№ 42
гр. Костинброд, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200008 по описа за 2025 година
Делото е образувано по жалба на С. Г. С., , против наказателно
постановление № 22-0286-000004 от 21.03.2022 г., издадено от Началник РУ -
Костинброд, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
„глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 /две/ години.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го счита за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не му е връчен АУАН, навеждат се твърдения
за нарушение на материалния закон, както и за наличие на съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните
му права.
Делото се разглежда за втори път от районен съд.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като се представлява
се от упълномощен представител - адвокат Тодор Д., който поддържа жалбата
и отправя искане да бъде отменен обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Началник РУ - Костинброд, редовно уведомена,
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с
посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът прие за установено следното от фактическа страна.
1
Полицейските служители свид. Х.В. и колегата му А.В. на 27.02.2022 г.,
при изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното
движение на територията на гр. Костинброд, около 19.02 часа, установили, че
по средата на пътното платно на ул. „Мизия“, с посока на движение от ул.
„Шейново“ към ул. „Йордан Йовков“, жалбоподателят е спрял личния си лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с peг. № ********.
Попитали жалбоподателят каква е причината да спре колата по този
начин, като същият им отговорил, че ще премести колата. Качил се в нея и я
преместил. След това двамата служители на МВР извършили проВ. на водача,
при което усетили миризма на алкохол, като свид. Х.В., в качеството се на
автоконтрольор поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол. Жалбоподателя отказал да
бъде изпробван, като свидетеля В., съставил цитирания АУАН, а
жалбоподателя отказал получаването му, което е удостоверено с подписа на
А.В.. Свидетеля Х.В. съставил и талон за медицинско изследване № 123581, в
който е отбелязан отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство, като е отразен отказ от доказателствен анализатор и лабораторно
химическо изследване, както и да получи копие от талона, което е
удостоверено с подписа на лицето А. В.. Съставени са и два отделни акта за
налагане на ПАМ – прекратяване на регистрация и отнемане на свидетелство,
като е отбелязано получаването им от жалбоподателя на 08.04.2022 г.
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл.
53 от ЗАНН, въз основа на АУАН серия GA 446173, съставен срещу
жалбоподателя на 27.02.2022 г., за това, че на същата дата около 19.02 часа в
гр. Костинброд, управлява по ул. „Мизия“, с посока на движение от ул.
„Шейново“ към ул. „Йордан Йовков“, личния си лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с peг. № ********, като пред № 2 отказва да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARDM-0172.
Отбелязано е издаване на талон за медицинско изследване № 123581, както и
че водача е сам в автомобила.
В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП
Препис от АУАН не е връчен на жалбоподателя, като за свидетел при
съставяне на АУАН и установяване на нарушението е посочен А.
В./полицейски служители/, който е удостоверил с подпис отказана
жалбоподателя да получи преси от акт.
В НП по идентичен начин е отразено извършеното деяние, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени „глоба“
в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
/две/ години.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд е
разпитан като свидетел актосъставителя- Х. В., който дава сведения за това в
какво точно са се изразявали действията на жалбоподателят/преместване на
неправилно спрян автомобил на пътното платно и отказ на същия да бъде
проверен с техническо средство или по друг начин за концентрация на
2
алкохол/.
По делото е разпитан и свидетелят М.Г./по искане на жалбоподателят/,
които показания съдът кредитира в цялост като допустими и относими.
Същите потвърждават изложените твърдения от страна на свид. Хр. В., че на
въпросната дата и място жалбоподателят е бил спрял неговата кола по средата
на пътното платно.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от
показанията на свидетеля Х. В. и М.Г., както и от приобщените писмени
доказателства – АУАН, НП, талон за изследване, ЗПАМ.
След преценка на описаните факти съдът намира, че от страна на
жалбоподателя е извършено описаното в АУАН и НП нарушение, свързано с
отказа за изпробване с техническо средство.
Без съмнение се установиха основните съставомерни обстоятелства, а
именно управление на МПС от страна на жалбоподателя, което определя
качеството му „водач на МПС“, като без съмнение при проВ.та на 27.02.2022 г.
е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Макар, че според чл. 3, ал.
2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
не се предвижда съставяне на талон при отказ да бъде изпробван водача с
техническо средство /а само при наличие на алкохол над 0.5, установено с
техн. средство/, съставянето на такъв талон е необходимо, за да бъде от водача
избран някой от следващите способи за проВ., а именно доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, но при
отказ да бъде направен избор и да връчен този талон няма опция за
провеждане на някое от останалите видове изследване, поради което няма
ограничаване на права, след като с отказа да получи и подпише талона
жалбоподателя е отказал да направи избор, съответно да претендира, че е
ограничено това му право. Талон за изследване се издава дори и да няма
съставен АУАН по смисъла на чл. 3, ал. 2 и предвид предвидената в чл. 4, ал. 3
от наредбата. В случая е налице отказ да бъде получен талона за изследване,
което е удостоверено от един свидетел по реда на чл. 6, ал. 9 от наредбата, а
отказа да бъде получен и подписан представлява и отказ да бъде направен
избор за един от останалите варианти за изследване, поради което е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не му е издаден и предаден
талон за изследване.
Съдът намира, че е основателното възражението на жалбоподателя, че
не му е връчен препис от АУАН, но това се дължи на направен отказ от негова
страна да го получи. Ето защо, няма как същото да се приеме, че е СПН на
процесуалните му права.
Няма процесуално нарушение и заради удостоверяване на отказите за
получаване на съставените документи – АУАН и талон от страна на
жалбоподателя, тъй като няма изисквания в закона за това кое лице може да
удостовери този отказ, а и съдебната практика еднозначно определя, че
свидетеля по АУАН може да бъде и служебно лице, както и да бъде само един.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
3
жалбоподателя, отразени в жалбата и в о.с.з.
От формална страна съдът не констатира в хода на административно-
наказателната процедура по ангажиране отговорността на С. Г. С. да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата му.
Неоснователно е и възражението за неяснота при описание на деянието,
след като изрично в цитирания АУАН, както и в НП е посочено, че е отказана
проВ. с техническо средство и това е идентифицирано и с отбелязване на
първо предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .
Неоснователно е възражението, че жалбоподателя не бил водач на
превозното средство, когато е бил проверен от служителите на РУ. По делото
се установи,че автомобилът е бил преместен от страна на жалбоподателя по
негова иниациатива, което дава основание на съда да счита, че жалбоподателя,
намиращ се на мястото на водача на автомобила в този момент е имал това
качество и е извършвал действия по управление на системите на автомобила,
което представлява и управление на конкретното МПС.
Според съда от страна на жалбоподателя е осъществено нарушението на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като без съмнение от обективна страна на
27.02.2022 г. като водач на посоченото моторно превозно средство, е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, а така също е
отказал и да даде кръв за лабораторно изследване.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено - със
съзнание и представи отделните обективни признаци – управление на МПС и
отказ да бъде изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за
изследване, поради което съдът намира, че следва да потвърди обжалваното
НП. Фиксирания размер на наложените наказания в закона прави
безпредметно обсъждането за съответствието му с смекчаващи или
отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед изхода на делото АНО има право на разноски, но доколкото
такива не се претендират, то съдът не следва да се занимава с този въпрос
служебно.
Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-0286-000004
от 21.03.2022 г., издадено от Началник РУ - Костинброд, с което на С. Г. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-
област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
4
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5