Решение по дело №1770/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Братчеда“ ООД, ЕИК: ********** срещу Решение № 1006/ 03.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110201158 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърден ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Братчеда“ ООД, , е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за потвърждаване на ЕФ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ.

В съдебно заседание, касатора не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕООД, в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Поддържа наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Този извод се налага хо следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Братчеда“ ООД срещу ЕФ № **********,издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

На 03.09.2022г., в община Аксаково, по път А – 2, включен в обхвата на републиканска пътна мрежа, се движи специален автомобил с рег. № [рег. номер], с три оси, извършващ услуга – пътна помощ, респ. и теглещ товарен автомобил с три оси, т. е. съставлява ППС, с общо пет оси, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията на ППС.

При тези данни, от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179б, ал. 3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

За да потвърди електронния фиш, прието е от въззивния съд, че са налице всички нормативни предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Този извод се налага по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това – да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото липсват доказателства за реалното заплащане на такива.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1006/ 03.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110201158 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

О. Е. № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Братчеда“ ООД, **********, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. (две хиляди и петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.