Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер, 260178/15. 06. 2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  трети  търговски състав                                        

                                                                              Председател: Красимир Коларов

                                                                                      Членове:Георги Чамбов

                                                                                                      Емил Митев  

                                                                                             

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на    17  февруари 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 757  / 2020 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

          Образувано е по въззивната  жалба  на адвокат С.Д. *** , в качеството му на  пълномощник на ищеца  „С. „ЕООД *** , ЕИК „“ против Решение № 260006 от 15.09.2020 г.,постановено от П. окръжен съд  по търг.дело № 270/2018 г.

Предмет на въззивно обжалване  е  частта от  постановеното решение, с което  съдът   е  отхвърлил предявеният от „ С. „ЕООД *** против „Б.М.С.“АД- в н. ЕИК „“ иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ - за  установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност  вземане в размер на  сумата от 4152.60 лева, представляваща  обезщетение за ползването без основание на част с площ от 4 729  кв.м., намираща се в североизточната част  от недвижим имот, представляващ производствен терен, целият с площ  от  35 000 - тридесет и пет хиляди кв.м., надлежно индивидуализиран  с кадастрален  № 000680 в местността  „ „ по картата на възстановената собственост/ КВС/ на град С., което ползване е осъществено за времето от 01.01.2018 г.  до 31.03.2018 г.

          Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и на процесуалния закон. Конкретно съдът  е игнорирал показанията на свидетеля И. И., който е  бил назначен като охранител на процесния имот и съответно е охранявал   т.н.“готова продукция“.  Игнорирал е установеното от свидетеля, че от момента на встъпването му в длъжност през м.октомври 2016 г и до момента на разпита му като свидетел  цялата готова продукция, включително и свлечената и разлятата е заемала част от терена и това е състояние на имота и  към настоящия момент.   Жалбоподателят поддържа,че  съдът е допуснал  и второ нарушение на процесуалните правила, като  не е отчел факта ,че третото лице-помагач е направило възраженията си относно размера на заетата площ след изтичането на преклузивния срок .  Възражението е направено от третото лице за първи път едва по време на устните състезания поради  което и не е следвало изобщо да се разглежда.

  Претендира  се  да бъде уважен иска и за останалата част от неприетото вземане , което представлява обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да се ползва частта от процесния имот, която е била  заета с готова продукция.  Това обезщетение  се измерва в  средно пазарния наем  за заетата  част  от процесния имот.  Претендира  се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в  общ размер на  8 408.60 лева, като  искът е уважен частично до размер на  4 256 лева. Спорът е за непризнатата част от вземането, т.е. за разликата над  4 256 лева и пълния предявен размер от 8 408.60 лева.      

 Въззиваемата страна „Б.М.С.“АД-в н. редовно призована при условията на чл.50,ал.2 от ГПК не взема становище по основателността на въззивната жалба.

Синдика на  несъстоятелния търговец, редовно призован не ангажира становище по жалбата.

Третото лице-помагач Л.  К., редовно призована- не  взема становище по въззивната жалба.

 Пловдивският апелативен съд  след проверка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното: 

 Предявеният иск е по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ – за установяване съществуването на неприето вземане в размер на  24 000 лева , което ищеца „С.“ ЕООД- *** има към ответника „Б. М. –С. „АД / в несъстоятелност/.  Това е първоначалния размер на претендираната сума, като впоследствие ищеца  е направил изменение на петитума на исковата молба.  Размера на  претендираната парична сума е намален от 12 000 лева на 8 404.60 лева.

 По делото няма спор, че  процесното вземане не е било прието и е включено в списъка на неприетите вземания, обявен от синдика  на 10.09.2018 г. Вземането не е прието с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1, т.7 от ТЗ , с която се удовлетворяват вземания, които са  възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не са платени на падеж.

   Следователно  предявеният по чл.694,ал.2, т.1 от ТЗ  положителен  установителен иск  е допустим, а с оглед на събраните по делото доказателства  се явява и основателен по следните съображения:

 

 

   Няма спор, че   ищецът „С. „ЕООД- *** е собственик на поземлен имот, представляващ  производствен терен с площ от 35 000 кв.м., с кадастрален № „“ в местността „Р. д.“  по картата на възстановената собственост/ КВС/ на град  С..  В този имот  са построени 8 –осем броя производствени сгради и складове, като целият имот е  функционирал като  един производствен  комплекс.

  Ищецът „ С. „ЕООД *** се легитимира с валиден титул за собственост-  процесния имот му  е възложен с Постановление за възлагане № 8 от 13.07.2016 г. по търг.дело № 66/2010 г. на П. окръжен съд, което  е влязло в сила на 13.07.2016 г.  Постановлението е вписано в ТР на 23.12.2017 г.  Въз основа на този титул за собственост е бил извършен  въвод във владение  на дата 05.01.2018 г. по отношение на целия недвижим имот, включително и върху сграда с промишлено предназначение с  площ от 357 кв.м.,намираща се върху площадка за  товаро –разтоварна дейност.

 Върху  друга част от имота и конкретно в източната му част  към датата на въвода  ЧСИ е констатирал, че върху тази площадка са били разположени две  огромни купчини от „готова продукция“.  Тя е  била буквално в насипно състояние. Купчините са били от пегматит, който представлява продукт, който се получава  след обработването на рудат.

Същевременно  това е част от масата на несъстоятелността  на ответното дружество, което като актив – готова продукция подлежи на осребряване. Или  следва да бъде реализиран чрез продажбата му от синдика на несъстоятелния търговец.

 Същото е оформено като две купчини и в това насипно състояние заема част от  площадката за товаро-разтовари работи още  от 2010 г. и до настоящия момент. Или в продължение на 11-години  нещата остават непроменени, но  считано от  2016 г. ищецът е придобил  правото на  собственост върху  целия имот    и като такъв  следва да получи владението върху собствения си имот.  Това е основно право на всеки един собственик на недвижим имот, да ползва  същия по неговото предназначение.

  От фактическа страна е установено, че в източната част на  имота  още през 2016 г. е било складирана готова продукция , а именно въпросния млян  пегматит.  Въпросът за това каква точно площ от имота е заета от тази  готова продукция е изяснен с помощта на две  съдебно –технически експертизи.   Първоначално заключение е дал вещото лице  Б. Г. със специалност – строителен техник и той е посочил , че  площта , която е заета с готова продукция е 9 740 кв.м.   Третото лице –помагач  Л. К. е оспорило това заключение и по негово искане е  била  назначена  повторна експертиза, но този път с вещо лице-геодезист.

 По този начин се стига до заключението на в.л. инж. Х. К., която след като е направила геодезична снимка на свлечената и разпиляна готова продукция е установила, че тази площ  е 1193 кв.м, колорирана е в червен цвят на скицата / л.101 от делото/, намираща се в   североизточната част  на поземления имот . 

Другата   заета от готова продукция  площ е оцветена в син цвят с площ от 3 536 кв.м. Или общата площ, върху която са разположени двете  фигури или купчини е 4 729 кв.м и това е площта,посочена от в.л.  инж. Х. К. след като тя в присъствието на страните е направила геодезична снимка на  тези площи.  Заключението  е  подписано с особено мнение от вещото лице инж. Б. З. Г., който е обяснил становището си с това , че геодезичното заснемане отразява само високата част двете фигури / купчини/,без да е заснета останалата  площ, заета от готовата продукция, която е свлечена и разлята и в останалата част от имота. Това вещото лице е използвало друг технически способ на измерване по цифров модел на сателитна снимка и впоследствие трансформирана върху КК и КР на град С..  При този метод  на изчисление заетата площ е 9 740 кв.м., т.е. по голяма е от посочената от    вещото лице инж. К..

  Вещото лице е дало пояснение в смисъл, че границата между мястото на което е разпиляна  т.н. готова продукция и земната повърхност е ясно разграничена. Това е така, тъй като на място има изкуствено изграден каменен слог.Това  фактически представлява   една преграда от едри несмляни фракции пегматит, но тази преграда пречи готовата продукция да  се свлича под влияние на дъждовните води  и  по този начин  да заеме още по-голяма площ.  Свидетелят  И. И., който е дал показания пред първата инстанция и е установил, че от м.октомври 2016 г е бил назначен и е  започнал работа на обекта като охранител.  Същият е охранявал  не само сградите, но  и готовата продукция. Свидетелят е  потвърдил  факта ,че  въпросния пегматит е представлявал две големи  купчини от бяла маса, която е била разпръсната  и дъждовете и ветровете разпръснат в източния  край на имота още към 2016 г. От този момент и до момента на съд.заседание, проведено 28.01.2020 г, когато е разпитан свидетелят последният установява , че тези две купчини винаги са заемали тази площ. Доколкото му е известно върху описаната площ има около 40 000 тона млян  пегматит. С оглед на   допълнителното заключение, изготвено от в.л. инж. Х. К., което не е оспорено   ищецът в последното съд.заседание по реда на чл.214 от ГПК е намалил размера на иска.  В крайна сметка ищецът  претендира  да се установи съществуването на  вземане в общ размер на 8 408.60 лева.  Тази сума е обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността ищеца  да реализира доходи от наем от площ от 9 343 кв.м, намираща се в  североизточната част от собствения му недвижим имот.

 Съдът кредитира показанията на св. И. И., тъй като  те изцяло съвпадат с констатациите на ЧСИ, отразени в протокола за осъществения от него  въвод във владение.  

 Въззивният съд споделя виждането на жалбоподателя, че геодезичното измерване  е по-прецизно, поради  което приема, че геодезичната снимка  най-точно отразява реалната картина на нещата.

 

По тази причина и въззивният съд  кредитира  допълнително заключение на вещото лице К. , което  е илюстрирано  със Скица на североизточната част от  процесния имот / на л.176 от делото/. От заключението на експерта –геодезист  се изяснява , че общата площ, заета с готова продукция е 9343 кв.м.   В тази  общ площ  се включва  освен площта от 4 614 кв.м., която е оцветена в зелено, и  другите две площи: площ , заета със свлечена и разлята готова продукция. Другата площ, която е оцветена в син цвят / 3 536 кв.м/ и площта от 1193 кв.м.,оцветена в червен цвят или  общо  от 4 729 кв.м.-това е готовата продукция, която се намира непосредствено  под  пирамидалните купчини.

    Първоинстанционният съд е отхвърлил установителния  иск и не е признал вземането за пропуснати ползи с мотив, че по делото липсват доказателства през  процесния период от време  дали  готовата продукция е била  разсипана и в какъв обем, т.е. каква площ е била заета от нея.

     Следва да се уточни, че исковият период за който се претендира обезщетение за пропуснати ползи  е тримесечен и включва времето считано от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г.,т.е първото тримесечие на 2018 г.

  По делото е  представено влязло в сила решение  № 48 от 07.02.2020 г., постановено от ПАС по търг.дело № 710/ 2019 г.,с което  съдът е потвърдил изцяло решение № 76 от 13.06.2019 г. по описа на Окръжен съд- П..  По силата на това решение съдът е признал за установено по отношение на несъстоятелния длъжник, че в полза на ищеца  съществува  вземане в размер на 12 000 лева,представляваща обезщетение за пропуснати ползи по  чл.59 от ЗЗД за ползването на  същата площ от  собствения на ищеца недвижим имот.

Установено е, че тази площ се е ползвала за складиране на готовата продукция, поради което собственика е бил лишен от възможността да ползва имота си  по предназначение .  Вземането  е за пропуснати ползи, които ищецът не е могъл да реализира за   месеците октомври , ноември и  декември 2017 г.  Вярно е ,че силата на присъдено нещо се отнася  само до тези три месеца, но върху  същата площ се е намирала  готовата продукция и  през първото тримесечие на  следваща 2018 г. А  се оказва, че тази разпиляна продукция  продължава  да се намира  и да заема тези площи и към настоящия момент.  Съдът  е посочил показанията на св. И. И., който има непосредствено впечатление  за складираната готова продукция, тъй като е осъществявал охрана на целия обект. Както  вече бе казано от м.октомври 2016 г. площта, която е заета от тази разсипана продукция  е останало непроменено и това е така и „сега“,т.е. м.  януари 2020 г., когато е бил разпитан свидетеля пред първата инстанция.

Следователно  и през първите три  месеца на 2018 г. площта,посочена в заключението на в.л. инж. Х. К. е била заета от готовата продукция и не е съществувала възможност ищеца да ползва тази част от  собствения си  недвижим имот.

 

 

  Съдът в  крайна сметка е игнорирал показанията на св. И. И. , но без да става  ясно защо и това е грешка, тъй като този свидетел единствено има преки впечатления за състоянието на нещата , при това още от далечната 2016 г.

  Не е преценил, че при извършения оглед от вещите лице -  нещата са останали непроменени, т.е. тази площ, която е част от собствения на ищеца недвижим имот не е могла да бъде ползвана нито през 2017 г, нито през процесната 2018 г.,включително и първото тримесечие  от същата.                

  В заключение следва да се отмени решението в отхвърлителната му част,с която съдът е отхвърлил иска  по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ  за разликата над  4256 лева, до който размер е признато вземането  до пълния предявен размер на вземането от 8 408.60 лева.  Или искът следва да се уважи до пълния му размер  за сумата 8 408.60 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание на площта от 4 729 кв.м., намираща се в североизточната част от недвижимия имот с площ от 35 000 кв.м., с кад .№ „“ по КВС на град С., местността „Р.д.“. Тази сума представлява обезщетение, равняващо се на  следно-пазарния наем от заетата  площ, дължими за времето от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г.

  При този изход на спора в полза на ищеца „С.“ЕООД *** следва да се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни разноски в общ размер на 2 250  лева. В тази последна сума се включват и съдебните разноски на ищеца пред въззивната инстанция . Става въпрос за адвокатското възнаграждение на адвокат Св.Д. в размер на 720 лева с вкл.ДДС .

   По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                              Р   Е   Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 260006 от 15.09. 2020 г., постановено от П. окръжен съд по търг.дело № 270 /2018  г. в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният  от „С. „ЕООД *** против търговско дружество „ Б. М. С.“АД – в несъстоятелност, ЕИК ““ иск по чл.694,ал.2, т.1 от ТЗ – за установяване съществуване на вземане, което има ищеца  има към ответника  за  разликата над 4256 лева, до който размер е уважен иска и 8 408.60 лева, която сума  представлява  обезщетение за пропуснати ползи, които ищецът е бил възпрепятстван да реализира  за времето от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., като вместо това в тази част  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Б. М.С.„ - в несъстоятелност ЕИК „“, че в полза на търговско дружество „С. „ЕООД, ЕИК „“ съществува вземане в общ  размер на   8 408.60 лева , представляващо обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на част с площ от 4 729 кв.м.,намираща се в североизточната част от недвижимия имот, представляващ производствен терен,целият с площ от 35 000 кв.м.,обозначен с кадастрален  № „“, намиращ се в град С., местността „Р. д.“ по картата на възстановената собственост на град С., а понастоящем: ПИ с идентификатор „“ по плана на град С., като ползването без основание е  осъществено през    периода, считано  от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г..

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ Б. М. С. „АД – в несъстоятелност, ЕИК „“, че търговско дружество  „С.“ЕООД ЕИК „“ е кредитор с ред на удовлетворяване  по чл. 722,ал.1 т.7 от ТЗ.

  В останалата част решението като необжалвано  е влязло в сила.

  ОСЪЖДА  „Б.М.С. „АД- в н. ЕИК ““ да заплати в полза на „С.“ЕООД- *** 2 250 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски пред първата и пред наастоящата  въззивната инстанция.

             Настоящото въззивно решение е постановено при участието на третото лице-помагач Л.  А.К.  с ЕГН: **********, както и при участието на синдика на несъстоятелното дружество  И.Л.К..

             На основание чл.694,ал.8 от ТЗ решението има действие  за всички кредитори в  производството по несъстоятелност.

 

   

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                2.