ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
гр. В., 29.11.2022 г.
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Я. Л. ЕГН ********** със съгласието и
подпомаган от баща си П. Л. чрез адв.-пълномощник Р. Х. Д. и съдебен адрес: гр.В., ул.“Ш.С.“№*
против Определение №296 от 30.09.2022г. на РС-Б. по ч.гр.д. № 479/2022г. по описа на същия съд,
с което е прекратено производството по ч.гр. дело № 479/2022г. по описа на РСБ. и делото е
изпратено по подсъдност на РСС.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно.
Посочва се, че не било спорно, че детето Я. и бащата живеят в град П., К.. Адресът в гр.
С.бил регистриран, когато на детето е издадена лична карта. В §1,т.15 от ДР на Закона за закрила
на детето е посочен смисъла на „ настоящ адрес“, т.е този на който обичайно пребивава.
Излага се, че се касаело за имот на територията на община Б. и след като детето и
представляващият го родител са избрали подсъдността по постоянен адрес на детето и адреса на
имота, то съдът е следвал да се съобрази с тяхното желание и да не подменя волята им.
Поддържа се, че с цел процесуална икономия и удобство, както и с оглед на сроковете на
действие на документите, производството за даване на разрешение е инициирано в РС-Б..
Изпращането на делото на РСС.щяло да доведе до голямо забавяне във времето и голяма
вероятност купувачите на имота да се откажат от закупуването на имота и на детето да бъде
възложена тежест за връщане на капаро, неустойки и разноски по сделката.
Посочва се, че съгласно чл.586,ал.1 от ГПК се изисквало наличието на разрешение за
разпореждане с имоти и вещи на непълнолетни при сключване на договора. Излага се още, че в
случая по отношение на недвижимите имоти компетентен да издаде разрешението е РСБ., като съд
по местонахождението им.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение, а делото бъде върнато на РС-В. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
РС-Б. е сезиран с молба от Я. Л. с ЕГН ********** със съгласието и подпомаган от баща си
- П. Л., род. на **********г., жител на П., К. с искане да бъде издадено разрешение за сключване
договор за продажба на принадлежаща на детето идеална част от недвижими имоти, находящи се в
гр. Б., обл. В..
Детето Я. Л. трайно пребивава и е с местоживеене в Р. К., видно от изявленията в молбата
и частната жалба.
От приложеното удостовеР.е за раждане се установява, че детето е с К.ско гражданство, а
П. Л. е негов баща.
По делото е приложена справка по Наредба № 14/18.11.2009г. на МРРБ от която се
установява, че детето е с постоянен адрес в гр. Б., обл. В. и настоящ адрес - в гр. С. район М.,
ж.к.М. *, №*, вх.*, ет.*,ап.* – населено място в района на действие на РС С.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2008г. се установява,
че детето притежава правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от описаните в акта имоти.
С обжалваното Определение №296 от 30.09.2022г. по ч.гр.д. № 479/2022г. по описа на РС-
Б. първоинстанционният съд е прекратил производството по ч.гр. д. 479/2022г. по описа на РСБ. и
е изпратил делото по подсъдност на РС -С.
За да постанови обжалваното определение РС-Б. е приел, че молбата е предявена пред
ненадлежен съд, в чиито район на действие не се намира регистрирания на територията на Р. Б.
настоящ адрес на детето, а компетентен съд е РС-С.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Подадената молба е с правна квалификация чл. 130, ал. 3, предл. първо СК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Детето Я. Л. е с местоживеене в Р. К., което е безспорно от признанието на този факт,
обективирано в първоначалната молба и частната жалба. В параграф 1, т.15 от ДР на ЗЗакрД, е
дадено определение за "Настоящ адрес на дете", според която това е адресът, на който детето
пребивава и служи за определянето му при производства инициирани от и/или срещу деца. В
случая детето постоянно пребивава извън територията на Р. Б., поради което следва да се приеме,
че по регистрирания настоящ адрес в гр.С.не може да се определи местно компетентния съд.
Съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно, като в
разпоредбата на чл. 65, ал.1 КМЧП е регламентирано, че придобиването и прекратяването на
вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта,
т.е в настоящият случай намира приложение националното законодателство на Р. Б..
Издаването на исканото от жалбоподателите разрешение за разпореждането представлява
изискване на специален закон - чл. 130 ал.3 СК за сключване на разпоредителна сделка по смисъла
на чл. 586, ал.1 ГПК, за наличието на което нотариуса извършва служебна проверка.
Съгласно чл. 130 ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти,
принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес. В
цитираната норма е предвидена особена местна подсъдност на заявеното искане – по настоящ
адрес.
От приложената по делото справка по Наредба № 14/18.11.2009г. на МРРБ се установява, че
на територията на Р. Б. детето Я. има регистриран настоящ адрес - в гр. С. район М., ж.к.М. *, №*,
вх.*, ет.*,ап.*, което населено място е в района на действие на РС С. но по делото се установи, че
детето не пребивава на този адрес, а постоянното му местоживеене е в Р. К..
От същата справка се установява, че Я. има регистриран постоянен адрес в гр.Б., ул.“М.“№*,
2
обл.В..
Производството по чл. 130, ал. 3 СК е охранително и неговата цел е запазване интересите
на детето. Съгласно чл.531 от ГПК Охранителното производство започва по писмена молба от
заинтересованото лице, подадена до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на
молителя.
При липсата на постоянен и настоящ адрес на ищеца, респективно молителя, местната
подсъдност се определя по чл.107, ал.3 от ГПК, съгласно който, ако и ищецът няма постоянен
адрес в Р. Б., искът се предявява пред надлежния съд в С.
В конкретният случай от данните по делото се установява по безспорен начин наличието на
регистриран постоянен адрес в гр.Б., ул.“М.“№*, обл.В.., поради което компетентен да се
произнесе по молбата на жалбоподателите е РСБ..
По изложените съображения обжалваното определение на РСБ. следва да бъде отменено и
делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по основателността на молбата.
Водим от горното, В.ският ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №296 от 30.09.2022г. на РС-Б. по ч.гр.д. № 479/2022г.
ВРЪЩА делото на РСБ. за произнасяне по основателността на молбата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3