Решение по дело №3278/2019 на Софийски градски съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 18.07.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                МЛ.СЪДИЯ:   СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 3278 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 498138/01.10.2018 г., постановено по гр. д. № 22943/2015 г. по описа на СРС, 44 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Б.Г.Й., ЕГН **********, и Й.С.Й., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Г.Й. и Й.С.Й. дължат при солидарност на дълга на „Т.С.” ЕАД съответно сумата от 1990,09 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, е аб.№ 52712, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 8.01.2015г. до окончателното плащане, и сумата от 75,27 лв. - мораторна лихва за периода от 1.07.2013г. до 9.12.2014г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 674/2015г. по описа на СРС, 44 с-в, като исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 75,27 лв. до пълния претендирай размер от 123,50 лв. и за датата 30.06.2013г. са отхвърлени, като неоснователни.

С постановеното решение са осъдени Б.Г.Й., ЕГН **********, и Й.С.Й., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 338,36 лв. - разноски в заповедното производство, и сумата от 779,15 лв. - разноски в исковото производство; осъдена е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Б.Г.Й., ЕГН **********, и Й.С.Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 45,60 лв. - деловодни разноски.

Делото е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответниците Б.Г.Й. и Й.С.Й., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано. Изложени са подробни възражения, за това че исковете не са доказани по основание и размер. Оспорват изводите на съда, че са собственици на топлоснабдения имот. Правят възражение, че това обстоятелство е останало недоказано в процеса, както и че тежестта за установяването му е на ищеца, а не на ответниците, както неправилно приел първоинстанционният съд.

Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В свое становище от 28.06.2019 г. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Б.Б.“ ООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, е аб.№ 52712, по договорни отношения между страните през периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., като му дължат солидарно сумата 1990,09 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, е аб.№ 52712, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 08.01.2015г. до окончателното плащане, и сумата от 123.50 лв. - мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до 09.12.2014г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 674/2015г. по описа на СРС, 44 с-в.

Във връзка с подаденото на 08.01.2015 г. заявление, по ч. гр. д. № 674/2015 г. на СРС, 44 с-в, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Т.С. ЕАД срещу солидарните длъжници Б.Г.Й. и Й.С.Й. за заплащане на дължимите суми, срещу която е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Според указаното в разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е било указано да предяви иск за установяване на вземанията си с разпореждане от 11.03.2015 г.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 27.04.2015 г., в приложимата към момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред срещу посочените длъжници. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В производството се установява чрез представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том IV, рег.№ 9135, нот.дело № 872/2003г. на нотариус С.Т., рег.№ 065 на НК и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 6, том I, рег.№ 493, нот.дело № 5/2004г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на НК, че ответниците са собственици на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на стойност, посочена от приетите в производството СТЕ и ССчЕ, които настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.

Възраженията на ответниците, че в производството не е установено обстоятелството, че двамата притежават правото на собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена общност, като придобито по време на брака, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Трайна и безпротиворечива е практиката на съда по приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК. Разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя копие. При поискване от участвуваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 ГПК. В този смисъл е и изразеното становище в Решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 668/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав.

В случая представените в производството заверени преписи на нотариални актове – за покупко-продажба и за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот носят заверка от нотариуса, удостоверил сделката и от Служба по вписванията, поради което при поискване от противната страна, е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Поради това и искането на ищеца за изискване на оригинали на тези документи от Служба по вписванията е било оставено без уважение от СРС с определение от 14.12.2017 г. Изложените от първата инстанция съображения в атакуваното решение, че ответниците във връзка с оспорването на собствеността върху имота не са ангажирали доказателства за промяна на собствеността, установена чрез представените нотариални актове са правилни и законосъобразни. Доводите на ответниците в обратен смисъл, настоящия състав намира за неоснователни и несъобразени с легитимиращото действие на удостовереното по двата нотариални акта право на собственост от страна на овластено с посочената дейност от закона длъжностно лице – нотариус.

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и  одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

С оглед тези констатации, при съобразяване установеното, че дължимите суми не са погасени, съдът намира че предявените претенции са основателни за посочените в ССчЕ суми, дължими за потребена в имота ТЕ.

С оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни в посочената част за исковите периоди до горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 498138/01.10.2018 г., постановено по гр. д. № 22943/2015 г. по описа на СРС, 44 състав.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Б.Б.“ ООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

      

                                                     

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.