Присъда по дело №10114/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 16 октомври 2021 г.)
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110210114
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д.

ДИМИТРОВА
СъдебниПенка Георгиева Касърова

заседатели:Светлан Симеонов Георгиев
при участието на секретаря ВЕСЕЛА АС. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Наказателно
дело от общ характер № 20211110210114 по описа за 2021 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, в публично
съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Пенка Касърова
2. Светлан Георгиев

при секретаря Весела Стойкова, в присъствието на прокурора Илиян Илиев, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова НОХД №10114 по описа на съда за
2021 г., и на основание данните по делото и закона


1
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ВЛ. ИВ., .........,
за ВИНОВЕН в това, че:
В периода 27-28.04.2020 г., от апартамент №, находящ се в гр.София,
ж.к.„“, ул.„“ №, вх., ет., ап., е отнел чужди /собственост на Ат. Д. Сп./,
движими вещи: сумата от 620 лева, фотоапарат марка „Nikon“, модел „D 40“,
с фабричен №6376014, на стройност 240 лева, карта памет 8 GB на стойност
4,80 лева, екшън камера на стойност 91,20 лева, флекс машина на стойност 30
лева, електрически пистолет за боядисване на стройност 35 лева и зарядно
устройство за батерии на стойност 9 лева, или всичко вещи на обща стойност
1030 лева от владението на С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а
именно: с Определение по НЧД №22124/2014 г. по описа на СРС, НО, 6–ти
състав, влязло в законна сила на 13.02.2015 г., с което на основание чл.25,
ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо най–тежко наказание
от наложените му по НОХД №1/2011 г. по описа на РС-гр.Айтос и НОХД
№7439/2011 г. по описа на СРС, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 години, при първоначален строг режим и не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда, поради
което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок ДВЕ ГОДИНИ, което намалява с 1/3 и се налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ВЛ. ИВ., ЕГН с снета по делото
самоличност,
за ВИНОВЕН в това, че:
2
На 03.05.2020 г., в търговско помещение на заложна къща „“, находящо
се в гр., ул.„“ №, потвърдил неистина в частен документ - писмена
декларация по реда на чл.14, ал.3 от НДЗК /наредба за дейността на
заложните къщи/, неразделна част от заложен билет №, подписан между „З к
Р“ ООД и Д В И. ЕГН **********, относно заложена вещ – фотоапарат,
марка „N“, модел „0“, с фабричен №, като заявил, че е собственик на
посочената вещ и получил сумата от 80 лева, поради което и на основание
чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА, което намалява с 1/3 и се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК, едно общо наказание по
отношение на подсъдимия Д. ВЛ. ИВ., ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, измежду наложените му за всяко едно от двете деяния, предмет
на настоящото производство – за престъплението чл.196, ал.1, т.1, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и за престъплението по чл.313,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК, най-тежкото от тях, а именно: наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
ПОСТАНОВЯВА приложените по делото ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, както следва:
-един брой зарядно за батерии, поставено в полиетиленов плик и
запечатано с картон серия... и СП .. НЕКД-СДВР, оставено на съхранение в 06
РУ-СДВР – ДА СЕ ВЪРНЕ, чрез полицейските органи от 06 РУ-СДВР на
правоимащото лице Ат. Д. Сп., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.„“,
ул.„Н с“ №, вх., ет., ап..
-един брой заложен билет №, приложен на л.20 от досъдебното
производство - ДА ОСТАНЕ на съхранение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Д. ВЛ. ИВ., ЕГН ,
ДА ЗАПЛАТИ на Ат. Д. Сп., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.„Б“,
ул.„Н с“ № вх., ет., ап., сумата от 620 лева, представляваща обезщение за част
3
от причинените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Д. ВЛ.
ИВ., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да заплати
направените разноски на досъдебното производство в размер на 528,40 лева в
полза на СДВР, както и по сметка на Софийски районен съд - държавна такса
за предявения граждански иск в размер на 50 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред Софийски градски
съд, в 15 дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


Срещу подсъдимия Д. ВЛ. ИВ., ЕГН **********, са повдигнати и
предявени обвинения, както следва:
1.В периода 27-28.04.2020 г., от апартамент № находящ се в гр.С, ж.к.
„Б“, ул.„Н с“ №, вх., ет., ап., е отнел чужди /собственост на Ат. Д. Сп./,
движими вещи: сумата от 620 лева, фотоапарат марка „N, модел „“, с
фабричен №, на стройност 240 лева, карта памет 8 GB на стойност 4,80 лева,
екшън камера на стойност 91,20 лева, флекс машина на стойност 30 лева,
електрически пистолет за боядисване на стройност 35 лева и зарядно
устройство за батерии на стойност 9 лева, или всичко вещи на обща стойност
1030 лева от владението на С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а
именно: с Определение по НЧД №22124/2014 г. по описа на СРС, НО, 6–ти
състав, влязло в законна сила на 13.02.2015 г., с което на основание чл.25,
ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо най–тежко наказание
от наложените му по НОХД №1/2011 г. по описа на РС-гр.Айтос и НОХД
№7439/2011 г. по описа на СРС, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 години, при първоначален строг режим и не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда.
Престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
2.На 03.05.2020 г., в търговско помещение на заложна къща „Р“,
находящо се в гр.София, ул.„Б Х №, потвърдил неистина в частен документ -
писмена декларация по реда на чл.14, ал.3 от НДЗК /наредба за дейността на
заложните къщи/, неразделна част от заложен билет №, подписан между „З
кР“ ООД и Д. ВЛ. ИВ. ЕГН **********, относно заложена вещ – фотоапарат,
марка „N“, модел „“, с фабричен №, като заявил, че е собственик на
посочената вещ и получил сумата от 80 лева.
Престъпление по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия И. и защитникът му – адв.юл. б. от САК,
делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно
следствие пред първата инстанция – чл.370 и следващите от НПК, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните.
По време на предварителното изслушване, след разясняване на правата
по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изрично съгласие да
не се разпитват подсъдимите, свидетелите и вещите лица, дават защитникът
на подсъдимия И. – адв.юл. б. от САК, и гражданския ищец Ат. Д. Сп..
1
С протоколно определение, съдът е обявил на основание чл.372, ал.4 от
НПК, че ще ползва направените самопризнания от подсъдимия И., без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съкратеното съдебно следствие е проведено в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Софийска районна прокуратура, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатите обвинения
срещу подсъдимия И.. Навежда доводи, че самопризнанията на подсъдимия
И. се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Моли за осъдителна присъда.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия И. за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК, предлага
наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер, а
именно: за срок от шест години, при отчитане на баланса между
смекчаващите обстоятелства – ниската стойност на предмета на
престъплението, и отегчаващите обстоятелства – многократните осъждания
на подсъдимия И. за различни престъпления против собствеността. Пледира
на основание чл.58а от НК, така определеното наказание да бъде намалено с
1/3, предвид диференцираната процедура, по която се развива настоящото
производство, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири години, което подсъдимият И. да изтърпи ефективно, при
първоначален строг режим. По отношение на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия И. за престъплението по чл.313, ал.3 от НК, предлага
на съда да съобрази, че за него е предвидено наказание до три години
лишаване от свобода, а в случая следва да се наложи едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените за двете престъпления, при условията на
чл.23 от НК, както и че не е необходимо да бъде увеличавано.
По отношение на приобщените по делото веществени доказателства,
предлага на съда зарядното устройство да бъде върнато на пострадалото лице
С., а заложният билет – да остане в кориците на делото.
По отношение на направените в хода на досъдебното производство
разноски, предлага на съда да ги възложи за заплащане от подсъдимия И. в
полза на СДВР.
По отношение на предявения граждански иск от С., предлага на съда да
го уважи в претендирания размер, като доказан по безспорен начин.
Гражданският ищец А.С., след приключване на съдебното следствие,
моли съда да уважи предявеният от него граждански иск.
Подсъдимият Д. ВЛ. ИВ., чрез защитникът си – адв.юл. б. от САК,
след приключване на съдебното следствие, моли съда да вземе предвид, че
подсъдимият И. не е препятствал разследването по делото, като е съдействал
както на органите на досъдебното, така и на органите на съдебното
производство, което моли да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство,
2
при определяне размера на наказанието, което следва да му бъде наложено.
Моли съда да съобрази, че част от отнетите вещи са възстановени и върнати
на собственика, а тези от тях, които не са върнати, няма пречка да бъдат
възстановени с присъдата или в по-късен момент. С оглед на горното
предлага на съда определеното на подсъдимия И. наказание за двете
престъпления, да бъде в минимален размер, предвиден в закона. Изразява
съгласие с представителя на прокуратурата за редукция на определеното
наказание на подсъдимия И. по реда на чл.58а от НК.
По отношение на предявеният граждански иск, моли съда да не го
уважава, предвид заявеното от гражданския ищец С., че не е сигурен за
точната стойност на отнетата му парична сума, поради което е вероятно
същата да е била в по-малък размер от описаната в обвинителния акт.
Подсъдимият Д. ВЛ. ИВ., при осъществяване правото си на лична
защита и последна дума, поддържа становището на защитника си и моли съда
за минимално наказание.
Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с
протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва направеното самопризнание от подсъдимия И., без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. е роден на г. в гр., с постоянен и настоящ
адрес в гр.В, обл.М, ул.„П С“ №, българин, български гражданин, със
завършено основно образование, не работи, понастоящем изтърпява мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в Затвора-гр.Бобов дол, взета по друго
досъдебно производство, неженен, не живее на семейни начала, с едно дете,
осъждан, ЕГН .
Съгласно справка за съдимост, подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. е многократно
осъждан. С определение по ЧНД №22124/2014 г. по описа на СРС, НО, 6
състав, влязло в законна сила на 13.02.2015 г., на основание чл.25, ал.1, във
вр. с чл.23, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия И. е определено едно
общо наказание, измежду наложените му по НОХД №1/2011 г. по описа на
РС-гр.Айтос и НОХД №7439/2011 г. по описа на СРС, най-тежкото от тях, а
именно: наказание лишаване от свобода за срок от шест години, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
В периода 21.12.2019 г. – 27.04.2020 г., пострадалият Ат. Д. Сп. и
подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. живеели в обща квартира, находяща се в гр.София,
ж.к.„Б“, ул.„Н с“ №, вх., ет., ап.. Всеки от тях ползвал по една самостоятелна
стая, обособена като спалня, а останалата част от апартамента била за общо
ползване. Пострадалият С. не заключвал врата към спалнята си, поради и
което подсъдимият И. имал свободен достъп до нея.
На 27.04.2020 г., свидетелят С. за последно видял подсъдимия И., след
3
което отишъл на работа, където прекарал цялата нощ. Междувременно у
подсъдимият И. възникнал умисъл да отнеме вещи, собственост на свидетеля
С., с цел да ги присвои. За целта, същият бръкнал в гардероба, използван от
пострадалия и взел сумата от 620 лева, която последният държал между
сгънатите си дрехи. Взел също така фотоапарат марка „N“, модел „“, с
фабричен №, ведно с карта памет 8 GB, екшън камера, флекс машина,
електрически пистолет за боядисване и зарядно устройство.
Подсъдимият И. напуснал жилището с гореописаните вещи и парични
капюри в български лева. На 03.05.2020 г., последният посетил заложна къща
„Р“, находяща се в гр.С, ул.„Б Х“ №, в която към него момент работел
свидетелят Р П П. Подсъдимият И. предложил да заложи част от
инкриминираните вещи, а именно: фотоапарат марка „N, модел „“, с
фабричен №, ън камера и зарядно устройство. Свидетелят П проявил интерес
само към фотоапарата. За залагането на същия бил сключен договор за залог.
Бил издаден заложен билет №, подписан между „З к Рс“ ООД и Д. ВЛ. ИВ.. В
инкорпорирана в заложния билет декларация, относно произхода на
заложения фотоапарат, подсъдимият И. декларирал, че е собственик на
заложената вещ. За оставената в залог вещ, последният получил сумата от 80
лева. Екшън камерата и зарядно устройство останали също при свидетелят
Петров.
По подадена жалба от пострадалия С. е образувано досъдебно
производство №1273/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №26495/2020 г.
по описа на СРП, което се водело за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
С постановление на СРП от 05.07.2021 г., в качеството на обвиняем по
досъдебното производство е привлечен Д. ВЛ. ИВ., спрямо който е
повдигнато обвинение за две престъпления: по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1
от НК, а на 06.07.2021 г. е проведен и разпитът му в това му качество, в хода
на който се възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатите
му обвинения.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели Ат. Д.
Сп. и Р П П, показанията на които са последователни, логични и
кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства, поради
което съдът ги кредитира изцяло с доверие.
С протокол за доброволно предаване от 15.05.2020 г., свидетелят Р П П,
предал доброволно за нуждите на разследването на полицейски служител при
06 РУ-СДВР, следните предмети: заложен билет № /в оригинал/, издаден от
„З кР“; един брой фотоапарат марка „N“, модел „“, с фабричен №; един брой
камера, без видими белези за марка, модел и сериен номер; един брой зарядно
за батерия.
На 21.10.2021 г. при извършено процесуално-следствено действие:
оглед на веществени доказателства, с предмет на огледа: вещите, предадени с
4
протокол за доброволно предаване, при огледа на един брой фотоапарат е
установено, че същият е черен на цвят, без видими повреди,
индивидуализиран като марка „N“, модел „“, и с фабричен , с поставена
батерия в него, като при натискане на бутона за стартиране, устройството не
се е активирало. При огледа на един брой камера е установен надпис на
лицевата част „“, с поставена в нея карта също с надпис, без видими повреди,
а при натискане на бутона за стартиране, устройството се е активирало. При
огледа на един брой зарядно за батерии е установено, че същото е черно на
цвят, с изписани надписи в горната лицева част и долната част на гърба,
завършващо със щепсел. Вещите, предмет на огледа са приобщени като
веществени доказателства, поставени в полиетиленов плик и запечатани с
картон серия и НЕКД-СДВР.
Процесуално-следственото действие: оглед на веществени
доказателства е извършено от разследващ полицай при 06 РУ-СДВР, в
присъствието на специалист-технически помощник и две поемни лица, като
резултатите от неговото провеждане са обективирани в съставен протокол за
оглед на веществени доказателства.
На 02.03.2021 г., при извършено процесуално-следственото действие:
разпознаване на лице от мъжки пол по снимков материал, пострадалият Ат. Д.
Сп. разпознал лицето от снимка №3 – подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. като своя
съквартирант, представил се с малко име „Влади“, който е откраднал вещите
му. Съгласно отразеното в протокола, пострадалото лице С. посочил
отличителните белези, по които е разпознал извършителя на деянието, а
именно: кръгла форма на лицето, тъмна коса, на видима възраст около 40-45
г., както и по формата на ушите му. Разпознаването е извършено от
разследващ полицай при 06 РУ-СДВР, в присъствието на две поемни лица, и
е обективирано в протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с
приложен фотоалбум към него. В качеството на свидетели са разпитани двете
поемни лица – И Ц и Г Ц, от показанията на които се установява по несъмнен
и безспорен начин, че действително са присъствали в това си качество, при
извършеното процесуално-следствено действие и лично са възприели
отразените в съставения протокол факти и обстоятелства.
С постановление на СРП от 02.03.2021 г. е постановено връщане на Ат.
Д. Сп. на веществени доказателства: на един брой фотоапарат марка „N“,
модел „“, с фабричен №, и един брой екшън-камера, а за връщане на
останалите вещи е постановен отказ.
Въз основа на постановлението на СРП от 02.03.2021 г., разследващ
полицай при 06 РУ-СДВР, предал на пострадалия С. един брой фотоапарат
марка „N“, модел „“, с фабричен №, и един брой екшън-камера.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза, общата пазарна стойност на инкриминираните вещи, към датата
на деянието, възлиза на 1030 лева, както следва: парична сума в брой с
номинална стойност от 620 лева; фотоапарат марка „N“, модел „“, с фабричен
5
№ е на стойност 24 лева; карта с памет с капацитет GB е на стойност 4,80
лева; екшън камера, китайско производство е на стойност 91,20 лева; флекс
машина, малък размер, турско производство е на стойност 30 лева;
електрически пистолет за боя е на стойност 35 лева и зарядно устройство за
батерии, черно на цвят, завършващо със щепсел е на стойност 9 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, минималната работна заплата за
страната през 2020 г. е в размер на 610 лева.
Видно от доброволно предадения от свидетеля П заложен билет № - в
оригинал е, че същият е издаден на 03.05.2020 г., въз основа на сключен
договор за залог, между подсъдимият Д. ВЛ. ИВ., в качеството на заемател, и
„З кР“ ООД, в качеството на заемодател, по силата на който заемателят
предава на заложната къща за съхранение фотоапарат марка „N“, модел „“,
която вещ ще служи като обезпечение на вземането от 80 лева, като
заемателят се задължава да погаси сумата от 86 лева не по-късно от
10.05.2020 г. В инкорпорираната в заложния билет декларация на основание
чл.14 от Наредба за дейността на заложните къщи, подсъдимият И.
декларирал, че е собственик на дадената в залог вещ, която е придобил чрез
покупка, както и че му е известна отговорността, която носи по чл.313 от НК.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изпълнена
съдебно-почеркова експертиза, обективирана в протокол №226/2021 г.,
подписите в графи „ЗАЕМАТЕЛ“ и „ДЕКЛАРАТОР“ в заложен билет № от
03.05.2020 г. на „З к Рс“ ООД, са положени от Д. ВЛ. ИВ..
Досъдебното производство е приключило с внасяне на настоящия
обвинителен акт в съда, срещу подсъдимия И., за двете престъпни деяния, за
които е привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствения
материал, приложен към досъдебно производство, събран при условията и по
реда, предвидени в НПК, а именно: от показанията на свидетелите С., П, Ц и
Ц; от приобщените писмени доказателства: протокол за доброволно
предаване; протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за
разпознаване на лица, ведно с фотоалбум към него; разписка за връщане на
веществени доказателства; заложен билет № от 03.05.2020 г.; справка за
съдимост, ведно с бюлетини за съдимост; справки от ГДНП към МП и от
НСлС-София; справки от ТД на НАП-гр..В Т; справка от НОИ; справка за
задгранични пътувания; докладни записки и др.; от заключенията на вещите
лица по съдебно-оценителната и съдебно-почерковата експертизи.
При така установената фактическа обстановка, съдът като взе
предвид и обстоятелството, че направените самопризнания от подсъдимия
И. се подкрепят изцяло от събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, намира за установено следното от правна
страна:
На инкриминираните дата, час и място, и по описания в обвинителния
6
акт начин, подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
деяние, което осъществява признаците на престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
От обективна страна, подсъдимият И. е реализирал обективните
признаци на престъплението кражба, тъй като в периода 27-28.04.2020 г., от
апартамент №86, находящ се в гр.София, ж.к.“Б“, ул.“Н с“ № вх., ет., ап., с
присвоително намерение е отнел чужди движими вещи – паричната сума в
размер на 620 лева, фотоапарат марка „N“, модел „“, с фабричен № на
стойност 240 лева, карта памет на стойност 4,80 лева, екшън камера на
стойност 91,20 лева, флекс машина на стойност 30 лева, електрически
пистолет за боядисване на стойност 35 лева и зарядно устройство за батерии
на стойност 9 лева, от владението на Ат. Д. Сп., без негово съгласие.
Противозаконно отнетите вещи са собственост на пострадалия А. Предметът
на престъплението е на обща стойност в размер на 1030 лева, съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза. т.е. малко
под две минимални работни заплати за страната към датата на деянието,
която е в размер на 610 лева. Част от инкриминираните вещи не са
възстановени на неговия собственик, нито е заплатена тяхната равностойност.
Върнати срещу разписка на собственика са фотоапарата и екшън камерата,
предадени с протокол за доброволно предаване и обект на извършеното
процесуално-следствено действие оглед на веществени доказателства. С
поведението си, подсъдимият И. е прекъснал досегашното владение на
собственика върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях, с
което престъплението кражба е довършено.
Налице е по-тежко наказуем състав на кражбата по смисъла на чл.196,
ал.1, т.1 от НК, тъй като подсъдимият И. е извършил престъплението при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, а именно:
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
реда на чл.66 от НК. Видно от справката за съдимост, с определение по ЧНД
№22124/2014 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, влязло в законна сила на
13.02.2015 г., на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, по
отношение на подсъдимия И. е определено едно общо наказание, измежду
наложените му по НОХД №1/2011 г. по описа на РС-гр.Айтос и НОХД
№7439/2011 г. по описа на СРС, най-тежкото от тях, а именно: наказание
лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим
на изтърпяване.
Съгласно справка от ГДИН към МП, подсъдимият И. е приведен за
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание в затвора-Враца
на 27.04.2011 г., и е освободен на основание чл.70 от НК, с остатък 4 месеца и
27 дни, на 27.01.2017 г. Съгласно тези данни, към датата на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство – 27-28.04.2020 г., не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тези преходни
7
осъждания, предмет на посоченото по-горе ЧНД, поради което деянието
правилно е квалифицирано, като такова по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
От субективна страна, подсъдимият И. е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е целял тяхното настъпване. Този извод
на съда се подкрепя и от направените самопризнания от подсъдимия И. в
хода на съдебното производство.
Съдът счита, че подсъдимият И. следва да носи наказателна
отговорност за извършеното престъпление. За престъплението по чл.196, ал.1,
т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И., съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
сравнително високата степен на обществена опасност на дееца. Съгласно
данните от справката му за съдимост, И. е многократно осъждан за различни
престъпления против собствеността, извън преходното му осъждане,
квалифициращо деянието като извършено при опасен рецидив, за които са му
налагани наказания лишаване от свобода, включително и чрез ефективното
му изтърпяване. От тези данни произтича високата степен на обществена
опасност и на дееца. Те характеризират негативно личността на подсъдимия
И., като лице, която проявява упоритост при извършване на престъпления от
един и същи вид - против собствеността на гражданите. При определяне на
наказанието, съдът взе предвид подбудите и мотивите за извършване на
престъплението – занижени задръжки и желание да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Съдът намира, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, нито едно
изключително по своя характер такова, които да обуславят приложението на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с определяне на наказание под
законовия минимум от две години. В случая се касае за подсъдим с лоши
характеристични данни за личността му, не е налице оказано съдействие на
органите на властта, когато е следвало да бъдат разкрити обстоятелства,
относими към признаците на престъплението, доколкото поведението на И. се
е изразило единствено във формалното признание на вината, но едва след
установяването му като извършител на престъплението, последното в
резултат на извършените процесуално-следствени действия по разследването.
По-голяма част от предмета на престъплението, въпреки ниската му стойност
– малко под две средни работни заплати за страната, не е възстановен на
собственика и не е заплатена неговата парична равностойност. Доброто
процесуално поведение на И. се проявява единствено в направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената на обвинителния акт,
8
поради което делото е разгледано по реда на диференцираната процедура, и
поради тази причина не следва да се отчита повторно като смекчаващо
обстоятелство, доколкото е взето предвид като такова при определяне на
наказанието от законодателя. Следва, обаче, да се отчете, че направеното
самопризнание от И. е формално, с оглед липсата на каквото и да е изразено
съжаление или разкаяние за извършеното. Ето защо, приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК, би било едно неоправдано благоприятно
наказателно-правно третиране на подсъдимия И. и проява на прекомерно
снизхождение.
В случаите, когато едновременно са налице условията на чл.58а, ал.1 и
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Тази хипотеза е неприложима, при така направените по-горе изводи. Ето
защо, при определяне на наказанието на подсъдимия И. за извършеното
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК, и при съобразяване с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
му определи по-наказание лишаване от свобода към законоустановения
минимум, предвиден в състава на извършеното престъпление, при вземане
предвид на следните смекчаващи отговорността му, но не и вината
обстоятелства: тежкото му семейно и имотно състояние – неженен, не живее
на семейни начала, същият е родител на едно дете, за което полага грижи, не
разполага с доходи от трудова дейност, а именно: наказание лишаване от
свобода за срок от две години, при приложение на разпоредбата на чл.58а,
ал.1, във вр. с чл.54 от НК, като така индивидуализираната санкция съдът
намали с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, подсъдимият И.
следва да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода
ефективно, при първоначален строг режим на изтърпяване, тъй като не са
изтекли пет години от ефективното изтърпяване на преходно наказание
лишаване от свобода.
Съдът намира, че на инкриминираните дата, час и място, и по описания
в обвинителния акт начин, подсъдимият И. е осъществил от обективна и
субективна страна деяние, което осъществява признаците на престъпление по
чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият И. е реализирал признаците и на
този престъпен състав, тъй като на посочените дата, час и място, потвърдил
неистина в частен документ – писмена декларация по реда на чл.14 от
Наредба за дейността на заложните къщи, неразделна част от заложен билет
№, подписан между „З кР“ ООД и Д. ВЛ. ИВ., относно заложена вещ
фотоапарат марка „N“, модел „“, с фабричен №. Подсъдимият И. съзнателно
заявил, че е собственик на посочената вещ, което обстоятелство не отговаря
на обективната истина, тъй като заложената вещ е придобита чрез кражба, а
не чрез покупка. Вследствие на невярно декларираните данни, подсъдимият
И. получил сумата от 80 лева.
9
От субективна страна, подсъдимият И. е извършил това престъпление
умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият И. е съзнавал реалния произход на заложената вещ, както и че
същата е предмет на престъпление, но въпреки това е отразил неверни данни
в декларацията, а именно, че е собственик на заложената вещ, с цел да получи
сумата от 80 лева.
Съдът счита, че подсъдимият И. следва да носи наказателна
отговорност за извършеното престъпление. За престъплението по чл.313, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК, се предвидени два вида наказания при условията на
алтернативност - наказание лишаване от свобода за срок до три години или
глоба от сто до триста лева.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И., съдът
съобрази по-ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние,
доколкото за него се предвижда наказание под пет години лишаване от
свобода и алтернативно – наказание глоба, както и сравнително високата
степен на обществена опасност на дееца, произтичаща от данните за
многократните му осъждания за различни престъпления против
собствеността, за които са му налагани наказания лишаване от свобода,
включително и чрез ефективното му изтърпяване. Те характеризират
негативно личността на подсъдимия И., като лице, която проявява упоритост
при извършване на престъпления от един и същи вид - против собствеността
на гражданите. При определяне на наказанието, съдът взе предвид подбудите
и мотивите за извършване на престъплението – занижени задръжки и желание
да се облагодетелства по неправомерен начин.
Съдът намира, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, нито едно
изключително по своя характер такова, които да обуславят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. В случая се касае за подсъдим с лоши
характеристични данни за личността му, не е налице оказано съдействие на
органите на властта, когато е следвало да бъдат разкрити обстоятелства,
относими към признаците на престъплението, доколкото поведението на И. се
е изразило единствено във формалното признание на вината, но едва след
установяването му като извършител на престъплението, последното в
резултат на извършените процесуално-следствени действия по разследването.
Доброто процесуално поведение на И. се проявява единствено в направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената на обвинителния акт,
поради което делото е разгледано по реда на диференцираната процедура, и
поради тази причина не следва да се отчита повторно като смекчаващо
обстоятелство, доколкото е взето предвид като такова при определяне на
наказанието от законодателя. Следва, обаче, да се отчете, че направеното
самопризнание от И. е формално, с оглед липсата на каквото и да е изразено
съжаление или разкаяние за извършеното. Ето защо, приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК, би било едно неоправдано благоприятно
10
наказателно-правно третиране на подсъдимия И. и проява на прекомерно
снизхождение.
Ето защо, при определяне на наказанието на подсъдимия И. за
извършеното престъпление по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, и при
съобразяване с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът му определи по-
тежкото по вид наказание лишаване от свобода под средния, предвиден в
закона размер, при вземане предвид на следните смекчаващи отговорността
му, но не и вината обстоятелства: тежкото му семейно и имотно състояние –
неженен, не живее на семейни начала, същият е родител на едно дете, за
което полага грижи, не разполага с доходи от трудова дейност, а именно: за
срок от една година, с приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК, като така индивидуализираната санкция съдът намали с 1/3 и го
осъди на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС.
Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, поради което с
присъдата, съдът е определил едно общо наказание по отношение на
подсъдимия И., измежду наложените му за всяко едно от двете деяния,
предмет на настоящото производство – за престъплението чл.196, ал.1, т.1,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и за престъплението по
чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, най-тежкото от тях, а именно: наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК.
При този изход на делото, съдът е постановил веществените
доказателства, както следва: един брой зарядно за батерии, поставено в
полиетиленов плик и запечатано с картон серия и НЕКД-СДВР, оставено на
съхранение в 06 РУ-СДВР, да се върне, чрез полицейските органи от 06 РУ-
СДВР на правоимащото лице Ат. Д. Сп., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.
„Б“, ул.„Н с“ №, вх., ет., ап.; един брой заложен билет №, приложен на л.20 от
досъдебното производство, да остане на съхранение по делото.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Срещу подсъдимия Д. ВЛ. ИВ. е предявен от Ат. Д. Сп., и приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, граждански
иск за сумата от 620 лева, представляваща обезщетение за част от
причинените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Ат. Д. Сп., в качеството си на пострадало физическо лице - собственик
на инкриминираната вещ-парична сума, е конституиран в качеството на
11
граждански ищец по делото.
При определяне на обезщетението за имуществени вреди, дължимо на
деликтно основание - чл.45 от ЗЗД, съдът съобрази, заключението на вещото
лице по съдебно–оценителната експертиза, съгласно което присвоената чужда
движима вещ представлява парична сума с номинална стойност от 620 лева.
Съдът съобрази и показанията на пострадалия С., дадени от него на
досъдебното производство, относно точния размер на противозаконно
отнетата му парична сума, нейното местоположение и достъпът на
подсъдимия И. до нея и безпрепятственото извършване на кражбата, както и
липсата на други доказателства, които да оборват така дадените от него
показания. Съдът съобрази обстоятелството, че присвоената парична сума не
е възстановена на неговия собственик. Паричната сумата от 620 лева се явява
само част от пълния размер на причинените имуществени вреди от
престъплението в общ размер на 1030 лева. Налице е причинно-следствена
връзка между извършеното деяние и настъпилите в вреди за пострадалия С..
От събраните по делото доказателства се установява, че собственикът на
присвоената вещ С. несъмнено е претърпял имуществени вреди, в резултат на
деянието, поради което същия би бил обезщетен справедливо, като бъде
уважен изцяло предявеният от него граждански иск, като основателен и
доказан, а именно – за пълния размер на сумата от 620 лева.
Предвид всичко гореизложеното, съдът като е признал подсъдимия И.
за виновен по повдигнатото му обвинение, за което на същият е определено
съответно наказание, с присъдата го е осъдил да заплати на Ат. Д. Сп., сумата
от 620 лева, представляваща обезщетение за част от причинените
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Върху уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил
подсъдимият И. да заплати държавна такса в размер на 50 лева в полза на
Софийски районен съд.
При този изход на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е
осъдил подсъдимият И. да заплати направените разноски на досъдебното
производство в общ размер на 528,40 лева в полза на СДВР.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.


12
Съобщи за изтекли лични данни