РЕШЕНИЕ
№ 1164
Враца, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СИЛВИЯ ЖИТАРСКА |
| Членове: | КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ |
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ канд № 20247080700219 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от П.К.Н. ***, чрез * С.Г. против Решение № 14 от 08.02.2024 г., постановено по АНД № 353/2023г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Наказателно Постановление № 649/14.09.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на П.К.Н., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.50, ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. Поддържат се доводи, че неправилно първостепенният съд не е приел становището на касатора, че случаят е маловажен, предвид стойността на вредите и смекчаващите вината му обстоятелства и е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли за отмяна на решението. Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски. В с.з. касаторът редовно призован, не се явява и представлява
Ответникът Директора на РДГ гр.Берковица, в с.з. се представлява от * М. Д., който изразява становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения за правилност на решението на РС и моли за потвърждаването му.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я отхвърли, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди оспореното Наказателно Постановление № 649/14.09.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на П.К.Н., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.50, ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, въззивният съд в обжалваното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Изложил е, че претендираното нарушение и обстотятелствата, при които е извършено са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в наказателното постановление. По съществото на спора е установено, че на 03.07.2023г. в землището на ***, общ.***, жалбоподателят като лице по чл.235 от ЗГ е маркирал в имот № 16256.81.11. отдел 175, подотдел „к“ 2 бр.дървета от дървесен вид цер, като е излязъл извън границите, които не са трайно обозначени на терен с други собственици. РС е приел за правилна дадената от АНО правна квалификация на извършеното административно нарушение по чл.50, ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, съгласно която маркирането се извършва само, когато границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терен, което се отразява писмено в Картет-описа. Счел е, че нарушението е безспорно установено по делото от събраните доказателства. Посочил е също, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от АНО е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определена правилна квалификация на деянието и е наложено съответното наказание в размер близък до законоустановения минимален размер на глобата от 300 лева.
По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията изложени в жалбата са приети за неоснователни.
Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.
Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.
При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.
Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации, основани на събраната доказателствена съвкупност и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е и извода на съда за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В конкретиката на казуса, предвид характера на засегнатите с нарушението обществени отношения, свързани със създаване на опасност за опазването, стопанисването и ползването на горските територии, непосредствен обект на нарушенията и за да се въздейства възпиращо върху правните субекти, с цел да не се достига до вредни последици са предвидени от законодателя тези състави на административни нарушения и съответстващи размери на санкции. Това е и основното оплакване в касационната жалба за неправилно приложение от първостепенния съд на чл.28 от ЗАНН, което по изложените съображения не се споделя от касационния съд. В случая не паричната равностойност на вещите, предмет на нарушението е определяща за квалификацията „маловажен случай“, а характера на засегнатите обществени отношения, тяхната значимост и дадената им правна закрила, които не обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушение от съответния вид, съгласно законовата дефиниция по пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.
При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК, но не се претендират, а няма и данни да са направени такива, поради което не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218 АПК, Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 08.02.2024 г., постановено по АНД № 353/2023г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Наказателно Постановление № 649/14.09.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |