Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Провадия, 18.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май, две
хиляди и осма година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА КОЛЕВА
при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 408 по описа на
ПРС за 2007 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени в условия на кумулативност искове от Е.К.Г., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 106, офис 6, АК
„Веда”, чрез адв. С.К., срещу Д.И.Г., с ЕГН: **********,***, Варненска област: с правно основание чл. 97 от ГПК( 1952 г. )
– за установяване в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо,
че ответницата не се легитимира като собственик по давност на следните
недвижими имоти: дворно място с площ
1 100 кв. м., находящо се в с. ******, Община Провадия, Варненска област,
и съставляващо УПИ XII – 274 в кв. 71 по плана на селото, и дворно място с площ 1 600 кв. м., находящо се в с. *******,
Община Провадия, Варненска област, и съставляващо УПИ XIII – 274 в кв. 71 по
плана на селото, ведно с изградените в него жилищна сграда и лятна кухня, при
общи граници на двете дворни места: улица, УПИ I – 273, УПИ II – 273, УПИ VI – 303, УПИ VII – 302, УПИ X – 275 и УПИ XI – 275; с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК( 1952
г. ) – за отмяна на нотариален акт № 146, том II, рег. № 1183,
дело № 313/2007 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на действие –
съдебния район на ПРС. Претендира се и присъждане на разноски по воденето на
делото пред първата съдебна инстанция.
В обстоятелствената част на исковата
молба се излага, че: г – жа Е.Г., ответницата Д.Г. и дъщерята на последната – К.Т.,
се легитимират като съсобственици на гореописаните недвижимости при квоти
съответно ½, ¼ и ¼ идеални части по силата на универсално
наследствено правоприемство от Г.К.М., б. ж. на с. ******, роден на 03.08.1881
г. и починал на 25.08.1967 г. Приживе праводателят им е придобил изключителни
собственически права върху същите имоти по силата на покупко – прадажбена
сделка. Ищцата твърди, че е встъпила в наследствените си права върху спорните
дворни места и сгради, като е декларирала същите пред местната данъчна
администрация, заплащала е дължимите за тях данъци и такси, посещавала е
имотите и пред свидетели е дала разрешение на ответницата – вдовица на брат й Г.К.К.,
да се установи и се ползва от тях за постоянно. Така последната, макар
продължително време сама да упражнява фактическа власт върху недвижимостите, не
е установила владение върху тях, тъй като не е демонстрирала на ищцата
намерение да ги свои еднолично. Едва дни преди предявяването на исковата молба г
– жа Е.Г. узнала, че ответницата се е снабдила с нотариален акт № 146, том II, рег. № 1183,
дело № 313/2007 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на действие –
съдебния район на ПРС, отричайки съсобствените й права. Че ищцата не е губила
интерес към останалите в наследство от дядо й имоти, сочи и нотариален акт №
59, том VIII, рег. № 6405, дело № 1168/2006 г. по описа
на нотариус Зоя Аврамова, признаващ я за собственик по давност на УПИ XIII – 274 в кв. 71 по
плана на с. ********, ведно с ½ ид. част от изградените в него жилищна
сграда и стопанска постройка. Е.Г. не е губила и владението си върху процесните
имоти, тъй като ответницата и до настоящия момент не възпрепятства достъпа й до
тях. Възпроизведените твърдения и доводи обосновават интереса й от
желаното установяване. В с. з. исковете се поддържат от г – жа Г. – лично и
чрез проц. й представител адв. С.К..
Ответницата Д.И.Г., лично и
чрез проц. си представител – адв. Д.И., оспорва основателността на предявените
искове и пледира за отхвърлянето им. В с. з. на 12.02.2008 г. заявява
разбирането си, че е станала едноличен собственик по давност на процесните имоти,
тъй като ги е владяла непрекъснато и необезпокоявано далеч от преди 1997 г. и до
настоящия момент. В същия времеви период ищцата не е предприемала по отношение
на същите никакви владелчески действия. Вярно е, че Е.Г. е посещавала имотите,
но е правила това като гостенка на овдовялата съпруга на брат си, а не като
съсобственица, упражняваща правата си.
Като прецени основателността на
наведените от страните доводи в доказателствения контекст на делото и съобразно
казуистично приложимите законови разпоредби, настоящият състав формулира
следните фактически и правни изводи по съществото на спора:
Ищцата твърди, че нейният дядо Г.К.М., б. ж. на с. ******, в неконкретизиран
момент е придобил изключителни собственически права върху процесните имоти по
силата на покупко – продажбена сделка.
За установяване на това правно положение са ангажирани писмени
доказателства:
С Удостоверение № ГП – 11/27.03.1985 г.( л. 7 от делото ), Кметство с. *******
засвидетелства, че имотът, „записан под № 278, стр. 103 . . . не е държавен и е
записан на името на декларатора Г.К.М., от с. ******”. Този документ съдът
намира за неотносим към спорния предмет в производството. По делото няма данни някое
от процесните дворни места да се е идентифицирало с пл. № 278 по предходен план
на селото( действащият е одобрен през 1987 г. ).
На 02.04.1985 г. ИК на ОбНС – Провадия е снабдил наследниците на Г.К.М., б.
ж. на с. *****, с Удостоверение № 70( л. 21 от делото ) – за оценка на имот,
представляващ пл. № 274 по плана на с. ******, при граници – от две страни
улици, имоти извън регулацията, н – ци на Я.И.М. В съдържанието му е засвидетелствано,
че въпросният имот е записан на името на насл. на Г.К.М. От цитирания документ
по никакъв начин не явства, че общият наследодател на страните е имал
собственическа легитимация по отношение на недвижимостта, при това произтичаща
от правна сделка.
Представените писмени доказателства следователно
са негодни да установят, че към 25.08.1967 г.( датата на настъпилата му смърт )
Г.К.М., б. ж. на с. ******
се легитимира като собственик на процесните имоти по силата на покупко –
продажбено съглашение. Ищцата Е.Г., поддържаща това твърдение, дори не е
конкретизирала, кога, в каква форма и с кой продавач е постигнато то.
Продажбата би била от естество да произведе вещнопрехвърлително действие, ако е
извършена в законоустановената форма за действителност – нотариалната( чл. 219
от ЗЗД – обн., ДВ, бр. 268 от 05.12.1892 г., в сила от 01.03.1893 г., отм., ДВ,
бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 01.01.1951 г. и чл. 18 от действащия ЗЗД ).
Обективиращ я нотариален акт по делото не е представен, нито се твърди да е бил
изгубен или унищожен. Съдът приема, че такава сделка не съществува.
Удостоверение
№ 70/02.04.1985 г., издадено от ИК на ОбНС – Провадия( л. 21 от делото )
доказва обаче, че към 1985 г. наследниците на Г.К.М., б. ж. на с. ******, са
били записани като собственици на имот пл. № 274 по плана на с. ***** в разписния
лист към същия или в регистри на съвета. Този запис съставлява косвено
доказателство за това, че недвижимостта към 1985 г. е владяна като собствена от
универсалните правоприемници на Г.К.М..
Те очевидно са били заварени да упражняват фактическа власт върху нея. А
законни наследници на Г.К.М.,
б. ж. на с. ******, починал на 25.08.1967 г., са: преживялата го съпруга
М.Д.М. и низходящите К.Г.М. и С.Г.К., видно от Удостоверение № ГП -
98/30.10.2006 г., издадено от Кметство с. ****(л. 6 от делото).
М.Д.М., родена през 1883 г.,
е починала през 1968 г. Призовани да я наследят по силата на закона са децата
й: К.Г.М. и С.Г.К..
К.Г.М. е починал през 1977 г. и е оставил за законни наследници преживялата
го съпруга М.С.К. и низходящите Е.К.Г.( ищцата ) и Г.К.К.( съпруг на
ответницата ).
Г.К.К. е починал през 1992 г. и призовани да го наследят по силата на
закона са: преживялата го съпруга Д.И.Г.( ответницата ) и единствената му
дъщеря К.Г.Т.
С.Г.К. е починала през 1998 г. и е оставила за единствен законен наследник
низходящата Р.М.Ц.
Оригинерното
придобиване по давност е
способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия по закон давностен срок. За релевирането му е нужно,
освен
изсрочването на владение с определена продължителност, владелецът и нарочно да се позове на настъпилия ефект
на давността, която съгласно чл. 120 от ЗЗД
не се прилага служебно. Подобно позоваване
може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу предявен такъв или чрез
снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка
въз основа на давностното владение( така Решение
№ 404 от 16.VI.1995 г. по гр. д. № 1904/94 г., IV г. о., докладчик
председателят на отделение Благовест Пунев ).
Такива
действия не са предприемани приживе от: Г.К.М., М.Д.М., К.Г.М., Г.К.К. или С.Г.К..
Никой от тях следователно не е придобил по давност собственически права върху
процесните имоти. Дали е имал качеството на техен владелец и в какви времеви периоди,
ще бъде изяснено в предстоящото изложение.
Измежду преките универсални правоприемници на Г.К.М., б. ж. на с. ******, или наследниците на такива,
единствено двете спорещи има данни да са се позовавали на придобивна давност по
отношение на спорните дворни места и сгради, изтекла в тяхна полза: ищцата –
със снабдяването си с нотариален акт № 59, том VIII, рег. № 6405, дело № 1168/2006
г. по описа на нотариус Зоя Аврамова с район на действие – съдебния район на
ПРС и с предявяването на сега разглежданата искова молба( по отношение на УПИ XII – 274 в кв. 71 по плана на с. ******, ½ ид. част от УПИ XII – 274 в кв. 71 по
плана на с. ****** и ½ ид. част от постройките в УПИ XII – 274 ), а ответницата – със снабдяването си с нотариален акт № 146, том II, рег. № 1183, дело № 313/2007 г. по описа на нотариус
Илко Кънев с район на действие – съдебния район на ПРС( по отношение на всички
процесни недвижимости ). За да се прецени, дали и в какъв обем Е.Г. и Д.Г. са придобили
вещни права върху имотите, каквито взаимно си отричат, следва да се изясни, на
каква владелческа деятелност се основават позоваванията им на изтекла давност.
За установяване на обстоятелствата, кои лица, в какви времеви периоди и с
какво субективно отношение са упражнявали фактическа власт върху процесните
имоти, страните са ангажирали гласни доказателства:
Събраните свидетелски показания не дават никакви сведения за ползването на
спорните дворни места и сгради до 1967 г.( т. е. приживе на дядото на ищцата – Г.К.М. ).
Всички разпитани по делото свидетели – С.М.Х., Г.Й.А., С.Р.С., П.К.М., Й.А.К.
и Й.Н.И. са единодушни относно следните факти, осведоменост за които черпят от
непосредствени впечатления: че процесните имоти са стопанисвани самостоятелно и
непрекъснато от съпрузите К.Г.М. и М.С.К. – родители на ищцата и свекър и
свекърва на ответницата, от неконкретизиран момент до смъртта на първия от тях(
1977 г. ); скоро след това М.К. *** и заживяла в гр. *** при своята дъщеря -
ищцата Е.Г.; така известно време спорната жилищна сграда не се обитавала трайно
от никого; около 1991 г. в къщата за постоянно се нанесли ответницата и
съпругът й( свид. Й.И.датира това събитие през 1985 г., но показанията му са
изолирани и противостоят на дадените от свид. Й.К. и П.М., поради което съдът
не ги кредитира в тази част ); Д.Г. останала да живее там след смъртта на Г.К.К.(
починал през 1992 г. ) и до настоящия момент; същата стопанисва и обработва и процесните
дворни места; след като брат й и съпругата му установили трайно фактическа
власт върху спорните имоти, ищцата Е.Г. е посещавала същите поне 4 – 5 пъти
годишно; ответницата по никакъв начин не е възпрепятсвала достъпа й до тях. Възпроизведените
факти съдът приема за установени.
Свидетелите С.С., С.Х. и Г.А.безпротиворечиво установяват още, че в периода
от 1977 г. (годината, в която е починал К.Г.М.) до 1991 г. процесната къща не е
трайно обитавана от никого, а спорните дворни места са обработвани от
семействата на ищцата и ответницата. За да кредитира тези показания, съдът не
отдава предпочитание на групата свидетели, доведени от ищцата. Ответниковите
свидетели всъщност изобщо не са споделили впечатления за коментирания времеви
период. Противоречиви показания относно него няма.
Въз основа на горните установености съдът формулира извода, че: към 1977
г., когато е починал К.Г.М., двете му деца – Е.К.Г. и Г.К.К. са имали
съзнанието, че именно той е собственик на процесните имоти, които е наследил от
своя баща Г.К.М.(такава е и убедеността
на всички свидетели). След 1982 г.( когато е починала и тяхната майка М.С.К. ) и
до 1992 г. братът и сестрата са ги стопанисвали заедно като сънаследствени, т.
е. установили са и са упражнявали съвладение върху тях в идеални части, равни
на дяловете им от наследството на техните родители – от по ½. Липсват
твърдения и установености за противни уговорки помежду им.
Ответницата не твърди, а и от събраните
гласни доказателства не следва, че родителите на съпруга й приживе са му
отстъпили владението върху спорните недвижимости. Единствено свид. П.М. уверява
да е узнал от своите родители за подобно намерение у „дядо ******” – имотът да
остане на сина му. Дали и кога обаче К.М. е направил подобно свое решение
достояние на децата си, свид. няма непосредствени впечатления, нито твърди, че
родителите му са имали такива. Съдът приема, че – дори действително да е взето,
то не е огласено пред спорещите. Основание за изграждането на тази преценка
дават: събраните гласни доказателства, съобразно които в периода 1977 – 1992 г.
процесните имоти са стопанисвани съвместно от ищцовото и ответниковото семейство;
процесуалното поведение на самата Д.Г., която – както вече се отбеляза, не
твърди съпругът й да е завладял единствено за себе си процесните имоти приживе
на своите родители.
Съвсем еднозначни са свидетелските показания и по въпроса, какво отношение
е имала ищцата към процесните имоти и след смъртта на брат си Г.К.К., а именно
- непроменено: случвало се е тя да обработва дворните места( свид. С.Х. разказва,
че преди „десетина години” по нейна молба е ходил да оре местата, „за да си
засади Е. нещо”; а свид. С.С., техен непосредствен съсед – че я е виждал да
копае както приживе на брат си, така и след кончината му ); Е.Г. е влизала в
имотите свободно, без да иска разрешение за това от ответницата( “Е. влизаше
като в тях си”, „Не съм чувал и не знам, защо ще иска разрешение да влезе, като
този имот си е неин” ); при едно от посещенията й г – жа Д.Г. се е допитвала до
нея, къде да си направи ново лозе( свид. Г.А., която разказва за случая,
изрично е уточнила, че ответницата не е търсила съвет из областта на
агрономията, а мнение от съсобственик ); при друго посещение в имотите, през
2006 г., ищцата пък предложила на ответницата “да си изкарат нотариални актове”
за тях.
Същевременно ответницата по никакъв начин не е възпрепятствала достъпа на Е.Г.
до процесните дворни места и сгради, нито е споделяла на някого от свидетелите,
че ги счита за само свои.
Че ищцата се е отнасяла собственически към спорните недвижимости, се
установява и от Удостоверение изх. № 96/1/05.03.2008 г., издадено от Община
Провадия, видно от което Е.Г. е декларирала притежание върху ½ идеална
част от тях през 1998 г.
В контекста на горните установености се налага извод, че и след 1992 г. двете
спорещи са били наясно, че Е.Г. не е посещавала „бащините” си имоти в с. ******,
защото е искала да гостува на своята снаха, а като съсобственик, ползващ се от
правата си. Нееднократно ищцата се е обаждала на свид. С.(непосредствен съсед
на дворните места) и му е поръчвала да предупреди
ответницата, че ще идва – за да е там да й отвори, а не за да се осведоми, дали
е желана гостенка.
Няма спор, че от 1992 г. Д.Г. е осъществявала
непрекъснато фактическа власт върху процесните имоти( живяла е в къщата, извършвала
е ремонти по нея, обработвала е двора и пр. ). Констатирането на това състояние
обаче съвсем не е достатъчно, за да се признае на ответницата владелческо качество.
То възниква в момента, в който е налична изява на собственическо третиране по
отношение на физически експлоатирания имуществен обект. Чл. 69 от ЗС установява
оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя. Тя обаче не намира
приложение, когато се касае за съсобствен или съвладян по наследяване имот. А
случаят е именно такъв:
От 1977 г. до 1982 г. съвладелци по наследяване на спорните недвижимости са
били Е.К.Г., Г.К.К. и М.С.К., от 1982 г. до 1992 г. - Е.К.Г. и Г.К.К. До този
момент ответницата е имала качеството единствено на техен държател. След 1992
г. Д.Г., по силата на самото приемане на наследството, оставено от съпруга й,
се е оказала владелец на ¼ идеална част от имотите.
Г – жа Д.Г. всъщност не уточнява, кога
се е формирало желанието й да стане изключителен собственик на процесните имоти
и кога то е манифестирано пред ищцата, а и пред собствената й дъщеря К.Т., за
първи път. Съдът приема, че това не се е случило до вписването на нотариален акт № 146, том II, рег. № 1183,
дело № 313/2007 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на действие –
съдебния район на ПРС. До 12.03.2007 г., при липса на установяващи противното
доказателства, следва да отрече наличие на намерение за своене у ответницата свръх онази
¼ идеална част от недвижимостите, която е владяла съразмерно на дела си
от наследството на своя съпруг.
Безпредметно – защото не е от значение за правилното решаване на спора, е
обсъждането в детайли на събраните по делото гласни доказателства относно това,
кой от спорещите, как конкретно и в какви времеви периоди се е ползвал от спорните
имоти. През 1982 г. те са завладени от ищцата и нейния брат като сънаследствени,
респ. съществено за успешното провеждане на ответниковата защита срещу иска е
било установяването, дали, кога и по какъв начин Д.Г. е оповестила на Е.Г., че
се счита за изключителен техен собственик. Съдът прие, че това е станало едва
на 12.03.2007 г. А от този момент до предявяването на
разглежданите искове в полза на ответницата е изсрочено владение върху спорните
дворни места и сгради с продължителност едва четири месеца, съвсем недостатъчна
за валидно позоваване на изтекла придобивна давност( чл. 79, ал. 1 от ЗС ). Г –
жа Д.Г. не се легитимира като техен едноличен собственик по твърдения
оригинерен способ. Същата притежава само ¼ идеална част от процесните
имоти – по давност. Позоваване на настъпилия ефект на придобивната давност е
извършено от ответницата през 2007 г., но този момент не е задължително и момент на
оригинерното придобиване на собственическите права – последното следва да се
счита настъпило с изсрочването на владение върху недвижимостите със съответната
законоустановена продължителност. Такова за Д.Г. е изсрочено още през 1992 г. – лично упражнявано през същата година и
присъединено към него, упражнявано от Г.К.К. в периода 1982 г. – 1992 г. С. ***** е изрично
включено в Списъка на селата, в които не се прилага редът за прехвърляне и
придобиване на недвижими имоти от граждани по реда на Глава втора от ЗСГ
съгласно чл. 15, ал. 2 от същия закон, утвърден с Постановление № 24 на МС от
02.06.1973 г., обн. ДВ бр. 66 от 21.08.1973 г. Т. е. спорните недвижимости са
били годен обект за придобиване по давност при действието на ЗСГ( отм. ).
Към момента на приключване на устните състезания по делото ищцата пък се
легитимира като собственик по давност на ½ идеална част от процесните
имоти. Позоваване на настъпилия ефект на придобивната давност Е.Г. е извършила
през 2006 г. касателно УПИ XIII – 274 в кв. 71 по
плана на с. ****** и постройките в него, а по отношение на УПИ XII – 274 в кв. 71 по
плана на с. ****** – с предявяването на исковата молба. Придобивният способ следва да се
счита реализиран към 1992 г., когато за ищцата е изсрочено владение с 10 –
годишна продължителност.
Дори да се допусне, че събраните по
делото гласни доказателства оставят неяснота относно субективното отношение на
всеки от спорещите към процесните имоти, то тя е окончателно преодоляна с
представянето на молбата – декларация от 02.11.2006 г., адресирана до адв. Зоя
Аврамова, която Е.Г., Д.Г. и К.Т. са подписали, за да учредят производство по
реда на чл. 483 от ГПК( 1952 г. ) и в резултат да се снабдят с нотариален акт
за собственост “по давност и наследство” по отношение на процесните имоти. Вярно
е, че описанието им в съдържанието на този документ следхожда подписите на тримата
молители, но че се касае именно за спорните дворни места и сгради съдът приема,
тъй като в хода на настоящото производство не са наведени твърдения, страните
да са установявали съвладение върху други такива в землището на с. Кривня или в
строителните му граници.
Ответницата е оспорила автентичността
на горецитираната молба – декларация, твърдейки, че не е изпълнила нито един от
подписите в нея. Оспорването обаче не е успешно проведено – тежестта за
установяване неавтентичността на документа лежи върху г – жа Д.Г., която не е
проявила доказателствена активност с такава целенасоченост. Съдът приема, че
молбата – декларация от 02.11.2006 г. е подписана от лицата, сочени за нейни
автори: Е.К.Г., Д.И.Г. и К.Г.Т. Със същата ответницата е признала, че не се
счита за изключителен собственик на процесните имоти.
Към настоящия момент следователно
спорещите преитежават следните права върху спорните недвижимости: ищцата Е.Г. –
½ идеална част, придобита по давност въз основа на лично упражнявано
владение в периода 1982 г. – 1992 г., наследено от К.Г.М. и М.С.К.;
ответницата Д.Г. – ¼ идеална част, придобита по давност въз основа на
лично упражнявано владение през 1992 г. и присъединено към него такова – с непрекъсната десетгодишна продължителност, непосредствено
предхождащо 1992 г. и
упражнявано от Г.К.К. Спорът следва да бъде разрешен
съобразно така установеното правно положение, като се приеме, че ответницата не
се легитимира като собственик по давност на ¾ идеални части от УПИ XII – 274 в кв. 71 по
плана на с. Кривня, УПИ XIII – 274 в кв. 71 по плана на с. ******, ведно с
изградените в него жилищна сграда и лятна кухня, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ). В съответните части предявените искове следва да бъдат уважени.
Частичната основателност на
разгледаните главни искове обуславя такава и на акцесорната претенция с правно
основание чл. 431, ал. 2 от ГПК( 1952 г. ). Нотариален акт № 146, том II,
рег. № 1183, дело № 313/2007 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на
действие – съдебния район на ПРС. До 2007 г. следва да бъде отменен в частта
относно удостоверяването на придобити по давност собственически права върху ¾
идеални части от процесните недвижими имоти в полза на ответницата.
Досежно отговорността на страните за разноски по воденето на
делото:
С оглед изхода на спора, предвид направеното от ищцата искане за присъждане на разноски и
представените писмени доказателства за направени такива, съдът намира, че на
основание чл. 64, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ) й се следва сумата от общо 639 лева,
съразмерно на уважената част от исковете( доказани са разноски по
производството в размер на общо 852 лв. – платени държавни такси, комисионни за
банкови преводи и хонорар на проц. представител адв. С.К. ).
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.К.Г., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 106, офис 6, АК„Веда”, чрез адв. С.К., и Д.И.Г., с ЕГН: **********,***,
Варненска област, че Д.И.Г. не се легитимира като собственик по давност на
¾ идеални части от следните недвижими имоти: дворно място с площ 1 100 кв. м., находящо се в с. ******,
Община Провадия, Варненска област, и съставляващо УПИ XII – 274 в кв. 71 по
плана на селото, и дворно място с
площ 1 600 кв. м., находящо се в с. *****, Община Провадия, Варненска
област, и съставляващо УПИ XIII – 274 в кв. 71 по плана на селото, ведно с изградените в
него жилищна сграда и лятна кухня, при общи граници на двете дворни места:
улица, УПИ I – 273, УПИ II – 273, УПИ VI – 303, УПИ VII – 302, УПИ X – 275 и УПИ XI – 275, на основание чл.
97, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ),
по обективно съединените в условия на
кумулативност искове на Е.К.Г., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 106, офис 6,
АК„Веда”, чрез адв. С.К., срещу Д.И.Г.,
с ЕГН: **********,***, Варненска област;
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.К.Г., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 106, офис 6, АК„Веда”, чрез адв. С.К., срещу Д.И.Г., с ЕГН: **********,***,
Варненска област, обективно съединени в условия на кумулативност искове: с правно основание чл. 97 от ГПК(1952 г.) –
за установяване в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответницата не се легитимира като собственик по давност на ¼ идеална част от следните недвижими имоти: дворно място с площ 1 100 кв. м.,
находящо се в с. ******, Община Провадия, Варненска област, и съставляващо УПИ XII – 274 в кв. 71 по
плана на селото, и дворно място с
площ 1 600 кв. м., находящо се в с. ******, Община Провадия, Варненска
област, и съставляващо УПИ XIII – 274 в кв. 71 по плана на селото, ведно с изградените в
него жилищна сграда и лятна кухня, при общи граници на двете дворни места:
улица, УПИ I – 273, УПИ II – 273, УПИ VI – 303, УПИ VII – 302, УПИ X – 275 и УПИ XI – 275; с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК
(1952 г.) – за отмяна на нотариален акт № 146, том II, рег. № 1183,
дело № 313/2007 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на действие –
съдебния район на ПРС – в частта, с
която в полза на Д.И.Г., с ЕГН: **********,***, Варненска област, е
удостоверено придобиване по давност на собственически права върху ¼
идеална част от следните недвижими имоти: дворно
място с площ 1 100 кв. м., находящо се в с. ******, Община Провадия,
Варненска област, и съставляващо УПИ XII – 274 в кв. 71 по плана на селото, и дворно място с площ 1 600 кв.
м., находящо се в с. ******, Община Провадия, Варненска област, и съставляващо
УПИ XIII – 274 в кв. 71 по плана на селото, ведно с изградените в него жилищна
сграда и лятна кухня.
ОТМЕНЯ
нотариален акт № 146, том II,
рег. № 1183, дело № 313/2007 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на действие – съдебния район на ПРС,
в частта относно удостоверяването
на придобити по давност собственически права върху ¾ идеални части от
следните недвижими имоти: дворно място
с площ 1 100 кв. м., находящо се в с. ******, Община Провадия, Варненска
област, и съставляващо УПИ XII – 274 в кв. 71 по плана на селото, и дворно място с площ 1 600 кв. м., находящо се в с. *******,
Община Провадия, Варненска област, и съставляващо УПИ XIII – 274 в кв. 71 по
плана на селото, ведно с изградените в него жилищна сграда и лятна кухня, при
общи граници на двете дворни места: улица, УПИ I – 273, II – 273, VI – 303, VII – 302, X – 275 и XI – 275, в полза на
Д.И.Г., с ЕГН: **********,***,
Варненска област, на основание чл. 431,
ал. 2 от ГПК (1952 г.);
ОСЪЖДА Д.И.Г.,
с ЕГН: **********,***, Варненска област, да
заплати на Е.К.Г., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 106, офис 6,
АК„Веда”, чрез адв. С.К., сумата от 639
лв.( шестстотин тридесет и девет лева ), представляваща равностойността на
понесените от ищцата разноски по воденето на делото пред първата съдебна
инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 64, ал. 1
от ГПК( 1952 г. ).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на
всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: