Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България(ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на М. М. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.М., против заповед на командира на в.ф.34840-Карлово № ЗЛС-10 от 30.01.2024 г. относно прекратяване на договора ВС, освобождаване от длъжност и зачисляване в запаса на военнослужещ от в.ф. 34840 – Карлово.

Твърди се нищожност, неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед.

Основният изложен довод е за материална незаконосъобразност на заповедта, произтичаща от факта, че експертното решение по годността за военна служба на ЦВМК при ВМА – София, въз основа на което е издаден процесния акт, не е влязло в сила, съответно не произвежда действие, което пък води до липса на правно основание за прекратяване на договора за военна служба.

Иска се отмяна на оспорената заповед.

Претендират се разноски.

Ответникът - Командир на военно формирование 34840, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в представено по делото писмено становище/отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства (административна преписка по издаването на оспорената заповед) и като съобрази доводите на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на това оспорване е заповед на командира на военно формирование 34840 – Карлово № ЗЛС – 10 от 30.01.2024 г., с която, на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 във връзка с чл.162, ал.1, т.3 – поради настъпила негодност за военна служба от ЗОВСРБ, чл.73, ал.1 от ППЗОВСРБ, в изпълнение на експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв с № ВС-1915/10.10.2023 г. от ЦВМК на ВМА – [населено място], е прекратен договора за военна служба, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса старши сержант М. М. Н. – заместник-командир на зенитно-ракетен артилерийски взвод във военно формирование 34840-[населено място].

По делото няма спор по фактите.

Спорът е по приложението на правото – налице ли е материалноправната предпоставка за издаване на процесната заповед на основание чл.162, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита, че в конкретния случай тя е налице по следните съображения:

Не е спорно по делото, че по отношение на жалбоподателя има издадено експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв с № ВС-1915/10.10.2023 г. от ЦВМК на ВМА – [населено място]. Възведеният от жалбоподателят спорен момент е , че това ЕР не е влязло в сила, същото е обжалвано и е налице висящо съдебно производство – АД № 2605 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, съответно до влизането му в сила, АО не би следвало да издава акт от рода на процесния. Видно от направена справка по деловодната програма на съда и надлежно съдебно удостоверение в този смисъл (л.19) предмет на разглеждане по това дело е именно експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв с № ВС-1915/10.10.2023 г. от ЦВМК на ВМА – [населено място]. В случая обаче не е проявен суспензивния ефект на жалбата. Макар и да е обжалвано, това експертно решение подлежи на изпълнение – чл.112, ал.9 от ЗЗ допуска по силата на закона предварително изпълнение на ЕР, което предварително изпълнение не е спряно (отново по справка от деловодната програма на съда). При това положение и дотолкова доколкото командирът на в.ф. 34840 – [населено място] действа при условията на обвързана компетентност, същият правилно е пристъпил към прекратяване на договора за военна служба на основание чл.162, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. Правилно е прието, че е изпълнен фактическия състав на приложената от административния орган разпоредба на материалния закон (чл. 162, ал.1, т. 3 от ЗОВСРБ), послужила за издаване на заповедта.

При издаване на оспорената заповед административният орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.1, т. 3 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи. При условията на обвързана компетентност, след издаване на ЕР на ЦВМК, обосноваващо негодността на жалбоподателя за военна служба, ответникът законосъобразно е издал обжалваната заповед за прекратяване на договора и освобождаване от длъжност и военна служба на жалбоподателя.

За пълнота следва да се отбележи, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – Заповед на Министъра на отбраната от 15.08.2023 г. № ОХ-672 (л.29), т.8.2.

Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Този изход на делото предполага на ответника да се присъдят сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 100 лв. за осъществена юрисконсултска защита.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, ХІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед на командира на в.ф.34840-Карлово № ЗЛС-10 от 30.01.2024 г.

ОСЪЖДА М. М. Н., [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на Военно формирование 34840-Карлово сумата от 100 /сто/ лева за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.