Разпореждане по дело №463/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е образувано по жалба на „*“ АД – [населено място] против мълчаливо потвърждаване /отказ за произнасяне по жалба/ на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново на Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000021 от 08.11.2024 година, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.

От представената по делото административна преписка се установява, че по жалба на „*“ АД – [населено място] против Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000021 от 08.11.2024 година, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, е издадено Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 140 от 27.11.2024 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново, което решение е издадено в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК и е изпратено за връчване на дружеството, но пратката е върната като непотърсена. През периода между издаването на решението и опитите за връчването му на дружеството е депозирана жалбата срещу мълчаливо потвърждаване/отказ за произнасяне по жалба, каквито на практика не са формирани. Решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е неблагоприятно за оспорващото дружество, каквото е мълчаливо потвърждаване/отказ за произнасяне по жалба, оспорени първоначално. В тази хипотеза подадената жалба против мълчаливо потвърждаване/отказ за произнасяне по жалба следва да се приеме като такава против последвалото изрично произнасяне. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4 от 1976 година, при подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричен отказ, ако такъв е последвал, предвид на това, че законът приравнява напълно мълчаливия отказ към изричния такъв. В тези случаи са напълно едни и същи функциите на съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на изричен или мълчалив отказ /ТР № 16 от 1975 година на ОСГК/. В съответствие с чл. 172, ал. 3 от АПК когато бъде отменен мълчаливият отказ в производството по оспорване пред съда се смята за отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна.

 

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 1, изр. 2, чл. 154, ал. 1 и чл. 163, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ХОД НА ДЕЛОТО със страните в открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за 27.02.2025 година от 10:30 часа.

КОНСТИТУИРА страните както следва:

Жалбоподател:

„*“ АД – [населено място] – адрес на управление и адрес за връчване на призовки и книжа: [населено място], [улица];

Ответник:

Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Велико Търново – адрес: [населено място], пл. „*“ № *.

 

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици – конкретно, че са били налице условията за замяна на наложените обезпечителни мерки.

УКАЗВА на ответника, че предвид разпределението на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК/ в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника, че в 14-дневен срок от връчване на настоящото разпореждане може да представи писмен отговор и да посочи доказателства.

 

За насроченото открито съдебно заседание на страните да се изпратят призовки ведно с препис от настоящото разпореждане.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.