Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
17.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова КАНД № 322 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба от «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6, депозирана чрез пълномощник адв.С.К.
от САК, срещу решение № 582/21.10.2019г., постановено по ВАНД № 1854/2019г. по
описа на Шуменски
районен съд.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050433 от 05.07.2019г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция «Контрол на пазара» при КЗП, с което на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на «Т.Б. ЕАД *** е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Като
касационни основания в жалбата са посочени нарушения на материалния закон, с
твърдения, че същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните
правила. Касаторът счита, че не е извършил визираното нарушение, тъй като към
датата, посочена в наказателното постановление все още не е изтекъл
едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, в рамките на който дружеството е
било длъжно да отремонтира потребителската стока. Счита, че независимо дали
става въпрос за задължението за привеждане на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба или за нарушение на на чл.113, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗЗП – неизпълнение на споменатото задължение в срок, и в двата случая
изразяващо се в бездействие нарушение ще бъде довършено с изтичането на срока
по чл.113, ал.2 от ЗЗП, т.е. нарушение ще е налице едва в първия работен ден
след изтичането на срока за изпълнение на задължението за привеждане на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Като самостоятелно
основание за неправилност на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление се обосновават твърдения за липса на съставомерност
на санкционираната деятелност. В тази насока касаторът сочи, че гаранционният
сервиз е отказан поради констатацията, направена в оторизиран сервиз, че
часовникът е мокрен и не подлежи на гаранционно обслужване. Т.е. налице е
неправилна употреба от страна на потребителя, а не несъответствие на стоката с договора
за продажба, каквато хипотеза визира разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Изразява се и несъгласие с мотивите на съда досежно правилна индивидуализация
на наказанието. Въз основа на изложеното се обосновава искането за цялостна
отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В условията на алтернативност се отправя искане за редуциране размера на
наложената санкция.
Ответната страна, Комисия за защита
на потребителите, Регионална дирекция - Варна, редовно и своевременно призована
за съдебното заседание, не изпраща представител, респективно не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
От приобщените по делото
доказателства районният съд установил, че по повод потребителска жалба е
извършена проверка в стопанисван от дружеството обект - магазин «Теленор», находящ
се в гр.Шумен, бул. Велики Преслав №6, от който на 01.09.2018г. Д.И.С.закупила
детски часовник MyKi Kids Watch Pink, сериен № 351610090253031. На 16.02.2019г.
предявила рекламация в търговския обект, която била приета. Бил изготвен
сервизен протокол № *********/19.02.2019г. в Централен сервиз «Теленор», в
който при описание на повредата е посочено, че бутоните не работят, не може да
се вдигне или набере, капачето за зареждане липсва. Отразено е, че устройството
е отсервизирано в сервиз Алтерко Роботис. Сменена е лентата с бутони 1 и 2,
ONN/ OFF бутон и е обновен софтуерът. На 27.02.2019г. детският часовник бил
върнат. На 17.04.2019г. Славова отново предявила рекламация в търговския обект,
която била приета. В изготвения протокол за приемане на устройството №
********* при описание на повредата е посочено «проблем с ONN/ OFF не се включва». В графа «Други
повреди / Забележки на клиента» е отразено
«надраскан дисплей, капачето за зареждане го няма, ожулен», както и
«надраскан дисплей» в графата за особени
белези на телефона при приемане. Устройството е изпратено и прието в Централен
сервиз «Теленор» на 19.04.2019г. След шестдневен престой в сервиза е върнат в
търговския обект с отказ от гаранционно обслужване. В изготвения сервизен
протокол №********* е отразено като забележка при приемане на детския часовник
в централния сервиз «драскотини, ожулен». Отказано е гаранционно обслужване
като основание за това е посочено – «мокрен». Тези обстоятелства били отразени
в съставен от контролните органи констативен протокол № К-26677702/12.06.2019г.
Във връзка с констатациите по
време на проверката по повод потребителската жалба, на 20.06.2019г. е съставен Акт
№К-0050433 срещу «Т.Б. ЕАД ***, за това, че не е изпълнил задължението си да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Въз основа
на акта е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във
въззивната инстанция.
При така установените факти, въззивният
съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че «Т.Б. ЕАД *** при
надлежно предявена рекламация относно детски часовник MyKi Kids Watch Pink, не
е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата
на предявяване на рекламацията. Съдът е изложил подробни аргументи, въз основа
на които е приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.133, ал.1 от ЗЗП. Дружеството
е постановило отказ, с аргумент, че рекламацията не се удовлетворява, поради
отнемане на гаранцията от страна на оторизирания сервиз. Въззивният съд е констатирал,
че в приложения към административно наказателната преписка протокол за приемане
на рекламацията на потребителската стока не е упоменато да има каквито и да е
следи от намокряне. При така установената фактическа обстановка и по изложените
мотиви, съдът е приел, че санкционираното дружество е извършило визираното в
АУАН и НП неизпълнение на задължение към държавата, като при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което с процесното решение е потвърдил издаденото наказателно
постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е
осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи
кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при
обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по
реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от
решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране
и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и
прилагането на законовите норми.
Шуменският административен съд
намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на доказателства,
обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление на касатора е наложена
имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил административното си
задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба на потребителя, с което е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП. За
констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание
чл.222а от ЗЗП, като в случая наложената такава е в завишен размер, предвид
наличието на влезли в сила наказателни постановления, с които дружеството е
санкционирано за нарушения от същия вид. Изпълнителното деяние, релевантно за
ангажиране на имуществената отговорност по чл.222а от ЗЗП, е неизпълнение на
визираното в чл.113, ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая
фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са
безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът
е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба.
Настоящият касационен състав
намира за неоснователно становището за несъставомерност на санкционираната
деятелност, като изцяло споделя мотивите на районния съд в тази насока.
Правилно съдът е констатирал, че потребителката е предявявала предходна
рекламация на същата стока, в която е описан сходен проблем при ползването на детския часовник – бутоните не работят, не
може да се вдигне или набере. Устройството е върнато на 27.02.2019г., а в
протокола е посочено, че е отсервизирано в сервиз Алтерко Роботис като е
сменена лентата с бутони 1 и 2, ONN/ OFF
бутон и е обновен софтуера. При предявяване на втората рекламация на
17.04.2019г. – т.е. около месец и половина след като часовникът е бил върнат
отремонтиран, потребителят е посочил сходен проблем. В изготвения протокол за
приемане на устройството № *********/17.04.2019г. при описание на повредата е
вписано «проблем с ONN/ OFF не се
включва», което сочи наличие на проблем с бутона, който е бил сменен при
първата рекламация. След шестдневен престой в Централен сервиз «Теленор» е
отказано гаранционно обслужване като основание за това е посочено – мокрен. По
повод първата рекламация, която е била удовлеторена, в изготвения в Централен
сервиз «Теленор» сервизен протокол №*********/19.02.2019г. е отразено, че
устройството е отсервизирано в сервиз Алтерко Роботис. Сервизен протокол №*********/19.04.2019г.,
с който е отказано гаранционно
обслужване, също е изготвен от Централен сервиз «Теленор», но в него никъде не
е отразено устройството да е било прегледано и диагностицирано от техническо
лице от оторизирания сервиз на производителя за България - Алтерко. В
преписката не се съдържат и други доказателства за това. Видно от описаната
повреда, стоката не е била годна да изпълнява обичайното си предназначение и
затова не е отговаряла на договора. Тази повреда е настъпила в рамките на гаранционния
срок, което задължава търговеца да приеме рекламацията и отстрани повредата в
срок от един месец. Втората рекламация е идентична с първата и касае ONN/OFF
бутон, който е бил сменен при удовлетворената първа рекламация, предвид на
това, както и предвид обстоятелството, че не е извършен преглед на часовника от
оторизирания сервиз на производителя за България – Алтерко, не може да се
приеме, че повредата е била причинена в резултат на неправилна употреба от
страна на потребителката. В настоящия случай не се установява, че повредата на потребителската
стока е в резултат на някакво действие от страна на потребителя, доколкото
липсват констатации в тази насока от приемащия рекламацията служител на
търговеца. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които
показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение
от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл.113, ал.1
от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно
е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се
приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в
АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е
неоснователно.
Необосновано се явява и
възражението за липса на нарушение, аргументирано с твърдението, че към
посочената от административно наказващия орган дата на нарушението, не е
изтекъл едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, считано от датата на
рекламацията. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно наказателната отгорворност на «Т.Б. ЕАД *** за отказ да изпълни
задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба съобразно изискванията на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Видно от приложеното по
делото наказателно постановление, административно наказващият орган изрично е
посочил, че нарушението е извършено на 26.04.2019г., на която дата
потребителската стока е върната на клиента, без да е отремонтирана. Доколкото
касаторът не е санкциониран за неспазване на срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а за
отказ да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от с.з., който отказ е
обективиран в Акт за удовлетворяване на рекламация / Протокол за предаване на
устройството №*********/26.04.2019г., с който стоката се връща на
потребителкатата неотремонтирана, правилен е изводът на наказващия орган, че
процесното неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 26.04.2019г.,
а не с изтичане на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП едномесечен срок. В
този смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от касатора нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена датата на
извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.
Неоснователни са развитите в
касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, с което
наложената санкция в завишен размер е счетена за съответна на визираното в
наказателното постановление нарушение. Завишеният размер на наказанието е мотивиран
от административно наказващия орган с редица предходни нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че дружеството е извършило нарушение, за което в предходните
години също е било санкционирано, е индиция, че налаганите наказания не са били
достатъчни за изпълнение на целите, разписани от законодателя в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Предвид
изложеното касационният състав намира за правилно становището на въззивния съд
според което определеният размер на санкцията е основателен и мотивиран.
В обобщение на изложеното,
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 582 от 21.10.2019г., постановено по
ВАНД № 1854/2019г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 17.01.2020 г.