Решение по дело №651/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във връзка с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Н.Д.Н. *** насочена против Заповед № УТ-234 от 09.05.2023г. на Кмета на Община Хасково.

Оспорващият твърди, че издадената заповед е постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие на целта на закона.

Сочи, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочена каква категория е всеки един от строежите и как е определена същата. Това било необходимо обаче с оглед преценката за материалната компетентност на органа, тъй като такава му била възложена само по отношение строежите от четвърта категория до шеста категория, а за строежите от първа до трета категория компетентен бил Началника на ДНСК. Отразяване категорията на всеки един от строежите било от особено съществено значение и за упражняване в пълнота на правото на защита на жалбоподателя, тъй като той имал право да разбере какви са фактическите основания за издаване на ИАА.

Наред с това се сочи, че в диспозитива на акта цитираните строежи не били индивидуализирани по площ. Липсата на ясно и точно описание на строежите с квадратура, височина и местоположение било от особено съществено значение за законосъобразността на ИАА, съответно за изискването да не е налице противоречие между мотиви и диспозитив, както и волята на административния орган да бъде ясна и разбираема. В случая неяснотата в акта водела до съществената му незаконосъобразност и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Липсвали изложени фактически основания за това как административният орган е установил собственика на постройките и оттук и кой е адресата на индивидуалния административен акт. Единствено било посочено, че постройките са собственост на Н.Н., по данни от констативния протокол, но не ставало ясно въз основа на какви доказателства е възприет този факт. Това било от особено съществено значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя, тъй като правото на собственост върху незаконните постройки можело да е възприето субективно от административния орган и също подлежало на проверка предвид и твърдението, че за постройките липсват строителни книжа.

В тази насока се твърди, че постройки осъществени в един имот без строителни книжа, от които да се установи правото им на собственост били собственост на притежателя на земята по силата на приращението по чл.92 от ЗС. В случая доколкото били изградени в общински имот същите били собственост на Община Хасково. Излагат се и доводи за допуснати нарушения на чл.26 и чл.35 от АПК били такива от категорията на съществените.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия подържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Представя списък на разноските.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо рег. № 197000-10427 от 30.11.2022г. постъпило в Община Хасково на 05.12.2022г. и регистрирано с рег. индекс 24-08-556 на същата дата(л.31 – гръб)Началникът на РУ Хасково уведомил на основание чл.66, ал.2 от ЗМВР Кмета на Общината, че при проведени срещи с населението на С.***, общ.Хасково е установен проблем свързан с Н.Д.Н.. Посочено е че Н. отглежда крави в чертите на селото и е построил стопански постройки в площи граничещи с неговия имот, които са общинска собственост без да има разрешение за това. Заградил бил с електро-пастир и общински площи, които използвал за пасище.

С писмото е поискано на основание чл.66, ал.3 от ЗМВР в едномесечен срок РУ – Хасково да бъде уведомено за набелязаните мерки за справяне с проблема.

Във връзка с така постъпилото писмо, на 08.12.2022г., комисия в състав служители на сектор КОРЗ при Община Хасково и на Дирекция ИСДУОС извършила проверка на място относно незаконно построени стопанки постройки в имоти общинска собственост с идентификатори :00326.132.177, 00326.132.15 и 00326.132.813, резултатите от която са отразени в констативен протокол от същата дата(л.32). В констативния протокол комисията е отразила, че Н.Д.Н. в качеството си на животновъд е построил в горепосочените общински имоти бараки, в които има паркирани автомобили, а достъпът до полски път с идентификатор 00326.132.813 по асфалтиран път от към селото, който по закон служи да осигурява такъв до всички имоти по КК на С.*** е блокиран(заграден) от дървена ограда(порта).Със същия констативен протокол е даден на Н. 10 дневен срок да премахне незаконните постройки, освободи общинските имоти и полския път, като в противен случай ще му бъде съставен АУАН.

На 25.01.2023г. е извършена нова проверка от служители на сектор КОРЗ при Община Хасково и на Дирекция ИСДУОС, резултатите от която са обективирани в констативен протокол от същата дата, при която е установено, че дадените на Н.Д.Н. предписания не са изпълнени(л.33).

Няма данни и не се твърди от ответника посочените констативни протоколи да са връчени на Н.Д.Н..

С писмо рег. индекс 24-06-556#1 от 30.01.2023г. (л.31) Директорът на дирекция ИСДУОС изпратил така съставените констативни протоколи за последващи действия на директора на дирекция АГСИ при Община Хасково.

На 17.02.2023г.служители в отдел“Контрол по ЗУТ“ Дирекция „АГСИ“ при Община Хасково отново извършили проверка на място в ПИ 00326.132.177, ПИ 00326.132.813 и ПИ 00326.132.15 по плана на С.***. В протокола отразили констатирани в ПИ 00326.132.177 общо 3 бр. строежа представляващи „Паянтова постройка за селскостопански цели“, съответно в североизточната, северната и източната част на имота, 2бр. строежа представляващи „Паянтова постройка за селскостопански цели находящи се в ПИ 00326.132.15, 2 строежа представляващи „Дървен навес“ находящи се по западната имотна граница в ПИ 00326.132.813, „Дървена ограда – прозирна“ находяща се по имотните граници на ПИ 00326.132.177 пресичащащ ПИ 00326.132.813 и „Електронен пастир“ находящ се по имотните граници на ПИ 00326.132.177 в землището на С.***.

В констативният протокол служителите извършили проверката са отбелязали, че в момента на проверката е присъствал и Н.Д.Н., който е заявил, че е възложител и собственик на описаните в КП строежи, като е заявил и че е запознат с факта, че строежите му се намират в общински имот.

На 20.02.2023г. служители на Община Хасково в отдел КЗУТ, Дирекция АГСИ към Община Хасково извършили проверка по отношение 8 бр. строежа находящи се в С.***, обл.Хасково, три от които находящи се в ПИ 00326.132.177 и представляващи„Паянтова постройка за селскостопански цели“, два в ПИ 00326.132.813 представляващи „Дървен навес“, и два строежа представляващи „Паянтова постройка за селскостопански цели“ находящи се в ПИ 00326.132.15. За установените обстоятелства съставили Констативен акт № 3 от датата на проверката, в който е отразено, че възложител на строежите е Н.Д.Н., а имотите в които са изградени са собственост на Община Хасково. Строежите са описани като размери и конструкция и е отразено е, че същите са VI-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт, в раздел IV-Установени нарушения, е посочено – без необходимите строителни книжа. Като нарушени разпоредби е отразен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че във връзка с горните констатации, е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа, като е указана възможността възражения по констативният акт да бъдат подадени до Община Хасково в 7 – дневен срок от датата на получаването му.

Констативният акт е връчен на Н.Д.Н. на 12.04.2023г. с разписка (л. 26 - гръб) .

На 20.04.2023г. е съставен констативен протокол, в който двама служители на Община Хасково са отразили, че в законоустановеният срок срещу констативния акт не е депозирано възражение.

Въз основа на съставения Констативен акт №3/20.02.2023г. е издадена обжалваната Заповед № УТ-234 от 09.05.2023г., на Кмет на Община Хасково, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахнат следните незаконни строежи:

1.„Паянтова постройка за селскостопански цели“ находяща се в северозападната част на ПИ, землището на С.***, общ.Хасково;

2. „Паянтова постройка за селскостопански цели“ находяща се в северната част на ПИ землището на С.***, общ.Хасково;

3. „Паянтова постройка за селскостопански цели“ находяща се в източната част на ПИ, землището на С.***, общ.Хасково;

4. „Паянтова постройка за селскостопански цели“ находяща се в северната част на ПИ, землището на С.***, общ.Хасково;

5.„Паянтова постройка за селскостопански цели“ находяща се в ПИ, землището на С.***, общ.Хасково;

6.„Дървен навес“ находящ се по западната имотна граница в ПИ в землището на С.***, общ.Хасково ;

7.Дървен навес“ находящ се по западната имотна граница в ПИ в землището на С.***, общ.Хасково

Заповедта е изпратена за връчване на Н.Д.Н. с писмо рег. индекс 24-06-556#5 от 15.05.2023г.на Община Хасково. Видно от представеното известие за доставяне (л.23), писмото, изпратено до Н.Д.Н. е връчено на лице посочено в известието като“И. П.“ на 17.05.2023г.

Жалбата срещу заповедта е депозирана в АдмС-Хасково на 30.05.2023г. и регистрирана с вх.№ 4078 от същата дата.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от доказателствата съдържащи се в административната преписка.

Като писмено доказателство по делото са приети и писмени документи в който е отразена собствеността на ПИ 00326.132.813, ПИ 00326.132.177 и ПИ 00326.132.177, удостоверения за съпруг и родствени връзки за жалбоподателя, и удостоверение за постоянен и настоящ адрес на П. Д.Н. – брат на оспорващата страна.

По делото по искане на ответника е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза. Същата е приета без оспорване от страните, изготвена е от вещо лице разполагащо с необходимата компетентност, което пълно и точно е дало отговор на поставените му задачи и подробно е обосновало същите, поради което съдът го кредитира изцяло.

В заключението си вещото лице е описало подробно характеристиките на постройките, които е обследвало и е посочило, в кои имоти е изградена всяка една от тях. Видно е от заключението, че находящите се в ПИ 00326.132.177 и ПИ 00326.132.15 паянтови постройки за селскостопански цели, на които в заключението са придадени номера 1,2,3,4, и 5 се състоят от едно общо помещение, с носещ дървен скелет на външните стени, нямат подови конструкции и основи. Според конструкцията им и използваните материали вещото лице ги определя като паянтови постройки. Ползват се като стопански постройки за животни(постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение по смисъла на чл.44 от ЗУТ) и представляват строежи от VI-та категория по чл.137, т.6 от ЗУТ.

По отношение строежите „Дървен навес“ находящи се в ПИ 00326.132.813 е посочено, че представляват помощни постройки към стопанството, за съхранение на инвентар и транспортна техника. Имат обслужващо предназначение (постройки на допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ) и представляват строежи от VI-та категория по чл.137, т.6 от ЗУТ.

В заключението си вещото лице сочи, че след запитване към община Хасково е установило, че за цитираните в заповедта строежи не са налице строителни книжа. При изслушването на вещото лице в о.с.з. същото допълва, конкретно по отношение дървените навеси, че имотите в които са изградени постройките представляват земеделски земи. Навесите е посочило, като помощни постройки, с оглед вида им като такива – като начин на построяване и като вид постройка, е приложило нормата на чл. 41, ал.1 от ЗУТ за определяне вида на застрояване, макар по смисъла на ЗУТ тя да е за урегулирани поземлени имоти. Сочи, че по кадастралната карта имотите са земеделски земи, не са налице строителни книжа или преотреждане на земята, а и конкретният имот, в които са изградени навесите представлява обслужващ вътрешен път. Счита, че двата навеса, са постройки на допълващо застрояване, които по смисъла на чл.147 от ЗУТ изискват разрешение за строеж.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна. Оспорването е сторено в законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспорената заповед. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части от тях. В конкретният случай от материалите по делото и конкретно от заключението на вещото лице и от съставения Констативен акт № 3/20.02.2023г., дал началото на производството по чл.225а, ал.2 от ЗУТ се установява безспорно, че всички описани в заповедта строежи са VI-та категория. Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Спазени са съществените административно - производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК. Заповедта е издадена на базата на Констативен акт №3/20.02.2023г., изготвен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен от главни специалисти в Отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, т.е. разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона. Констативният акт е достигнал до знанието на жалбоподателя, последният е имал възможност да се ползва от предоставеното му право да подаде възражение срещу него, не е сторил това по зависещи от него причини, а заповедта е издадена след изтичане дадения на оспорващия срок за депозиране на възражение. Доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на административно производствените правила се свеждат до твърдения за нарушение на чл.26 от АПК и чл.35 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че такива не се установява от съда да са допуснати. Административното производство е образувано със съставяне на КА №3/20.02.2023г. Същия е надлежно връчен на жалбоподателя на 12.04.2023г. Ето защо не е допуснато нарушение на чл.26 от АПК и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на оспорващия. Наред с това не се установява и нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото административният орган е събрал всички относими по случая доказателства и е изяснил релевантните за производството факти. В хода на съдебното производство беше оспорено правното значение на приложените по делото две известия за доставяне, налични на л.23 и л.25-гръб по делото. С първото органът удостоверява връчване на 17.05.2023г. на жалбоподателя, чрез лице И.П.- посочена в известието като член на домакинството-леля, на писмо рег. индекс 24-06-556#5 от 15.05.2023г., с което му е изпратена оспорената заповед. С второто органът удостоверява връчване на 20.03.2023г. на жалбоподателя, чрез лице П. Н. - посочен в известието като член на домакинството-брат, на писмо рег. индекс 24-06-556#3 от 10.03.2023г., с което на оспорващия е изпратен за връчване съставения констативен акт № 3/20.02.2023г.

Дали или не на жалбоподателя е редовно връчена оспорената заповед е обстоятелство релевантно само по отношение спазване преклузивния срок за обжалването й, а не и касателно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. В случая жалбата срещу индивидуалният административен акт е депозирана в срок. Дори и да се приеме, че неправилно съобщението, с което е изпратен констативният акт е връчено на лице различно от жалбоподателя, макар по реда на чл.18а, ал.9 от АПК това е допустимо да бъде извършено спрямо всяко лице, което се намира на адреса и е съгласно да получи съобщението, то в случая не е налице допуснато нарушение на административно производствените правила.Това е така, тъй като констативния акт е връчен и лично на жалбоподателя на 12.04.2023г., което е удостоверено с подписа му на разписката находяща се на л. 26-гръб по делото и която разписка, не беше оспорена в хода на съдебното производство.

Ето защо възраженията на жалбоподателя, за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, не се споделят от съда.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Като фактически основания за издаването ѝ административният орган е посочил и констатациите в Констативен акт №3/20.02.2023г., като са посочени изрично и правните норми, които се считат за нарушени, следователно същата е мотивирана. Местонахождението и техническите характеристики – вид на конструкция, параметри(размери), на процесните строежи са описани достатъчно точно и пълно както в оспорената заповед, така и в констативния акт, въз основа на който тя е издадена, което позволява достатъчното им индивидуализиране. Предвид това факта, че в заповедта не е посочена квадратурата на всеки от строежите или категорията им, не се отразява на формата на административният акт, нито води до ограничаване правото на защита на задълженото за премахването им лице. Освен това минималните разлики между посочените параметри на строежите в констативният акт и заповедта от една страна, и от друга от вещото лице, са незначителни и по никакъв начин не биха могли да доведат до неяснота относно това, кои точно обекти е разпоредено да се премахнат. Действително установява се от съда , че в диспозитива на заповедта е допусната техническа грешка при посочване на местонахождението на един от посочените строежи, а именно „Паянтова постройка за селскостопански цели, като вместо да бъде посочен имот ПИ, по плана на С.*** е отбелязано, че същия е изграден в ПИ с № по плана на С.***, общ.Хасково. Тази очевидна техническа грешка, в случая не се отразява съществено нито на формата на заповедта, нито за изясняване действителната воля на органа относно това кой точно имот да се премахне, както не се отразява и на правото на защита на адресата на акта. Това е така, тъй като в мотивната част на заповедта ясно е посочено, че строежът е изграден именно в ПИ с № по плана на С.***, което точно отговаря и на обективираното в Констативният акт при описание на строежите в Раздел III от същия акт, където подробно са описани вида и характеристиките им, както и в кои точно имоти са изградени те.

Действително до приключване на съдебното производство не е представен акт с правно основание чл.62, ал.2 от АПК, но такъв може да бъде издаден по всяко време, вкл. след изтичане срока за обжалване и органът не е обвързан с преклузивен срок . Поправка на фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва, когато действителната воля на административния орган е вече разкрита в издаден акт, но има допусната неточност при нейното изразяване, а не формиране, която не води до изменение на волята на органа. В случая волята на органа е ясна, но е погрешно изразена касателно конкретния строеж, факт който следва да бъде поправен по реда на посочената норма.

Наред с горното, от събраните по делото писмени доказателства и от изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която както се посочи съдът кредитира изцяло, безспорно се установява, че описаните в заповедта постройки представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Не е спорно по делото, че разрешение за строеж за процесните постройки не е било издавано, съответно същите са изградени без наличие на необходимите строителни книжа. Този факт не се оспорва и се установява от приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза. В този смисъл безспорно строежът се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

От представените по делото доказателства е видно, че в случая липсват категорични данни за годината на извършване на строежите, като в заповедта единствено се твърди, че са изградени след 2001г. и не са търпими. Това изложено в заповедта обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Не се представят и доказателства, нито се твърди строежите да са били изградени преди 2001г., респ. да са в режим на търпимост по смисъла на ЗУТ. Наред с това от представените по делото писмени доказателства - АОПС №735/17.03.2014г. съставен по отношение имот № 132015(ПИ), извлеченията от КК на АГКК касателно ПИ с №, ПИ и ПИ с № не се установява нанасяне на сгради в кадастъра находящи се в тези имоти. Ето защо съдът намира обстоятелството, че строежите описани в заповедта са изградени след 2001г. и не са в режим на търпимост, за доказано от посочените писмени доказателства. Предвид, че видно от посочените извлечения от КККР заповедта за одобрение на кадастралната карта и регистри е издадена на 04.09.2018г., и сгради в посочените имоти в кадастралната карта не са нанесени към този момент, както и наличието на сграда находяща се в ПИ не е отразено и в приложения по делото АПОС, то следва да се приеме че описаните в заповедта постройки са изградени след датата на одобряване на КККР, а именно след 04.09.2018г.

От посочените документи и от представените от ответника извлечения от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ се установява и че цитираните три имота са собственост на община Хасково. Между впрочем фактът, че посочените три имота, в които се намират описаните в заповедта строежи не са собственост на жалбоподателя не се оспорва от последния, нито посочените писмени документи, в които община Хасково е записана като собственик на поземлените имоти са оспорени по реда на чл.193 ГПК вр. с чл.144 от АПК от жалбоподателя. Следователно удостоверените в тях обстоятелства досежно собствеността на имотите не се явяват опровергани, като не са представени доказателства за противното. Предвид това следва да се приеме, че в случая описаните в заповедта постройки и навеси са изградени върху общинска земя, без право на строеж.

Видно е също от коментираните писмени документи, че процесните имоти са земеделски, като ПИ с № е общинска публична собственост и представлява полски път, ПИ е общинска частна собственост - друга територия заета от селско стопанство и ПИ с № е публична общинска собственост, представляващ пасище - мера. Предвид установения период на изграждане на постройките и конкретно че същия е след 04.09.2018г., то приложение намира Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Видно от същата, застрояване на земеделски земи под 10 дка, каквито са процесните три имота, е допустимо да бъде извършено, но само въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план. Подробният устройствен план се изработва въз основа на задание за проектиране, съгласувано по реда на чл. 125 ЗУТ. Предложението за строителство следва да бъде съгласувано и одобрено по реда на чл.11 - чл.12 от Наредба № 19, след което и разрешено по реда на чл. 13 от същия п.н.а. Няма спор между страните, че ПУП за трите имота не е налице, а от заключението на вещото лице се установява, че строителни книжа за постройките, вкл. разрешение за строеж, също липсват. Наред с това застрояване в земеделски земи съгласно Наредба № 19 от 25.10.2012 г. е допустимо само когато е съвместимо с предназначението на земята. Безспорно ПИ е полски път и изграждане на дървени навеси в същия имот няма как да е съвместимо с предназначението му. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че постройките са били изградени преди действието на горецитираната наредба, то приложими са били нормите на действащата до 06.11.2012г. Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, но и в този случаи е било необходимо да е налице издадено разрешение за строеж по реда на глава пета от същия подзаконов нормативен акт.

При това положение, след като се установи, че коментираните строежи, описани в оспорената заповед са от VI категория и са незаконни, то те подлежат на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна в тази част, като издадена в съответствие с материално правните разпоредби.

Безспорно оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

По отношение доводите на жалбоподателя, че не е извършител на незаконните строежи, поради което не може да е адресат на акта, респ. същия е незаконосъобразен в частта, с която е насочен срещу него, съдът намира следното:

В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са само административният орган и адресатите на административния акт. Кои лица могат да са адресати на административния акт сочи разпоредбата на § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.Това по смисъла на същата норма могат да са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.

Като писмено доказателство по делото, част от административната преписка, е приет констативен протокол от 17.02.2023г. изготвен от служители на Контрол по ЗУТ Дирекция АГСИ при Община Хасково, в който последните са удостоверили, че при извършена проверка на място на процесните строежи на същата дата, в момента на проверката е присъствал Н.Д.Н., който е заявил, че е възложител и собственик на същите и е запознат с факта, че строежите му се намират в Общински имот. Този документ представлява официален свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила не е била оборена в настоящото производство, тъй като оспорващия не е обективирал доказателствено искане за откриване на процедура по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, касателно същия протокол, в тази му конкретна част и съответно такава в хода на съдебното производство не е била открита. Наред с това към материалите по делото са приложени и констативен протокол от 08.12.2022г. на служители в сектор КОРЗ при Община Хасково и на служители в Дирекция ИСДУОС при Община Хасково и уведомително писмо на Началника на РУ – Хасково до ответника. В констативният протокол също е отразено, че жалбоподателят е изградил строежите, а с уведомителното писмо Началникът на РУ –Хасково в изпълнение на правомощията си по чл. 66, ал.2 , вр. с ал.1 от ЗМВР(установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред) е уведомил административния орган, че при извършени полицейски срещи и беседи с населението на С.*** е установено, че Н.Н. е построил стопански постройки в площи общинска собственост, без да има разрешение за това.

Цитираните констативни протоколи и уведомително писмо са писмени доказателства, събрани от административния орган в хода на административното производство, съответно същите имат сила пред съда съгласно чл.171, ал.1 от АПК и от тях отново се установява, че именно оспорващия е извършител на процесните строежи.

Наред с това в Констативен акт №3, съставен на 20.02.2023г. и дал началото на административното производство,като възложител на строежа отново е посочен жалбоподателя. Констативният акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в решение Решение № 2961 о т 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2015 г., II о, . Решение № 12499 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2016 г., II о. и др., която настоящият съдебен състав споделя. В случая длъжностните лица изготвили констативния акт са идентични с длъжностните лица изготвили констативния протокол от 17.02.2023г. и са удостоверили в последния че жалбоподателя е признал пред тях, че е възложител и собственик на строежите и е наясно с факта, че ги е изградил в общински имот. Т.е. удостовереното в КА № 3/20.02.2023г. по отношение това кой е възложителя на строежите е обстоятелство отново лично възприето от съставилите го длъжностни лица вследствие на направеното пред тях признание от оспорващия.

Следователно, от събраните по делото писмени доказателства, част от които представляващи официални свидетелстващи документи съдът достига до извода, че лицето изградило описаните в заповедта строежи е именно жалбоподателят, поради което правилно административният орган, след като е разпоредил премахването на установените незаконни строежи да бъде осъществено от оспорващия, е постановил след влизане в сила на заповедта да бъде отправена покана до същите лица за доброволното му премахване, и както и че при неспазване на този срок премахването на строежите ще е за сметка на адресата на акта.

Други доказателства или доказателствени искания, с които да се опровергаят тези писмени доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Действително в открито съдебно заседание проведено на 25.07.2023г. оспорващата страна е направила изявление, че се оспорват „констатациите в констативен протокол, който е приложен по преписката и към които констатации препраща заповедта, относно верността на посочените в него обстоятелства“.

Така стореното изявление е неконкретизирано и неясно. Не са посочени нито дата на съставяне на протокола, който се оспорва, нито съставителя/съставителите му. Не е конкретизирано каква точно част и кои точно отразени обстоятелства се оспорват, а и оспорване по принцип не съществува - същото следва да е ясно прецизирано поради което и на съда и на насрещната страна да е ясно дали действително по отношение конкретният документ и то в съответната част може да бъде открито производство по оспорване. Във връзка с това оспорване не са и ангажирани доказателствени искания, вкл. не е направено искане за отриване производство по оспорване на документ по реда на чл.193 ал.1 , вр. с чл. 144 от АПК. От друга страна по преписката са налични 3 констативни протокола, както следва – от 20.04.2023г., с който служители на Община Хасково са удостоверили липсата на депозирани възражение от жалбоподателя срещу съставения му констативен акт, както и цитираните по - горе констативни протоколи от 17.02.2023г. и от 08.12.2022г. отразяващи резултатите от извършените проверки на място в имотите. Обжалваната заповед препраща освен към протокола от 17.02.2023г., но и към протокола от 20.04.2023г., в който е обективирано че липсват депозирани възражения от жалбоподателя, но не и към протокола от 08.12.2022г., в който е отразено установеното от служителите извършили проверка обстоятелство, че извършител на строежа е Н.Д.Н.. Ако се приеме, че се оспорва именно верността на отразеното в протокола от 20.04.2023г., то доколкото не се твърди оспорващия да е представил възражения в законоустановения срок, отново не се опровергава верността на посоченото в този документ обстоятелство, а и същото е иррелевантно за установяване извършителя на строежа. Ако се приеме, че се оспорва протокола от 17.02.2023г., с оглед изложеното в хода по същество от жалбоподателя, въпреки че както се посочи по начина на обективираното изявление това не може да бъде установено, отново не се опровергава извода на съда за доказаност на извършителя, а оттук и за вярност на отразения в същия КП факт, че жалбоподателя е извършител на строежа, тъй като това обстоятелство е удостоверено и в констативният акт, който в тази част не е оспорен от жалбоподателя и удостоверява лично възприето от длъжностните лица обстоятелства, както и изложеното в него се подкрепя от уведомителното писмо на Началника на РУ Хасково и от Констативният протокол от 08.12.2022г. на служители на Община Хасково.

Приобщените по делото по искане на жалбоподателя писмо изх.№ Ю-585/11.08.2023г. на Изпълнителният директор на БАБХ(л.73) и ветеринаромедицинско свидетелство са ирелевантни за предмета на делото и не допринасят за изясняване нито за обстоятелството налице ли са незаконни строежи, нито кой е извършителя им. От същите единствено е видно, че оспорващия в качеството си ЕТ“Н.Д.Н.-81“ притежава животновъден обект в Дервишка могила, община Свиленград, както и че лицата отглеждащи крави към 20.02.2023г. в С.*** са 9 бр. – обстоятелства които не са включени в предмета на доказване и не опровергаващи изводите на административния орган. Ето защо съдът намира, че не следва да ги обсъжда.

Ето защо, съдът възприемайки оспорваната заповед за законосъобразен административен акт, намира че жалбата подадена срещу нея от Н.Д.Н. *** ще следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като искане за присъждане на такива не е сторено от ответната страна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Д.Н. *** насочен против Заповед № УТ-234 от 09.05.2023г. на Кмета на Община Хасково

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховният административен съд.

Съдия: