№ 114
гр. Кюстендил, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
Образувано е по жалба от адв.В. А. от АК-Кюстендил, повереник на
гр.ищец и частен обвинител З. Г. С. срещу присъда от 23.02.2024г.,
постановена по НОХД№498/2020г. по описа на Районен съд-Разлог, с която Д.
К. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2,
пр.2 във вр. с ал.1 НК и му е наложено наказание, уважен е предявеният от С.
срещу подсъдимия граждански иск за претърпени от престъплението
неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер от 5 000 лева, искът е отхвърлен. Сочи се, че присъдата е
неправилна по отношение размера на наложеното наказание, както и по
отношение размера на уважената част на гражданския иск, като са изложени
съответни съображения. Иска се изменение на присъдата чрез увеличаване
размера на наказанието, както и увеличаване размера на обезщетението за
неимуществени вреди до пълния претендиран такъв.
1
Депозирана е и жалба от адв.К. Д. от АК-Благоевград, защитник на Д.
К. К. срещу посочената присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и
му е наложено наказание, както и в частта й, с която е осъден да заплати
обезщетение в размер на 1 500 лева и разноски. Изтъква се, че присъдата е
неправилна, доколкото била постановена в разрез на събрания доказателствен
материал. Иска се нейната отмяна в посочените части, като подсъдимият бъде
признат за невиновен и оправдан, имплицитно – да се отхвърли гражданския
иск.
Така се поддържат жалбите.
Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на
процесната присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на
фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК,
като съобрази релевираните в жалбите оплаквания, намира същите за
допустими, доколкото са предявени от надлежни страни и в срока по чл.319
НПК. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази
на гражданския ищец и частен обвинител – частично основателна, касателно
искането за увеличение на претендираното обезщетение, поради което
присъдата в гражданската й част следва да се измени.
Съображенията за това са следните:
С процесната присъда в обжалваната й част подсъдимият Д. К. К.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 08.01.2019г. в гр.***, чрез
бутане в гърдите е причинил средна телесна повреда – счупване на
шиловидния израстък на лъчевата кост на лява ръка на З. Г. С. от гр.***,
довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник -
престъпление по чл.129, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 НК, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ във вр. с чл.42а НК му е наложено наказание
„пробация“, включващо следните пробационни мерки:
1) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест)
месеца с периодичност два пъти седмично и
2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 (шест) месеца.
2
К. е осъден да заплати на ищцата С. сумата 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени
вреди, като исковата претенция за разликата до претендираните 5000 лева е
отхвърлена.
Подсъдимият е осъден и да заплати сторените разноски.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
разгледал делото по общия ред, регламентиран в глава ХХ НПК. Обсъдил е
събраните доказателства, въз основа на които е изградил изводите си по
фактите и правото.
Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови
доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в
изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото,
КОС прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. К. К. е роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К. и пострадалата З. Г. С. били съседи, живеещи в
кооперация, находяща се гр.***, ул.“***“№11, като между тях често
възниквали разпри по различни поводи.
На 08.01.2019г., около 16:00 часа, подсъдимият бил в двора на
жилищната кооперация, когато от нея излязла С.. Доближавайки го, К. й
направил забележка да премести автомобила от мястото, на което бил
паркиран. Тя не реагирала, като от двора излязла на улицата. К. продължил да
я приканя да премести автомобила, като същевременно я нарекъл „баба Яга“ и
„мърша“. На тези думи С. отвърнала на К., че не заслужава жената, която има
до себе си, след което продължила движението си. Малко след това срещнала
съпругата на подсъдимия – свM. К.а, спряла и започнала разговор с нея.
Помолила я да усмири съпруга си. Докато говорили, К. се приближил и
блъснал С. в лявата част на гръдния кош над гърдите. Последната изгубила
равновесие и паднала назад по гръб, подпирайки се на ръцете си. К.а
помогнала на С. да се изправи и да събере разпилените си вещи. Пострадалата
усетила силна болка в китката на лявата си ръка. Позвънила на тел.112 и
съобщила за случилото се. На мястото били изпратени полицейските
служители – свидетелите К. и С..
3
На следващия ден С. посетила болнично заведение в гр.***, където
след съответни изследвания било установено, че е налице вътреставна
фрактура на процесус стилуидеос в долния край (счупване на шиловидния
израстък) на лъчевата кост на лявата й ръка без дислокация. Проведено било
амбулаторно лечение с обездвижване на лявата гривнена става, първоначална
до спадане на травматичния оток с шина, след което била направена гипсова
имобилизация за 1,5 месеца. Движението на ръката било затруднено за период
от 2-2,5 месеца.
Същата изпитвала значителни болки и страдания в посочения период.
Била в затруднение да се грижи за болния си съпруг, който бил в
невъзможност да се обслужва сам. Болките продължили и я принудили да
напусне работата си. Изпитвала срам и неудобство от случилото се.
Така изложената фактическа обстановка не се различава съществено
от приетата такава от страна на РС-Разлог и се установява от събраните по
делото доказателства: отчасти обясненията на подсъдимия; показанията на
свидетелите З. С., А. К., Б. С., Д. А., отчасти показанията на М. К.а;
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, медицинската
документация и справка за съдимост.
Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в
обективността на показанията на посочените свидетели. Същите са прецени
като логични, последователни и в съответствие с приложени по делото
документи.
Експертните заключения са кредитирани от съда като обективни и
компетентно изготвени.
Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на
неговата съпруга - свидетеля М. К.а, в частите им относно твърдяната
причина за падането на пострадалата, а именно, че същата се е самонаранила
като се е подхлъзнала и паднала на земята.
В тези им части обясненията на подсъдимия и показанията на
съпругата му не се подкрепят от съществуващата доказателствена съвкупност,
а напротив – оборват се и се опровергават от попадащите в обхвата на същата,
доказателства и експертните заключения.
Кредитираните от съда показания на свидетелите З. С., А. К., Б. С., Д.
4
А. категорично опровергават обсъжданите доказателствени източници, с
оглед посочената във фактологичната част на мотивите конкретика.
Ето защо, съдът прие, че обясненията на подсъдимия в обсъжданите
им части представляват единствено израз на защитната му позиция и желание
да се оневини, а показанията на съпругата му – обслужващи тази позиция.
Между събраните по делото доказателства съдът не констатира други
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Обвинението против подсъдимия К. за извършване на престъпление
по чл.129, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 НК е доказано по безспорен и несъмнен
начин, а именно: че на 08.01.2019г. в гр.***, чрез бутане в гърдите е причинил
средна телесна повреда – счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост
на лява ръка на З. Г. С., довело до трайно затрудняване на движението на
горен ляв крайник.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е
изложил своите съображения относно осъществяването на състава на
престъплението и неговото авторство, които въззивният такъв споделя.
По тази правна квалификация първоинстанционният съд го е признал
за виновен и му е наложил наказание.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността,
а предмет на престъплението - лицето, на което е причинена телесната
повреда - пострадалата С..
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, изразило се в
блъскане с ръце в гръдния кош на пострадалата. Това действие е причинило
загуба на равновесие у нея и съответно падането й на земята по гръб,
подпирайки се и съответно поемайки тежестта на тялото върху ръцете, в
частност лявата ръка, причинило анатомичното увреждане. Престъплението е
типично резултатно увреждащо, като престъпния резултат се е изразил във
счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост, причинило трайно
(продължило повече от 30 дни) затрудняване на движението на ляв горен
крайник. Посоченото увреждане, преценено с оглед резултата, представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Налице е причинно-
следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия престъпен
5
резултат.
Субект на престъплението е подсъдимият К..
Качествата на подсъдимия като наказателноотговорно лице и годен
субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни
под съмнение. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната
му отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на такова
деяние.
Престъплението е извършено виновно, при форма на вината
евентуален умисъл по смисъла чл.11, ал.2, пр.2 НК. Подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е допускал настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал
обстоятелството, че с предприетото от него действие може да причини
телесно увреждане от характера на описаното, макар да не го е целял пряко.
Правилно първоинстанционният съд е отказал приложение на
очертаната от защитата правна фигура (деянието да е извършено в състояние
на силно раздразнение), тъй като същата е доказателствено незащитима,
съответно лишена от основание.
При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният
съд е взел предвид обстоятелствата по чл.54 НК и е намерил за налични и
наложил наказанието при условията на чл.55 НК. Изводите му се подкрепят от
въззивната съдебна инстанция, при все че е проявена известна
снисходителност, като е наложено възможно най-минималното наказание.
Коректно са отчетени и посочени наличието на множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства, които в крайна сметка са преценени
като многобройни по смисъла на приложената правна норма, съчетано с
липсата на отегчаващи такива.
Ето защо, заявеното в жалбата на частния обвинител оплакване за
несправедливост на наказанието, поради явното му занижаване, е
неоснователно.
По изложените съображения не са споделени и възраженията на
защитата. Авторството на деянието в лицето на подсъдимия, в частност
механизма на извършването му, е категорично установен от събраните по
делото доказателства.
6
По гражданските искове:
Пострадалата З. С. е предявила срещу подсъдимия К. граждански
искове, както следва:
- за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
от престъплението неимуществени вреди и
- за сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинените й
от престъплението имуществени вреди.
Двете суми се претендират ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.01.2019г.
Горното е сторено с писмена молба от 09.07.2020г. до РС-*** по
първоначално образуваното от този съд НОХД№159/2020г., като последваща
идентична на такава от 03.06.2020г., но с коригиран размер на претенцията за
обезвреда на неимуществените вреди. Същата, макар съобразена от РС-
Разлог, е неправилно администрирана – не е надлежно входирана и приложена
по делото, а е останала закачена на кориците на цитираното дело. Към делото
е приложена само първоначалната молба.
Така са приети за съвместно разглеждане гражданските искове с
изключение на акцесорните такива за лихви по които липсва и произнасяне.
С присъдата искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен
като неоснователен. В тази част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Правилно и изцяло в съответствие с доказателствата по делото
първоинстанционният съд е приел за доказан по основание иска за
неимуществени вреди.
За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на С.
неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД и заложеният в
нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от
конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на
увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да
съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания). Според задължителната
7
и константна практика на ВКС - т.4 на ППВС №4/1968г., размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият състав, като взе предвид естеството на причинените,
вследствие на извършеното престъпление неимуществени вреди на
пострадалата - срам, неудобство, тревожност, избягващо поведение и
влошено качество на живот; продължителността на болките и страданията
след инцидента – повече от 75 дни, както и като отчете конкретните
обстоятелства на причиняване на увреждането – непредизвиканото блъскане
от подсъдимия, съчетано с отправени обидни думи и изрази по неин адрес, по
свое вътрешно убеждение счита, че определеното от районния съд
обезщетение не представлява справедлив еквивалент на претърпените от С.
страдания. Претендираната сума от 5000 лева би била достатъчна да възмезди
пострадалата за претърпените от нея вреди, тъй като е съизмерима с техния
характер и интензитет.
При това положение се налага изменение на присъдата в гражданската
й част, като се отмени отхвърлителната й такава за разликата над присъдените
1500 лева до претендираните 5000 лева. Вместо това подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на пострадалата още 3500 лева.
Пропускът на районния съд да се произнесе по претенцията за лихви
върху претендираната сума няма пречка да бъде отстранен в настоящото
производство. Основателността на главния иск за обезвреда обуславя
основателност и на акцесорния иск за лихви. Ако от престъплението са
причинени вреди, от деня на извършването му деецът дължи обезщетение за
обезвреда и в същия ден изпада в забава, поради което от този момент дължи
законната лихва за забава. С оглед на това, в конкретния случай от датата на
деянието – 08.01.2019г. ищцата е търпяла вреди, подлежащи на обезщетение, а
подсъдимия като деликвент се счита от същата дата в забава за плащането на
обезщетение. Следва да се присъди подсъдимият да заплати на пострадалата
законната лихва върху общо присъдените суми, считано от посочения момент.
С присъдата неправилно (несъразмерно) са присъдени на
пострадалата сторените от нея деловодни разноски за адвокатско
8
възнаграждение в пълен размер. Предвид присъждането на останалата част от
претендираната сума, не се налага корекция на присъдата в тази й част.
Претенцията за присъждане на сторени разноски във въззивното
производство остана недоказана.
Първоинстанционният съд е пропуснал да осъди подсъдимия да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на
основание чл.2 и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК) - в размер на 4 %
върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева и такава в размер на по пет лв.
за всеки служебно издаден изпълнителен лист, като в това отношение
присъдата също следва да бъде коригирана.
В унисон с предвиденото в закона е произнасянето на първостепенния
съд по въпросите, свързани с останалата част от сторените разноски.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
други основания за изменение или отмяна на протестирания съдебен акт,
поради което в останалата част присъдата, като правилна и законосъобразна,
следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. с
чл.337, ал.3 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 23.02.2024г., постановена по НОХД№498/2020г.
по описа на Районен съд-Разлог, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която е отхвърлен предявения от З.
Г. С. срещу Д. К. К. граждански иск за обезщетение на неимуществените вреди
от престъплението за разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер
от 5000 лева и вместо това
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** да заплати на З. Г. С.,
ЕГН********** още 3500 (три хиляди и петстотин) лева, представляващи
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху 5000 лева, считано от 08.01.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен
9
съд-Кюстендил в полза на бюджета на Съдебната власт сумата 200 (двеста)
лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения гражданския иск,
както и да заплати по 5 (пет) лева държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10