№ 20245
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110123763 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на § 23 от ПЗР към ЗИДЗЗДН, вр. чл. 8 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на В. И. М., ЕГН **********,
в качеството му на баща на малолетната Р. В. М., ЕГН **********, срещу Д. З. З., ЕГН
**********, уточнена с молба от 11.05.2023 г., която се поддържа и в съдебно заседание.
Твърди се, че ответницата по молбата е осъществила акт на домашно насилие спрямо
малолетната Р. В. М. на 02.05.2023 г., на 03.05.2023 г. и на 05.05.2023 г. Претендират се
разноски.
Ответницата оспорва молбата. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита.
Ответницата е майка на молителката и безспорно попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описания в молбата акт на 02.05.2023 г., на
03.05.2023 г. и на 05.05.2023 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо, психическо и емоционално
насилие спрямо детето Р..
1
По делото са представени писмени доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
(л. 5 и л. 6 от делото), удостоверение за раждане (л. 7 от делото), Решение № 302369 от
28.12.2017 г., постановено по гр.д. № 86788/2017 г. на Софийски районен съд, 117 състав,
влязло в сила на 28.12.2017 г. (л. 8 и л. 9 от делото), писмо от ДСП-Красно село (л. 21 от
делото), социален доклад на ДСП-Възраждане (л. 88-л. 91 от делото),
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, детето е заявило, че когато получи лоша
оценка майка му го бие – хваща го за косата, върти го и го хвърля към хладилника. Споделя,
че когато е с майка си се чувства неприятно. Разказва за случай, в който майка й, когато
последната била в инвалидна количка, я ударила по главата и тя паднала на земята (л. 163 от
делото).
Разпитан в хода на съдебното дирене свидетелят Трендафил Дамянов посочва, че на
02.05.2023 г. бил първият път, в който отишъл на адреса на ответницата, поради уговорен
час за терапия. Звъннал на входната врата и му отворила Василена. С влизането си при
ответницата видял, че детето държи замразена кайма зад дясното ухо и в другата ръка друго
парче по диагонал от другата страна в горната част на главата. Попитал ответницата какво се
случва, като тя му заявила „А, нищо, тя падна и се удари на моята количка“. Василена
трябвало да тръгва, като му направила знак да излезе с нея в коридора на жилището и му
казала „тази жена преби своето дете“. След което видял, че детето е много уплашено и
решил да остане. Детето много уплашено и със сълзи на очите го помолило да не го оставя с
майка й, тъй като много го е страх. На 05.05.2023 г. отново посетил жилището на
ответницата. Р. отворила вратата като била видимо притеснена и уплашена. Детето му
заявило, че майка му е в спалнята и спи. В момента, в който свидетелят влязъл в спалнята
заварил Д. лежаща по очи и се събуждала в този момент, като в стаята имало празни
бутилки от алкохол. Свидетелят направил кафе, като в един момент ответницата избухнала
по детето, крещейки му „ела тука, ма, защо не си изчистила, слугиньо моя“, както и
наричайки го с нецензурни думи „путко непоръбена“. След това ответницата започнала да
троши чаши и чинии, като свидетелят избутал детето в коридора, за да не го удари. В този
момент майката взела един пулверизатор, запратила го по Р., като я ударила централно в
лицето, след което детето се разплакало (л. 164 и л. 165 от делото).
От показанията на св. Василена И.а се установява, че на 02.05.2023 г. отишла в
жилището на ответницата, като при разговор с детето същото й заявило, че не е добре,
стояло под юргана и не ставало от леглото. Ответницата наредила на Р. да й приготви банята
за къпане. След няколко минути Д. изкрещяла „Р., готова ли ми е банята“, като свидетелката
отишла до стаята на Р., за да провери какво се случва. Детето започнало да трепери с
насълзени очи и казало, че не знае как да я приготви, и го е страх майка му да не го набие.
Свидетелката се върнала обратно в кухнята и ответницата отново извикала Р., която влязла
трепереща и изплашена. Д. започнала да й крещи, хванала я за косата и почнала да й тръска
главата като шейкър, като й крещяла през цялото време и я обиждала. След това майката и
детето влезли в помещение (хол с преграда и спалня) и затворили вратата след себе си, като
2
свидетелката чувала само крясъци и някакво тряскане. Излезли след 5-10 минути и двете
отишли в кухнята. Р. привидно била цяла, а Д. попитала детето къде точно я боли, като й
подала от фризера бучка замразена кайма. Детето поставило каймата на дясното си ухо, а Д.
се обърнала към свидетелката с обяснението, че Р. е паднала и се е ударила в инвалидния й
стол. След това ответницата попитала детето, дали я боли още някъде, като Р. показала
противоположния край на главата отгоре вляво, като й подала нова замразена кайма. Тогава
се звъннало на вратата и дошъл Трендафил. Свидетелката му споделила опасенията си, че
майката е набила детето. В същия ден св. И.а позвънила на гореща линия за насилие върху
деца и разказала за случилото се. По-късно през деня свидетелката, заедно с Александрина
закарали детето в Пирогов, като Р. им споделила, че е била бита от майка си. На следващия
ден - 03.05.2023 г. свидетелката взела детето и го завела на доктор в записания час. Докато
чакали да влязат в кабинета, повдигнала косата на Р. над дясното ухо и видяла хематом,
който снимала и изпратила на бащата. По-късно същия ден, свидетелката, Александрина,
ответницата и детето били на събитие в НДК. Там майката употребявала алкохол, била
видимо нетрезва. Детето, по време на представлението, започнало да заспива на седалката,
като майка й е скубела и щипела, за да незаспива. На 05.05.2023 г. свидетелката отново
посетила жилището на ответницата. При влизането си в апартамента видяла Трендафил,
плачеща и трепереща Р., чула и крясъците на Д.. Свидетелства, че по-късно същият ден,
детето е разказала всичко на дядо си по майчина линия, като докато му споделяло,
треперило и започнало да плаче. Разказало, че майка му го бие, откакто е на 4 години. Р. не
искала да се прибира вкъщи (л. 165 - л. 167 от делото)
По делото е разпитана свидетелката Александрина Михайлова. Същата свидетелства,
че ответницата смесвала обезболяващи с алкохол, като пиенето й ескалирало от сутрин до
вечер. От това поведението й започнало да става неадекватно и агресивно. Цялата къщна
работа била делегирана на Р. - детето трябвало да чисти, да прави сандвичи, да чисти мръсни
тампони от цикъл, да чисти спалнята, където имало разхвърляни секс играчки. За всяка
грешка на малолетната, майка й й викала, наричала я „малоумна, тъпа“. За 02.05.2023 г.
свидетелката посочва, че Трендафил й се обадил, като й казал, че Р. е пребита. Св.
Михайлова помолила Д. да й даде детето, като тя, заедно с нейните деца и Р. отишли на
детски център. Там прегледала дето и видяла, че дясното й ухо цялото било лилаво, на
главата имала около 5 цицини, като детето се разтреперило и отказало да говори за това.
Свързала се с бащата. По-късно през деня свидетелката, заедно с Василена закарали детето в
Пирогов. На 03.05.2023 г. били на лекция в НДК, като ответницата дошла мъртво пияна,
като си била заредила допълнително алкохол в чантата. През цялото време Д. бутала Р.,
дърпала я, щипела я, скубела й косата, за да не заспива. На 05.05.2023 г. ответницата й се
обадила и й казала „бързо идвай, трябва да вземеш Р.“. Свидетелката, знаейки какво се
случва, изчакала, за да има време полицията да реагира. Сочи, че и тя подала сигнал към
Закрила на детето. При пристигане в жилището на ответницата, Д. я набутала в стаята при
детето и й казала да я пази. Р. била доста уплашена, плачела и се тресяла, само като чувала,
че майка й идва се стягала и заставала като войник. Свидетелката разбрала за издадената
заповед за незабавна защита, като докато събирала багажа на детето, Д. му нареждала да не
3
казва на никого какво се е случило, че е удряна, като я заплашвала (л. 167-л. 169 от делото).
Показанията на всички разпитани свидетели са относими към предмета на делото и
следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и непротиворечиви на
останалите доказателства по делото.
По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (л. 5 и л. 6 от делото),
която обаче съдът не цени. Това е така, защото същата не изхожда от молителката, а от
нейния баща, а последният пък от своя страна, не може да декларира обстоятелства от
чуждо име, доколкото наказателната отговорност (скрепяваща санкция за невярно
деклариране) е лична. Отделно от това, същата е и непълна, съобразно уточненията,
направени с молба от 11.05.2023 г., като е налице и разминаване между част от датите, на
които се твърди да са осъществени актове на домашно насилие и тези, посочени в
декларацията.
От изготвения по делото социален доклад на компетентната ДСП, въз основа на
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, се установява, че в хода на социалното проучване, е
констатирано, че детето се намира под психически тормоз от страна на майката. Налице са
данни за употреба на алкохол, заедно със силни медикаменти от майката, което водило до
състояния на агресия и завишена раздразнителност. Установено е, че майката е ангажирала
Р. с непосилни за нея домакински отговорности. Детето е споделило, че спрямо него е
упражнявано физическо насилие, обиди и заплахи. Заявило е желание да бъде изведено от
семейството на своята майка. Темата за майката продължава да бъде трудна и натоварваща
за Р., разстройва се, ако бъде поставена в ситуация да разказва за минали събития (л. 88 - л.
91 от делото).
Съобразявайки всички представени и обсъдени по делото доказателства, съдът
намира, че агресивното и нападателно поведение от страна на ответницата спрямо
малолетната Р. М., изразяващо се във физическо и вербално посегателство над личността й,
граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване. Съдът намира, че в случая
се касае за стремеж на ответницата да налага своя авторитет като майка в живота на детето и
да го възпитава по начин, по който го поставя в риск, използвайки методи, които не са
адекватни за нормалното му психическо и емоционално развитие. По делото по безспорен
начин се установи, че детето изпитва притеснение и страх от майка си, което се дължи
изцяло на нейното поведение, като последната не съумява да намери правилния подход към
Р.. В настоящия случай, съдът намира, че възпитанието на едно дете не може да бъде
осъществявано чрез насилие, а подобни прояви по никакъв начин не следва да бъдат
толерирани, още повече, когато се касае за дете на възрастта на молителката, в която тези
методи оставят дълбок отпечатък върху неговата психика. Действията на ответницата на
процесните дати не изграждат авторитет на уважаван родител, а на родител-агресор.
Моделът, който ответницата се опитва да наложи на детето си не постига целения
възпитателен ефект, а точно обратното – води до отчуждението му от нея. Силно укоримо е
подобно поведение на възрастен, още повече на родител, когато е насочено спрямо
4
малолетно дете.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на
гореизброените писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, предл. 1 и 2, т. 4 и т. 5 ЗЗДН (в приложимата редакция
изм.–ДВ, бр. 101 от 2019 г.), мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 и т. 4 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалата Р. В. М., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие.
На ответницата следва да й бъде забранено да се приближава до Р. В. М., както и
жилището, което тя обитава с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 38, вх. А, ет. 1, ап. 2
на разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок
от 12 месеца, считано от издаване на заповедта. Местоживеенето на детето следва да бъде
определено временно при неговия бащата, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта, като следва да бъде определен режим на лични
отношения между детето и майката Д. З. З., ЕГН **********, четири пъти месечно - във
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за продължителност от не повече от два
астрономически часа на ден, в Детски контактен център чрез ДСП по местоживеенето му,
като всяка една от срещите да се провежда в присъствие на психолог и в отсъствие на
бащата В. И. М., ЕГН **********, продължителността на всяка среща да се определя от
ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в
Центъра, който да уведомява поне два дни предварително родителите В. И. М., ЕГН
**********, и Д. З. З., ЕГН **********, за началния час на всяка от срещите, както и за
тяхната продължителност. В. И. М., ЕГН ********** следва да бъде задължен да осигурява
присъствието на детето Р. В. М. (като същото може да стори и чрез трето пълнолетно лице, в
чието присъствие детето се чувства спокойно), в детския контактен център, при
5
съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или
на посочения от него експерт-психолог относно времето, в което детето, следва да присъства
за провеждане на всяка от срещите му с неговата майка Д. З. З., ЕГН **********. Срокът и
условията съдът определи, като взе предвид, че характера и степента на осъществените
актовете на домашно насилие, психическото и емоционално състояние на детето, както и
така необходимите за всяко дете лични отношения и контакт с всеки от родителите. Този
състав намира за необходимо да посочи, че ответницата следва да положи усилия за
повишаване на родителския си капацитет, като се възползва от програмите, предоставяни от
социалните служби в тази връзка, както и да се предприемат действия за постепенното
приобщаване на детето към неговата майка, с оглед интереса му от общуване и с двамата
родители, отчитайки преживяното от Р. домашно насилие.
Отделно от това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, ответницата следва да бъде
задължена и да посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“,
адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и
**********, e-mail: ***************@*******.***
Мерките, срокът и условията, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт
на домашно насилие са настъпили вредни последици за живота и здравето на молителката.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в приложимата редакция изм.–ДВ, бр. 101 от 2019 г.) при
уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното
насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответницата домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от деянието спрямо нея счита, че на Д. З. З. следва да бъде
наложена глоба в размер от 800,00 лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има и от двете страни. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на молителката разноски за един адвокат в размер на 1000,00 лева (л. 161 от
делото).
При този изход на делото ответницата, следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. З. З., ЕГН **********,
като:
6
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Д. З. З., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 32, ет. 4, ап. 7, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на малолетната Р. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 38, вх. А, ет. 1, ап. 2.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, на Д. З. З., ЕГН
**********, да приближава Р. В. М., ЕГН **********, както и жилището, което тя обитава с
адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 38, вх. А, ет. 1, ап. 2, на разстояние по-малко от
100 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, временно местоживеенето на
малолетната Р. В. М., ЕГН **********, при нейния баща В. И. М., ЕГН **********, за срок
от 12 месеца, считано от издаване на заповедта, като следва да бъде определен режим на
лични отношения между детето и майката Д. З. З., ЕГН **********, четири пъти месечно -
във всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за продължителност от не повече от два
астрономически часа на ден, в Детски контактен център чрез ДСП по местоживеенето му,
като всяка една от срещите да се провежда в присъствие на психолог и в отсъствие на
бащата В. И. М., ЕГН **********, продължителността на всяка среща да се определя от
ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в
Центъра, който да уведомява поне два дни предварително родителите В. И. М., ЕГН
**********, и Д. З. З., ЕГН **********, за началния час на всяка от срещите, както и за
тяхната продължителност, като
ЗАДЪЛЖАВА В. И. М., ЕГН **********, да осигурява присъствието на детето Р.
В. М., ЕГН ********** (като същото може да стори и чрез трето пълнолетно лице, в чието
присъствие детето се чувства спокойно), в детския контактен център, при съобразяване на
предварителното уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или на посочения от
него експерт-психолог относно времето, в което детето, следва да присъства за провеждане
на всяка от срещите му с неговата майка Д. З. З., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, Д. З. З., ЕГН **********6, да
посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-
mail: ***************@*******.***
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Д. З. З., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Д. З. З., ЕГН **********, глоба в размер
на 800,00 (осемстотин) лева, платима в полза на съдебната власт.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. З. З., ЕГН **********, да заплати на
малолетната Р. В. М., ЕГН **********, чрез нейния баща В. И. М., ЕГН **********, сумата
в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение
на един адвокат.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. З. З., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8