№ 5817
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100508028 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуА. кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Х. Х. срещу съдебно решение
№ 5485 от 28.05.2022г., постановено по гр. дело № 72386/2021г. по описа на СРС, 37
състав. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционното
решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени изцяло решението и се
отхвърли исковата молба, а при условията на евентуалност – да се намали издръжката
до минималния размер по закон.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи
нови доказателства. В хода на устните състезания пледира за основателност на
въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ищец К. А. Х. е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично и чрез представителя
си по пълномощие оспорва въззивната жалба. Представя нови доказателства. Пледира
за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Не
1
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Внесена е и държавната
такса за въззивното производство. По изложените съображения съдът приема, че
въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Видно от исковата молба К. А. Х. е предявил срещу А. Х. Х. кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на
издръжка в размер на 700 лв. месечно, считано от исковата молба, както и за минало
време за период една година преди завеждане на исковата молба - в размер на 600 лв.
С обжалваното решение № 5485 от 28.05.2022г., постановено по гр. дело №
72386/2021г. на СРС, 37 състав, съдът е осъдил на основание чл. 144 СК и чл. 149 СК
А. Х. Х. да заплати на К. А. Х. месечна издръжка в размер на 480 лева за периода от
17.12.2021 г. до 11.03.2022 г., или 1440 лева, както и да му заплати 480 лева месечна
издръжка за периода от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г., или общо 5760 лева, като е
отхвърлил предявените искове за издръжка за минало и бъдеще време за разликата над
присъдения размер от 480 лева месечно до пълния претендиран размер от 700 лева
месечно за издръжка за бъдеще време и 600 лева месечно за издръжка за минало време.
Допуснал е предварително изпълнение на основание чл. 242 от ГПК. Осъдил е
ответникът да заплати на ищеца по компенсация 180.57 лв. разноски по делото, а на
СРС държавна такса от 288 лева.
Във въззивното производство са приобщени нови доказателства за доходите на
въззиваемия К. А. Х., които въззивният състав счита за неотносими към спора, тъй
като обхващат период след навършване на 25 годишна възраст от търсещия издръжка
(арг. от чл. 144 от СК).
Други доказателства не се събрани от въззивния съд.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните от
първоинстанционния съд доказателства и необоснованост, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Настоящият въззивен състав приема жалбата за частично основателна.
Неоснователни са наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, в частта за предявения иск по чл. 144 от СК.
2
Според нормата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, при условие че издръжката не съставлява особено
затруднение за родителя.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в
първоинстанционното производство доказателства, че К. А. Х. е син на А. Х. Х. и към
датата на предявяване на иска ищецът е бил студент в четвърти курс на Националната
спортна академия (НСА) „Васил Левски“, редовна форма на обучение, държавна
поръчка, през академичната 2021/2022 г., а на 13.03.2022 г. е навършил двадесет и пет
години.
Спорният между страните въпрос е дали възможностите на въззивника А. Х. Х.
му позволяват да дава на въззиваемия присъдената от първата инстанция месечна
издръжка от 480 лв. Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на чл. 144
от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която даването на
издръжката няма финансово да се отразява особено на родителя, който я дава.
Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
Спрямо пълнолетният въззиваем, задължението на въззивника за издръжка не е
безусловно, тъй като по съществуваща оборима житейска презумпция всеки
пълнолетен може и следва да се издържа сам. Пълнолетният имат право на издръжка
при определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и
имуществото на родителя.
Нуждата от издръжка на въззиваемия следва да се съобрази с нуждите на всеки
млад човек, който е в края на завършване на висшето си образование и живее в
столицата, където ежедневно потребява обичайните имуществени и неимуществени
блага, както всеки пълноправен член на гражданското общество.
От доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция е установено,
че доходите на ответника-въззивник в настоящото производство, са около 2400 лв.,
който нетен доход е в пъти по-висок размер от минималната работна заплата (МРЗ) за
страната за процесния период. За 2021г. МРЗ е 650 лева (с ПМС № 350/19.12.2019 г.), а
за 2022г. е в размер от 710 лв. (с ПМС № 37/24.03.2022г.). Възрастта,
работоспособността на въззивника и доходите му са достатъчни, за да се приеме, че
може да дава издръжка на пълнолетното си дете в размер от 480 лв. без особено
затруднение. Безусловното задължение за издръжка към малолетното дете А. А. Х.,
роден на ****г., (видно от одобрената съдебна спогодба – лист 62 от делото на СРС),
има предимство пред издръжката на въззиваемия, поради което следва да бъде
отчетено какви са възможностите на А. Х. Х., след като обезпечи финансово и
собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетния си син – виззиваем в
настоящото производство. При установения месечен доход на въззивника, обичайните
нужди на малолетното дете А. и тези на ответника, се налага извод, че А. Х. Х. има
възможност да отделя средства за издръжката на виззиваемия К. А. Х. през процесния
период в размер на 480 лв., като съдът отчита, че този период е кратък - обхващащ
времето от датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2021 г. до деня предхождащ
навършването на 25г. от имащия право на издръжка - 11.03.2022 г. (т.е. по-малко от 3
месеца).
Установените доходи на бащата са необходими за неговата издръжка и за
3
изпълнение на безусловните алиментни задължения към малолетното му дете, но
настоящият въззивен състав приема, че отделяне на средства за издръжка на
пълнолетния ищец в размер до 480 лв. може да се осъществи без особени затруднения
за А. Х. Х., т.е. без същият да се налага да променя драстично начина си на живот. В
този смисъл въззивният съдебен състав приема, че доказаният доход на въззивника е
достатъчен за да му осигури материална възможност да заплаща без особени
затруднения и издръжка на пълнолетния си син в присъдения от първата инстанция
размер.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция, с тези на
първостепенния съд, в частта по иска с правна квалификация чл. 144 от СК
обжалваното решение следва да се потвърди.
Наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, в частта за предявения иск по чл. 149 от СК са
частично основателни.
Според чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди предявяването на иска.
В случая съдът приема, че и в релевантния период от 17.12.2020 г. до 16.12.2021
г. вкл., ответникът А. Х. Х. е разполагал с достатъчно средства за издръжката си, както
и за изпълнение на алиментните си задължения и задоволяване нуждите на малолетния
си син А., което му позволявал да отделя средства за издръжката на ищеца – въззиваем
в производството.
Съдът отчита развилите се след 17.12.2020г. до 16.12.2021 г. инфлационни
процеси в страната (напр. годишната инфлация за месец септември 2021 г. спрямо
месец септември 2020 г. е 4.8 %, измерена с индекса на потребителските цени,
съгласно публично достъпната информация на електронна страница на НационА.
статистически институт https://www.nsi.bg/). През релевантния период за определяне на
издръжката е увеличен и размерът на установената за страната минимална работна
заплата, като от 610 лева за 2020 г. (ПМС № 350/19.12.2019 г.) същият е достигнал до
650 лева, считано от 01.01.2021г. (ПМС № 331/26.11.2020г.) до края на периода.
Същевременно съдът съобрази, че за разглеждания период и нуждите на К. А.
Х. са могли да бъдат задоволени с по-малко средства, тъй като в условията на
пандемията от Ковид-19, в страната бяха въведени редица ограничителни мерки, респ.
социалните контакти – са ограничени, а разходите за задоволяване на ежедневните
нужди на ищеца – по-малки (напр. поради дистанционната форма на обучение в
периода ищецът е спестил разходи за транспорт, извънучебни занимания и др.).
По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че въззивникът
следва да заплати на сина си К. А. Х. за процесния период месечна издръжка в размер
от 300 лева, което за времето от 17.12.2020г. до 16.12.2021 г. е в общ размер от 3600 лв.
По изложените съображения първоинстанционното решение по иска с правна
квалификация чл. 149 от СК следва да бъде отменено за разликата над 300 лева до 480
лв., т.е. за сумата над 3600 лв. до 5760 лв.
По разноските пред СРС:
Размерът на иска по чл. 149 от СК следва да се определи на основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК, което е 7200 лв. и съобразно уважената част от 3600 лв. на ищеца
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство от 175 лв., което
е половината от платеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция. На
ответника се дължат съответно разноски за адвокатско възнаграждение върху сумата
от 400 лв. след уважаване на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съразмерно с
4
отхвърлената част от иска, т.е. 200 лв. По изложените съображения въззивният състав
отменя първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 180.57 лв. – разноски по делото, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на съда държавна такса по делото за разликата над
201.60 лв. до 288 лв.
По разноските пред СГС съдът приема следното:
Страните своевременно претендират разноски за въззивното производство и
съдът дължи произнасяне.
При този изход от спора на въззивника се дължат разноски съразмерно с
уважената част от въззивната жалба срещу решението по иска с правна квалификация
чл. 149 от СК, като се съобрази и основателното възражение на въззиваемата страна за
прекомерност на платеното адвокатското възнаграждение. Съобразявайки изменението
в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че адвокатския хонорар, платен от А.
Х. Х. следва да бъде намА. до минимума от 500 лв., тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност от други дела от същия вид. Съразмерно с уважената
част от жалбата, на въззивника се дължат разноски в размер от 98.44 лв.
Въззиваемата страна е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 500 лв., а за отхвърлената част от жалбата се дължат разноски в размер от
406.25 лева.
Въззивният съд не дължи извършване на компенсация за направените от
страните разноски във въззивното производство. Прихващане на взаимно дължимите
пари за разноски зависи единствено от волята на страните в производството (арг. от чл.
103 ЗЗД). По изложените съображения съдът осъжда въззиваемата страна да плати на
въззивника сумата от 98.44 лв., а А. Х. Х. да плати на К. А. Х. сумата от 406.25 лева -
разноски пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 5485 от 28.05.2022г., постановено по гр.
дело № 72386/2021 година на Софийския районен съд, 37 състав, в частта, с
която на основание чл. 149 от СК А. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес:
София, ул. ****, е осъден да заплати на К. А. Х., с ЕГН: **********, с адрес:
София, бул. ****, месечна издръжка над сумата от 300 (триста) лева до
размера на 480 (четиристотин и осемдесет) лева за периода от 17.12.2020 г. до
16.12.2021 г. включително, или общо над сумата от 3600 (три хиляди и
шестстотин) лева до 5760 (пет хиляди седемстотин и шестдесет) лева, в
частта, с която А. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес: София, ул. ****, е осъден
5
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. А. Х., с ЕГН: **********, с
адрес: София, бул. ****, сумата от 180.57 лева – разноски по делото, както и в
частта, с която А. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес: София, ул. ****, е осъден
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да плати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд, за разликата над 201.60 (двеста и един лева и
шестдесет стотинки) лева до 288 (двеста осемдесет и осем) лева - държавна
такса по делото.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 5485 от 28.05.2022г. по гр. дело
№ 72386/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, в останалата
част.
ОСЪЖДА А. Х. Х., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на К. А. Х., с ЕГН: **********, сумата от 406.25
(четиристотин и шест лева двадесет и пет стотинки) лева – разноски по
въззивно гр. дело № 8028/2022 г. по описа на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА К. А. Х., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплати на А. Х. Х., с ЕГН: **********, сумата от 98.44 (деветдесет и
осем лева четиридесет и четири стотинки) лева – разноски по въззивно гр.
дело № 8028/2022 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6