Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 10.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесети и пети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 4197 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273
от ГПК.
С Решение № 545044 от 26.11.2019 г. по гр. дело № 64515/2017
г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, съдът е признал за установено на основание
чл.422 от ГПК,вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ, че Л.Ц.Ц., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата
от 4 414,60 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от 12.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 454,19 лв., разноски в исковото
производство, като е отхвърлил иска с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 995,18
лв. лихва за забава в плащането на главницата за доставена топлинна енергия и
предоставена услуга дялово разпределение за забава за периода 15.09.2014 г. –
01.06.2017 г.
Недоволен от постановеното решение, с което е отхвърлен
искът с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл. 86 ЗЗД, е
останал ищецът в първоинстанционното производството – „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259 от ГПК го
обжалва при твърдения за неправилност, неоснователност и незаконосъобразност, с
подробно изложени във въззивната жалба съображения. Моли да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира съдебни разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
По делото е допизиран писмен отговор от ответника в
първоинстанционното производство, с който моли съда да бъде оставена без
уважение въззивната жалба по съображения, посочени в отговора, претендира
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
от ответника по делото Л.Ц.Ц., в която се
твърди, че първоинстанционният акт е неправилен и е постановен в противоречие с
материалния и процесуалния закон в частта, с която са установени задължения на
ответника към ищеца. Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
относно наличието на облигационно правоотношение и представя нотариален акт
№139, том XXXIV, дело № 6585
от 1993 г., от който било видно, че процесният имот е отчужден от ответника. Твърди
се, че първоинстанционният съд се е произнесъл за дължимост на суми извън
процесния период. С оглед на посочените съображения във въззивната жалба моли
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, а за периода
м.05.2013 г. – м.05.2014 г. да го обезсили като недопустимо. Претендира
сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.
д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.
д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното първоинстанционно решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото обаче следва да бъде
отменено частично, за като решаващият въззивен излага следните мотиви.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана
от него топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в исковата
молба по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ по предявените установителни
искове.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията,
действаща към процесния период, "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 42 от ДР на ЗЕ (в
редакцията релевантна за част от периода), "потребител на енергия за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Следователно по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот,
потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно
Тълкувателно решение 2/2017 г. по тълкувателно дело №
2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Сключването на такъв
договор се установява чрез всички доказателствени средства, предвидени в ГПК,
включително чрез молба за откриване на партида от ползвателя на договорно
отношение.
Решаващият въззивен състав не споделя
извода на СРС за основателност на предявените установителни искове.
Съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства не установяват, че ответникът е собственик, респ.
титуляр на вещно право на ползване на процесното жилище, както и да е налице
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
с ответника Л.Ц.Ц., което обуславя липсата на материално правната му
легитимация. С оглед твърденията на ответника,
направени с отговора на исковата молба, както и с въззивната жалба същият
поддържа, че не е нито собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот, тоест
той няма качеството на потребител на топлинна енергия, поради което и не дължи
исковата сума за доставяна до обекта топлинна енергия. По делото, ищецът, чиято
е доказателствената тежест да докаже противното не е ангажирал доказателства от
които да е видно, че въззивникът е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот. Неправилно СРС е приел, че молбата за откриване на партида от дата
29.01.1991 г. от ответната страна обосновава качеството й собственик или
ползвател на процесния недвижим имот, както и че същата била достатъчно
доказателство за доказване възникването на облигационни отношения между
страните. Следва да се подчертае разминаването между адресата на молбата за
откриване на партида и ищеца по делото, а именно адресат е – Главния директор
на „СЕК“ – София, а не „Топлофикация – София“ ЕАД. По делото не се съдържат данни за наличие на
правоприемство между последните, следователно неправилен е изводът за доказана
облигационна връзка между страните на това основание. Нещо повече, на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивният
съд е приел като доказателство по делото нотариален акт №139, том XXXIV, дело № 6585 от 1993 г., от който е видно, че процесният недвижим имот е
отчужден от ответника Л.Ц.Ц., поради което не може да се сподели
извода на първоинстанционния съд за дължимост на претендираните суми, тъй като
липсват доказателства за наличие на
облигационно правоотношение между страните.
По делото ищецът не е ангажирал и други
доказателства, които да установяват качеството му на кредитор на спорното
вземане, респективно да доказват исковете по основание и размер. Изложеното
обосновава извода за неоснователност на главния иск, с оглед на което
неоснователен се явява и акцесорният такъв за обезщетение за забавено
изпълнение. Ето защо искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. 149 ЗЕ следва да бъде отхвърлен, а решението на СРС в частта, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86 ЗЗД – потвърдено.
При този изход на
спора право на разноски пред настоящата инстанция има въззивникът и ответник в
първоинстанционното производство Л.Ц.Ц.. Въззивникът-ответник
претендира разноски пред първа инстанция в размер на 750 лв., от които му се
следват още 612, 04 лв. за първоинстанционното производство, представляващи
разликата до пълния размер съразмерно на присъдените в първоинстанционното
производство. Въззивникът-ответник претендира сумата от общо 1 050 лв. за
въззивната инстанция, които следва да му се присъдят в пълен размер. Въззиваемата
страна-ищец прави възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав
намира за неоснователно.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 545044 от 26.11.2019 г.
по гр. дело № 64515/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, включително в частта за разноски, присъдени на ищеца и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ срещу
Л.Ц.Ц., ЕГН **********, със съд.адрес: *** за сумата
от 4 414,60 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия и предоставена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от 12.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 545044 от 26.11.2019 г. по гр. дело №
64515/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в ЧАСТТА,
в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл. 86 от ЗЗД
вкл. в ЧАСТТА за разноските, присъдени на ответника.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, с адрес: *** да
заплати на Л.Ц.Ц., ЕГН **********,
със съд.адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата от още
612,04
лв., представляваща
сторени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, с адрес: *** да заплати на Л.Ц.Ц.,
ЕГН **********, със съд.адрес: *** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 1 050 лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.