№ 13
гр. Пещера, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20245240200153 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-0315-
000812/17.10.2024г. на Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. Н. П. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца - за осъществяване на административно-
наказателния състав на и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно
постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и
функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е
редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В нея се твърди, че НП е незаконосъобразно и издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като след съображения
касаещи повода за предприетото управление на МПС и отричането на видими
признаци, заради които полицаите да го тестват за наркотици, се излагат
доводи, че: на санкционираното лице била предложена разпечатана тестова
касаета от дрегер, проверяващите го полицаи не му оказали съдействие да го
1
закарат до ФСМП, а талонът за медицинско изследване, който му издали, му
връчили „доста по-късно“, което установил „когато се прибрал…“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2024г. в гр. Пещера, на ул. „Михаил Такев“ полицаите К. С. и
С. П. спират за проверка л.а. „Пежо-207“ с рег. № ******, управляван от П. Н.
П.. При проверката с алкотест-дрегер водачът дава отрицателна проба за
наличие на алкохол в кръвта, но отказва на проверяващите да бъде тестван с
електронен анализатор „DRAGER DRUG TEST 5000 ARSD-0018” - за
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Предвид това служителят
на реда К. С. издава на П. П. талон за изследване с № 270139, в който на
водача е дадено предписание да даде проба за медицинско и химико-
токсикологично изследване, както и срокът (от 45 мин.) за явяване във
ФСМП-Пещера за даване на пробата. П. П. получава екземпляр от талона, но в
последствие не се явява в болничното заведение в предоставения срок, за да
даде проба за изследване. Полицаят К. С. съставя на водача АУАН Серия GA
№ 1437847 за извършеното нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, подписан от
П. без възражения. По повод този АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от следните
доказателства: Наказателно постановление № 24-0315-000812/17.10.2024г. на
Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, АУАН серия GA №
1437847/15.09.2024г., справка за нарушител/водач на лицето П. Н. П.; Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121К-13337/16.10.2024 г. и писмо вх. № 626/05.02.2025 г. по опис на съда, с
приложен към него отговор от ЦСМП, писмо с вх.№ 1483 /19.03.2025 г. от РУ
– Пещера, писмо с вх.№ 1449 /18.03.2025 г. от Адм. съд – Пазарджик, ведно с
АУАН серия GA Акт № 1437847 и талон за изследване № 270139 - в оригинал,
показанията на свидетелите: К. С., С. П., К. М. и обясненията на
жалбоподателя П. П..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
2
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.
42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
При надлежно предоставена от органите на реда възможност да избере
начина по който да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, водачът П. П. доказано, и надлежно отразено в
постановлението, последователно е отказал предвидените в закона способи
(чл. 174, ал.4 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.), с
което е осъществил изцяло признаците на административнонаказателния
състав именно на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща
посочените откази като диспозиция, както и съответстващата им санкция.
Тази санкция е законосъобразно и правилно наложена от
административнонаказващия орган, като предвид разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП - хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни:
На първо място (и с оглед маркираната разпоредба на чл. 189з ЗДвП) –
всички съображения на жалбоподателя относно сочена благородна причина да
управлява МПС (за да купи „екстремно“ спешно храна и памперси), както и
прилаганите от него доказателства за това къде живее под наем, колко деца
има той самият, и какво е здравословното им състояние – са напълно
неотносими към въпроса за ангажираната му административнонаказателна
отговорност.
На следващо място – твърденията на жалбоподателя, че предложената
му от проверяващите тест-касета „не била от най-здравите“ настоящият
състав намира за опровергано от непротиворечивите, логични и дадени под
страх от наказателна отговорност показания на свидетелите – полицейски
служители. Отделно от това – от обясненията на самия жалбоподател (чл. 84
ЗАНН вр. с чл. 115 НПК) и показанията на пътувалата с него в автомобила
свидетелка – К. М., се установява, че отказът на проверяваното лице е бил
предизвикан не от състоянието на касетата, а от известни му медийни
публикации, свързани с принципната достоверност на тестването с такива
дрегери.
Ирелевантни за отговорността му са и доводите относно отказ на
служителите на реда да го закарат до ФСМП-Пещера - не само защото по
3
аргумент от противното на разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 19
юли 2017г. – полицаите нямат такова задължение, а и предвид установяващото
се от показанията им пешеходно разстояние (около 1 км) от мястото на
проверката - до филиала, за изминаване на което предоставените му съобразно
Наредбата (чл. 6, ал.6, т.2) 45 минути са били повече от достатъчни. В същата
връзка - житейски нелогични до безсмисленост са и представяните от П.
обстоятелства относно това, колко упорито е търсил свои познати, които да го
откарат до ФСМП-Пещера.
Развиваните в представените от пълномощниците на жалбоподателя
становища, съображения за незаконосъобразност и процесуални нарушения са
също неоснователни. В съответствие с разпоредбите съответно и на чл. 42,
ал.1 и на чл. 57, ал.1 от ЗАНН – и съставения акт и издаденото наказателно
постановление съдържат всички необходими реквизити. Преждевременното
посочване в акта за неизпълнено на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване е без значение в контекста на разпоредбата на чл. 53,
ал.2 от ЗАНН. И в конкретния АУАН и в постановлението са отразени освен
фактическите обстоятелствата по извършване на нарушението - и коректната
му правна квалификация, а именно - разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
като според Закона за нормативните актове /ЗНА/ – нормативните актове имат
членове, алинеи, точки, но не и „предложения“ с оглед което посочването или
не на такъв реквизит е без значение.
От приложения в оригинал талон за изследване с № 270139 (л.75) се
установява, че на него правилно е залепен стикер, с изписан същия номер и
добавена цифра - 1 (чл.3, ал.3 от Наредбата). Предвид съдържанието на самия
талон – от него съвсем ясно се разбира както с какви възможности разполага
водача, така и какво предписание му е дадено. Липсата на изготвен
допълнителен протокол по чл.5, ал.2 от Наредбата с нищо не е нарушило
правото на защита на жалбоподателя, още повече - всички реквизити на такъв
се съдържат и във връчения му АУАН, в който е имал възможност да посочи
възраженията си.
В издадения талон за изследване действително липсва отбелязване на
някоя от предвидените в документа 2 алтернативи за изследване, но както се
вижда и от съдържанието – те са относно „установяване на алкохол в кръвта“,
а не - на наркотични вещества или техни аналози. Независимо от това уместно
4
е само принципно да се маркира, че и конкретното обстоятелство не може да
се тълкува като рефлектиращо върху правото на защита до степен да доведе
до отпадане на отговорността на проверявания за вмененото нарушение.
Дадената от Наредбата възможност за избор как да се провери концентрацията
„на алкохол“ в кръвта е само право на избор на метода, по който да бъде
проведено изследването, при което неразясняването й не се приравнява на
липса на отказ, респективно липса на състав на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Изследването с доказателствен анализатор е алтернатива на
медицинското изследване, а не негов коректив. Затова дори неупражненият
избор на водача не е от естество да накърни правото му на защита. А в случая
П. е получил издадения талон, подписал го е, което означава, че е запознат със
съдържанието му. Непредприемането на никакви действия по реализиране на
нормативната възможност за изследване с анализатор и неизпълненото
предписание за медицинско изследване – сочат на
административнонаказателна съставомерност. (така – Решение №
307/18.10.2019г. по к.а.н.д. № 274/2019г. на Адм. съд Стара Загора).
Нищо общо с процесния случай няма и сочената като относима в едно
от становищата на пълномощниците практика по к.а.н.д. № 3360/2019г. на
Адм. съд – Пловдив, доколкото тя касае обективна невъзможност на явило се
във ФСМП лице да бъде взета кръвна проба за алкохол, предвид моментното
му здравословно състояние („остра и изострена хронична недостатъчност“,
със засилен хроничен задух в случай на пристъп).
С оглед гореизложеното наказателно постановление № 24-0315-
000812/17.10.2024г. на Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик следва
да бъде потвърдено.
При този резултат по делото, на основание чл. 84 ЗАНН във вр.с чл. 189,
ал.3 НПК, в тежест на жалбоподателят следва да се възложат разноските по
делото, които в случая се изразяват в изплатените от съда, на основание чл. 84
от ЗАНН във вр. с чл.122, ал.1 НПК, направени от свидетел за пътни разходи
за явяването в съдебни заседания, които възлизат на общо 84,40 лева.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 24-0315-
000812/17.10.2024г. на Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик.
ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата от 84,40 лева /осемдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/ - разноски по делото, представляващи заплатени на свидетел
пътни разходи за явяването му в съдебни заседания.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6