Р Е Ш Е Н И Е
№ 260900 / 23.7.2021г.
гр. Перник, 23.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6035 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на К.П.Д., с ЕГН: **********, чрез адв. И.В. против А.О.Р., с
ЕГН: **********, Е.Н.Р., с ЕГН: **********, В.О.Г., с ЕГН: **********, С.В.Г.,
с ЕГН: ********** и „Век-92“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответниците А.О.Р. и Е.Н.Р. да бъдат
осъдени да заплатят на последния ответник „Век-92“ ЕООД солидарно сумата от
8000 лева /частичен иск от 38 821.66 лева/, а ответниците В.О.Г. и С.В.Г. да
бъдат осъдени да заплатят на последния
ответник „Век-92“ ЕООД солидарно сумата от 16 000 лева /частичен иск от 77
643.33 лева/ - които суми представляват част от стойността на подобрения,
извършени от „Век-92“ ЕООД в притежаван от първите четирима ответници недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор №
55871.515.1411 по КККР на гр. Перник, с адрес: ****, с площ 1740 кв.м.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба 09.11.2020 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3/2012 г. по описа на
Пернишкия ОС ищцата е осъдила ответника „Век-92“ ЕООД да й заплати сумата от
37 695 евро на основание развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, заедно с лихвата от 30.12.2011 г. до
окончателно изплащане на вземането. В тази връзка и ищцата образувала
изпълнително дело № 1782/2016 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Въпреки това не успяла да
удовлетвори вземанията си спрямо дружеството, което към момента на исковата
молба все още й дължало сумата от общо 116 465.68 лева.
На следващо
място се твърди, че с нотариален акт № 60/31.10.2007 г., том V, рег. №
3044, нот.д. № 787 от 2007 г. на нотариус Ивайло Иванов първите четирима
ответници и дружеството са сключили договор за учредяване и делба на вещно
право на строеж за построяване на недвижими имоти в следния собствен на първите
четирима ответници имот – поземлен имот с идентификатор № 55871.515.1411 по КККР на гр. Перник, с
адрес: ****, с площ 1740 кв.м. В тази връзка и дружеството се е задължило да построи
в посочения имот жилищна сграда за своя сметка със свои средства, труд и
материали. Уточнява се, че поземленият имот е собственост на първите четирима
ответници – като А.О.Р. и Е.Н.Р. притежават в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ 1/3 идеална част от имота, а другите двама ответници отново в
режим СИО притежават 2/3 идеални части от имота. В тази връзка и ответниците
били запазили за себе си вещното право на строеж за част от обектите в бъдещата
сграда.
Дружеството
„Век-92“ ЕООД обаче не изградило постройката в законоустановените срокове,
поради което с решение по гр.д. № 6302/2018 г. по описа на Пернишкия РС било
признато за установено, че учреденото му вещно право на строеж е погасено по
давност. Ищцата счита, че с влизането в сила на това решение за дружеството
възниква правото да търси обезщетение за подобренията в имота на първите
четирима ответници. В тази връзка и ищцата твърди, че дружеството е увеличило
стойността на поземления имот с 500 000 лева като е изградило масивните
основи на сградата. От своя страна ответниците са се обогатили за сметка на
дружеството и трябвало да му върнат сумата на отпаднало основание. Доколкото
обаче „Век-92“ ЕООД не претендирало посочената сума, то ищцата счита, че с поведението
си дружеството я уврежда. По тези съображения и счита, че за нея е налице
интерес от предявените искове. Уточнява, че с оглед участието си в
съсобствеността първите двама ответници дължат на дружеството солидарно
170 000 лева, а вторите двама – съответно солидарно 340 000 лева. От
тези суми предвид размера на собственото й вземане ищцата счита, че й се
полагат съответно 38 821.66 лева и
77 643.33 лева. В тази връзка и предявява настоящите частични искове.
С исковата
молба са представени: нотариален акт за учредяване и делба на вещно право на
строеж за построяване на недвижими имоти № 60/31.10.2007 г., том V, рег. №
3044, нот.д. № 787 от 2007 г. на нотариус Ивайло Иванов, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 28/25.08.2003 г., том III, рег. №
2223, нот.д. № 378 от 2003 г. на нотариус Ивайло Иванов, Решение №
158/27.04.2012 г. по гр.д. № 3/2012 г. по описа на Пернишкия ОС, Решение №
122/25.01.2018 г. по гр.д. № 6302/2017 г. по описа на Пернишкия РС и
удостоверение от ЧСИ Анелия Василева.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника „Век-92“ ЕООД не е постъпил писмен отговор.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците А.О.Р., Е.Н.Р., В.О.Г. и С.В.Г. е постъпил
писмен отговор – чрез адв. А., с който исковите претенции се оспорват изцяло по
основание и размер.
В тази връзка на първо място се
твърди, че „Век-92“ ЕООД няма вземане срещу А.Р., Е.Р., В.Г. и С.Г. за
извършени подобрения в техен имот. Поддържа се, че извършените от дружеството
строителни дейности са нанесли вреди на имота респ. на ответниците, тъй като
представлявали незаконен строеж.
На следващо място се прави възражение
за погасяване по давност на евентуални вземания за подобрения на дружеството
срещу другите ответници – с изтичане на пет годишен давностен срок. В тази
връзка се излагат подробни доводи, че вземането за обезщетение за подобрения
възниквало от погасяване на правото на строеж, а не от влизане в сила на
съдебното решение, с което се признавало за установено, че това право е
погасено. Подобно разбиране, така както е изложено от ищцата противоречало на
разпоредбите на чл. 55 от ЗЗД и чл.67 от ЗС. В тази връзка се обръща внимание и
че съдебното решение по иска за признаване за установено, че правото на строеж
е погасено, нямало конститутивно действие, а единствено установявало правно и
фактическо състояние, възникнало към един минал момент.
С оглед довода за давност се
посочва, че правото на строеж било учредено с нотариален акт от 31.10.2007 г.
върху посочения в исковата молба имот. Това учредяване било възмездно –
доколкото учредителите си запазили правото на строеж за част обектите в
сградата, но дружеството приело да изпълни строителството на цялата сграда като
съответните запазени от ответниците обекти след приключване на строителството
следвало да останат тяхна собственост. В тази връзка се твърди, че началото на
петгодишния срок за изграждане на постройката бил считано от 31.10.2007 г. В
тази връзка и пет годишният срок за реализирането на грубия строеж бил изтекъл
на 31.10.2012 г. Допълва се, че дори този срок да се смята спрямо разрешението
за строеж, то същото било издадено и влязло в сила на 08.01.2008 г. като до
08.01.2013 г. срокът бил изтекъл.
Посочва се, че след 08.01.2008 г.
дружеството започнало строителство, но сградата не била завършена в груб строеж
в пет годишния срок по ЗС. Същевременно доколкото Закона за устройство на
територията /чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – в приложимата си редакция/ също
предвиждал, че постройката следва да се изгради в груб строеж 5 години след
влизане в сила на разрешението за строеж, то и след като това не било
осъществено разрешението било загубило правното си действие. Уточнява се, че
разрешението за строеж не било подновено, поради което и след като е изтекло
извършеното строителство представлявало незаконен строеж по ЗУТ като строеж с
изтекли строителни книжа. В тази връзка и като незаконно строителство извършеното
от „Век-92“ ЕООД подлежало на
премахване. По тези съображения и ответниците считат, че са им нанесени вреди
като собственици на поземления имот, обременен с незаконния строеж.
С оглед така изложените доводи се
прави извод, че „Век-92“ ЕООД не само няма вземания за подобрения от другите
ответници, а дори им дължи разходите за премахване на незаконното строителство,
които били значително по-големи от стойността на построеното. В тази връзка и
първите четирима ответници правят евентуално възражение за прихващане срещу
дружеството пети ответник с разходите за премахване на незаконното строителство
в размер равен на размера на исковите претенции съобразно дела, претендират от
всеки ответник.
На следващо място се прави и
евентуално второ възражение за прихващане срещу „Век-92“ ЕООД с пазарната
стойност на обектите в непостроената сграда, по отношение на които всеки
ответник си е запазил правото на строеж. Сумата на това възражение отново е до
размера на частичното заявените искови претенции.
С тези аргументи се иска исковите
претенции да бъдат отхвърлени. Представя се към отговора разрешение за строеж.
Претендират се разноски.
В хода на производството са представени: удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца и удостоверение за постоянен адрес на А.О.Р.,
удостоверение за постоянен адрес на Е.Н.Р., удостоверение за постоянен адрес на
Р.Е.П., удостоверение за семейно положение, съпруг и деца и удостоверение за
постоянен адрес на В.О.Г., удостоверение за постоянен адрес на С.В.Г.,
удостоверение за постоянен адрес на Е.С.В.. Приложено е за послужване гр.д. №
6302/2018 г. на Пернишкия РС, както и изискано копие от изп.д. № 1782/2016 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева, със страни ищцата и ответното дружество „ВЕК
92“ ЕООД. Изготвена е комплексна техническо оценителна експертиза. Разпитан е в
качеството си на свидетел Н.П.М..
В съдебно
заседание, проведено на 28.06.2021 г., процесуалният представител на ищцата
адв. В. изразява становище за уважаване на частичните искове.
Процесуалният
представител на ответниците А.О.Р., Е.Н.Р., В.О.Г. и С.В.Г. – адв. А. изразява
становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Дружеството
„Век-92“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща свой представител в заседание по
делото и не изразява становище по исковете.
От процесуалните
представители на страните – адв. В. и адв. А. са постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото липсва спор, а и от представените
писмени доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор № 55871.515.1411 по КККР на гр. Перник, с
адрес: ****, с площ 1740 кв.м. е собственост на: 1/ А.О.Р. и Е.Н.Р. – в режим
на СИО 1/3 идеална част и на 2/ В.О.Г. и С.В.Г. – в режим на СИО – 2/3 идеални
части /видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
28/25.08.2003 г., том III, рег. №
2223, нот.д. № 378 от 2003 г. на нотариус Ивайло Иванов/.
От представени по делото удостоверения за семейно
положение, съпруг и деца на А.О.Р.
и на В.О.Г. се установява, че към 25.08.2003 г. първата е била в брак
с ответника Е.Н.Р., а
втората с ответника – С.В.Г. – като липсват данни тези брачни връзки да са
прекратени.
Не се спори и че с нотариален акт за учредяване и
делба на вещно право на строеж за построяване на недвижими имоти №
60/31.10.2007 г., том V, рег. №
3044, нот.д. № 787 от 2007 г. на нотариус Ивайло Иванов ответниците А.О.Р., Е.Н.Р.,
В.О.Г. и С.В.Г. са учредили право на строеж върху този имот в полза на „Век-92“
ЕООД като са запазили същото за себе си за част от обектите в жилищната сграда.
Не се спори на последно място и че с Решение №
122/25.01.2018 г. по гр.д. № 6302/2017 г. по описа на Пернишкия РС е признато
за установено, че така учреденото право на строеж е погасено поради неизвършването
му в законоустановения пет годишен срок. Не се спори между
страните и че „Век-92“ ЕООД не е предявило свои вземания срещу другите четирима
ответници.
От Решение № 158/27.04.2012 г. по гр.д. № 3/2012 г. по
описа на Пернишкия ОС се установява, че ответното дружество „Век – 92“ ЕООД е
осъдено да заплати на ищцата К.Д. сумата от 37 695 евро, платена на
отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба,
сключен на 09.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 30.12.2011
г. до окончателното й изплащане, както и 4997.75 лева разноски по делото.
Видно от приложеното в цялост копие от изп.д. № 1782/2016 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева за присъдените в нейна полза с Решение №
158/27.04.2012 г. по гр.д. № 3/2012 г. по описа на Пернишкия ОС суми ищцата Д.
е образувала срещу „Век – 92“ ЕООД изпълнително производство – на 19.10.2016 г. В хода на
същото от дружеството в полза на ищцата са събрани суми, но съгласно
удостоверение изх. № 23013/16.10.2020 г. „Век – 92“ ЕООД продължава да дължи на
ищцата взискател Д. сумата от 116 465.68 лева.
По делото е
представено разрешение за строеж № 557/26.11.2007 г. в полза на „Век – 92“ ЕООД–
като няма данни същото да е подновявано.
От изготвената и приета по делото комплексна
експертиза се установява, че на база идеен проект е
издадено разрешение за строеж № 557 от 26.11.2007 г. за „Жилищна сграда с
подземни гаражи, офиси и магазини в УПИ VIII-8225,
кв. 87, кв. Изток, гр. Перник". На 09.07.2008 г. главният архитект на
община Перник е одобрил техническия проект за постройката. На 20.02.2009 г. обаче е съставен акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителствата поради отказ за финансиране на
строителството от банка „ОББ“ АД със следните констатации: изпълнени СМР по одобрен проект: масов изкоп и временна ограда;
насип от скална маса с дебелина 50 см; хидроизолация; подложен бетон с дебелина
10 см; хоризонтална В и К инсталация и фундаментна плоча. Изпълнени СМР в
отклонение от одобрен проект – няма. Доставени материали, инвентар, съоръжения
и др. неупотребени в строежа – няма. Необходими работи за осигуряване здравината, пространствената
устойчивост и консервирането на строежа – няма.
На следващо място видно от експертизата
въз основа на заповед № 632 от 23.04.2018 г. на кмета на община Перник работна
група е извършила проверка и е съставила констативен протокол № 1-18/СПУ-1256
от 18.05.2018 г., в който е описано следното състояние на обекта: направен
изкоп, в който са извършени изкопни работи, фундаментна плоча. Положена е
необходимата чакаща армировка (фусови железа) за продължаване на
конструктивните елементи. Денивелацията между фундаментната плоча и прилежащия
терен е около 3,00 м. Оградата (ламаринени платна откъм ул. „Ю. Гагарин" и
в малка част от източната и западната част и метална мрежа в останалата част) е
разположена по контура на изкопа, а самият изкоп не е укрепен. Ламаринената
ограда не е достатъчно укрепена и е поддала към изкопа. На строежа не се
извършват строителни работи.
Вещото лице е направило
оглед на място за настоящата експертиза като е констатирало, че строителството
на обекта е започнало. Строителната площадка е оградена с
ламарина на метални тръби от към двете улици (север - ул. „Юрий
Гагарин" и изток - ул. „Карл Маркс") с мрежа на метални тръби и
дървени колове от запад, от юг няма ограда. Ламаринената ограда не е достатъчно
укрепена и е поддала към изкопа. Извършени са: изкопни работи, хидроизолация,
канализация под фундаментна плоча, фундаментна
плоча. В момента на огледа няма охрана на обекта и достъп до него. Обектът е
бил водоснабден и електрифициран.
Експертът посочва, че е извършвал и огледи
през месец октомври 2011 г. по гр. д. № 5258/11 г. и през месец септември 2018
г., като през това време в УПИ VIII-8225, в кв. 87 по плана за регулация и застрояване на гр. Перник, утвърден със
заповеди № 2322/22.12.1978 г. и № 361/17.03.2004 г. не са извършвани никакви
строителни дейности по строежа на обект „Жилищна сграда с подземни гаражи,
офиси и магазини в УПИ VIII-8225, кв. 87, кв. Изток, гр. Перник".
В тази връзка вещото лице посочва, че в УПИ VIII-8225 са
извършени: изкопни работи, хидроизолация, канализация под фундаментна плоча,
фундаментна плоча. Положена е необходимата чакаща армировка (фусови железа) за
продължаване на конструктивните елементи. Денивелацията между фундаментната
плоча и прилежащия терен е около 3,00 м. Оградата е разположена по контура на
изкопа, а самият изкоп не е укрепен. Ламаринената ограда не е достатъчно
укрепена и е поддала към изкопа. На строежа в момента не се извършват
строителни работи. В имота няма други постройки извън тази, за която е учредено
право на строеж. Сградата, за която е учредено право на строеж, е на етап
фундаментна плоча с денивелация между нея и прилежащия терен около 3,00 м.
Липсват
актове за установяване на незаконно строителство относно процесния обект, като не са представени предписания за премахване на строежа.
Вещото
лице посочва, че не са предприети
действия по премахване на изграденото в процесния имот, за което е учредено право
на строеж.
Според експертизата стойността
на извършеното строителство в имот с идентификатор 55871.515.1411, осъществено
по силата на учреденото право на строеж с представения по делото нотариален акт
възлиза на 297 600 лева. Стойността на вложените за изграждане на обекта труд и материали –
на 225 500 лева. Независимо от това стойността на поземления имот
не се е увеличила с извършените в него СМР. В тази връзка от
експертизата се установява, че стойността
на поземления имот без извършените в него СМР е 217 500 лева, а със тях 159 900
лева.
От своя страна стойността
на разходите за премахване на изградения обект по силата на учреденото право на
строеж възлизат на 57 600 лева.
Вещото
лице е дало пазарна оценка и на стойността на индивидуалните обекти в сградата,
които е следвало да бъдат придобити от първите четирима ответници след
изграждане на постройката – към датата 36 месеца след влизане в сила на
разрешението за строеж, към датата 5 години след влизане в сила на разрешението
за строеж и към настоящия момент.
В
съдебно заседание вещото лице посочва, че за да се извърши преценка дали
изградените основи е възможно отново да се използват е необходимо конструктивно
обследване. Дава становище, че принципно използването на основите би било
възможно ако се продължи изграждането на обекта, за който са предназначени.
Обръща внимание обаче, че конструкцията продължително време е оставена без
поддръжка и грижи за запазване, което е компрометирало същата поне на ниво ВиК
инсталация.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото експертните
изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за
евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Обстоятелството,
че вещото лице е използвало определени допускания при формиране на изводите си
по поставените задачи, съдът ще съобрази с оглед предмета на делото и
останалите събрани гласни и писмени доказателства. В тази връзка и предвид
заявеното от процесуалния представител на ищцата оспорване съдът намира, че
същото е бланкетно, лишено от конкретни доводи и допълнителни доказателствени
искания, поради което същото не може да повлияе на кредитирането на
експертизата.
Останалите, представени по делото писмени
доказателства, не са необходими за изясняване на спора, поради което и съдът не
ги обсъжда.
От показанията на свидетеля Н.П.М. /без дела и родство със страните/ се
установява, че същият живее в непосредствена близост до процесния имот, поради
което има редовни наблюдения спрямо същия. В тази връзка и свидетелят твърди,
че в имота са извършвани СМР за последно около 2010 г., която година свидетелят
си спомня заради пенсионирането си. Уточнява, че преди това имотът е бил нива и
не се е използвал за нищо конкретно.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания, доколкото същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, а за свидетеля не са налице данни за евентуална
заинтересованост от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените главни искове
са с правна квалификация по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 72 от ЗС. Налице са възражения за
прихващане с основание чл. 103 от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца /процесуален субституент/ е да установи,
че има качеството на кредитор спрямо ответника „Век-92“ ЕООД
– т.е. че има вземане на договорно или извъндоговорно основание срещу него.
Ищцата следва да установи и че длъжникът й е титуляр на правата, които се
защитават с иска т.е. има съответните вземания спрямо другите ответници – като
основание и стойност, като въпреки това бездейства и не упражнява тези свои
имуществени права.
Ответникът „Век-92“
ЕООД следва да установи липсата на правен интерес от иска т.е., че разполага с
достатъчно имущество, за да удовлетвори ищцата респ. че е платил претендираните
от нея суми.
Ответниците А.О.Р., Е.Н.Р.,
В.О.Г. и С.В.Г. следва да докажат, че са извършили плащане на претендираните
суми на „Век-92“ ЕООД, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогасяващи факти. В случая
предвид направените възражения за прихващане ответниците следва да докажат и
наличието на свои собствени вземания спрямо ответника „Век-92“ ЕООД – тяхното
основание и размер.
При формиране на
правните си изводи по посочените претенции съдът съобразява и задължителната
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011
г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото категорично се установява, че
ищцата Д. има качеството кредитор спрямо ответника „Век-92“ ЕООД. Последният й
дължи суми, присъдени й с влязло в сила съдебно решение – Решение №
158/27.04.2012 г. по гр.д. № 3/2012 г. по описа на Пернишкия ОС. За събиране на
посочените вземания на 19.10.2016 г. ищцата като взискател е образувала изп.д.
№ 1782/2016 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Доколкото присъдените й
вземания са поради извършено плащане на отпаднало основание, то същите се
погасяват с общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В тази връзка съдът намира,
че при всички случаи /независимо от това какви изпълнителни действия са
извършвани по изпълнителното дело и дали същото е перемирано/ вземанията на
ищцата към дружеството не са погасени по давност към датата на предявяване на
настоящия иск – 10.11.2020 г. /доколкото в периода от 19.10.2016 г. до
10.11.2020 г. не са изтекли пет години/.
На следващо място съдът съобразява разрешенията, дадени
в Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г.
по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, цитирано и от процесуалния представител
на ищцата. Съгласно същото самостоятелно основание за
прекратяване на правото на строеж е погасяването му по давност. Собственикът на
земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като
предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото
на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена
до покрив. При уважаването на иска правото на строеж като погасено по давност
ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и
подобренията върху нея – изградените обекти или етажи, защото правото на
строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде
упражнено частично.
В настоящия случай страните не спорят, а и по
делото е представено влязло в сила Решение № 122/25.01.2018 г. по гр.д. № 6302/2017 г. по описа
на Пернишкия РС, с което е признато за установено, че правото на строеж,
учредено с нотариален акт за учредяване и делба на вещно право на строеж за
построяване на недвижими имоти № 60/31.10.2007 г., том V, рег. № 3044, нот.д. № 787 от 2007
г. на нотариус Ивайло Иванов, е погасено поради неизвършването му в
законоустановения пет годишен срок.
Видно от комплексната експертиза обаче преди постановяване
на това решение дружеството „Век-92“ ЕООД е извършило строително монтажни
работи /СМР/ в имота на първите четирима ответници. Не
се спори между страните и че след постановяване на Решение № 122/25.01.2018 г. по гр.д.
№ 6302/2017 г. по описа на Пернишкия РС дружеството „Век-92“ ЕООД не е предявило
свои вземания срещу другите четирима ответници във връзка с осъществените СМР.
Съгласно трайната съдебна практика /а и правната доктрина/ претенцията за
заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, почива на основния принцип в
гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване и има
облигационен характер. Страни по претенцията са неоснователно обеднелият,
извършил подобрение в чуждия имот, и собственикът на имота към момента на
обедняването. Когато подобренията в имота представляват строеж, извършен въз
основа на учредена суперфиция, който строеж не е завършен и не представлява
годен обект на собственост поради незавършването на сградата до покрив (какъвто
е настоящият случай), и собственикът на земята се е позовал на разпоредбата на
чл. 67, ал. 1 от ЗС, те преминават в патримониума на собственика на земята едва след уважаване на иска за
погасяване на правото на строеж по давност / в този смисъл са както
разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2011 г.
на ОСГК на ВКС, така и Решение № 40/20.07.2017 г. по гр. д. № 2874/2016 г. на
ВКС, І г. о./. Посоченият извод следва от обстоятелството, че това е моментът,
когато се извършва разместването на блага, при което собственикът на земята се
обогатява за сметка на извършилия подобренията.
В съответствие с така приетите изводи в настоящия случай моментът на
разместване на блага е настъпил с влизането в сила на Решение №
122/25.01.2018 г. по гр.д. № 6302/2017 г. по описа на Пернишкия РС, а именно –
на 20.02.2019 г. /видно от
материалите по гр.д. № 6302/2017 г. по описа на Пернишкия РС, прието за
послужване/. В тази връзка и възражението на първите четирима ответници за
погасяване по давност на вземания за подобрения на дружеството срещу тях, с
аргумента, че тази пет годишна давност течала от погасяване на правото на
строеж, а не от влизане в сила на съдебното решение, с което се признавало за
установено, че това право е погасено, следва да се приема за неоснователно.
Претенцията
за подобрения в настоящия случай съставът намира за уредена в чл. 72 от Закона
за собствеността /ЗС/. Посоченият извод следва от обстоятелството, че „Век-92“ ЕООД е извършвало
подобренията в имота въз основа на учреденото му право на строеж от останалите
ответници, т. е. като носител на ограничено вещно право. Качеството му на
носител на ограниченото вещно право на строеж изключва качеството му на
владелец, тъй като дружеството упражнява фактическа власт върху идеалните части
от имота на останалите ответници на основание и в обема на отстъпеното му право
на строеж. След установяване по съдебен ред на правопогасяващото действие на
изтичането на давностния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗС /с Решение №
122/25.01.2018 г. по гр.д. № 6302/2017 г. по описа на Пернишкия РС/ обаче суперфициарят се
счита за добросъвестен владелец за
подобренията, които е направил в имота в периода на упражняване на прекратеното
ограничено вещно право, и има право на обезщетение по чл. 72, ал. 1 от ЗС (в
този смисъл са изложени съображения в цитираното ТР, както и в Решение №
40/20.07.2017 г. по гр. д. № 2874/2016 г. на ВКС, І г. о.).
Съгласно чл. 72, ал. 1 и
ал. 2 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване
съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят и необходимите разноски,
които е направил за запазване на вещта. В тази връзка е налице трайна съдебна
практика /обективирана например в Решение № 46/18.03.2015 г. по гр. д. №
5692/2014 г. на ВКС, І г. о./, съгласно която преценката дали построеното в
един имот увеличава неговата стойност следва да се извършва винаги конкретно,
вкл. с оглед на обстоятелството дали незавършеното строителство може да бъде
обособено като самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите строителни
правила и норми и съответствието на предназначението на този обект с
предвижданията на застроителния план на съответното населено място. От своя
страна стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие
на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално
извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би
получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. Критериите, въз основа на които
се извършва преценката следователно са обективни. Нежеланието на собственика на
земята да ползва подобренията във вида, в който съществуват, респ. да довърши
проекта, въз основа на който е започнало изграждането им, само по себе си е
ирелевантно при извършването на тази преценка. От значение е обстоятелството
дали на пазара за недвижими имоти обективно съществува търсене на подобни
подобрения, независимо от незавършения вид на постройките.
В настоящия случай, видно от заключението по експертизата в процесния имот
са изпълнени: изкопни работи,
хидроизолация, канализация под фундаментна плоча, фундаментна плоча; положена е
необходимата чакаща армировка (фусови железа) за продължаване на конструктивните
елементи. Денивелацията между фундаментната плоча и прилежащия терен е около
3,00 м. Оградата е разположена по контура на изкопа, а самият изкоп не е
укрепен. В тази връзка и сградата, за която е учредено право на строеж, е на
етап фундаментна плоча с денивелация между нея и прилежащия терен около 3,00 м.
Тези СМР обективно не представляват самостоятелен обект по смисъла на Закона за
устройство на територията. Освен това същите са осъществени до около и дори
преди 2010 г., като видно от експертизата не са предприети никакви мерки по
тяхното запазване /от нито един от ответниците/. В тази връзка и вещото лице
посочва, че е съобразило обективната вероятност от компрометиране на
конструкцията, което е пречка или поне затруднява нейното използване повече от
единадесет години по-късно. Именно по тези съображения и съдът кредитира
експертизата, съгласно която извършените СМР не са увеличили стойността на имота на ответниците, където са
изградени.
Предвид тези изводи и доколкото дружеството „Век-92“ ЕООД няма вземания
за подобрения по смисъла на приложимия в случая чл. 72, ал. 1 от ЗС срещу
първите четирима ответници, собственици на имота, то и претенциите на ищцата
следва да се приемат за неоснователни.
В тази
връзка неоснователно е и възражението на процесуалния представил на ищцата, че
в случая следвало да бъде съобразена единствено сумата от 225 500 лева –
съгласно експертизата стойността на вложените в обекта от „Век-92“ ЕООД труд и
материали. Това е така, доколкото самото извършване на някакви СМР категорично
не може да се приеме, че винаги увеличава само по себе си стойността на даден
имот. В настоящия случай възражението на ищцата предполага при стойност на
имота на ответниците от 217 500 лева без процесните СМР, с извършването на
същите стойността да достигне 443 000 лева. Подобен извод обаче няма как
да бъде възприет предвид обстоятелствата на конкретния случай, доколкото както
се посочи и по-горе извършените СМР реално представляват единствено основи на
някаква постройка, не могат да се обособят като самостоятелни обекти по смисъла
на ЗУТ, а освен това са оставени и без всякакви мерки по консервиране или
запазване в продължение на около 11 години. Вън от компрометирането на
конструкцията вещото лице посочва и че тези СМР могат да бъдат използвани
евентуално било за довършване на същата постройка, било за изграждане на
по-малка такава – с други характеристики и при допълнителни разходи. Не на
последно място следва да се съобрази и че действително разрешението за строеж
на предвидената сграда е изгубило своето правно действие предвид разпоредбите
на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ. Доколкото липсват данни за упражнена възможност за
неговото подновяване, то следва да се приеме, че е налице абстрактна такава, но
това отново предполага разходи за собствениците на имота. Отново само в
допълнение следва да се отбележи и че съгласно посочените по-горе изводи от
трайната съдебна практика вещото лице дава стойността на имота съобразно пазара
на имоти с такива характеристики и с такива подобрения. В настоящия случай
последващо разпореждане с терен, върху който са налични единствено основи за
постройка с изгубило действието си разрешение за строеж, неизползвани и не
запазени в продължение на около единадесет години, категорично не може да се
приеме, че би се осъществило при по-добри условия, от колкото ако върху терена
нямаше извършени СМР.
В тази
връзка и съдът приема заключението, в частта, с която е посочено, че имотът е с
пазарна стойност 217 500 лева като извършеното в него строителство не се
отразява положително на пазарната му цена.
Следва да се
отбележи само за пълнота и че макар да съобразява при посочените по-горе
обстоятелства изтичането на разрешението за строеж на обекта в имота на първите
четирима ответници, съдът намира за неоснователно възражението на същите, че СМР
подлежат на премахване и строежът е незаконен. Подобна констатация от
компетентен орган по делото не е представена, нито има предписания в тази
връзка. Освен това ЗУТ съдържа абстрактната възможност /при съобразяване на
сроковете за това в конкретния случай/ за еднократно презаверяване на
разрешението, която няма данни да е упражнена. В тази връзка и посочените
обстоятелства представляват административни въпроси, които са извън предмета на
настоящото производство и не следва да бъдат преценявани инцидентно от
гражданския съд.
Предвид
извода за липса на вземания на дружеството „Век-92“ ЕООД към първите четирима ответници, то съдът намира,
че не са налице процесуалните предпоставки за произнасяне по основанието и
размера на твърдените техни вземания срещу дружеството, доколкото същите са
заявени с възражение за прихващане, а не с насрещен иск.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството: Предвид изхода на същото
такива се дължат само на ответниците /с изключение на дружеството/.
Същите
претендират разноски в размер на общо 1930 лева, от които 1680 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение и 250 лева – депозит за вещо лице. Посочените
разноски са действително извършени, видно от представени договор за правна
защита и съдействие, фактури и платежни нареждания. В тази връзка и разноските
следва да бъдат присъдени изцяло.
Дружеството
„Век-92“ ЕООД, с ЕИК: ********* не претендира разноски и не представя
доказателства за извършването на такива.
Претенциите за
разноски на ищцата предвид изхода на делото са неоснователни.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К.П.Д., с ЕГН: ********** и
адрес: *** , чрез адв. И.В., против
А.О.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Е.Н.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
В.О.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, С.В.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** и
„Век-92“ ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.
Самоков, ул. Здравец № 200, за осъждане на ответниците А.О.Р. и Е.Н.Р. да заплатят на последния ответник
„Век-92“ ЕООД солидарно сумата от 8000 лева /частичен иск от 38 821.66 лева/
и за осъждане на ответниците В.О.Г. и С.В.Г. да заплатят на последния ответник „Век-92“ ЕООД солидарно сумата
от 16 000 лева /частичен иск от 77 643.33 лева/ - които суми представляват част
от стойността на подобрения, извършени от „Век-92“ ЕООД в притежаван от първите
четирима ответници недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 55871.515.1411 по КККР на гр. Перник, с
адрес: ****, с площ 1740 кв.м., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба 09.11.2020 г. до окончателното плащане на
сумите.
ОСЪЖДА К.П.Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.О.Р., с ЕГН: **********, Е.Н.Р., с
ЕГН: **********, В.О.Г., с ЕГН: ********** и С.В.Г., с ЕГН: ********** – на всеки по 1/4 част на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК от сумата от общо 1930 лева, от които 1680 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение и 250 лева – депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото за послужване гр. д. № 6302 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.