№ 2546
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А
при участието на секретаря ХХХХХХХХХ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно
наказателно дело № 20211110217070 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на ИВ. СТ. Д., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 2125/18.08.2021г., издадено от Директора на СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ)
е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се
иска отмяната му. Жалбоподателят се позовава на допуснати процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и едновременно с това посочва, че
обвинението не е доказано. Уточнява, че посочената в мотивите н обжалвания акт
заповед № РД-01-373/27.05.2021г. е била отменена преди датата на издаване на
наказателното постановление. Излага доводи за маловажност на случая. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от адв. Л., която поддръжа жалбата по изложените в нея аргументи.
Иска от съда да отмени обжалваното НП. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Депозирани
са писмени бележки от процесуалния представител на наказващия орган, който
оспорва жалбата, като излага подробни съображения за неоснователността й.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема следната фактическа обстановка:
На 26.06.2021г., в 20:10 часа, ИВ. СТ. Д., се намирал на закрито на перон 2 на
метростанция „ХХХХХХХХХ“ без да постави на лицето си защитна маска за
еднократна или многократна употреба. Това било забелязано от полицейски служител
на перона, покриваща носа и устата. който й дал устно разпореждане да постави маска
на лицето си. Посоченото било констатирано от св. В.
За констатираното нарушение, свързано с неносене на защитна маска за лице, св.
ХХХХХХХХХ съставил АУАН с бл. № 701832/26.06.2021г. срещу ИВ. СТ. Д. за
извършено от него административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр., вр. т. I.7
Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването. Актът бил
предявен на И.С., който го подписал и получил препис от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление
№ 2125/18.08.2021 г. от директора на СДВР, с което за описаното в АУАН
административно нарушение ИВ. СТ. Д. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева.
НП било връчено на 11.11.2021 г. на ИВ. СТ. Д., който в законоустановения срок
(на 17.11.2021 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетеля Васил ХХХХХХХХХ; заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра
на здравеопазването; Решение № 325/14.05.2020 г., Решение № 395/28.04.2021 г.,
Решение № 547/28.07.2021 г. и Решение № 629/26.08.2021 г. на Министерски съвет,
както и Заповед № 513з-7383/27.03.2020 г. на директора на СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка
е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл основното
доказателствено средство се явяват показанията на свидетеля Васил ХХХХХХХХХ,
който е категоричен, че при обход на метростанцията на перон 2, посока Централна
гара, е спрял въпросното лице, тъй като не е носело защитна маска за лице съгласно
заповедта на Министъра на здравеопазването. Следва да се посочи, че това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподател, който не отрича, че е бил без поставена
маска като изтъква аргументи в защита на поведението си.
2
Изложеното в съставения АУАН и в съдебно заседание от свидетеля
ХХХХХХХХХа се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
събрани по реда на чл. 283 НПК (и на които съдът се доверява изцяло) и които
доказват извършване на нарушението от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в
контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за
неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че И.Д. е
извършила вмененото му административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Съгласно посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2
ЗЗдр. В настоящия случай в т. I. 7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра
на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 ЗЗдр., в периода от
01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. е била въведена следната противоепидемична мярка на
територията на Република България: „Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3“.
Заповедта е издадена на основание Решение № 325 на Министерския съвет от 14
май 2020 г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение
№ 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., с което е продължен срокът на
обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Република България.
С оглед на това, към момента на извършване на деянието, предвид продължения срок
на въведената в страната извънредна епидемична обстановка и издадената Заповед от
министъра на здравеопазването, жалбоподателят Д. е имал задължение да постави
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която да покрива носа
и устата по време на престоя си на метростацията. От посоченото правило не са
3
установени изсключения. Доколкото по несъмнен начин се установи, че същият не е
имал поставена защитна маска за лице, то последната е осъществила състава на
вмененото й административно нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл.
63а, ал. 1 ЗЗдр.
Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и неговите
общественоопасни последици, като е целял настъпването им. От събраните гласни и
писмени доказателства се установи, че на жалбоподателят е било указано от
полицейски служител да си сложи защитна маска на лицето, но същият е казал, че не
носи такава в себе си. Тоест, бил е наясно, че няма защитна маска за лице и че се
намира в закрито обществено място без поставена защитна маска, но въпреки това
нито си е сложил маска, нито е закупил такава. С това и последният е извършила
деянието при форма на вина пряк умисъл.
Във връзка с възражението на жалбопдателя, че посочената заповед е била
отменена със заповед № РД-01-646/29.07.2021г. (действала в периода от 1.08.2021 г. до
31.08.2021 г.), следва да се посочи, на първо място, че приложимя е заповедта,
действала към датата на установяване на нарушението и на второ място, че двата акта в
т. 7 съдържат идентични разпоредби, що се отнася до носенето на маска на закрити
места като изключения от това правило за поведение не се въведени.
Съдът обаче счита, че при издаване на обжалваното НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. В
нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП е
налице неясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
В случая е посочено, че жалбоподателят „не е поставил защитна маска на лицето си за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата“. От посоченото
бланкетно описание на нарушението обаче не става ясно в какво точно се изразява
нарушението – дали в липсата на изобщо поставена защитна маска за лице или в
поставянето на такава, която обаче не е покривала изцяло носа и устата на И.Д.. В този
смисъл е налице неяснота относно фактическия състав на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, което води до накърняване на правото му на защита,
доколкото последният не би могъл да разбере фактическите и правни рамки на
вмененото му „административно обвинение“ и съответно да организира адекватно
защитата си срещу него (в този смисъл Решение № 392 от 24.01.2022 г. по адм. дело №
11098/2021 г. по описа на АССГ, IV-ти касационен състав).
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради което атакуваното
НП следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед на изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на
4
направените по делото разноски съгласно представения списък – в размер на 360,00
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 100-тен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 2125/18.08.2021г., издадено от
Директора на СДВР, с което на жалбоподателя ИВ. СТ. Д., ЕГН: ********** на
основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ИВ. СТ. Д., ЕГН: ********** сумата от 360,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5