претъпят неприятните усещания.
В този период е бил нарушен сънят му и ясното съзнание. Болките и
страданията са продължили с различен интензитет за период повече от година
и половина, а съгласно свидетелските показания някои продължават и до
днес, причинени от неравномерното натоварване на крайниците вследствие от
загубата на единия от тях.
Загубата на левия крайник е необратимо събитие, с последици
завинаги и от житейска гледна точка, само по себе си е достатъчно
травматично, за да не може да бъде преодоляно от човека. Ищецът е в
трудоспособна и активна възраст на 47г. към датата на ПТП. В конкретния
случай, за отражението на тази загуба и преодоляването й, както и
съпътстващите емоционални и психически състояния на ищеца говорят
доказателствата по делото: СМЕ и СППЕ, както и свидетелските показания,
дадени от приятелите на ищеца, които съдът кредитира изцяло като логични,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал. Събраните гласни доказателства описват ищеца
преди инцидента като добър, ведър, спортен, енергичен, деен човек, със
собствен бизнес и здрава връзка с жената до себе си. Говорят за един човек с
достойнство и сила на духа, който обаче след инцидента изпада в
невъзможност да се обслужва самостоятелно, да шофира, да практикува
любими занимания - да спортува, да плува, да играе футбол, да кара колело
или мотор. Но изпадането в тази ситуация пряко е засегнало живота на ищеца
в много от неговите аспекти по негативен начин и го е променила не само
физически, а и психически, и емоционално. На първо място, инцидентът му
причинява силен стрес, който е преживял в момента на настъпилото ПТП,
при оперативните интервенции, както и от новината, че за да запази живота
си, ще загуби крайника си, тревоги, свързани с изпитваните болки и
страдания, съпътствали оздравителния процес. На следващо място,
последиците от претърпените в следствие на ПТП увреждания оказват
влияние неизменно върху ежедневните навици и активност на ищеца,
финансовата му стабилност, личните отношения в семеен план, всички те в
съвкупност се отразяват и върху неговата психика и емоционалост.
Свидетелите описват, че ищецът се променил във физически план, като много
отслабнал, загубил спортния си вид, а на емоционално ниво в началото след
инцидента бил съкрушен и безперспективен, с мрачни мисли, впоследствие
12
личността му също била изменена, като станал на моменти по-нервен,
сприхав, нетърпелив, гневен, мълчалив и притеснен за бъдещето си. Имал
утвърден бизнес, за който не е можел да се грижи и това довело до загуби на
клиенти и приходи. В експертното решение на ТЕЛК е определен 75% трайно
намалена работоспособност пожизнено, но същевременно следва да се отчете
и становището на комисията, че лицето може да работи длъжността, която
заема. Настъпването на промяна в неговата физическа структура, както и тази
в неговия характер, е допринесла за раздялата с любимия до него човек. Без
съмнение всички тези загуби, физическите изпитания и предизвикателства,
пред които е изправен ежедневно, не могат да не повлияят на качеството на
неговия живот, на емоционалните и психически преживявания от негативно
естество – стрес, болки, страх, безперспективност, трайно понижено
настроение, липса на удоволствени изживявания, ограничени подтици,
нежелание за контакти, силно нарушен сън, самота, нестабилност,
занижаване на неговата самооценка и чувството му за самостоятелност и
достойнство, мисли за малоценност. За повдигане на духа и куража, както и
за справяне с финансовите аспекти на неговото състояние до него са били и
приятелите му. Съгласно СПЕ, ищецът е развил и разстройство в адаптацията,
както и депресивно разстройство с тежък депресивен епизод без психотични
симптоми. Към настоящия момент поради силата на характера му и
положените усилия, не се намира в депресивно състояние и не се нуждае от
терапия, но всеки стресогенен фактор, или неуспех би бил решаващ за
повторност на тези психични прояви.
С оглед изложения анализ на посочените доказателствени източници,
съдът намира, че се подкрепят твърденията на ищеца за претърпяното
негативно отражение във физически, психически и емоционален план,
наложили се вследствие на процесния инцидент и съдът ги взе предвид при
определяне размер на обезвредата на настъпилите неимуществени вреди.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав
намира, че сумата в общ размер от 200 000лв. справедливо обезщетява
претърпените от С. Н. В. неимуществени вреди. С посочената сума съдът
намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По отношение на предявената претенция за имуществени вреди:
По силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и
имуществените такива, които пострадалият търпи. Същите в случая се
изразяват в заплатени разходи за медицински изделия, болничен престой и
медикаменти, които съдът съобразно медицинското експертно мнение и след
собствена преценка на представените разходно-оправдателни документи,
намира, че всички сторени разноски са такива, наложили се с оглед лечението
и възстановяването на ищеца от травмите, получени при настъпилото ПТП, с
изключение на разходите, направени съгласно фактура №
**********/14.07.2018 г. в размер на 11,90 лева от магазин за крепежни и
строителни материали, поради което в тази част исковата претенция е
неоснователна. След като между всички останали реализирани разходи и
увреждащото събитие е налице причинно-следствена връзка, то те следва да
13
бъдат покрити от деликтната отговорност на ответника в размер от 10635.70
лева.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване, е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия,
с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните
последици и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от
ответника действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на
ВКС, II т.о./.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалият е управлявал мотоциклета
си с превишена скорост и несъобразена за пътния участък, не се е движил
възможно най-вдясно на пътното платно. Съгласно АТЕ и повторната АТЕ,
както и свидетелските показания на другия участник в ПТП, ударът между
товарния автомобил и мотоциклета е бил причината мотоциклетистът да
загуби управление и да падне, а не по-ранно събитие. На следващо място,
повторната експертиза посочва, че скоростта в процесния участък не е била
лимитирана със задължителна сила, а само със знак с препоръчителен
характер. В съдебно заседание се доразвива тезата, че макар и скоростта да е
била над препоръчаната стойност, то това обстоятелство се явява
благоприятно за ищеца, защото по-ниска скорост би била предпоставка за
челен удар и фатален изход за мотоциклетиста. Скоростта на движение на
двете превозни средства според експертните мнения не е определяща за
инцидента, поради което и не може да се тълкува като принос от страна на
увреденото лице. Като единствена причина за ПТП и двете експертизи сочат
навлизането на товарния автомобил в лентата за движение на
мотоциклетиста, като предотвратяването на удара би било възможно само и
единствено, ако той се движел най-вдясно в своето пътно платно. Технически
това вещите лица не намират за необходимо, а предвид наклона и радиуса на
завоя, считат, че се е движел на коректно отстояние между двете граници на
платното си. Съдът намира, че това възражение не намира опора в
нормативната уредба и конкретно чл.15, ал.1 ЗДвП, тъй като мотоциклетистът
е бил в очертаната за неговата посока на движение лента, поради което и на
базата на него не може да обоснове извод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. При така полученото експертно становище, за
съда не съществуват основания да приеме, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищeца. С оглед гореизложеното, липсва
основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2
ЗЗД.
По претенцията за законна лихва:
14
По въпроса за началния момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, е налице разяснение в следните актове на ВКС:
решение №50135/11.11.2022г. по т.д. №2026/2021г., I т.о.; решение
№50106/03. 11.2022г. по т.д. №1865/2021г., I т.о.; решение
№50102/20.10.2022г. по т.д. №1428/2021г., II т.о.; решение №72/29.06.2022г.
по т.д. №1191/2021г., I т.о.; определение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г.
на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I
т.о. В последното решение, към което препращат предходно цитираните
актове на ВКС, е посочено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ - да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава, като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът е уведомил
ответното застрахователно дружество на 28.02.2019г., а впоследвствие е
отправил застрахователна претенция на 13.12.2021г. При горните разяснения
на ВКС, в случая законната лихва върху дължимите обезщетения следва да
бъде присъдена от по-ранната от двете дати, а именно 28.02.2019г. Ищцовата
претенцията е за начисляване на законна лихва върху определените
15
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 01.06.2018
г. Така предявена, съдът я намира за неоснователна за периода 01.06.2018г. –
27.02.2019г., поради което подлежи на отхвърляне в тази част.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер от 200 000лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 360 000лв.; предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10635.70 лева и
отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 10647.60лв.
Законна лихва върху главниците следва да бъде присъдена, считано от
28.02.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, като за периода
01.06.2018г. – 27.02.2019г. претенцията за законна лихва следва да бъде
отхвърлена.
По разноските в процеса:
С оглед своевременно отправеното искане и предоставената
безплатна правна помощ, на осн. чл.78, ал.1 и чл.38 ЗАдв, в полза на адвоката
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер съразмерно с уважената част от исковете, а именно в размер от
11067.98лв., платими от ответника. Направено е възражение за прекомерност
от страна на ответника, което е неоснователно предвид минималния
определен от съда размер на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
От ответника се претендират разноски, като са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от 12960лв. и
депозити за експертизи в общ размер от 1300лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер от 6156.17лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати съразмерно с уважената част от исковте сумата от 8823.23лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна, от
която 8425.43лв. представляваща дължимата държавна такса и 397.80лв.
заплатени от бюджета депозити за експертизи.
Ответникът по делото не е внесъл определените допълнително
депозити за повторната тройна съдебно-автотехническа експертиза от 590 лв.
/л.560/, поради което на осн. чл.77 ГПК следва да бъде постановено
определение за принудително събиране на тези разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на С. Н.
В., ЕГН **********, с адрес г***************************, сумата от 200
000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и
негативно психическо отражение, както и сумата от 10 635.70лв. /десет
хиляди шестстотин тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
16
разходи за лечение и възстановяване от физическите увреждания, както
следва: 8920лв. за изработка и доставка на медицинско изделие – протеза;
348.30лв. за медикамент Ilomedin; 58лв. такса престой в УМБАЛ „Св.
Марина” ЕАД; 508лв. за медицински консумативи; 176лв. за медикамент
Ilomedin; 176лв. за медикамент Ilomedin; 219.40лв. за медикаменти
Провиотик, Линезолид и Кандизол; 230лв. такса допълнителни услуги във
връзка с болничен престой в МБАЛ „Майчин дом” ЕООД, всички вреди
претърпени вследствие настъпило на 31.05.2018г. пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на товарен автомобил „*********“ с рег. №
*******. А. Ю., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
28.02.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в следните части: иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди разликата над сумата от 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/ до предявения размер от 360 000 лв. /триста и
шестдесет хиляди лева/; иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата над сумата от 10 635.70лв. /десет хиляди шестстотин
тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/ до предявения размер от 10
647,60лв. /десет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща сумата от 11.90лв. по фактура
№**********/14.07.2018г., както и искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетенията за периода 01.06.2018г. – 27.02.2019г., на основание
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба банкова сметка с титуляр С. Н.
В.: IBAN BG10BPBI79451065342902.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на адв. М.
Б.ов Р. от ВАК с адрес гр. ********************, сумата от 11067.98лв.
/единадесет хиляди и шестдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
вр. с чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН **********, с адрес
г***************************, да заплати на „ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер" № 87, сумата от 6156.17лв. /шест хиляди сто петдесет и шест лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна, сумата от
8823.23лв. /осем хиляди осемстотин двадесет и три лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща дължими за производството такси и разноски, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна, сумата от
590лв. /петстотин и деветдесет лева/, представляваща дължими разноски по
делото, на основание чл.77 ГПК.
17
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18