Решение по дело №537/2022 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО). Образувано е по жалба на В. М. Х. от гр. Добрич, чрез адв. К. Д. - ДАК срещу Решение №2153-14-106/18.08.2022 г. на заместващия Директора на ТП на НОИ гр. Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-14-22/22.06.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Плевен. Със същото разпореждане е прието, че декларирана от жалбоподателя злополука с вх. № 5104-14-22/22.06.2022 г, осъществена на 29.04.2021 г. на осн. чл. 60, ал. 1 КСО не се приема за трудова.

С жалбата се иска отмяна на решението по съображения за незаконосъобразност и при постановяването му при неспазване на административнопроизводствените правила. Сочи се, че категорично са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 КСО, в тяхната кумулативна съвкупност – внезапно увреждане на здравето, станало по време на работа на 29.04.2021 г. в складова база на фирма Scdad Coop Sacoje, находящ се в град гр. Ла Ойа /La Ноуа/, област Морусия, Кралство Испания, причинило временна неработоспособност, както и наличие на причинна връзка между увреждането и извършваната от жалбоподателя работа. Излагат се подробни доводи за наличието на всеки елемент от фактическия състав на "трудова злополука". Изтъква се, че не са налични никакви данни, нито дори твърдения, неработоспособността да е в резултат на друго увреждане. Сочи се, че около 15 часа на 29.04.2021 г. /деня и часа на трудовата злополука/ в складова база на фирма Scdad Coop Sacoje, находящ се в град гр. Ла Ойа /La Ноуа/, област Морусия, Кралство Испания В. М. Х. след като натоварил стоката в камиона и установявайки, че барите/щангите не са легнали хубаво в леглата си, понечил да се качи отзад в ремаркето, за да ги намеси правилно, за да няма проблеми по пътя и политнал назад заедно с посочения механизъм. Паднал на земята и впоследствие при посещение на бърза помощ в Испания на следващия ден се установило, че е счупил петната кост на дясната пета. В това отношение с жалбата се твърди, че злополуката с Х. е настъпила при изпълнение на трудовите му задължения на длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ в предприятието на заинтересованата страна „Атила 67“ ЕООД. Поддържа, че в противоречие с представеното удостоверение А1 административният орган е кредитирал представената по административната преписка Заповед за командировка в чужбина №11/13.04.2021г., по силата на която В. Х. е командирован до Испания, град Мурсия с дневни пари за 8 дни. Не бил обсъден факта, че този документ е съставен за целите на процеса, а е приет от административния орган като безспорно доказателство. Не е изисквана преписката по издаването на удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя и към която следва да бъдат приложени всички заповеди за командироване на работниците и периодът за който се командироват. Административните органи без да извършат задълбочен анализ на всички събрани доказателства дали вяра едностранно само на представените от работодателя „Атила 67" ЕООД писмени обяснения и документи, без да са взети под внимание представените доказателства от пострадалото лице В. Х.. Счита, че при наличие на спор относно момента дали към датата на злополуката 29.04.2021г. жалбоподателят е бил в трудови отношения с „Атила 67" ЕООД и бил ли е „осигурено лице" по смисъла на § 1, т.З от ДР на КСО, административния орган е приел за установено след справка в регистъра на осигурените лица, че същото е прекратено 23.04.2021г. Налага твърдения, че съгласно същия този регистър първоначално трудовият договор с пострадалото лице Х. е прекратен на 02.08.2021 г. и в много по-късен етап след подаване на декларацията за признаване на злополуката за трудова, очевидно за целите на разследването, е извършена корекция и датата от 02.08.2021г. е променена на 23.04.2021г. - 9 месеца по късно. Сочи, че въпреки констатираните нарушения и злоупотреби от страна на работодател и отчитайки некореспондирането на информацията от РОЛ и подадените декларации обр. 1 данни за осигурено лице по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, не е предприел необходимите действия, не е сезирал съответните институции, а е приел за установено, че няма извършени нарушения на трудовото законодателство от ответното дружество и че към датата на инцидента 29.04.2021г. лицето В. М. Х. не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. З от допълнителните разпоредби на КСО. Твърди се, че към 29.04.2022г. жалбоподателят не е бил с прекратен трудов договор и е престирал работна сила. Всички задачи от работодател се дават всеки ден устно или по приложението вайбър, каквато разпечатка от кореспонденцията с работодател от 29.04.2021г. представя. Че пострадалия е бил на работа в деня на злополуката се установявало и от представената разпечатка от тахографската карта на В. М. Х., но административния орган е счел, че „отразените в нея часове на шофиране е житейски и физически невъзможно да бъдат изпълнени" и за това разпечатката останала като необсъдено, а същевременно много важно доказателство. Не са изисквани ЧМР-та за процесната дата, от които да е видно, кой е приел стоката от склада на 29.04.2021г. и чий е положения подпис на приелия товара работник. Поддържа, че работодателят умишлено не бил представил тези доказателства, а само тези, които са изгодно и в негова полза, но други не са и поискани от административния орган при провеждане на разследването. Не бил изследван и момента на отнемането на СУМПС, т.к. същото е отнето на 01.06.2021 г., месец след трудовата злополука. От представената медицинска документация и подробните обяснения дадени от двамата свидетели Ц. Д. Ц. и Я. А. П., били достатъчни да се приеме наличие на внезапно увреждане на здравето на пострадалия Х., причинило временна неработоспособност и то при и по повод извършване на трудовите му задължения, но въпреки тях неправилно административните органи са приели, че липсата на регистрирани документи в ТП на НОИ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност като част от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. По така изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение с което е потвърдено разпореждане на длъжностно лице на ТП на НОИ Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят е представляван от адв. К. Д. и адв. М. Г., които поддържат жалбата по подробно посочените аргументи в нея. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Плевен не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание заинтересованата страна „Атила 67" ЕООД, представлявана от адв. Л. Ч., оспорва жалбата, като се поддържа становището за прекратено трудово правоотношение към дата 23.04.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2 КТ – поради това, че с присъда на испански съд жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № 26/10.06.2020 г. В. М. Х. е назначен в „Атила 67“ ЕООД на длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“.

При постъпване на работа е проведен начален инструктаж с вх. №22/15.06.2020 г. в Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, а последен периодичен инструктаж е проведен и регистриран с вх. № 5/03.04.2021 г. в Книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж.

Представена е и заповед за командировка № 11/13.04.2021 г. на управителя на „Атила 67“ ЕООД, В. Х. е командирован до Испания, Мурсия, в А. Л. със следната задача: управление на влекач, собственост на „Атила 67“ ЕООД, с дневни пари за 8 дни.

Пред административния орган не е била представена заповед за прекратяване на трудовия договор. Такава е представена по настоящото дело от заинтересованата страна „Атила 67“ ЕООД с № 01/23.04.2021 г., видно от която считано от същата дата трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 330, ал. 2 КТ. Отбелязано е, че същата е връчена при отказ за получаване от работника, удостоверен с подписите на двама свидетели. Приложен е и протокол от връчване при отказ за получаване (л. 80, 81). Заповедта за прекратяване и протокола от връчването са оспорени от процесуалния представител на жалбоподателя, като съставени за целите на процеса.

В едногодишния срок - чл. 57, ал. 2 КСО, пострадалият В. М. Х. е подал в ТП на НОИ - Плевен декларация за трудова злополука с вх. № 5101-14-22/05.05.2022 г., изпратена по пощата на 29.04.2022 г. - последния ден на законоустановения едногодишен срок. В раздел III от документа е посочено, че злополуката е станала в 15:00 ч. на 29.04.2022 г. в склад Scdad Coop Sacoje, находящ се в град гр. Ла Ойа /La Ноуа/, област Морусия, Кралство Испания, където след натоварване със стока на товарен автомобил, лицето се качва да провери и укрепи товара, при което пада и получава фрактура на дясна петна кост.

В приложените към административната преписка писмени обяснения В. М. Х. сочи, че на 29.04,2021 г., около 14 часа, е пристигнал в склад Sedad Coop Sacoje в град Ла Ойя, Кралство Испания, обл. Морусия. След като стоката е натоварена на управлявания от него товарен автомобил, около 15 часа се е качил отзад, за да укрепи ремаркето, при което пада и при ставането усеща силна болка в дясната пета, но въпреки това тръгва да пътува. По време на пътуването болката се засилва. На следващия ден отива на лекар, където се оказва, че има фрактура на дясната петна кост и му е направена операция.

Пред административните органи В. Х. е представил документи за лечение в Кралство Испания от Здравен център Мурсиано за периода от 01.05.2021 г, до 20.07.2021 г., в които е посочена диагноза „Фрактура на дясната кост на петата“. Също така, от лечение в Република България е представен амбулаторен лист №000785/11.11.2021 г. с диагноза „Счупване на петната кост“, отразена медикаментозна терапия.

В административното производство до приети и писмени обяснения от Т. П. - управител на „Атила 76“ ЕООД, в които се сочи, че на 13.04.2021 г., неговият служител В. Х. е спрян за проверка на алкохол на магистрала А7.КМ633, докато е изпълнявал служебните си задължения и е установено наличието на 1.09 мг/л промила алкохол в кръвта. За да може г-н Х. да продължи курса си, Управителя Т. П., заедно с адвокат, пропътувал 250 км. до мястото на проверката, за да внесе гаранцията, за да може г-н Х., след 10 часа изтрезнителен период да довърши курса си, след което да предаде шофьорската си книжка в полицията. По време на разговора си с полицията, П. е уведомен, че служителят му В. Х. отново е бил заловен да шофира под влиянието на алкохол 15 дни по-рано с личния си автомобил, за което той не е знаел до този момент. В подкрепа на тези свои твърдения работодателят е представил Решение №00042/2021 г. от Първоинстанционен и следствен съд №1 Лорка, което е постановено в следствие на образувана спешна процедура/бързо производство №0000032/2021 г. за шофиране под влияние на алкохол/дрога срещу Х. В.. Със същото Х. е осъден на 6 месеца глоба в размер на 4 евро на ден и лишаване от право да управлява МПС и мотопеди за срок от 10 месеца, считано от 01.06.2021 г. до 27.03.2022 г. (л.8-9 и 66-69 от адм. дело № 793/22 г. на АС Плевен).

На 14.06.2022 г. е съставен протокол № 5103-14-2 от 14.06.2022 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката от представители на ТП на НОИ - Плевен и Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен. В хода на разследването са събрани множество документи и обяснения, които са довели до крайния извод, че злополуката, станала с г-н Х. не следва да се приема за трудова злополука.

Въз основа на протокол № 5103-14-2 от 14.06.2022 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката е издадено Разпореждане № 5104-14-22/22.06.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 СО при ТП на НОИ - Плевен, с което декларираната злополука вх. № 5101-14-22 от 05.05.2022 г. на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ПЛЕВЕН от пострадалия В. М. Х., станала с В. М., [ЕГН] на 29.04.2021 г., не се приема за трудова. В мотивите си административният орган се е позовал на резултатите обективирани в протокол № 5103-14-2 от 14.06.2022 г. от представители на ТП на НОИ - Плевен и Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен. Пресъздадено е съдържанието на протокола, според което при проверка в информационната система на НОИ се е установило, че трудовият договор на В. М. Х. е прекратен на 23.04.2021 г. и към посочената дата на инцидента, той не е осигурено лице, съгласно §1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, в т.ч. и за риска трудова злополука. Във връзка с посочения инцидент на 29.04,2021 г. няма регистрирани в ТП на НОИ - Плевен документи, за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Събраните в хода на административното производство по разследване на декларираната злополука писмени доказателства от осигурителя и пострадалия са противоречиви. Не се доказва по категоричен начин, че внезапното травматично увреждане на здравето на В. М. Х. е във функционална връзка с извършваната работа.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 28.06.2022 г. , който в срока по чл. 117, ал. 2 КСО подава жалба до директора на НП НОИ – Плевен.

Със същата процесуалният представител на жалбоподателя е навел оплаквания за незаконосъобразност на Разпореждане № 5104-14-22/22.06.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 СО при ТП на НОИ – Плевен по съображения, че административния орган не е отчел и коментирал факта, че първоначално трудовият договор с пострадалото лице Х. е прекратен на 02.08.2021 г, а в много по-късен етап след подаване на декларацията за признаване на злополуката за трудова, е извършена корекция на датата на прекратяването, която при проверка в системата на НОИ също е видна, но не е отчетена нито като законово нарушение, нито е взета под внимание при формирането на крайния извод. Посочено е, че към преписката няма представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, връчена и подписана от работника. Изложени са и оплаквания, че не е извършено самостоятелно и пълно разследване съгласно чл. 9 НУРРОТЗС, т.к. не са изисквани ЧМР-та за процесната дата, от които да е видно, кои е приел стоката от склада на 29.04.2021г. и чий е положения подпис на приелия товара работник. Счетен е за неправилен извода на адм. орган че липсата на регистрирани документи относно ползване на отпуск за временна работоспособност е основание да се изключи злополуката като трудова. Не са обсъдени предоставената медицинска документация и предоставената разпечатка от тахографската карта на водача. Не е изследван момента на отнемането на СУМПС.

След като е приел жалбата за допустима, т.к. е изпратена по пощата на дата 11.07.2022 г., видно от пощенското клеймо на плика и е заведена при получаването си в ТП на НОИ - Плевен на дата 18.07.2022 г., т. е. в законния 14-дневен срок решаващият орган е постановил Решение № 2153-14-106 от 18.08.2022г, с които се приема, че не е осъществен сложния фактически състав на чл. 55, ал. 1 КСО за квалифициране на злополуката като трудова и е потвърдено Разпореждане № 5104-14-22/22.06.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 СО при ТП на НОИ – Плевен.

В решението са изложени мотиви за неоснователност на жалбата, защото на първо място няма регистрирани документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на В. М. Х.. Прието е на второ място, че в следствие на управление на МПС след употреба на алкохол е отнето СУМПС на жалбоподателя, като поради отнетата правоспособност, на 23.04.2021 г. - след завършване на започнатия курс, управителят на фирмата, г-н П., е освободил от работа В. Х.. На същия повече не било възлагано извършването на каквато и да било работа. За ирелевантни са счетени данните от тахографската карта на жалбоподателя, тъй като отразените в нея часове на шофиране било житейски и физически невъзможно да бъдат изпълнени. На следващо място е прието, че момента на отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е без съществено значение в случая, защото причината, довела до взимането на решение от работодателя да не възлага повече служебни задължения на В. Х. и да прекрати трудовия му договор е извършването на самото нарушение - шофиране под въздействието на алкохол. Посочено е, че от извършени справки в информационната система на НОИ е установено, че трудовият договор на В. М. Х. е прекратен на 23.04.2021 г. и към датата на инцидента- 29.04.2021 г., той не е осигурено лице, съгласно §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. В обобщение решаващият орган е изложил мотиви, че от събраните в хода на административното производство по разследване на декларираната злополука писмени доказателства и обяснения от осигурителя и пострадалия, не се доказва по категоричен начин, че внезапното травматично увреждане на здравето на Х. е във функционална връзка с извършваната работа. Обобщен е извода, че не са налице всички изискуеми правопораждащи обстоятелства, осъществяващи сложния фактически състав на чл. 55, ал. 1 КСО, по силата на който злополуката да се приеме за трудова

По делото са изискани и приети справка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ), от която е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на дата 23.04.2021 г. (л. 72 от делото).

Приобщена като доказателство по делото е и справка за подадените от работодателя Атила 67“ ЕООД уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ (л. 107 гръб), от която се установява, че на 10.06.2020 г. е декларирано сключването на трудовия договор между жалбоподателя и работодателя Атила 67“ ЕООД (Трудов договор от 10.06.2020 г.), на дата 02.08.2021 г. е регистрирано прекратяване на трудовото правоотношение между Х. и Атила 67“ ЕООД, възникнало с Трудовия договор от 10.06.2020 г. на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие), считано от 11.08.2021 г. На 11.05.2022 г. (близо девет месеца след изтичане срока по чл. 62, ал. 3, пр. второ КТ) е вписано ново прекратяване на трудовото правоотношение между Х. и Атила 67“ ЕООД възникнало с Трудов договор от 10.06.2020 г. но на различно основание - чл. 330, ал. 2 КТ, считано от 23.04.2021 г.

Видно е от приложената на л. 73 от делото справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. при пенсиониране на жалбоподателя, че работодателят Атила 67“ ЕООД е декларирало, че осигурява жалбоподателя Х. за периода м. април до м. юли 2021г. вкл, като за м. април, юни и юли е декларирано, че жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск. За м. май е декларирано, че жалбоподателят е работил през целия месец – 17 раб. дни, на 4 часов работен ден, при осигурителен доход 325 лева.

Приложена е по делото и административната преписка по издаване на удостоверение тип А1 на основание Регламент (ЕИО) №883/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012, както и на самото удостоверение А1, с което е удостоверено, че за периода 12.06.2020 – 11.06.2022 г. приложимото законодателство свързано с трудовото и осигурителни правоотношения на жалбоподателя е българското.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Съдът намира, че процесното Решение № 2153-14-106 от 18.08.222г. на заместващия Директора на ТП на НОИ - град Плевен е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при условията на заместване, видно от приложените на л. 74 и 75 от адм. дело № 793/2022 г. на АС Плевен заповед за платен отпуск и заповед за заместване.

Решението на заместващия директора на ТП на НОИ Плевен е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма, съдържа правни и фактически основания за неговото издаване, подписано е от неговия издател.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че са изпълнени формалните изисквания на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 НУРРОТЗ. Протоколът е подписан от членовете на комисията и е връчен на пострадалото лице, на основание чл. 58, ал. 6 КСО.

Относно приложението на материалния закон:

"Трудовата злополука" като осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

3а да бъде приета злополуката за трудова е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

"Временната неработоспособност" е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето – арг. § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ и чл. 6, ал. 1 от НМЕ.

В случая, по делото е спорно обстоятелството дали към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по трудов договор с „Атила 76“ ЕООД. Заинтересованата страна оспорва факта, че жалбоподателят е претърпял инцидент на 29.04.2021 г. към 15.00ч. докато е бил командирован от работодателя си „Атила 76“ ЕООД и е извършвал за същия превоз на товари, в складова база на фирма Scdad Coop Sacoje, находящ се в град гр. Ла Ойа /La Ноуа/, област Морусия, Кралство Испания. Оспорва се и дали при инцидента се е стигнало до такова внезапно увреждане на здравето, което да е довело до временна неработоспособност.

Съдът намира, че в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 58 КСО административните органи не са изяснили в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са обсъдили всички обяснения и възражения на жалбоподателя и заинтересованите страни. Проведеното разследване на злополуката е едностранчиво и непълно.

На първо място не са взети предвид всички факти и обстоятелства и възражения с оглед на това дали към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, в т.ч. и за трудова злополука. Изводът, че жалбоподателят не е осигурено лице административните органи са обосновали единствено с твърденията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 23.04.2021 г. и на записванията в Регистъра на осигурените лица според които трудовото правоотношение е прекратено на дата 23.04.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2 КТ. Не са взети предвид и не са проверени твърденията в декларацията и в жалбата до решаващия орган, нито е обсъдено в мотивите на оспорените актове, обстоятелството че е налице предхождащо вписване в регистъра относно прекратяване на същото правоотношение, само че с дата на прекратяване 11.08.2021г., на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ, което кореспондира с данните приложената по делото справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. при пенсиониране на жалбоподателя (л. 73).

В тази връзка следва да се посочи, че последващо вписаното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 330, ал. 2 КТ считано от 23.04.2021 г. е извършено едва на 11.05.2022 г, т. е. след като пострадалият е подал декларация за трудова злополука и много след изтичане срока за вписване на обстоятелствата по чл. 62 КТ. Повторното вписване е оспорено с жалбата до решаващия орган, като извършено за целите на процеса, но от страна на последния не са изложени каквито и да е мотиви, защо е счел за достоверно повторното вписване, а не предхождащото го такова, въпреки че същото кореспондира пряко с декларираните от работодателя данни в персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. при пенсиониране на жалбоподателя. Следва да се посочи също, че настоящата инстанция на съда не кредитира представените по делото заповед за прекратяване на трудово правоотношение с № 001/23.04.2021 г. и протокол за връчването ѝ от същата дата. Последните са оспорени в с.з. от 06.12.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателя като съставени за целите на процеса. При така повдигнатото оспорване съдът намира, че доколкото заповедта за прекратяване представлява частен диспозитивен документ, а протоколът за връчване е частен свидетелстващ документ, както и предвид, че и двата не са с достоверна дата, нито изхождат от жалбоподателя, то същите не се ползват с материална доказателствена сила с оглед установяване датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, тези доказателства са в противоречие с вече коментираните официални записвания в регистъра по чл. 62 КТ относно дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 02.08.2021г., на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ извършено на 11.08.2021 г., в срока по чл. 62, ал. 3, пр. второ КТ, както и в противоречие с декларираните от самото дружество-работодател обстоятелства в персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. при пенсиониране на жалбоподателя.

От приложената по делото справка от същия регистър на НОИ е видно, че работодателят „Атила 67“ ЕООД е осигурявало жалбоподателя Х. за периода м. април до м. юли 2021г. вкл, като за м. април, юни и юли дружеството е декларирало, че жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск. За м. май е декларирало, че жалбоподателят е работил през целия месец – 17 раб. дни, на 4 часов работен ден, при осигурителен доход 325 лева. Данните от регистъра се администрират от НОИ, до които административните органи постановили оспорените актове, като ситуирани в структурата на същия институт безсъмнено са имали достъп и са можели да извлекат информация за наличието на осигурително правоотношение за процесния период.

От мотивите на процесното решение не става ясно поради какви съображения решаващият орган не е кредитирал информацията от тахографска карта на жалбоподателя, разпечатана от „В.“ ЕООД гр. Габрово. Посочено е че същата не е взета по внимание и обсъдена в протокола от разследването, тъй като отразените в нея часове на шофиране е житейски и физически невъзможно да бъдат изпълнени. Неясни са обаче съображенията, въз основа на които решаващия орган достигнал до такъв извод. Макар самата разпечатка да не е приложена към административната преписка, съдържанието ѝ е възпроизведено в самото оспорено решение. Посочено е в мотивите на същото, че извлечението обхваща периода от 21.07.2020 г. до 30.04.2021 г, като е видно, че с автомобил рег. № [рег. номер] (за който автомобил не се спори, че е собственост на работодателя и е бил поверен на жалбоподателя) са изминати:

- на 13.04.2021 г. - 94 км. в период със старт 15:27 ч. и край 19:3 9 ч., продължителност 04 часа и 11 мин.;

- на 14.04.2021 г. - 668 км. в период със старт 04:48 ч. и край 23:59 ч., продължителност 19 часа и 11 мин.;

- от 15.04.2021 г. до 22.04.2021 г. следват ежедневни периоди със старт 00:00 ч. и край 23:59 ч. (т. е. 8-дневно непрекъснато управление с продължителност 23 часа и 59 мин. и различни за дните изминати километри);

- на 23.04.2021 г. 37 км в период със старт 00:00 ч. (т. е. продължава от предходния ден и период) и край 07:19 ч., продължителност 07 часа и 19 мин.

В разпечатката липсват данни за периода от 23.04.2021 г. до 28.04.2021г. Последните два дни в разпечатката са за посочения ден на злополуката и на следващия ден и е управлявано непрекъснато както следва:

- на 29.04.2021 г. - 415 км. в период със старт 12:44 ч. и край отново 23.59 продължителност 11 часа и 15 мин.;

- на 30.04.2021 г. - 257 км. в период със старт отново 00.00 часа и край 18.53 ч. продължителност 18 часа и 53 мин.

Така възприетите от решаващия орган данни несъмнено сочат, че на 29.04.2021 г. и 30.04.2021 г. жалбоподателят Х. е управлявал поверения му от работодателя камион с [рег. номер], поради което необосновано и при нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – при липса на конкретно изложени мотиви не е кредитирал информацията от тахографска карта на жалбоподателя. Данните от тахографската карта несъмнено навеждат до извода, че към 29 и 30.04.2021 г. жалбоподателят е управлявал повереното му МПС. Това обстоятелство е в подкрепа на тезата, че към този момент е било налице действащо трудово правоотношение между Х. и „Атила 67“ ЕООД, респ. на тезата, че представените по делото заповед за прекратяването му, протокол за връчване при отказ и последващото вписване в регистъра по чл. 62 КТ са създадени именно с оглед повдигнатия спор.

В нарушение на материалния закон решаващият орган се е позовал на решението на първоинстанционен и следствен съд №1 Лорка, Испания във връзка с лишаването на В. Х. от право да управлява МПС и мотопеди, без обаче да е изследвано на коя дата е извършено отнемането на СУМПС. Видно от приложеното съдебно решение СУМПС на В. М. Х. е отнето считано от 01.06.2021 г., месец след трудовата злополука, като случая не са налице данни, че фактическото отнемане на СУМПС, съответно лишаването от право да управлява камион е станало на по-ранен етап. Ето защо съдът намира, че необосновано, без да има доказателства в тази връзка административният орган е приел, че към дата 23.04.2021 г. жалбоподателят е бил лишен от правото да управлява МПС. Все в тази връзка незаконосъобразен се явява и извода на органа, че към 23.04.2021 г. са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ. Съгласно посочената норма, работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. При липса на данни, че към 23.04.2021 г. жалбоподателят е бил лишен от правото да управлява МПС, предпоставките за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Атила 67“ ЕООД на това законово основание не са били налице.

За пълнота на изложението настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи и че противно на изложеното в мотивите на оспореното решение наличието на травматичното увреждане (фрактура на дясна петна кост) се установява от приложената по административната преписка медицинска документация и писмени обяснения на колеги на жалбоподателя - Ц. Д. Ц. и Я. А. П.. Последните макар да не са очевидци на инцидента, с писмените си показания удостоверяват датата, характера на травматичното увреждане и връзката му с изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя. От друга страна, няма никакви индиции по делото, а всъщност и твърдения, че инцидентът е станал или би могъл да е станал по различен от описания от жалбоподателя начин. В оспореното от жалбоподателя разпореждане, както и в решението на горестоящия орган обаче не са изложени каквито и да е съображения дали тези увреждания биха могли да породят временна нетрудоспособност, по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, чл. 6, ал. 1 НМЕ.

Административният орган неправилно приема, че не е настъпила временна неработоспособност, с оглед липса на медицински документ, и по-конкретно на болничен лист по Наредба за медицинската експертиза специално към датата на злополуката. В действителност, жалбоподателят разполага с достатъчно медицинска документация и то специално непосредствено след датата на инцидента в Испания. Представена е медицинска документация и от по-късен етап, която е издадена, след като жалбоподателят се е завърнал в страната. Същевременно съдът не може да игнорира обстоятелството, че жалбоподателят практически е нямало как да се снабди с болничен лист от деня на инцидента в Испания, поради което незаконосъобразно административният орган и решаващият такъв са приели, че липсата на издаден болничен лист обуславя липса на временна нетрудоспособност.

Липсата на задълбочено и всеобхватно разследване на релевантните за спора обстоятелства прави невъзможна проверката дали злополуката с Х. действително е довела до временна нетрудоспособност, дали е осъществена при посочения от жалбоподателя механизъм на посоченото място, на което е полагал труд за работодателя. Според настоящия съдебен състав в процесното решение неизследвана изцяло остава хипотезата дали това е станало през време и във връзка с извършваната трудова дейност, доколкото, видно от длъжностната характеристика на Х., съхраняването на товара, и предприемането на мерки за това, е част от неговите задължения. Ако се приеме, че злополуката е станала, докато жалбоподателят е извършвал дейности, свързани с укрепване на товара при и по време на товарене на повереното му МПС, то това без съмнение би имало връзка с извършваната трудова дейност. Годността на посочените доказателства да установят причинна връзка между претърпяната от Х. на 29.04.2021 г. травма и последвалата веднага временна негова неработоспособност не е изключена от чл. 13 НУРРОТЗ - предвиденото от тази разпоредба установяване на причинната връзка от органите на медицинската експертиза важи съгласно чл. 60, ал. 2 КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) – болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.). Единствено тогава разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО вр. чл. 12, ал. 1 НУРРОТЗ задължително се издава въз основа на решение на органите на медицинската експертиза съгласно чл. 12, ал. 2 НУРРОТЗ. По аргумент за противното от чл. 60, ал. 2 КСО и чл. 12, ал. 2 НУРРОТЗ, такова решение на органите на медицинска експертиза не се изисква за признаване причинна връзка между травматично увреждане, каквото е процесното, и настъпилата временна неработоспособност на работника като предварително условие за издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО вр. чл. 12, ал. 1 НУРРОТЗ. При декларирана злополука по повод на травматично увреждане, какъвто е настоящия казус, причинната връзка подлежи на установяване както в производството по разследване и установяване на трудовата злополука, така и в съдебното производство по чл. 118, ал. 1 и 3 КСО без доказателствени ограничения. В случая са налице достатъчно и кореспондиращи помежду си доказателства, че жалбоподателят е бил временно неработоспособен и то именно поради получената на 29.04.2021 г. травма.

С оглед всичко изложено съдът приема, че процесния акт на решаващия орган е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая липсва всеобхватно и пълно разследване на фактите и обстоятелствата свързани с декларираната, като трудова злополука. Като резултат това е довело до изводи на административния орган и на решаващия такъв, които противоречат на материалния закон и са в несъответствие с целта на закона, поради което оспореното решение на заместващия директора на ТП на НОИ се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изричната компетентност на органите на НОИ да се произнесат с разпореждане относно признаването или непризнаването на злополуката за трудова, то делото следва да бъде върнато като преписка на ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора Съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които са своевременно поискани, реално направени и доказани по основание и размер. Следва ТП на НОИ да бъде осъдено да заплати на В. М. Х. направените по делото разноски в общ размер на 1010 лева (хиляда и десет лева), от които 1000 лв. представляващи адвокатско възнаграждение, договорено и внесено в брой при подписване на договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство от 17.12.2022 г (л.29)., и разноски за държавна такса в размер от 10 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд Добрич

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-106/18.08.2022 г. на заместващия Директора на ТП на НОИ гр. Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-14-22/22.06.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Плевен, с което е прието, че декларирана от жалбоподателя злополука с вх. № 5104-14-22/22.06.2022 г, осъществена на 29.04.2021 г. на осн. чл. 60, ал. 1 КСО не се приема за трудова.

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на В. М. Х., [ЕГН], пост, адрес: гр. Добрич, [жк], вх. А, ет. З, ап. 8 сумата от 1010 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.