Определение по дело №57/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 88
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20203300500057
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…

 

Разград

 
 


12. ІІІ.2020

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                 Град                                           

2020

 
                                                 съд                                                                                   състав

       12.ІІІ.

 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

В                                  заседание в следния състав:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 

 
                                                                                  Председател

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

 

 
                                                                                     Членове

                                                   

     № 57

 

2020

 

   ч. в. гр.д.

 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ                           

                                 дело                                            по описа за                                  година

за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производство по реда на чл.279 във вр. с чл.278 и чл.274,ал.1, т. ГПК .

               Делото е образувано по жалба на А.А. и А.А., подадена чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Е. против Определение №219/20.І.2020г., с което   РРС е прекратил висящото му на производство  гр.д.№2233/2019г  поради недопустимост на иска, предявен от тях на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД   срещу  А.А.   за    прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, удостоверени с  нот. акт №135/5.VІ.2018 по нот. д.№210/2018 и Нот.акт № №41/4.ІХ.2018 по нот.д.№219/2018, и двете по опис на нотариус с Б.Костов, с рег.№282НК и р-н на действие при РРС, като привидно сключени  между Н. Ф. - продавач и ответника по иска-А.А. като продавач,  с цел - лишаването на ищците от наследство по линия на техния баща и прехвърлител по сделките - Н. Ф. 

                 Твърдейки незаконосъобразност и необоснованост,   жалбоподателите молят за отмяна на преграждащото хода на делото определение и връщането му за продължаване на дължимите, по същество на иска им, съдопроизводствени  действия.   

               В законоустановения и предоставен му за това срок, насрещното по ч.жалба страна се възползвала от правото си на   отговор, с подаването на който  оспорва същата  като неоснователна.      

               Като  подадена в срок,   срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбата е   допустима.

               Разгледана по същество  е неоснователна.  Като съответно на установените по делото факти и приложимия закон, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. 

               За да прекрати образуваното му на производство   о грд №2233/2019 първоинстанционният съд е приел, че към дата на   предявяване на   иск за нищожност на сключените  с нот. акт №135/5.VІ.2018 по нот. д.№210/2018 и Нот.акт № №41/4.ІХ.2018 по нот.д.№219/2018,    договори за покупко-продажба на   подробно индивидуализираните  в тях недвижими имоти , ищците не легитимират качеството си на наследници на прехвърлителя по сделките, което лишава предявения в защита на наследствените им права иск по чл.26 ЗДД  от изискуемия се за допустимостта му правен интерес.  

           Предявеният   иск за нищожност на договорите за продажба на недвижими имоти, сключени  между Н. Фучеджи и  ответника по иска   е от категорията на установителните, за чиято допустимост като абсолютна процесуална предпоставка законодателят е предвидил наличието на интерес. Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на предявяването му , така и към момента на постановяване на решението.  

           В хода на дължимата между страните размяна на книжа, при насрещно заявено в този смисъл признание, се установява, че прехвърлителят по атакуваните сделки е жив. Този факт се следва и за доказан, с оглед приложеното към молбата у-ние №365/23.Х.2019 на Община Цар Калоян.  

             В обстоятелствена част на подадената от тях искова молба, ч.жалбоподатели са посочили изрично, че Н. Фучеджи е техен и на ответника баща, който с атакуваните договори е прехвърлил на брат им, свои собствени имоти, съответно: ½ ид.ч. от лозе, за което по КККР на гр. Цар Калян в местност „Калето“ е отреден ПИ с идентификатор 77308.57.19; нива от 5087кв.м., за която по КККР на гр. Цар Калян в местност „Парче орман“    е отреден ПИ с идентификатор 77308.126.36 и дворно място от 656, представляващо урегулиран ПИ с идентификатор  77308.504.949   по плана на гр. Цар Калоян.

               Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено.

             Основният въпрос в случая е относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот в случаите, когато ищецът не е страна по този  договор и не е собственик на  прехвърлените с договорите  имоти.   

                Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда.  

                Когато   самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на въведените в предмет на договорите имоти,  предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец не е  процесуално легитимиран и няма правен интерес да води иска за нищожност.  

          В конкретния случай ищците  не са  носители на материалното право, предмет на съдебно установяване, а съгласно изричната забрана на чл. 26, ал. 2 ГПК  никой не може да предявява от свое име чужди права, освен в предвидените в закона случаи. Изключението предполага участие в процеса на процесуален субституент, каквото качество ищците не твърдят и не притежават. 

              Водим от така изложеното, съдът намира, че  предявеният от  частните жалбоподатели  иск за нищожност на договори, по които не са  страна и с които се прехвърлят чужди за патримониума им права, е недопустим.  

             Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира за законосъобразно преграждащото  хода на делото определение на РРС, поради което като неоснователна, подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.  

О П  Р Е Д Е Л  И:

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба на  А.А. и А.А., подадена чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Е. против Определение №219/20.І.2020г., с което   РРС е прекратил висящото му на производство  гр.д.№2233/2019г  поради недопустимост на иска, предявен от тях на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД   срещу  А.А.   за    прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, удостоверени с  нот. акт №135/5.VІ.2018 по нот. д.№210/2018 и Нот.акт № №41/4.ІХ.2018 по нот.д.№219/2018, и двете по опис на нотариус с Б.К., с рег.№282НК и р-н на действие при РРС, като привидно сключени  между Н. Ф.- продавач и ответника по иска-А.А. като продавач,  с цел - лишаването на ищците от наследство по линия на техния баща и прехвърлител по сделките - Н. Ф. 

               Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните и при наличие на визираните в чл.280 ГПК предпоставки.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.