О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
316 21.01.2020
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 януари 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5194
по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от М.И.В.,
в която твърди, че в средата на месец Август 2019год., в пощенската си кутия
открила писмо изпратено от ответника С.Г.ГРУП, ЕИК: *********, с което я
поканили да заплати дължима сума в размер на 225 лева / двеста двадесет и пет
/, която сума била задължение по партида № *********, която сума дължала на
ответника, тъй като посоченото задължение било дължимо към Мобилтел ЕАД / А1/ С.Г.ГРУП
твърди, че в предходно писмо била уведомена от ответника, че между С.Г. ГРУП и
Мобилтел ЕАД / А1/ била извършена цесия на посочената сума и на основание
извършената цесия, те вече били кредитор по просроченото задължение. В писмото
било описано още, че ако не плати посочената сума на ответника в седемдневен
срок от датата на получаване на писмото, то С.Г. ГРУП ще започне процедура по
образуване на гражданско дело. В писмото ищцата прочела, че ако се започне
гражданско дело срещу нея, то ищцата ще бъде принудена да покрие лихвите за
периода от издаване на фактурата до завеждане на съдебното дело, адвокатски
хонорари, държавни такси, както и разноските за действията на частен съдебен
изпълнител, във връзка с принудителното събиране на задължението.
След като ищцата получила
писмото започнали всекидневни телефонни обаждания от служители на ответното
дружество, които със заплашителен тон започнали да й обясняват, че ако не плати
задължението си ще й запорират банкови сметки и ще и вземат недвижимите имоти
ако имала такива. Независимо, че тя всеки път им обяснявала, че не дължи
процесната сума на ответника, телефонните обаждания не спирали. Напротив,
обажданията започнали през два-три часа от различни телефонни номера. Тормозът
с обажданията започвал от сутринта около 9 часа и приключвал към 21 часа
вечерта. Започнали да звънят на родителите й като им обяснявали, че и те можело
да й платят задължението. Телефонният тероризъм и заплахите продължавали и към
датата на предявяване на исковата молба и този тормоз, който налагал ответника
спрямо ищцата бил нетърпим.
Ищцата твърди, че никога не
дължала сумата в размер на 225 лева /двеста двадесет и пет/ нито на Мобилтел
ЕАД /А1/, нито на С.Г. ГРУП., а ако имало неплатено задължение в размер на 225
лева /двеста двадесет и пет/, то същото било погасено по давност.
Моли съда да постанови решение,
с което да установи, че ищцата М.И.В., ЕГН: ********** не дължи на ответника С.Г. ГРУП, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община Столична, гр.
София 1407, район р-н Триадица, бул. Черни връх № 150, ет. 1, тел.: 0700 30029;
(052) 601888, Електронна поща: *****@***.**, представлявано от СУЛТАНКА И.
ЦАМПАРОВА, сумата в размер на 225
лева /двеста двадесет и пет/, тъй като същата е погасена по давност.
Претендират сторените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които са в общ размер
на 350 лева /триста и петдесет лева/.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „С.Г.Груп” ЕООД, в който
заявява, че искът е допустим.
Моли съда да постанови решение
при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК и да възложи разноските върху ищеца.
С настоящия писмен отговор, в
преклузивния едномесечен срок по чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 131 ГПК, прави
възражения за местна подсъдност. Излага подробни съображения в писмени отговор.
Правят искане за признание на
иска, поради което, молят, да постанови решение при признание на иска и да
осъди М.И.В. да плати разноските по делото. Искането отправят, доколкото
дружеството не твърди, че имало вземане спрямо М.И.В., нито оспорвали
твърдението, че индивидуализираното в исковата молба вземане, предмет на
делото, било погасено по давност. Ответникът признавал, че няма вземане спрямо
ищеца както и, че то било погасено по давност, но прави искане за присъждане на
разноските по делото, доколкото не било дало повод за завеждане на делото.
Съгласно цитираното определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС: При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул. възможност за друга
извънпроиесуална принуда ши не е дал друг повод за предявяването на иска.
Оспорват фактическите
твърдения, че ищецът бил търсен когато и да било от представители на ответника
или пък, че тези обаждания продължили след позоваване от негова страна на
изтекла погасителна давност.
В тази връзка, твърдят, че
представената покана за плащане към исковата молба не изхождала от дружеството
ответник и оспорвали нейната автентичност като заявяват, че подписът върху нея
не бил положен от Султанка И. Цампарова. Дружеството не било отправяло каквито
и да било претенции спрямо него.
С настоящото заявяват, че
вземанията, които “Мобилтел” ЕАД прехвърлило на „С.Г.Груп“ ЕООД в
действителност били погасени по давност, но дружеството не ги претендирало от
ищцата. Поради това „С.Г.Груп“ ЕООД не следвало да отговаря за направените
разноски по делото
Молят съда да решение при
признание на иска съгласно чл. 237 ГПК и да възложи разноските върху ищеца
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Моля съда на основание чл. 78,
ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, да осъди М.И.В., да заплати на „С.Г.Груп“ ЕООД сторените
разноски в размер на 360.00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Моля съда да открие
производство по чл. 193 ГПК на оспореният документ - покана за плащане.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба се налага извода, че се касае за предявен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че не
е имала сключен договор с „“Мобилтел“ ЕАД /А1/, а ако е имала такъв да
представи доказателства, че е изплатила всички дължими суми. В тежест на
ответника е да докаже, че е уведомил ищцата за извършената цесия. Страните
следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба
и отговора.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо и
на основание чл. 178 от ГПК.
По отношение искането за изпращане
делото по подсъдност на РС София, съдът намира за установено следното:
В това
правоотношение ищцата безспорно има качество потребител по см. на § 13 от ДР на ЗЗП.
Съгласно тази разпоредба „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищцата,
претендираща защита срещу изпълнението основано на договор за услуга,
независимо от избрания способ може да се ползва от особената местна подсъдност.
Прехвърлянето на вземането по договора за услуга на трето лице не променя
основанието, респ. качеството на длъжника по него. Още повече, че той не е
страна по договора за прехвърляне на вземането. В този смисъл, релевантно за
определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на
далекосъобщителна услуга, от което
произтича и правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, упражнено с предявяване на иска пред Старозагорския районен
съд, в чийто район се намира постоянният му адрес. При липса на изрично
посочени в чл. 113 ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове
между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор,
включително и с наличието или не на задължения по него. Поради това, настоящият
съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната
подсъдност е Старозагорския районен съд.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Покана за плащане от ответника.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за изпращане на делото по подсъдност на Софийски Районен съд.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да сочат гласни доказателства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание
и НАСРОЧВА същото за 19.02.2020
г. от 11.20 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: