Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 06.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 15429 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 122284 от 22.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 51543/2017 г., Софийски районен съд (СРС), III ГО, 81 - и състав, е отхвърлил
предявения от С.П.Н., ЕГН **********, против П.Г.М., ЕГН **********, иск по чл.
30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от недвижим имот, представляващ
апартамент № 127, находящ се в гр. София, ж. к. „*********
Осъден е С.П.Н.,
ЕГН **********, да заплати на П.Г.М., ЕГН **********, сума в размер на 650 лв.,
представляваща разноски по делото.
В законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца С.П.Н., чрез адвокат Е.Л.,
с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че районният съд е дал незаконосъобразни указания на ищеца
за представяне на доказателства, че наследството е прието по опис. Въпреки
направеното доказателствено искане с исковата молба за
допускане до разпит на двама свидетели относно обстоятелствата и датата на
узнаването на разпореждането с процесния имот (привидната покупко - продажба), районният
съд не е допуснал изслушването на свидетели, чиито показания според въззивника
са от съществено значение за приемане на наследството по опис, поради което
делото е останало неизяснено от фактическа страна. Посочва се, че приемането на наследството по опис е
материална предпоставка и не води до недопустимост на иска. Твърди се, че изискването
за приемане на наследството по опис не е елемент от основанието за възникване на
правото да се иска намаляване със законната по чл. 28 ЗН запазена част от
разпореждането с имота в полза на лице, което не е пряк наследник, с позоваване
на Регламент № 650 на Европейския Парламент и на Съвета от 04.07.2012 г.,
публикуван в официалния вестник на ЕС - L-201/107 на 27.07.2012 г. Предвид
изложеното се моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН
или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Въззиваемата
страна - П.Г.М., чрез адвокат В.Г., взема писмено становище в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излага твърдения, че с влязло в сила определение №
188375 от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 28962/2017 г. по описа на СРС,
приложено като доказателство към отговора на въззивната жалба, искането на
заявителя за приемане на наследството на П. Н.по опис е оставено без
разглеждане като недопустимо. Посочва се, че видно от разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 ЗН „узнаването“ от страна на ищеца касае момента на смъртта на неговия
наследодател, а не момента, в който наследникът е открил, че приживе са били
извършвани разпореждания с наследственото имущество. В първоинстанционното производство ищецът не е твърдял, че
с поисканите свидетели цели установяване на посочените във въззивната жалба
обстоятелства, а единствено „отношенията на покойната ми майка и полаганите от
мен грижи за нея и поддръжка на дома ѝ“, освен това обстоятелствата в
жалбата са установени с посоченото влязло в сила
определение. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, като
не е допуснал исканите от ищеца гласни доказателствени средства, тъй като същите
са неотносими към предмета на спора. Посочва се също, че Регламент (ЕС) №
650/2012 е неприложим в конкретния случай. Искът е недоказан, тъй като се касае за възмездна сделка - договор за покупко -
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба № 16, том 9, нот. дело
№ 1433/1954 г. от 2001 г. Възмездното отчуждаване на имущество не би могло да
накърни запазената част на ищеца. Не са
изпълнени и предвидените в чл. 30, ал. 2 ЗН материални
предпоставки, а именно при предявен иск за възстановяване на запазена част срещу
лице, което не е наследник по закон, наследството да е прието по опис, съгласно
изискването на т. 4, ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на
ВКС, с позоваване на съдебна практика. Предвид изложеното се моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и в отговора, и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Въззивната
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на решението следва да
се добави и следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
В исковата молба ищецът С.П.Н. излага твърдения, че е
законен наследник на П. Ц. Н., вдовица, починала на 03.09.2016 г. По време на
брака си с П.С.Н., двамата придобили апартамент № 127, находящ се в гр. София,
ж. к. „Левски - *********, застроен на
44,75 кв. м., състоящ се от една стая и кухня, в който до смъртта си живеела
майката на ищеца, като последният полагал грижи за нея. Твърди се, че с
нотариален акт № 112, том I - 1, рег. № 3161, нот. дело № 100 от
19.12.2001 г. П. Н.продала апартамента на ответницата П.Г.М., непълнолетна
тогава, дъщеря на сестрата на ищеца - А.П.М.. Ищецът посочва, че научил за
продажбата след смъртта на майка си. Счита, че с извършеното разпореждане е
накърнена запазената му част от наследството на Н., поради което моли за
намаляване на продажбата и възстановяване на 1/3 запазена част от наследството,
на основание чл. 30, ал. 1 ЗН. В молба допълнение от 19.09.2017 г. посочва, че
договорът за покупко - продажба от 2001 г. е привиден,
прикриващ дарение, както и че процесното жилище е било единственият имот на П. Н.,
с което се изчерпва наследствената маса.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от ответницата П.Г.М., с който се оспорва предявеният
иск като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди се, че искът е
недопустим, тъй като е насочен към обект, който не е част от наследствената
маса на П. Н.. Излагат се доводи, че процесният имот е бил отчужден възмездно,
а не е бил обект на дарствено или завещателно разпореждане по смисъла на чл.
30, ал. 1 ЗН, поради което запазената част на ищеца от наследството не е накърнена.
Възразява се и срещу твърдението, че сключеният договор за покупко - продажба
прикрива дарение. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за
симулативността на сделката, както и че е полагал грижи за П. Н..
От
фактическа страна се установява следното:
Видно от
удостоверение за наследници изх. № РОБ17-УГ01-1058/28.02.2017 г. П.С.Н. е
починал на 05.10.1973 г., като е оставил за свои наследници по закон П. Ц. Н.(съпруга),
А.П.М. (дъщеря) и С.П.Н. (син).
Видно от удостоверение за наследници изх. №
01822/24.02.2017 г. П. Ц. Н.е починала на 03.09.2016 г., като е оставила за
свои наследници по закон А.П.М. (дъщеря) и С.П.Н. (син).
От приетите в
хода на първоинстанционното производство писмени доказателства (нотариален акт
за покупко - продажба № 16, том 9, нот. дело № 1433/1954 г., заповед № РД - 40
- 1025 от 04.08.1988 г., заповед № РД - 40 - 159 от 10.02.1989 г. и заповед №
РД - 41 - 2455 от 19.12.1989 г. на Столичен народен съвет) се установява, че П.
Ц. Н.е била собственик на процесния недвижим имот, получен като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот.
По делото е
приет като писмено доказателство нотариален акт № 112, том I - 1, рег. № 3161, нот. дело № 100 от 19.12.2001 г., от който
се установява, че П. Ц. Н.е продала процесния апартамент № 127, заедно с мазе №
11 на 2,57 кв. м., заедно с 2,808 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, за сумата от 8 000 лв., на ответницата П.Г.М.,
действаща със съгласието на майка си А.П.М., като прехвърлителката си е
запазила безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване на процесния имот.
От приетите в
хода на въззивното производство писмени доказателства - заверено копие от
влязло в сила определение № 188375 от 07.08.2017
г., постановено по гр. д. № 28962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
83 - и състав, в производство по чл. 61, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 530 - 541 ГПК и заявление с вх. № 2009677 от 09.05.2017 г., се установява, че молбата на ищеца С.Н. от
09.05.2017 г. за приемане по опис на наследството, останало от наследодателя му
П. Ц. Н., починала на 03.09.2016 г., е оставена без разглеждане като
недопустима - подадена след изтичане на преклузивния срок
по чл. 61, ал. 1 ЗН, с мотиви, че молителят е узнал за смъртта на
наследодателя му в деня на смъртта - 03.09.2016 г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове. Материалноправно легитимирани по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са
наследник с право на запазена част и лицето, облагодетелствано от извършената
безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, респективно неговите наследници.
При предявен
иск по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си
качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а
ответникът - че наследството не се изчерпва само с дарения имот, а
наследодателят е оставил и друго имущество, което е достатъчно да покрие
запазената част на наследника, претендиращ възстановяването (така решение № 50
от 16.05.2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, І г. о. и др.).
Накърняване на
запазената част на наследник, разполагащ със запазена част, е мислимо само при
наличие на безвъзмездна сделка, с която наследодателят приживе се е разпоредил
със свое имущество, било веднага (с дарение), било за след смъртта си (със
завет). В конкретния случай ищецът твърди,
че запазената му част от наследството на П. Н.е накърнена посредством възмездно разпореждане - покупко
- продажба, която е симулативна и
прикрива дарение. Преценката за наличие на
твърдяната привидност на продажбата, като
прикриваща дарение, е въпрос, преюдициален за наличието на накърнена запазена
част от наследството. Ищецът,
който носи доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е
ангажирал доказателства по делото за твърдяната симулация. Липсата на безвъзмездно разпореждане,
накърняващо запазената част на ищеца, е достатъчно основание за отхвърляне на предявения
иск по чл. 30, ал. 1 ЗН като неоснователен, в какъвто смисъл са и доводите на
районния съд.
Независимо от горното, следва да се посочи, че искът е
неоснователен и на още едно основание. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът,
чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под
наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН се имат предвид само
призованите към наследяване наследници на наследодателя, а не всички наследници
по закон, изброени в Глава втора от ЗН - така ТР № от
04.02.2005 г. по тълк. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните разяснения на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС (т. 4 и 5)
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като ползващите се
от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане наследството по опис. Приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН се свързва само с обстоятелството дали лицето, по
отношение на което се упражнява право на възстановяване на запазена част, е
призовано към наследяване, но не и с други факти (дали наследникът, упражняващ
правото си на възстановяване на запазена част е ползвал или не имуществото на
наследодателя или част от него към момента на откриване
на наследството) - в този смисъл са решение
№ 108 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 105/2009 г. на ВКС, I
г. о., решение
№ 57 от 7.05.2014 г. по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., определение № 280 от 11.05.2015 г.
по гр. д. № 1257/2015 г. на ВКС, I г. о. и др. В случая ищецът упражнява правото си на възстановяване на
запазена част по отношение на лице, което не е призовано към наследяване (внучка
на наследодателя) и ищецът не е приел наследството по опис в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по предвидения в чл. 49, ал. 1 ЗН ред - чрез писмено заявление, вписано в специалната
книга и съставяне на опис на наследството, което се установява от приетите пред
настоящата инстанция писмени доказателства. Противно на посоченото във въззивната жалба, първоинстанционният
съд не е приел с решението си, че приемането на наследството по опис е
процесуална предпоставка на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, а е изложил доводи, че
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, при
липса на която искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен, в
съответствие с посочените тълкувателни разяснения.
Не са налице твърдените от
въззивника процесуални нарушения от районния съд във връзка с дадените указания
и произнасянето по доказателствените искания на ищеца. В хода на
първоинстанционното производство последният е поискал допускането до разпит на
двама свидетели за установяване на полаганите спрямо наследодателката грижи,
което искане правилно е било оставено без уважение от районния съд, като неотносимо. Искането за допускане на свидетелски показания за
установяване на посочените във въззивната жалба обстоятелства - кога ищецът е
узнал за разпореждането с имота, е направено едва пред въззивната съдебна инстанция, поради което е преклудирано по смисъла на чл.
266 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че свидетелските показания не са необходими за изясняване на предмета на
спора, с оглед обстоятелствата, които ще се доказват с тях, тъй като срокът по
чл. 61, ал. 1 ЗН тече не от момента на
узнаване на разпореждането, а от момента на откриване на наследството. Видно от
приетите пред въззивната инстанция писмени доказателства - заверено копие от влязло в сила определение № 188375 от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 28962/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 83 - и състав, в производство по чл. 61, ал.
1 ЗН, във вр. с чл. 530 - 541 ГПК и заявление с вх. №
2009677 от 09.05.2017 г. по регистъра на СРС, молбата на ищеца за приемане на наследството по опис е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, т. е. не е налице материална
предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 04.07.2012 г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и
приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и
относно създаването на европейско удостоверение за наследство, урежда правоотношения с международен елемент, какъвто не е настоящият казус.
За
допълнение следва да се посочи, че изискването
за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на
правото да се иска възстановяване на запазена част
от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза общото
завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството
наследник, а не на кредитор на наследството), както
и когато завещание, което не е било известно, е било открито
след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. Видно от заявлението на ищеца по чл. 61, ал. 2 ЗН
имуществото на наследодателката не се изчерпва само с процесния апартамент,
поради което не е налице изключение от необходимостта наследството да е прието по опис.
Предвид
изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход
на правния спор, предмет на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, но по делото
липсват доказателства за сторени такива пред въззивната инстанция.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122284 от 22.05.2019 г., постановено по гр. д. №
51543/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО,
81 - и състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.