Р Е Ш Е Н
И Е
София, 05.11.
Софийският Окръжен съд, СМЕСЕН ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 15.10. две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар:Р. Андреева, с участието на
прокурор от СОП Х. Л., след като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 138 по описа за 2018 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с жалби против присъда № 29/2.11.2017г. постановена по
НОХД № 290/2017г. по описа на РС –Б., по силата на която съдът е:
-признал подсъдимия М.И.Ф., роден на ***г***, българин,
българско, неженен, със средно образование, работещ, с постоянен адрес ***7,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2014 год., в гр.П.,
обл.С., в района на бензиностанция „Л." - гр.П., в съучастие като
съизвършител с Г.И. *** и Д.Ф.Г. *** обещал на С. В. П. от гр.В. и П. И. П. от
гр.Т. - състезатели на националния отбор по футбол на Р.Б. за младежи до
деветнадесет години (U 19), облага, която не им се следва, а именно - пари в
размер на сумата от 10 000 (десет хиляди) евро на всеки от тях, за да повлияят
на резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация -
футболната среща на 19.07.2014 год. между националните отбори на Р.Б. и Р.Г. за
младежи до деветнадесет години (U 19) на Европейското първенство в У. 2014
год., в гр.Г., администрирано от У., и срещата да завърши с резултат от три или
повече гола, като деянието се отнася за състезание, включено в хазартна игра
със залагания върху развитие или резултата от спортни състезания, а именно в
хазартни игри провеждани от:
- «Е.»
ООД - приемани са залози и са изплатени печалби.
- «Е.
Л. М.» - приемани са залози и са изплатени печалби.
- «S."
на Б. - приемани са залози и са изплатени печалби „B. E." - Борса на
залозите на Б. - приемани са залози и са изплатени печалби, за което и на основание
чл. 307г, ал.2, т.4, вр. чл.307в, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, което на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /три/ години, както
и „глоба" в размер на 15000 /петнадесет хиляди / лева.
-признал е подсъдимия Д.Ф.Г. роден на ***г***,
българин, българско, с постоянен адрес ***, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2014 год.,
в гр.П., обл.С., в района на бензиностанция „Л." -гр.П., в съучастие като
съизвършител с Г.И. *** и М.И.Ф. *** обещал на С. В. П. от гр.В. и П. И. П. от
гр.Т. - състезатели на националния отбор по футбол на Р.Б. за младежи до
деветнадесет години (U 19), облага, която не им се следва, а именно - пари в
размер на сумата от 10 000 (десет хиляди) евро на всеки от тях, за да повлияят
на резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация
-футболната среща на 19.07.2014 год. между националните отбори на Р.Б. и Р.Г.
за младежи до деветнадесет години (U 19) на Европейското първенство в У.
2014г., в гр.Г., администрирано от У., и срещата да завърши с резултат от три
или повече гола, като деянието се отнася за състезание, включено в хазартна
игра със залагания върху развитие или резултата от спортни състезания, а именно
в хазартни игри провеждани от:
- «Е.»
ООД - приемани са залози и са изплатени печалби.
- «Е.
Л. М.» - приемани са залози и са изплатени печалби.
- «S."
на Б. - приемани са залози и са изплатени печалби „B. E." - Борса на
залозите на Б. - приемани са залози и са изплатени печалби, за което и на
основание чл. 307г, ал.2, т.4, вр. чл. 307в, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, което
на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /три/ години,
както и „глоба" в размер на 15000 /петнадесет хиляди / лева.
Групирал е на основание чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 НК наложените наказания по отделни дела на Д.Ф.Г., като е
определил и наложил за изтърпяване- най - тежкото наказание измежду наложеното
му с настоящата присъда и наложеното му със Споразумение на Софийски районен
съд по НОХД № 20074/2016 г., влязло в сила на 21.11.2016 г, а именно „лишаване
от свобода" за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 15000
/петнадесет хиляди / лева.
-признал е подсъдимия Г.И.Г., роден на ***г***,
българин, българско, с постоянен адрес ***, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, на 16.07.2014 год., в
гр.П., обл.С., в района на бензиностанция „Л." - гр.П., в съучастие като
съизвършител с М.И.Ф. *** и Д.Ф.Г. *** обещал на С. В. П. от гр.В. и П. И. П.
от гр.Т. - състезатели на националния отбор по футбол на Р.Б. за младежи до
деветнадесет години (U 19), облага, която не им се следва, а именно - пари в
размер на сумата от 10 000 (десет хиляди) евро на всеки от тях, за да повлияят
на резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация -
футболната среща на 19.07.2014 год. между националните отбори на Р.Б. и Р.Г. за
младежи до деветнадесет години (U 19) на Европейското първенство в У. 2014г., в
гр.Г., администрирано от У., и срещата да завърши с резултат от три или повече
гола, като деянието се отнася за състезание, включено в хазартна игра със
залагания върху развитие или резултата от спортни състезания, а именно в
хазартни игри провеждани от:
- «Е.»
ООД - приемани са залози и са изплатени печалби.
- «Е.
Л. М.» - приемани са залози и са изплатени печалби.
- «S."
на Б. - приемани са залози и са изплатени печалби „B. E." - Борса на
залозите на Б. - приемани са залози и са изплатени печалби, за което и на
основание чл. 307г, ал.2, т.4, вр. чл. 307в, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/
години, както и глоба в размер на 15000 /петнадесет хиляди / лева.
Групирал е на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 НК наказанията наложени на подсъдимия Г.И.Г. по отделни наказателни
дела, като е наложил и определил за изтърпяване най - тежкото наказание измежду
наложеното му с настоящата присъда и наказанието, наложено със Споразумение на
Софийски районен съд по НОХД № 20489/2015 г., в сила от 27.11.2015 г., а именно
„лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на
15000 /петнадесет хиляди / лева, като на основание чл. 25, ал. 4 НК ОТЛАГА така
наложеното общо наказание от 3 години „лишаване от свобода" за изпитателен
срок от 3 /три/ години.
Отнел е на основание чл.53, ал.1,
б."а" от НК в полза на държавата вещественото доказателство - 1бр.
мобилен телефон марка „N.", модел 1208, със СИМ карта на мобилен оператор
„G. b."
Постановил е вещественото доказателство
1бр. мобилен телефон марка „Н.", модел „100", с карта на „Г." да
се върне на собственика му Д.Ф.Г., да се върнат на собственика, а веществените
доказателства 16 бр. ДВД /оптични дискове/, с видеозаписи от охранителните
камери на бензиностанция „Л." -П. от 16.07.2014г., намиращи се в пликове в
кориците на делото да останат по делото.
В тежест на подсъдимите, в условията на
разделност са възложени съдебни и деловодни разноски.
Присъдата е обжалвана и от защитника на подсъдимия Г.И.Г.-
адв. Т., с оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. По-
конкретно се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, липсва
яснота относно това какво е участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното
деяние „обещаване за даване на неследваща се парична облага” от 10 000
лева, липсва яснота в правнорелевантните факти, обективиращи чрез действията на
всеки от подсъдимите това „обещаване”,
както и в конкретните реплики, изречени от всеки един от тримата подсъдими на
инкриминираното място- бензиностанция „Л.” –гр.Б..Това е осуетило правото на
подсъдимите да разберат точно обвинението и да организират защитата си.Второто
оплакване е свързано с липса на прилагане на принципа „reformacio in peius” –неспазването на забраната
за влошаване на положението на обжалвалите подсъдими, като е наложено по-тежко
наказание, в сравнение с постановеното при разглеждането на делото за първи път
от РС-Б.. В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата на РС – Б..
Присъдата е обжалвана и от адв. Д. Я.- защитник на
подсъдимия Ф. с бланкетна жалба, изцяло
лишена от конкретика.В допълнение към същата защитникът на подсъдимият изявява
своите оплаквания, свързани с нарушение на процесуалните правила – от една
страна при установяване на правнорелевантните факти, оплакването е че съдът е
обсъждал само доказателства, подкрепящи обвинителната теза, а извън вниманието
му са останали доказателствата, оборващи обвинението.От друга страна –съдът не
е спазил забраната за влошаване на положението на обжалвалия подсъдим, като е
определил по- тежко наказание от наложеното при първоначалното разглеждане на
делото в първата инстанция.Отправя се искане за отмяна на присъдата на БРС и за
постановяване на нова присъда във въззивната инстанция, по силата на която да
бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимият по обвинението, по което е
привлечен.
В съдебно заседание процесуалните представители на
подсъдимите и самите подсъдими поддържат оплакванията, изложени в жалбата на
всеки един от тях и доводите, които я обосновават. В съдебно заседание подс.Д.Г.
лично и чрез упълномощения си защитник –адв. Н. заема позиция и се присъединява към жалбите на подсъдимите Ф. и Г..По
същество на делото защитникът пледира, че при изготвяне на обвинителния акт по
делото е осъществено съществено процесуално нарушение, по чл.246, ал.2 НПК, изразяващо се в
непосочване на действията и изявленията на всеки един от привлечените към
отговорност лица, обективиращи изпълнителното деяние „обещаване на неследваща
се облага” със специалната цел, визирана в основния текст на чл.307в, ал.1 НК.
В последната си дума подсъдимите настояват за отмяна
на атакуваната присъда на БРС и за постановяване на нова- обратна присъда, по
силата на която да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото
обвинение.
Представителят на СОП заема позиция в полза на
потвърждаване на присъдата по отношение на всеки един от тримата подсъдими.
Съдът, като разгледа жалбите на заявените основания и
след като осъществи по свой почин цялостен служебен контрол по чл.314,ал.1 НПК
на присъдата, в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното:
В хода на първоинстанционното производство и при
постановяване и мотивиране на присъдата РС Б. е изградил в съответствие с
доказателствата верни фактически изводи, и правни такива /на тяхната основа/,
като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на всеки един от
подсъдимите за престъплението, за което са привлечени да отговарят.
В зависимост от съдържанието на обвинителния акт,
внесен от БРП за повторно разглеждане в БРС, след първоначалното връщане с цел
отстраняване на допуснати нарушения, се налага по начин, извън всякакво
съмнение изводът, за липса на основания да бъдат споделени оплакванията за
нарушения, при изготвянето му, пречещи на привлечените към отговорност лица, да
узнаят обвинението в частта му, в зависимост
от кои действия и думи на всеки един от тях се извлича обективната
съставомерност на осъщественото от конкретния подсъдим изпълнително деяние в
осъществената в съучастие под формата на съизвършителство престъпна дейност по
чл.307в,ал.1 НК /основен текст на престъплението/.
Точно обратното – действията и репликите на всеки от
подсъдимите насочени към свидетелите С. П. и П. П. са не само назовани и
конкретизирани с посочване на действие, поведение, конкретна реплика,
последователност и свързаност с тези на останалите подсъдими, чрез взаимно
подкрепяне и взаимно допълване, по начин че същите представляват една синхронна
система от цялостни действия реплики и внушения, целяща да убеди двамата играчи
от младежкия национален отбор в реалността, действителността и сериозността на
предложението за заплащане на парична сума от 10 000 евро /на всеки един
от тях, стига да се съгласят с условието, което им поставят подсъдимите да
осъществят „симулативна игра” и обезпечаване на резултат от срещата- разлика от
три гола.
Така, според обвинителния акт, още първата реплика на подс. Г. към двамата,
посочени по- горе свидетели е насочена към провокиране на интереса им от
получаване на допълнителна облага- извън официално получаваните от тях
възнаграждения, като футболисти, част от екипа на младежкия национален отбор и след проведените подробни разяснения от
втория подсъдим Г. –за размера на сумата, условията, които се поставят срещу
нейното получаване и съвсем конкретни указания, как да бъде постигнат желаният
резултат от „три гола разлика, независимо в полза на кой отбор”, Г. отново взел
думата и започнал да ги убеждава настойчиво, „че това не са лоши пари”
настоявал- „да си помислят сериозно” и конкретно заявил на П., че „ще го
възнагради с 10 000 евро”. Подс. Г. настоял пред двамата да вербуват по
същия начин и други техни съотборници- нападател, защитник, вратар, като
обещал, че всеки който приеме условията също ще получи идентична сума-
10 000 евро. Това предложение, от своя страна отправил към двамата и
третият подсъдим Ф.- с посочване на конкретната сума от 10 000 евро с
настояване сериозно „да си помислят” ,
след което им предал мобилен апарат, по
който двамата да се обадят на последния избран номер, веднага щом приемат
предложението.
По този начин релевантините факти, описващи
престъплението и участието на всеки от подсъдимите, изпълнителното деяние от
обективна /а и от субективна/ страна са
посочени подробно, конкретно и ясно- по начин непораждащ колебание или съмнение
в смисъла им, в контекста на правото на
привлечените лица да бъдат информирани за същите, иманентна част от
фундаменталното право на защита.
Същите факти са били установени от доказателствата, събрани по време на съдебното следствие – проведено при спазване
на процесуалните правила и стриктно съблюдаване на правата на подсъдимите и
техните защитници.
На тази доказателствена пътека от различни групи
доказателствени средства, обстойно и прецизно анализирани от решаващия съд е
изградена фактическата обстановка, споделяна напълно от настоящата инстанция, а
именно:
На 15.07.2014 год. състезателите от Националния отбор
по футбол на Р.Б. за младежи до 19 години били на подготвителен лагер в гр. П.,
обл. С. с оглед предстоящото им участие на Европейското първенство в У. 2014 год.,
в гр. Г., администрирано от У.. Сред младежите, участващи в подготвителния
лагер, били и свидетелите П. П. и С. П..
Същия ден (15.07.2014 год.) по телефона със св. П. П.
се свързал негов познат - обв. Д.Г., който поискал да се срещнат на следващия
ден в района на бензиностанция „Л.“ в гр. П.. Същевременно по телефона св. С. П.
бил потърсен от обв. Г.Г., с когото се познавал и който също поискал от св. С. П.
да се срещнат на следващия ден на горепосочената бензиностанция.
На следващия ден - 16.07.2014 год., около 08.45 ч.
свидетелите С. П. и П. П. се срещнали на закуска, разбрали, че имат уговорени
срещи с различни хора на едно и също място и тръгнали пеша от хотела, където
били настанени в гр. П. към бензиностанцията. Малко след това в района на
бензиностанция „Л.“ в гр.П. били застигнати от автомобил марка „Тойота“ модел
„Авенсис“ с per. № ., управляван от св. С. И., като автомобилът отбил и спрял
встрани. В превозното средство освен шофьора, били и подсъдимите Д.Г., М.Ф. и Г.Г.,
които след като излезли от автомобила провели разговор с двамата свидетели С. П.
и П. П..
Първоначално към св. П. и св. П., се обърнал поде. Г.,
който ги попитал искат ли да изкарат някой лев. Св. П. и св. П. попитали как.
Тогава към св. П. и св. П., се обърнал подс.Г., който им обещал, че ако им
съдействат предстоящата футболна среща между националните отборите на Р. Б. и
Р. Г. от европейското първенство по футбол за младежи в У. 2014 год. да завърши
при резултат три и или повече гола отбелязани в срещата, независимо от кой
отбор, всеки от тях щял да получи сумата от 10 000 евро. Св.П. попитал това
съдействие, с какво е свързано. Тогава отново подс. Г. им обяснил, че ако
резултатът от футболната среща не върви по план, от тях се очаква да извършат
нарушение или дузпа, от което да се възползват играчите на другия отбор и да
вкарат гол и така до като се стигне до желания резултат. Св. П. и св. П. не
изразили съгласие, а св. П. словесно заявил, че отказва. Тогава поде. Г. се
обърнал към св. П. и му казал да не бърза да отказва, тъй като парите не били
лоши и трябвало да си помисли. После му казал, че ако се съгласи, ще го
възнагради с 10 000 евро. Тогава към св. П. и св. П. се обърнал поде. Г. като
ги попитал дали могат да говорят с някои други футболисти от националния отбор
за младежи, като и за тях щели да важат същите условия, които били обещали на
св. П. и св. П.. Дори им посочил, че му трябвали защитник, вратар и нападател.
Св. П. и св. П. му отвърнали, че това нямало как да се случи. Тогава към св.П.
и св.П. се обърнал поде. Ф., който им дал мобилен телефон марка „N.“ модел 1208
със СИМ карта на мобилен оператор „G. b.“ /предплатена/ и им казал, че им дава
този телефон за обратна връзка и ако решат да се съгласят с договорката да играят
симулативно, срещу което да получат обещаната парична сума, да звъннат на
последния набран номер. Казал им да си помислят, като отново им обещал, че ако
се съгласят с това да има повече от три гола във футболната среща, всеки който
участвал, щял да получи по 10 000 евро. В края на разговора, обвиняемите
обяснили на св.П. и св.П., че ако имат съмнения, че няма да им бъде заплатено
обещаното, може да изпратят с тях в У. техен близък, на който веднага след
горецитираната футболна среща ще бъдат предадени обещаните пари, като те ще
поемат и разноските по престоя му. Св.П. и св.П. не изразили съгласие с
отправеното им обещание да повлияят на резултата на спортното състезание.
Въпреки това, св.П. взел мобилния телефон марка „N.“ модел 1208 със СИМ карта
на мобилен оператор „G. b.“ /предплатена/ от подс.Ф., който да използва в
случай, че се съгласят с обещаната им облага. Св.П. и св.П. си тръгнали от
срещата, като по пътя се разбрали да не приемат предложението и да не споделят
на никой за него. След като се прибрал в хотелската си стая св.П. изхвърлил
през терасата мобилния телефон, даден му от подсъдимия Ф.. Вечерта св.П.
споделил с негов съотборник - св.А. В. за отправеното му предложение, който
малко по-късно съобщил за случилото се на старши треньора на националния
футболен отбор за младежи - св.А. К. Д..
Св.Д. от своя страна, веднага уведомил за случая
помощник треньора - св.В. Б. М. и другия помощник треньор в отбора - св.М. К. К..
В следващия момент св.Д. извикал при себе си св.П. П. и последният му разказал
за срещата им със св.С. П. и тримата подсъдими. През това време св.К. и св.М.
отишли в стаята на св.С. П. и го придружили до помещението, където се намирали
св.Д. и св.П.. Тогава св.С. П. споделил, че е изхвърлил през терасата в
тревната площ в близост до хотела телефона, даден му от подс.Ф.. Малко след
това св.П., св.К. и св.М. отишли в тревните площи до хотела и последният
намерил изхвърления от св.П. мобилен телефон марка „N.“ модел 1208 със СИМ
карта на мобилен оператор „G. b.“. Св.М. предал, намерения от него телефон на
св.Д.. Вечерта на 16.07.2014 год. св.Д. взел от св.С. П. личния му мобилен
телефон и заедно със св.К. и св.М. проверили кореспонденцията му в едно от
мобилните му приложения. Тримата видели, че св.П. си е кореспондирал с лице
записано в телефона, като „Г.“, от която кореспонденция било видно, че същият
му е предлагал да мотивира свои съотборници, които да играят симулативно на
предстоящия мач с националния отбор на Р. Г.. В кореспонденцията се виждало, че
св.П. П. категорично е отказал да извършва подобна дейност. Впоследствие св.П.
изтрил от телефона си всичката кореспонденция с
подсъдимия Г..
Настоящата инстанция не би могла да се
съгласи с заявеното от защитата нарушение на правилата за изграждане на
вътрешно убеждение, като изтъква констатацията си в обратния смисъл- всички
доказателства са преценени според техния действителен смисъл и съдържание, във
взаимната им връзка и отношения едно с друго, при стриктно прилагане на
процесуалните разпоредби на НПК и законите на формалната логика.
На следващо място-неоснователен е упрекът на защитата,
че в зависимост от установените факти, не би могло да се обоснове обективна та
съставомерност на престъплението, при липса на събрани доказателства за
осъществени реални, фактически залагания
от подсъдимите по посочените в обвинителния акт хазартни игри.
В тази връзка, следва да се отбележи, че
квалифицираният състав на чл.307г,ал.2,т.4 НК не изисква като елемент от
състава реално осъществено залагане в съответствие с осъществените уговорки за
симулативна игра. За този състав е
необходимо и достатъчно футболната среща да бъде включена в такава хазартна
игра, т.е да е налице потенциалната възможност да бъде заложено на определен
резултат или голова разлика, предварително моделиран, обезпечен чрез
изпълнителното деяние на основния текст –чл.307в, ал.1 НК. За последното пък и
във двете му форми „обещаване” и „предлагане” не е необходимо да се постигне
конкретна договорка за приемане на предложената незаконна материална облага.Достатъчно
е обещаването и / както е в настоящия
случай/ да бъде ясно недвусмислено конкретно-както по отношение на вида и
размерите на облагата, така и досежно предварителните условия, които трябва да
се изпълнят във вреда на коректната, спортсменска и състезателна игра „феър
плей”, каквито обществени отношения нормата защитава от незаконно посегателство
и увреждане.
В настоящия случай всички тези изисквания от обективна
страна са изпълнени. Затова, законосъобразно решаващият съд е приел, че
действията на подсъдимите, описващи съставите на чл.307г,ал.2 т.4, вр.чл.307в, ал.1 НК са част от единна престъпна дейност,
осъществявана със задружни, конклудентни и синхронизирани действия от
съизвършителите, подчинена на обща цел за постигането на конкретен
противоправен резултат.
При цялостната проверка на контролираната присъда
настоящият въззивен състав констатира единствено отстранимо в настоящата
инстанция процесуално нарушение на принципа „reformacio in peius” под формата
на неприлагането му от РС- Б. при реализиране на наказателната отговорност по
чл.54 НК, а не по-чл.55, ал.1 т.1 НК- както е при предходното разглеждане.
Забраната за влошаване на положението на обжалвалия
подсъдим , отнема правомощията на настоящата инстанция, както и на
контролираната такава- РС-Б. да осъществява
самостоятелна преценка /различна от тази при първоначалното разглеждане/
дали в действителност са налични многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, или изключителни такива, щом липсва протест от РП
при първоначално постановената присъда в първата инстанция, както и да се
налага по-тежко наказание от първоначалното.
Констатираното нарушение следва да бъде отстранено
посредством изменяване на атакуваната присъда и по отношение на тримата
подсъдими / в т.ч. и присъеденилия към жалбите на останалите двама подсъдим Д.Ф.Г./, в частта за наказателната
отговорност и определеното по размер наказание.
Предвид изложеното и на осн.чл.337,ал.1 т.1 / вр.ал.2
т.1 / и чл.334,т. НПК съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда №29/2.11.2017г., постановена по
НОХД № 290/2017г. по описа на РС Б., в частта по отношение на наказателната
отговорност и размера на определените наказания и по отношение на тримата
подсъдими, В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ :
- на осн.чл. 307г, ал.2, т.4, вр. чл.307в,ал.1,
чл.20,ал.2 НК и чл.55,ал.1 т.1 НК ОПРЕДЕЛЯ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, чието изтърпяване
ОТЛАГА на осн.чл.66,ал.1 НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и допълнително кумулативно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда лева/, по
отношение на подсъдимия М.И.Ф. /със снета самоличност/, вместо постановените с
присъдата наказания – лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба – в
РАЗМЕР НА 15 000 ЛЕВА /ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/.
- на осн.чл. 307г, ал.2, т.4, вр. чл.307в,ал.1,
чл.20,ал.2 НК и чл.55,ал.1 т.1 НК ОПРЕДЕЛЯ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, чието изтърпяване
ОТЛАГА на осн.чл.66,ал.1 НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и допълнително кумулативно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда лева/, по
отношение на подсъдимия Д.Ф.Г. /със снета самоличност/, вместо постановените с
присъдата наказания – лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба – в
РАЗМЕР НА 15 000 ЛЕВА /ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/.
ГРУПИРА на осн. чл.25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 НК наложените наказания по отделни дела на Д.Ф.Г., наказанието по настоящата присъда с
наложеното му със Споразумение на Софийски районен съд по НОХД № 20074/2016 г.,
влязло в сила на 21.11.2016 г, КАТО НАЛАГА И ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване общо наказание-„лишаване от свобода" за
срок от 1 /една/ година, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от
3 /три/ години, както и глоба в размер на 1000 /хиляда / лева.
- на осн.чл. 307г, ал.2, т.4, вр. чл.307в,ал.1,
чл.20,ал.2 НК и чл.55,ал.1 т.1 НК ОПРЕДЕЛЯ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, чието изтърпяване
ОТЛАГА на осн.чл.66,ал.1 НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и допълнително кумулативно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда лева/, по
отношение на подсъдимия Г.И.Г. /със снета самоличност/, вместо постановените с
присъдата наказания – лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба – в
РАЗМЕР НА 15 000 ЛЕВА /ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/.
ГРУПИРА на осн. чл.25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК
наложените наказания по отделни дела на Г.И.Г.,
наказанието по настоящата присъда с наложеното му със Споразумение на
Софийски районен съд по НОХД № 20489/2015 г., в сила от 27.11.2015 г. КАТО
НАЛАГА И ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване общо
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, което на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години, както и глоба в
размер на 1000 /хиляда / лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.