Р Е Ш Е Н И Е № 455 / 2.6.2022г. гр. Пазарджик В ИМЕТО НА НАРОДА   Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                                                    Председател: Георги Видев   при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 992, по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО и е образувано по жалба на Й.И.М.,*** против Решение № 1012-12-180#1 от 10.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 1012-12-56#5 от 18.06.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което разпореждане ѝ отказано е изменение на пенсията ѝ чрез отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд.

С жалбата се претендира отмяна на обжалваното решение и разпореждането с изпращане на преписката на длъжностното лице за опускане на добавката. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателката. Жалбоподателката претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Излага доводи за правилността и законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице засегнато с издаването на обжалвания акт. Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление от 20.05.2020 г. С разпореждане № 11 /прот. № N01366 от 18.09.2020 г. ѝ е отпусната пенсия, считано от 15.05.2020 г. Независимо, че не е обжалвала това разпореждане, жалбоподателката със заявление от 10.03.2021 г. е поискала то да бъде изменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква “д„ от КСО, предвиждаща възможността влязлото в сила разпореждане да бъде изменено от издателя му, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Според жалбоподателката при отпускане на пенсията незаконосъобразно само 23 годни, 1 месец и 29 дни са и признати за учителски стаж. Неправилно не ѝ е признат като такъв стажът ѝ като „дружинен ръководител“ в НОУ „Кирил и Методий“, с. Ветрен в периодите 27.10.1980-01.08.1981 (9 месеца и 3 дни) и за периода 01.09.1984-01.03.1999 г. (5 години и 6 месеца). Затова и на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО жалбоподателката е поискала отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Разпореждане № 1012-12-56#5 от 18.06.2021 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отхвърлило искането, като е счело, че стажът като дружинен ръководител не следва да бъде зачитан като учителски стаж. По жалба против разпореждането ответникът е постановил обжалваното решение, като е възприел мотивите на длъжностното лице за постановения отказ.

По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства.

Разпитаните свидетели заявяват, че жалбоподателката като дружинен ръководител е отговаряла за организацията на извънкласната и извънучилищната дейности в съответното училище. Мястото ѝ на работа било в самото училище. Тя изпълнявала различни задачи във връзка с културно-масовата дейност и възпитанието на учениците- изработване на сценарии и репетиции, организиране на откриване на новата учебна година, тържества по случай годишнини, рецитали, състезания и други мероприятия, които били свързани с учебно-възпитателната работа в училище. През лятото дружинният ръководител участвал в организацията и провеждането на летните лагери и други мероприятия. Свидетелките сочат, че дружинните ръководители били на осемчасов работен ден, но се налагало често да работят и повече от това време. Налагало се да работят и в почивни дни, когато се организирали различните извънкласни мероприятия- състезания, концерти, рецитали и пр. Свидетелките са категорични, че работата на жалбоподателката като дружинен ръководител била свързана непосредствено с възпитанието и обучението на децата. За посочения период тя работела на осемчасов, ненормиран работен ден. Освен това жалбоподателката многократно е замествала отсъстващи учители, като е преподавала по различни учебни предмети.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна.

Разпореждането е издадено от компетентен орган-длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ по аргумент от чл. 98, ал.1, т.1 от КСО. Жалбата срещу разпореждането е разгледана от определения в КСО компетентен орган- ръководителят на ТП на НОИ. В оспорения акт и в оставеното с него в сила разпореждане са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Спазена е установената от закона писмена форма. Не се установяват и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с материалния закон.

Съобразно чл. 68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените.

От доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателката е имала навършена възраст 61 години и 6 месеца и осигурителен стаж в размер на 38 години, 92 месеца и 24 дни. Поради това тя е отговаряла на изискванията на чл. 68, ал.1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Единствения спорен между страните момент е за размера на учителския стаж на жалбоподателката.

Пенсионните органи са зачели 23 години и 1 месец и 29 дни от трудовия стаж на жалбоподателката за учителски. Не е зачетен като учителски стажът й на длъжността дружинен ръководител за периодите 27.10.1980-01.08.1981 (9 месеца и 3 дни) и за периода 01.09.1984-01.03.1999 г. (5 години и 6 месеца).

В тези връзка е и основният спорен въпрос между страните: дали жалбоподателката е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността учител и дали е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска работа, за да се приеме спорният ѝ стаж за учителски.

Съгласно чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Нормата на чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.) е приложима съгласно препращащата разпоредба на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31.12.1999 г., което са зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби.

За да се признае за учителски стажът на дружинния ръководител, същият трябва да отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и да е изпълнил пълната норма за задължителна преподавателска работа. Законодателят е използвал понятието "пълна норма на задължителна преподавателска работа", а не "задължителен брой преподавателски часове", които се отнасят за учителите и преподавателите, и са различни в зависимост от училището. Следователно значението използваното понятие следва да се извлече от характера на изпълняваната дейност. Дейността на дружинния ръководител задължително се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, изискуемо за упражняване на учителската професия. Характерът на същата е насочен към обучение и възпитаване на децата в учебното заведение.

Жалбоподателката е заемала щатна длъжност дружинен ръководител. Стажът е положен в учебно заведение – НОУ "Кирил и Методий"- с. Ветрен, а тя е имала учителска правоспособност. От свидетелските показания се установява, че жалбоподателката е изпълнявала различни задачи във връзка с осъществяването на извънкласната и извънучилищната дейност на децата. Тя е отработвала пълното работно време- осем часа дневно. Понякога се е налагало да работи и повече от осем часа на ден или в почивни дни. Свидетелките установиха, че основната задача и функция на дружинните ръководители е била преди всичко възпитателната работа с учениците, като тази дейност е била осъществявана в училищата съобразно действащите тогава нормативни актове. Тази дейност е преподавателска работа по своята същност. Дружинните ръководители поначало не са осъществявали преподавателски функции по отделен учебен предмет, а преподавателска работа във връзка с възпитанието на учениците. Ако същите са изпълнявали пълната норма на задължителна преподавателска дейност, то на това основание би им се зачел стажът като учителски, което пък обезсмисля включването на длъжността дружинен ръководител в специалния списък, според който този стаж им се признава за учителски.

В тази насока е и константната съдебна практика- при отработено пълно законоустановено работно време, положеният стаж като дружинен ръководител следва да бъде зачетен за учителски.

Съгласно чл. 69в, ал.3 от КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.

Предпоставките по цитираната разпоредба са налице и неправилно на жалбоподателката не е отпусната предвидената в тази разпоредба добавка от Учителския пенсионен фонд.

Като не са съобразили актовете си с горните обстоятелства, пенсионните органи са нарушили материалния закон. Поради това атакуваното решение следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания за постановяване на ново разпореждане за отпускане в 15-дневен срок на исканата добавка от Учителския пенсионен фонд.

С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 810 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

                                                   Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 1012-12-180#1 от 10.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 1012-12-56#5 от 18.06.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което разпореждане ѝ отказано е изменение на пенсията ѝ чрез отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд.

Изпраща преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и срок в мотивите на настоящото решение.

Осъжда ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на Й.И.М.,*** разноски по делото в размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд,  пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                    

                                                                          Съдия: /п/