Решение по дело №2387/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 786
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180702387
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 786/16.4.2021г.

Град Пловдив, 16, 04, 2021 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, V състав, в открито съдебно заседание на 02,03,2021 година, в състав:

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СТОИЛ БОТЕВ

участието на секретар В. К., като разгледа докладваното  адм. д. № 2387 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ.

Жалбоподателят – Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.А. оспорва Заповед № РД-18-1003/12.09.2018 г., с която е одобрен РУП Работен устройствен план/  с обхват УПИ VII-670, кв.397 по плана на „Старинна градска част“, гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.519.550 по КК на гр.Пловдив с административен адрес: ул.“Цанко Лавренов“ № 4, както следва:        УПИ VII-670 с ново ниско застрояване, с кота корниз 6,5 м /абс. Коти 182.00/ и кота било в абс. Кота 184.10,свободно застрояване с УПИ Х-673, УПИ IХ-675, УПИ VI-669 и свързано застрояване с УПИ VIII-672, с  отстояние на 6м към странична регулационна линия към УПИ VI-669, с устройствени показатели на зона Жм: Плътност до 67 %, Кинт 2, Позел. Мин. 30 %, по означените с червен контур застрояване и етажност, котировки в черно и матрица с устройствени показатели в син цвят.

В жалбата, както и в писмената защита / л.89/   на адв. А.  са изложени подробни съображения с които  се иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Моли и за присъждане направените по делото разноски.

Ответникът - КМЕТ НА РАЙОН ЦЕНТРАЛЕН - ОБЩИНА ПЛОВДИВ, чрез К.С.– началник отдел „АПО“ при район „Централен“,  в писм.защита оспорва жалбата / л. 91/  и претендира юк. възнаграждение.

Заинтересована страна – Т.Р.В. ***,  ателие Гиздас в становище на  л.71, счита жалбата за недопустима и неоснователна, както и претендира разноски.

По възражението за допустимост , съдът обсъди Решение №78/01.04.1987г. на ПРС по гр. д. №6919/1986г.  от което се установява и наследяването за ½ идеална част за жалбоподателката  от Ж.Г.К.от ПИ с идентификатор 56784.519.553 по КК и КР на гр. Пловдив, за който понастоящем е отреден УПИ Х-673, кв. 397 по плана на „Старинна градска част" на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Цанко Лавренов"№2.

Безспорно жалбоподателката  е  заинтересовано лице по чл. 131, ал.2, т. 1 и т.З от ЗУТ, доколкото с процесния проект за РУП се предвижда да бъде реализирано ново ниско застрояване в УПИ VII-670 на регулационната граница, което означава, че новото застрояване е допуснато при намалени разстояния, без да е налице съгласието на собственика на засегнатия имот.

Предвид горното съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи , че жалбата като подадена от лице , без да е уведомено за заповедта и с правен интерес е процесуално допустима, а  разгледана по същество е основателна .

Съдът от фактическа страна приема за установено следното:

С процесната Заповед №РД-18-1003/12.09.2018г. е одобрен Работен устройствен план /РУП/ с обхват УПИ VII-670, кв.397 по плана на „Старинна градска част", гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.519.550, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Цанко Лавренов"№4, както следва: УПИ VII-670 с ново ниско застрояване с кота корниз 6,5м. /абс. кота 182.00/ и кота било в абс. кота 184010, свободно застрояване с УПИ Х-673, УПИ IХ-675, VI-669 и свързано застрояване с УПИ VIII-672 с отстояние 6м. към страничната регулационна линия с УПИ VI-669, с устройствени показатели за зона „Жм": Плътност - до 67%, Кинт. 2, Позел. мин 30% по означеното с червен контур застрояване и етажност, котировки в черно и матрица с устройствени показатели в син цвят.

Административния орган е приложил цялата админ. преписка / АП/ , спор по пълнотата на която няма.

По искане на жалбоподателя  съдът е допуснал  и приел / л. 77/  СТЕ  с вещо лице архитект П.А., която следва да отговори на следните въпроси:

1. Какви са предвижданията на действащия ПУП по отношение на УПИ VII-670, кв.397 по плана на Старинна градска част на гр.Пловдив и съответства ли процесният РУП на действащия ПУП ?

2. Съобразени ли са зададените с процесния РУП устройствени показатели за плътност, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ по отношение на УПИ VII-670, кв.397 по плана на Старинна градска част на гр.Пловдив, с установените в Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ?

3. Предвидени ли са отвори по фасадата на новопредвидената жилищна сграда в процесния имот, разположена на границата с УПИ Х-673 ?

Съдът от приетата СТЕ  установи, че с проекта за РУП неправилно е определена устройствена зона „Жм" вместо установената с ОУП зона „Ткин", в която попада на практика процесния имот - част от АИР „Старинен Пловдив", в който действат специфични правила и норми. Установи, се че в оспорения РУП не е съобразена действителната устройствена зона и зададените в проекта устройствени показатели не съответстват на нормативните стойности за зона „Жм", установени в чл. 19, ал. 1 от Наредба №7/2003г. на МРРБ. Със заповедта са установени устройствени показатели: Плътност - до 67%, Кинт. 2, Позел. мин 30%, което противоречи на чл. 19, ал. 1 от Наредба №7/2003г. на МРРБ, съгласно който урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със следните стойности за устройствена зона „Жм" - Плътност на застр. - от 20 до 60%; Кинт. - от 0,5 до 1,2; Необходима озеленена площ е от 40 до 60 %, а в конкретния случай зададените с проекта стойности за плътност и интензивност на застрояване превишават нормативните стойности, като особено драстично е това завишение по отношение на коефициента за интензивност - при максимално допустим по наредбата коефициент 1,2, в проекта е зададен коефициент 2,0. Същевременно е намален процентът на необходимата озеленена площ под минималната стойност, зададена в подзаконовия нормативен акт.

Съдът въз основа на така установените по делото факти, достига до следните правни изводи:

Въз основа на изложеното по-горе съдът приема, че оспорената заповед е  издадена от материално и териториално компетентен орган , в предвидената от закона форма , но при неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Съдът счита  процесната Заповед №РД-18-1003/12.09.2018г. за  немотивирана съгласно чл.59 от АПК, тъй като  не съдържа фактически и правни основания  от които да се установи какво точно е наложило да се процедира процесната разработка ,  какво е наложило процесното  изменение, както и не се установява кой е  действащия ПУП и какви са неговите предвиждания.

В чл. 113, ал. 1 от ЗУТ е предвидено , че  Работен устройствен план се съставя за ограничена част от територията  и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него, както и че се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл.З6 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота.

Съдът счита , че в  конкретния случай не са налице горните предпоставки за изработване, процедиране и одобряване на процесния РУП.

В действителност с процесната заповед се  предвижда изцяло ново застрояване в УПИ VII-670 на мястото на съществуващата сграда с идентификатор 56784.519.550.1, което е  предвидено с одобрения предходен действащ ПУП-ПРЗ.

 В тази връзка с оглед установяването на ново застрояване в УПИ VII-670 разпоредбата на чл.З6 от ЗУТ е неприложима, тъй като тя визира възможности за изработване на РУП  за заварени годни сгради, при което е допустимо тези сгради да не отговарят на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство, както и възможността за тяхното надстрояване и пристрояване като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти.

Не е налице и втората предпоставка на чл.113, ал.2 от ЗУТ - да е налице свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имоти. Без съмнение одобреният РУП установява свързано застрояване само между два имота - УПИ VII-670 и УПИ VIII-672. Трети имот не е включен в свързаното застрояване, макар от запад новопредвидената сграда да граничи с имот-Х-673, но в разработката липсва предвиждане за покриване на калкана. При това положение разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗУТ е неприложима, респ. липсват основания за процедиране на РУП и на това основание.

Проектът не отговаря на изискванията на чл. 113, ал.4 от ЗУТ и чл.62, ал.З от Наредба №8/14.06.2001г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. По силата на посочената норма, графичните материали към РУП трябва да съдържат допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради; план за застрояване, в който се определя точното разположение и очертанието на сградите и минималните разстояния между тях и до имотните граници, в т.ч. и през улиците; силуети от всички страни на сградите и през улиците, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно архитектурно-пространствено оформяне; характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи.

Не се установи и че преди изработването на РУП са ползвани необходимите изходни данни, съгласно чл.61 от Наредба №8/2001г., а именно - кадастрална и специализирани карти, екипа за проектиране - извадка от действащия ПУП за съответната територия, както и задание на възложителя.

Констатираните по-горе множество нарушения на материалния закон , както и допуснатите съществени процесуални нарушения налагат   отмяната на оспорената заповед , както и присъждането на  разноски, съгласно представеният / л.84/  списък  в размер на 1490 / хиляда четиристотин и деветдесет/  лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл. 215 от ЗУТ Административен съд Пловдив

                                          Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ  по жалба на  Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** Заповед № РД-18-1003/12.09.2018 г., с която е одобрен РУП /Работен устройствен план/  с обхват УПИ VII-670, кв.397 по плана на „Старинна градска част“, гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.519.550 по КК на гр.Пловдив с административен адрес: ул.“Цанко Лавренов“ № 4.

ОСЪЖДА  Община Пловдив да заплати на Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 1490 / хиляда четиристотин и деветдесет/  лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от получаване на решението.

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: