Р Е
Ш Е Н
И Е
№
407
гр.
Перник, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 09.10.2019 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00515 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба от А.А. против решение № 44/25.04.2019 г. по гр.д. № 908/2018 г. на РС
– Радомир, с което е отхвърлен искът с пр. основание чл. 109 ЗС, предявен от А.А.
срещу Г.С. за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава
правото на собственост и ползване на имота по предназначение от ищцата, като
премахне следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, построена в поземлен
имот №55.573, находящ се в местност "***", с площ от 2, 006 дка по
КВС на с. ***, общ. Ковачевци, ЕКАТТЕ 27043, при граници и съседи: имот №055574
– използваема ливада на насл. на Д.Д., имот №055288 – полски път на общ.
Ковачевци, имот №055572 – използваема ливада на земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и имот № 055625 – дере на общ. Ковачевци.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност на решението. Съдът е
приел, че липсват доказателства, че наследодателят на ищцата е бил собственик
на процесния имот, поради липсата на условията на зем. реституция, което е в
противоречие с ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС,
според което ответникът по
иск за собственост, основан на земеделска реституция не може да възразява, че лицето, на което е
възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил
собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният
имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Реституционно решение по
реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът и нот. актове, с които
ответникът се легитимира като собственик, не касаят идентични имоти. Не са обсъдени изобщо другите предпоставки на
иска по чл. 109 ЗС относно
неоснователно действие от ответника, съставляващо строеж,
изграден в имота на ищцата, което създава обективна пречка за
свободното й упражняване на правото на собственост и използването на имота по
предназначението. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество
от въззивния съд с уважаване на иска. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция ищцата заявява, че иска да й се върне мястото –
земеделския имот на дядо й, но не иска да се събаря къщата. Иска да й остане
толкова място, колкото имат братовчедите й. Те имат дял и им се полага 238 кв.м.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения поддържа становище за нейната неоснователност и
за потвърждаване на решението.
Пернишкият
окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
От
съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства /решение № 16А/14.08.2001 г. на ПК – Ковачевци, удостоверение за наследници на Г. С. Д., нот. акт №47, том III дело №1186 /1993 г., нот. акт №158, том ІV, дело №1243/1993 г. от 18.10.1993 г., нот. акт №86 том ІІІ дело №1903 /1994 г. от 18.07.1994 г./, както и от изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, настоящият състав приема, че имот № 55.573, предмет на реституционно
решение е съсобствен между страните по делото. Ищцата е
собственик по наследство от общия наследодател Г. С. Д. на 1/14 ид.ч., а ответникът Г.Т.С. е придобил по
покупко–продажба върху имота права в обема, притежаван от неговите праводатели М.М. Д. и С.К. Д. - техните общо 2/14 наследствени части.
Съдебно-техническа
експертиза,
към която експертиза след оглед и
измервания на място, както и след справки в ОСЗ Ковачевци, е изготвена и скица на имотите е установила, че между имота, предмет на решение № 16А/14.08.2001 г.
на ПК – Ковачевци, представляващ земеделска земя по КВС на
с. *** -имот №55.573, находящ се в местността
"***" с площ от 2, 006 дка и имотите по нот. актове от 1993 г. и 1994 г. е налице частична
идентичност, с площ на припокриване от 1134 кв. м. Имот №55.573 е заключен между букви: З-И-Й-К-Л-М-Н-З- с площ от
2006 кв. м., а имота на ответника по двата нотариални акта е заключен между букви: А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и е с площ
от 1166 кв. м. Жилищната сграда предмет на иска е със застроена площ от 90,10 кв. м. и попада както в имот № 55.573, така и в имота на
ответника по двата нотариални акта, предвид констатираната от вещото лице частична идентичност на имотите. Сградата е жилищна, проекта на
същата е от 1998 г., за нея има издадени виза, одобрен проект и разрешение за
строеж, като строителството е извършено след това, и за сградата е имало извършена проверка от
"РДНСК" Перник и Общ. Ковачевци, които не са установили нарушения по спазване
разпоредбите на ЗУТ.
При така установеното, настоящият
въззивен състав съобразява установената съдебна практика, според която материално
правната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл. 109 ЗС изисква установяване на
фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота,
водещо до накърняване правата на другия съсобственик. Тези действия следва да са извършени без правно
основание и реално да възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата
си върху съсобствения имот в съответствие с притежавания от него обем на
правото на собственост. Построяването на законна или незаконна
сграда в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие
по смисъла на чл. 109 от ЗС,
тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху имот разполага
с правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 от ЗС
изградената в съсобствен имот сграда от единия съсобственик без надлежно
съгласие от останалите, е собственост на всички съсобственици на терена. Само
ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в
съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката.
Преценката дали застрояването или пристрояването пречи на другите съсобственици
на мястото да упражняват правото си на собственост е индивидуална с оглед на
събраните по конкретното дело доказателства за характера и площта на
строителството и за установения преди това строителство начин на ползване на
съсобствения имот.
Установено
е по делото, че процесната жилищната сграда е построена от ответника въз основа на
надлежно издадени необходимите строителни книжа. Съдът преценява, че
изграждането от ответника със строително разрешение и без съгласие на
съсобствениците на процесната жилищна сграда със ЗП от 90,10 кв. м. в частта от имота, който е закупил по нот. акт №158, том ІV, дело №1243/1993 г. от 18.10.1993 г. и нот. акт №86 том ІІІ дело №1903 /1994 г. от 18.07.1994 г. - общо 1200 кв. м., не представляват неоснователни
действия по смисъла на чл. 109 ЗС,
които смущават, съответно пречат на ищцата като съсобственик да упражнява правата
си в съсобствеността. За да се уважи искът по чл. 109 от ЗС,
ищецът следва не само да твърди за наличието на "пречещо" действие, а
следва да докаже и обоснове неоснователност, противоправност на такова действие
и преди всичко – реално смущаващо правото му на собственост фактическо
състояние. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че
процесната жилищна сграда /независимо от това дали е изградена без съгласието на другите съсобственици/ пречи
на упражняване правото на собственост от страна на ищцата и с какво това
построяване на сградата пречи на упражняването на правото й на собственост
върху притежаваната от нея 1/14 ид. ч. от съсобствения имот. Липсват
доказателства площта от дворното място, върху която е изградена тази жилищна
сграда, преди застрояването трайно да се е ползвала от ищцата за други цели-
например засаждане и отглеждане на плодове и зеленчуци и др. Не на последно
място, изграждането на тази сграда не пречи на ищцата да упражнява правото си
на собственост върху притежаваната от нея 1/14 ид. ч. от терена, тъй застроената площ на жилищната сграда на ответника е по-малко от 1/14 от площта на съсобственото дворно място / според
съдебно-техническата експертиза жилищната сграда на ответника е със ЗП от 90,10 кв. м., а според експертизата и реституционното решение
площта на съсобствения терен е 2006 кв. м./. Дори при евентуално разпределение
на ползването на терена, площта на жилищната сграда на ответника, заедно с
площта на придобития от него имот по нот. акт от 1993 г. и 1994 г., би следвало да се ползва не от ищцата, а от
ответника, тъй като представлява площ около неговата жилищна сграда, която е
необходима за поддържането и ремонта на тази сграда и заедно с това съответства
на придобитите от него права и на фактическото ползване на терена. Нещо
повече - за основателността на иска по чл. 109 ЗС е необходимо да се установи не само неоснователно
въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и поисканата
защита на собствеността по този ред следва и да съответства на нарушението и да
се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния,
в които се състои неправомерното въздействие върху правото на собственост, без
да ги надхвърля, както е в настоящата хипотеза. Направеното искане е за
премахване на жилищната сграда на ответника, което не съответства на твърдяното
нарушение /независимо, че такова не се установява по безспорен начин/. С оглед
на всички изложени съображения следва, че не е доказано сградата да смущава правото на собственост на ищцата
и следователно липсва действие, извършвано без правно основание и реално
възпрепятстващо предявилото иска лице да упражнява правото си върху съсобствен
имот в пълен обем, съобразно притежаваната от нея ид. ч. от терена. Ето защо искът с пр. осн. чл. 109 ЗС за премахване на сградата е неоснователен.
В случая не се отрича правото на негаторна и въобще на вещна защита на ищеца, а само вида на защитата преценена от
гледна точка на твърдяното поведение на ответника. По
какъв начин следва да се търси защита от ищцата като съсобственик /било поради спор за обема на
притежаваните от съсобствениците права върху общата вещ, било поради лишаване на някои от съсобствениците от възможността да ползва общия имот и т.н./ са
въпроси, които са извън компетентността на съда в настоящото
производство с оглед предмета на предявения иск по чл. 109 ЗС и търсената с
него защита.
С оглед
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените разноски,
правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въззивната жалба е
неоснователна.
По
разноските
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият претендира, но не доказва разноски във
въззивното производство (като липсва и списък по чл. 80 ГПК), поради което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 44/25.04.2019 г. по гр.д. № 908/2018 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.