Решение по дело №510/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава XII от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. П. Х., [ЕГН], чрез адвокати Б. и Г. срещу Решение № 14 от 08. 02. 2024г. на Районен съд - Карлово, I – ви н.с. постановено по АНД № 323 по описа на същия съд за 2023г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 22-0281-001408 от 22.02.2023г., издадено от Началник РУ Карлово към ОД на МВР- Пловдив, с което на Г. П. Х., [ЕГН], на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000/две хиляди лева/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

В КЖ се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , както и че нарушението не е установено по безспорен начин, като първоинстанционния съд е изопачил доказателствата по делото, поради което и е постановил решението си в противоречие на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление или след отмяната на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът – Началник на РУ Карлово не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба , като подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес се явява процесуално ДОПУСТИМА.

РС от фактическа страна е приел за установено следното:

Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г. П. Х., срещу Наказателно постановление № 22-0281-001408 от 22.02.2023г., издадено от Началник РУ Карлово към ОД на МВР - Пловдив, с което на Х., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди лева/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са отнети и 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Установено е било , че на 30.12.2022г. около 00:50 в 12:10 часа, в гр.Карлово, на ул.“Васил Караиванов“- до № 30 с посока на движение от Север към Юг, като водач на лек автомобил Шкода Октавия [рег. номер], Х. управлявал посочения лек автомобил, бил е спрян от МВР и съпроводен до сградата на РУ гр.Карлово, където отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и за наркотици. Издаден е талон за медицинско изследване с № 128449, като отказва да изпълни медицинско предписание за изследване с доказателствен анализатор или медицинско химическо лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични вещества в кръвта. Водачът е съпроводен до сградата на ФСМП гр.Карлово, където е потвърдил отказът пред медицинско лице.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като актът е връчен на неговия адресат, който е вписал, че няма възражения по констатациите.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел и възпроизвел в процесното наказателно постановление, както фактическите констатации, така и правната квалификация, изложени в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП е наложил административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани в качеството на свидетели три лица от страна на АНО , както и трима св. Й., М. и Ц., водени от жалбоподателя.

КРС е потвърдил процесното наказателно постановление, като е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

По отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че същите са в абсолютно определения размер, предвиден в санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер.

Съдебното решение на КРС е правилно и законосъобразно.

Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото, които първоинстанционният съд правилно е оценил.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Цитираната разпоредба има две форми на изпълнителното деяние, които са в отношение на алтернативност: отказ за проверка с техническо средство и неизпълнение на предписание за медицинско изследване. АУАН и НП съдържат изрично, ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на конкретното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а именно, че Х. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол. Това само е достатъчно да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по цитираната разпоредбата.

Обстоятелството, че на същия е издаден талон за медицинско изследване и че това изрично е посочено в акта и в НП, не само че по никакъв начин не променя факта на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, напротив, позволява да бъде формиран извод, че органите на МВР са спазили реда за установяване употреба на алкохол предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (по-конкретно чл. 2, ал. 2 от наредбата, според който с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство).

Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, че нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН, както и че въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Пред наст.касац. инстанция Х. е представил /л.5/ протокол от осз. № 249 от 22,08,23г. по анд № 324/23г. , касаещо отказ от проба за алкохол.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Първоинстанционния съд е извършил правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото, след обстоен логически анализ на доказателствената съвкупност, и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. Тази преценка на решаващия съд, която почива на събраните доказателства по делото, не подлежи на касационен контрол, като може да бъде проверена единствено при оплакване за изопачаване на доказателствата или игнориране на фактите по делото. Такива доказателства пред наст. Инстанция не са представени , а от коментирания по горе съдебен протокол , по друго дело , касаещо отказ от проба за алкохол не се констатира да е допуснато от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните правила .

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, 19 – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 08. 02. 2024г. на Районен съд - Карлово, трети нак. Състав , постановено по АНД № 323 по описа на същия съд за 2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.