О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
гр. Габрово, 27.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание
на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря …………………, като разгледа
докладваното от съдия Д. Петракиева адм.
дело № 196 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „*“ ****, със седалище в гр. С., ЕИК *********, чрез Т.Х.
– управляващ и представляващ дружеството, рег. с вх. № СДА-01-1581/18.09.2023
г. с направено допълнение, вх. № СДА-01-1676/ 28.09.2023 г., от редовно
упълномощен процесуален представител – адв. С.Б. от ГАК.
Оспорва се Решение № 145/ 12.09.2023
г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е отменено като
незаконосъобразно Разпореждане, изх. № С230007-137-0006084/ 09.08.2023 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, ИРМ Габрово, като
преписката е върната на административния орган за предприемане на действия,
съобразно мотивите на решението.
На 27.10.2023 г. е депозирана молба
по делото, вх. № СДА-01-1923, с посочено правно основание чл. 166 от АПК, с
която жалбоподателят чрез процесуалния си представител отправя искане към съда
за спиране на принудителните действия по ИД №**********/2014 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП В. Търново, ИРМ Габрово, до произнасяне с влязло в
сила решение по жалба срещу Разпореждане с изх. № С230007-137-0006084/ 09.08.2023
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, ИРМ Габрово. Сочи
се, че публичният изпълнител е предприел принудителни действия, като е назначил
изготвяне на оценка и оглед от вещо лице на имот на дружеството на 26.10.2023
г. Съгласно постановление за назначаване на оценител, изх. № С230007-086-0000287/
24.10.2023 г.. е посочен краен срок за изготвяне и предаване на писмен
доклад - 5 дни от връчване на
постановлението. В жалбата се излагат аргументи, че след изготвяне на пазарна
оценка на имота, собственост на дружеството жалбоподател, същият ще бъде обявен
на търг и проведена публична продан, при което за „*“ **** ще настъпят
значителни и непоправими вреди. От друга страна, ако жалбата срещу оспорваното
Разпореждане бъде отхвърлена, то за ТД на НАП нямало да настъпят каквито и да е
било вреди от постановеното спиране на изпълнението.
След като съобрази доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, съдът намира искането за недопустимо по следните съображения:
Разпоредбите на Глава двадесет и
седма от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи
обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната
ТД на НАП и съответно – на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат
изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по реда на чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението, респ. обжалваните действия на
публичния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК жалбата не спира действията по
принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни
права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, какъвто
настоящият случай не е. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл. 222 и чл. 222 а от ДОПК е публичният изпълнител в изчерпателно изброените
случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК – когато е
депозирана жалба/искане от длъжника, цитираната специална норма предвижда
възможност за решаващия административен орган да спре изпълнението, ако са
налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по ДОПК, за което
уведомява и взискателя.
Визираните специални разпоредби сочат, че
правомощие да спре изпълнителното дело притежава единствено публичният
изпълнител, съответно решаващият орган, като на съдебно обжалване подлежи
именно решението на този орган, съгласно нормата на чл. 268 от ДОПК. Следователно, депозираното пред съда особено искане –
за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, се явява
недопустимо.
Следва да се отбележи, че в
процесния случай няма данни искане за спиране на изпълнението да е било заявено
пред административния орган, за което липсват както твърдения, така и
доказателства в представената по делото административна преписка. Действително,
налице е висящо съдебно производство по оспорване на ИАА, чийто адресат е „*“ ****
– жалбоподател по делото и подател на искането за спиране, поради което
дружеството безспорно има правен интерес от подобно искане. Но неправилно е
позоваването на разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК, тъй като субсидиарното прилагане на АПК по силата на §2 от ДР на
ДОПК касае само неуредените случаи, какъвто спирането на принудително
изпълнение на публични вземания не е. Цитираните по-горе и действащи правни
норми, регламентиращи защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от Дял ІV на ДОПК, са
специални и дерогират общите разпоредби на АПК, от което следва изводът, че съдът
няма компетентност да спира принудителното изпълнение, а отправеното искане се
явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.
В този смисъл: Определение № 6459 от 29.06.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 5725/2022 г., VIII о., Определение
№ 2840 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2019 г., I о. и други.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане за спиране на принудително изпълнение по изп.
дело ИД №**********/2014 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП В. Търново, ИРМ Габрово, направено от процесуален представител на жалбоподателя
с молба по чл. 166 от АПК, вх. № СДА-01-1923/27.10.2023 г.
Определението може да бъде обжалвано пред ВАС с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: