РЕШЕНИЕ
№ 10206
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110104386 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от А. К. Ч. (ищец) срещу „Панацея 2001“ ООД
(ответник) с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за заплащане на
сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че се намира в трудовото правоотношение с ответното дружество,
възникнало въз основа на сключен трудов договор от 01.05.1991 г., изменен с
допълнително споразумението от 29.01.2021г., по силата на което и считано от
01.02.2021г. изпълнява длъжността „машинен оператор фармацевтични продукти“ с
работното място в производствен цех, намиращ се в гр. София, кв. „И.“, ул. „К. Ц.“ №
.....
Твърди, че на 07.07.2022 г. била на работното си място към 08.00 ч. и около 09.00
ч. влязла в помещението, в което работи, за да пусне автоматична машина за
опаковане на блистери „DPP-140” да загрее. Времето, през което машината загрявала,
ищцата използвала, за да я почисти. След като почистила машината, почистила и
дефектните блистери, включила машината да работи на празен ход. В процеса на
работа машината се задръстила с празни блистери, което спряло работния процес. При
опит да извади заседналите блистери, машината захвА.ла втори, трети и четвърти
пръст на дясната ръка и ги отрязала. В резултат на инцидента ищцата изпитала
1
силни болки, излязла от помещението, за да търси помощ, плачела 20 минути, а след
подаден сигнал по НССП, с линейка била откарА. в УМБАЛСМ „Пирогов“ и приета в
Клиника по хирургия на ръката, където след преглед била установена „травматична
ампутация“, засягаща медиалните фаланги Д2 и Д3 и през дисталните фаланги на Д4.
Обяснява, че била извършена операция, при която била констатирА. и фрактура на
средната фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка и били поставени импланти. Ищцата
била изписА. от лечебното заведение на 10.07.2022г. с препоръка за сваляне на конците
на 12-я ден и изваждане на импланти на 30-я ден.
Обяснява, че възстановяването след изписването ставало бавно и болезнено;
било съпроводено с много силни физически болки; ръката била превързана до
лакътя; през първите 3-4 месеца от операцията се налагало да полага специални грижи
за раните на ръката - спазвала стриктен тоалет и хигиена; постоянно сменяла
превръзките на пръстите; първоначално не можела да използва дясната си ръка;
нуждаела се от помощ в ежедневните грижи - хранене, къпане, обличане; ситуацията
създала дискомфорт, тъй като всички грижи за домакинството и детето били поети
от близките; след преустановяване на превързването на рА.та лечението продължило с
използване на бани с тетра, постнепрол гел, а после с алга сан гл и рехабилитация. В
резултат на злополуката ищцата се чувствала зле и психически- непрекъснато плачела;
имала притеснения да покаже пръстите си, които продължавали и към момента,
съпроводени с ежедневно затруднение в извършването на обикновени дейности като
пране, чистене, готвене, лична хигиена и обслужване, писане; болки при студено време
и натоварване; тъй като травмата била невъзратима и загозяваща външния й вид,
оказала негативно влияние на самочувствието й - ищцата се срамувала и депресирала
от начина, по който изглеждала ръката й; криела ръката в джобовете на дрехите си;
изпитвала тревожност, напрегнатост, мисли от депресивен характер, срам и страх от
отхвърляне, липса на самочувствие и увереност, поради което посещава психиатър и
провежда лечение с антидепресанти.
Заявява, че за времето от 07.07.2022г. /датата на настъпване на трудовата
злополука/ до 03.02.2023г. била в отпуск по болест и била освидетелствана с 5%
трайно намалена работоспособност, пожизнено, съгласно експертно решение на ТЕЛК
№ 79/03.02.2023г., а по случая било образувано досъдебно производство с № 226 ЗМК
1100/2022г. на 02 РУ- СДВР, пр.пр. № 20591/2022г. на СРП. Посочва, че съгласно
допуснатата в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза,
причинените в резултат на трудовата злополука увреждания реализирали
медикобиологичния признак „осакатяване на ръка“, което представлявало тежка
телесна повреда.
Обяснява, че е проведено производство по чл. 58 КСО, в рамките на което били
установени нейните задължения съгласно връчена длъжностната характеристика
2
задълженията, изразяващи се в подготовка на работното място, настройване на
машината за работа, следене за неизправността и качеството на готовата продукция,
грижа за безаварийна работа на машината, спазване на нормативната уредба за
здравословни и безопасни условия на труд. Установено било, че на ищцата бил
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 01.05.1995г.,
както и периодичен и извънреден инструктаж за последни периоди на 01.10.2021г. и на
01.10.2022г. Позовава се на установеното в протокол № 46/29.08.2022г. от извършеното
разследване по чл. 58 КСО, посочвайки, че при анализ на причините за възникване на
злополуката в него е установено, че при работеща машина пострадалата отива при
щангата, изрязваща блистери и бърка с дясна ръка вътре в щангата, следствие на което
осъществява контакт с режещ инструмент - щанга за изрязване на блистери и са
ампутирани пръстите на дясната ръка, тъй като работодателя не бил осигурил
прилагането на писмени инструкции за използване на работното оборудване, в това
число и с инструкция /ръководство/ за безопасност и предотвратяване на инциденти
при работа с автоматична машина за опаковане на блистери “DPP-140“, като
техническата документация на машината била на английски език; работодателят не
бил създал организация за изискване от вносителя на съпроводителна документация на
български език с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната
експлоатация, поддържане и ремонт; не е бил оценен риска от работа с машината, не
били предвидени срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване,
ограничаване и контрол на риска и начина на контрол на изпълнението на
предвидените мерки; не било изпълнено задължението на работодателя за работно
оборудване, в това число поставяне на необходимите знаци, предупредителни надписи
и маркировки по машината, свързани с осигуряването на безопасността и здравето на
работещите; не е поддържал досие на работното оборудване /въпросната машина/, в
това число документи, отразяващи периодичните изпитвания и проверки при
експлоатация, включително ремонти. Описани са констатираните в протокола
отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези
отклонения, а именно по време на опаковане на блистери на блистер машина в
помещение за блистиране, пострадалата е следяла за празни места в блистер формата
и при липса на капсула в гнездото с пинсета поставяла капсули в празното гнездо, като
при работеща машина пострадалата отишла при щангата, изрязваща блистери,
бръкА.ла вътре в щангата при включена машина и ръката направила контакт с
режещ инструмент, в резултат на което получила травматична ампутация на два и
повече пръста на дясна ръка. Посочени са приетите в производството по чл. 58 за
нарушени текстове от нормативните актове от страна на работодателя.
Твърди, че посоченият по-горе инцидент представлява трудова злополука,
призната за такава с разпореждане № 31833/26.09.2022г. на НОИ - ТП София-град,
което не било обжалвано и влязло в сила.
3
Релевира, че факторите, довели до злополуката, са допуснати от работодателя
нарушения, изразяващи се в допускане на ищцата до работа, без да бъде проведено
обучение, осигурено ниво на знания и умения, инструктаж, информация,
задължителни писмени указания и писмени инструктажи за работа с автоматична
машина за опакова на блистери „DPP-140“, необозначаване на посочената машина със
знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване на
безопасността и здравето на работещите с нея.
Навежда довод, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудова
злополука, поради което и при съобразяване на понесените болки, страдания,
отражението на травмата в психически, физически и емоционален план, тяхната
продължителност и интензитет, възраст на пострадалата, справедливото обезщетение
възлиза на търсената сума, поради което моли предявеният иск да бъде уважен в пълен
размер. Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на ищцата било провеждано обучение във
връзка с начина на работа и спецификите на машината, както и че били провеждан
периодични и извънредни инструктажи; че машината била облепена с
предупредителни стикери за опасност и описание, свързано с насоки за работа.
Релевира, че автоматичната машина е била придружена от техническа документация,
отнасяща се до безопасността и експлоатацията, поддържането и ремонта, но ищцата
не била дала индикации, че има нужда от превод на инструкциите поради неразбиране
на езика. Навежда се довод, че практическото обучение и обяснения от лице,
осигуряващо техническата поддръжка на машината било в пъти по-разбираемо и
полезно, отколкото четенето на обемни упътвания. Навежда възражение за изключване
на отговорността на ответника поради умишлено поведение от стрА. на ищцата, която
целенасочено сама си поставила ръката в щангата за изрязване на блистери,
обосновано с довод, че е заемала въпросната длъжност от 26 години, включваща
задължения за подготовка на работното място и настройване на машината за работа,
следене за неизправност и качеството на готовата продукция, грижа за безаварийна
работа на машината, спазване на нормативната уредба за безопасност и здраве при
работа. Ако се приеме, че няма умишлено поведение, се възразява, че има
съпричиняване поради допусната от ищцата груба небрежност по същите
съображения. Навежда се довод, че ищцата е проявила груба небрежност, като не е
предявила претенцията си срещу застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, както и че
дължимото обезщетение следва да се намали с полученото застрахователно
обезщетение. Заявява се, че след злополуката ищцата получавала трудовото си
възнаграждение, внасяни били осигуровки, давани били ваучери за храна. Твърди се,
че машината не е опасна, когато се експлоатира според указанията на производителя и
в рамките на нейния СЕ сертификат. Претендира разноски.
4
В ход по същество представителят на ищцата моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски. Представя писмена защита по спора, в която
обосновава наличието на всяка една от предпоставките за уважаване на исковете,
анализирайки доказателствата по делото.
Представителят на ответника в ход по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Акцентира на възраженията за пренебрегване на правилата за
безопасност, на доводите, че злополуката е причинена умишлено от ищцата и липса на
отговорност у работодателя, че на същата е проведен инструктаж и обучение за работа
с машината, както и че е проявила небрежност поради това, че не е предявила
претенцията си пред застрахователя.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
ищцата се намира в трудовото правоотношение с ответното дружество, възникнало въз
основа на сключен трудов договор от 01.05.1991 г., изменен с допълнително
споразумението от 29.01.2021г., по силата на което и считано от 01.02.2021г. изпълнява
длъжността „машинен оператор фармацевтични продукти“ с работното място в
производствен цех, намиращ се в гр. София, кв. „И.“, ул. „К. Ц.“ № ....
Обявено е за безспорно с доклада по делото е и че на 07.07.2022 г. около 09.00 ч.
ищцата е претърпяла инцидент през работно време на работното си място -
производствен цех, намиращ се в гр. София, кв. „И.“, ул. „К. Ц.“ № ..., който инцидент
е признат за трудова злополука с влязло в сила разпореждане № 31833/26.09.2022г. на
НОИ - ТП София-град, както и че ищцата вследствие на злополуката е претърпяла
телесно увреждане.
Приетите за безспорни обстоятелства се установяват и от събраните писмени
доказателства. Установено по делото е, че е настъпила трудова злополука на
07.07.2022г. С разпореждане № 31833 от 26.09.2022г. на НОИ - ТП София-град /л.26/,
описА.та злополука по отношение на ищцата е приета за трудова, като разпореждането
е влязло в сила като необжалвано към датата на сезиране на съда. Трудовата
злополука, настъпила на 07.07.2022г., е установена по надлежния ред, определен в
член 57 КСО и Наредбата за установяване, разследване регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по член 60 КСО представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука,
както и e официален удостоверителен документ за установените в него факти, в
частност за наличие на трудова злополука.
Приложена е длъжността характеристика за длъжността „машинен оператор
фармацевтични продукти“, в която подробно са описани задълженията, присъщи на
длъжността. Длъжността е подчинена на фармацевт – технолог. /л.53/
5
Приложен е Протокол № 46 от 29.08.2022 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополука от 07.07.2022 г. /л.174/
Приети са медицински документи от извършени изследвания и прегледи.
От епикриза КП № .....-Оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник с голям обем и сложност се установява, че на 07.07.2022 г., в 11:45 ч.,
ищцата е приета в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Клиника по хирургия на ръката,
където е постъпила с оплаквания от болка и невъзможност за движение. Отразено е
следното обективно състояние: дясна длан с пръсти-травматична ампутация през
медиалните фаланги Д2 и ДЗ и през дисталните фаланги на Д4 пръст. На ищцата е
поставена диагноза „ампутацио травматика транс Р2Д2 ет транс РЗ Д4 ман.декс. S68.2
травматична ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна)(частична). На
ищцата е извършено оперативно лечение - рутинна дезинфекция и стерилно покриване
на оперативно поле, временна ексангвинация, ревизио, дебридман, оформляне на
ампутационни чукани, пластика кутис, закрита репозия, вътрешна фиксация с 1 к-игла
за фрактурата на средна фаланга,шев, стерилна превръзка, гипсова имобилизация.
ИзписА. е на 10.07.2022. /л.17/
По делото са приети амбулаторен лист № 004722/04.11.2021 г. за административно
посещение за издаване на лист за временна нетрудоспособност след контакт с болен от
Ковид 19 /л. 301/, амбулаторен лист № 004803/09.11.2021 г., с който е определен срок
за временна нетрудоспособност от 10 дни поради оплаквания след контакт с болен от
Ковид 19 /л. 303/. Приет е и амбулаторен лист № 22179004BD34/28.06.2022 г., с който е
определен срок за временна нетрудоспособност от 4 дни, като е отразено, че ищцата
има дългогодишна А.мнеза за дискова болест, оплаквания от силна болка в кръста с
ирадиация предимно в Л крак, като са предписани следните лекарствени
медикаменти: Дипрофос амп 3х1 през ден им, Мидокалм 150 3х1, Миалгама Н 2х1,
Флексистад 600 2x1, Ланзопрол 30х1, Фатумгел ХДР. /л. 320/. Приети са амбулаторен
лист № 222002050890/19.07.2022 г., с А.мнеза: състояние след травма, след проведена
консултация с терапевт /л. 309/; амбулаторен лист № 22227106Е8FB/15.08.2022 г., с
А.мнеза: трудова злополука – издаден талон за ЛКК за продължаване на временна
нетрудоспособност, терапия назначена от специалист. ХДР /л. 310/; амбулаторен лист
№ 222523077083/09.09.2022 г., с А.мнеза: трудова злополука – издаден талон за ЛКК
за продължаване на временна нетрудоспособност, терапия назначена от специалист.
ХДР /л. 312/; амбулаторен лист № 1483/09.09.2022 г., с мнение за продължаване на
временна нетрудоспособност, с мнение за кинезиотерапия и за комисия за протези /л.
313/.
Приложена по делото е Инструкция за безопасна работа на машина за опаковане
на блистери, изготвена на основание: чл. 166 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
6
места и при използване на работното оборудване и чл. 277 от Кодекса на труда. Видно
от отбелязването в Инструкцията, същата е приета през 2023г. и с нея се е запознал
служител на ответника на име Б. Х. от 03.11.2023г. В инструкцията е посочено, че
право на работа имат само работещи, за които към момента на започване на работа с
уреда не е изтекъл срока на задължителния инструктаж на работното място. В т. 1 е
предвидено задължение да не се пипат изпълнителните механизми на възела за
автоматично залепване и отрязване на фолиото и подаващия механизъм, когато
машината работи. В т. 2 е посочено, че машината се спира при извършването на
ремонтни работи по нея. В т. 6 е предвидено, че ремонтни работи по ел. частта да се
извършват само от правоспособен електротехник, при изключено захранващо
напрежение. В т. 8 е посочено, че по време на работа върху повърхността на отрезната
секция с канталовите нагреватели се натрупва нагар от фолиото, който трябва да се
почиства, докато е омекнал от температурата на нагревателите. Съгласно т. 9,
ненавременното почистване на нагара води до отделянето на дим от нагрятото фолио и
нарушава нормалното залепване на същото, а според т. 10 почистването на машината
от прах и други наслоявания следва да се извършва редовно с влажна кърпа, без
използването на струя вода, като преди това се изключи захранващото напрежение. /л.
63/
Налична по делото е Инструкция за безопасна работа на опаковъчна машина за
блистери DPP 140. Видно от отбелязването в Инструкцията, същата е приета през
2023г. и с нея се е запознал служител на ответника на име Бойко Хаджиколев от
03.11.2023г. В инструкцията е посочено, че до работа с опаковА.та машина се допускат
само лица, които са навършили 18 години, преминали са медицински преглед и са
преминали начален инструктаж и инструктаж на работното място. Съгласно т. 5, при
забелязване на някаква повреда или нехарактерен шум, машината трябва незабавно да
се спира от работа и да се извика техническо лице, което е натоварено да извършва
ремонтите. В т. 11 е посочено, че местата около формиращата система, валове,
ротационна челюст, избутващи палци, ел. табло и всички движещи се
компоненти, са забранени за достъп при включена машина. В т. 12 е указано, че
смяната на нож както и всякакви ме.ханични наст.ройки по спойващите челюсти на
машината, се извършват само ..от технически лица, като това следва да се извърши
изключително и само при спряна от работа машина. В т.13 е посочено, че при смяна на
фолио, независимо от причината, операторът трябва да съблюдава всички гореописани
правила за безопасност. В т. 20 е посочено, че не се допуска извършването на
мехнични настройки и технически обслужвания при включена машина. /л. 65/
Представена по делото е Инструкция за експлоатация на опаковъчна машина
за алуминиево-пластмасови блистери модел DPP-140 Flat от производителя в
превод на български език, в т. 9 „Мерки за безопасност“ е посочено, съобразно т. 9.1.
от Инструкцията, че машината се експлоатира от професионален оператор, преминал
7
инструктаж и курс на обучение за работа на нея, като според т.9.2. за справка, във
всеки един момент операторът се консултира внимателно с инструкцията за
експлоатацията да си припомни основните действия и правилата за безопасна работа
на блистер автомата или се обръща за съдействие към техническия персонал. В т. 9.3.
е предвидено, че при възникване на кризисна ситуация или повреда операторът следва
да спре захранването на машината и да сигнализира оторизираните лица, отговарящи
за техническата изправност на машината, като според посоченото в т. 9.4.
отстраняването на неизправности и повреди се извършва от квалифициран
технически персонал, запознат в детайли с устройството и работата на блистер
машината. Посочено е в т. 9.5., че преди започване на смяната оператора трябва да се
убеди в изправността на всички модули за нормална работа на машината, за наличие
на необходимото налягане за пневматиката (6 атм.) и включено охлаждане за
нагревателите на формовъчния и запечатващ модул. Изрично е указано в т. 9.6., че по
време на работа операторът основно следи наличието на празни гнезда преди
запечатване и ги запълва. Спира своевременно машината при наближаване на края
на ролките с ПВЦ или алуминиевото фолио и ги сменя, така и че следи контролните
уреди върху машината и пулта за управление за нормална работа, а съобразно т. 9.8.
след приключване на работа и преди почистване на съоръжението, операторът трябва
да се убеди, че зареждащият бункер е празен, а до самия изход след щанцата
блистерите са само с празни гнезда. Задължение на оператора според т. 9.9. е да
съблюдава всички общоизвестни и стандартни мерки за безопасност при работа с
машини електрично и пневматично задвижвани с предпазване от движещите им се
части. /л.212/
Приложен е списък на лицата, преминали начален инструктаж, сред които ищцата
е вписана под № 1 за длъжност „работник, оператор“, като инструктажът е проведен
на 01.05.1995г. /л. 67 - гръб/, както и е представена служебна бележка № 1/01.05.1995
г., от която се установява, че на ищцата е проведен първоначален инструктаж за
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрА. на 01.05.1995 г. /л. 56/
Представена е служебна бележка № 3/01.10.2008 г., от която се установява, че на
ищцата е проведен първоначален инструктаж за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрА. на 01.10.2008 г. /л. 57/
Приложен е също и списък на лицата, преминали периодичен и извънреден
инструктаж, сред които ищцата е вписана под № 32 за длъжност „работник, оператор“,
като инструктажът е проведен в периода от 07.10.2009 г. до 07.10.2010 г. /л. 70/
Приложена е Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана, от която се установяват следните
обстоятелства: ищцата е преминала периодичен инструктаж в периода от 04.11.2010г.
до 04.11.2011 г. /л. 71/, на 17.10.2011 г. ищцата е преминала периодичен инструктаж в
8
периода от 17.10.2011г. до 17.10.2012 г. /л. 72/, ищцата е преминала периодичен
инструктаж в периода от 07.11.2012г. до 07.11.2013 г. /л. 73/, ищцата е преминала
периодичен инструктаж в периода от 01.10.2013г. до 01.10.2014 г. /л. 74/, ищцата е
преминала периодичен инструктаж в периода от 03.11.2014г. до 03.11.2015 г. /л. 75/,
ищцата е преминала периодичен инструктаж в периода от 30.10.2015г. до 30.10.2016 г.
/л. 76/, ищцата е преминала периодичен инструктаж в периода от 01.10.2016г. до
01.10.2017 г. /л. 77/, ищцата е преминала периодичен инструктаж на 02.10.2017 г. /л.
78/, ищцата е преминала периодичен инструктаж на 01.10.2018 г. за периода от
01.10.2018г. до 01.10.2019 г. /л. 79/, ищцата е преминала периодичен инструктаж в
периода от 01.10.2019г. до 01.10.2020 г. /л. 80/, ищцата е преминала периодичен
инструктаж в периода от 01.10.2020г. до 01.10.2021 г. /л. 81/, ищцата е преминала
периодичен инструктаж в периода от 01.10.2021г. до 01.10.2022 г. /л. 82/, ищцата е
преминала периодичен инструктаж на 06.02.2023 г. /л. 83/, ищцата е преминала
периодичен инструктаж в периода от 03.10.2023г. до 03.10.2024 г. /л. 84/.
Приложени са служебна бележка № 2/06.02.2023 г., от която се установява, че на
ищцата е проведен извънреден инструктаж за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрА. на 06.02.2023 г. /л. 58/, както и служебна бележка №
1/06.02.2023 г., от която се установява, че на ищцата е проведен периодичен
инструктаж за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрА. на 06.02.2023 г.
/л. 59/
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след
запознаване с приложените документи, е установил, че на ищцата е причинена
травматична ампутация през крайните фаланги на 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка и
частична ампутация и през първата фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка, съчетани със
счупване на средната фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка, които изпълват медико –
биологичния признак трайно затруднение на движението на десния горен крайник,
съставляващо постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота. Травмите
са получени в резултат от действие с голяма травмираща сила по механизъм на
притискане от твърд предмет и могат да се причинят по време и начин, описан в
исковата молба. Съобразно експертното становище, от увреждането са настъпили
контрактури на междуфалангеалните и дланно-фалангеални стави на 2-ри, 3-ти и 4-ти
пръсти на дясна ръка и тендинит на флексорни сухожилия на тези пръсти, водещи до
постоянно намалена сила на захват и намален обем на движения в 2-ри, 3-ти и 4-ти
пръсти на ръката с практическа стойност, но без да е загубена основната функция на
ръката - хватателната. Експертът е посочил, че травматичната ампутация е видим
дефект, завинаги променящ съществено естетичния вид на ръката, загрозявайки я, без
възможност да се възстанови, поради това е налице медико – биологичният признак
обезобразяване на части от тялото. Експертът посочва като възстановителен период
около 30 дни след травмата на трети пръст, и около 3 седмици за остА.лите. Даден е
9
отговор, че като усложнения от травмите са настъпили описаните контрактури
/втвърдяване на стави/ на междуфалангеални и дланно-фалангеални стави на 2-ри, 3-ти
и 4-ти пръст на дясната ръка и тендинит /травматично възпаление на сухожилията със
загуба на еластичност и скъсване/ във флексорни сухожилия на мускули свивачи на
втори, трети и четвърти пръст на дясна ръка. /л. 131/
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след
проверка на представените по делото инструкция за безопасна работа на опаковъчната
машина за блистери DPP 140, сертификати за съответствие от производителя на
машината и преглед на видеозаписи, приложени по делото, както и след наблюдение
на място на процеса на работа на машината, е дали отговор на поставените въпроси.
Съобразно заключението на експерта, при работа на опаковъчната машина се обслужва
от оператор, който рядко с различна честота, се налага ръчно поставяне на капсули в
празни гнезда на фолиото. По време на наблюдението вещото лице не е констатирало
задръстване на машината с празни блистери на щанцовия механизъм. При
посещението на експерта на стената до опаковъчната машина имало залепени табели
от фирмата - производител, съдържащи предупредителни текстове на английски и
китайски езици и графични символи, свързани с безопасното обслужване на
машината, като на една от табелите била показА. схематично човешка ръка и пръст,
който е пъхнат между ножовете на щанцата, с предупреждение, че това действие при
включена машина е недопустимо. Съобразно изводите на вещото лице, при наличие на
капсули във всяко гнездо на блистерите, което зависи от оператора, не се наблюдава
задръстване с празни блистери на щанцовия механизъм. Вещото лице посочва и че
производителят на машината не е предвидил възникването на такова задръстване,
поради което липсва допълнителна защита от проникване с ръка в зоната на режещия
щанцов механизъм при включена машина. Становището на експерта е, че
настъпването на трудовата злополука е могло да бъде предотвратено, ако ищцата е
спазила инструкцията за безопасна работа с машината, а именно: да изключи
захранването на машината и извика обслужващия техник за отстраняване на
блокиращите празни блистери, като машината, на която е работила ищцата, не може да
бъде категоризирА. като опасна. /л. 236/
По делото е приета съдебно – техническата експертиза, вещото лице по която е
изследвало приложените по делото видеозаписи на технически носител, като съгласно
изводите на експерта, представените по делото на магнитни носители записи са без
съхранено аудио, снети са кадрите от тях, показани в заключението, като са сортирани
в директории. Изводите на вещото лице са, че изследвА.та информация не е
манипулирА. - същата не е видоизменяна, променяна, коригирА. и/или частично
изтривА.. Посочените кадри са от датата на процесната злополука – 07.07.2022 г.,
както и от 14.03.2022 г., от 25.05.2022 г., от 25.08.2021 г., от 12.03.2021 г. Видно от
експертизата, са снети на хартиен носител и представените на цифров носител снимки
10
относно означенията, които се твърди да е имала машината. /л. 260/
Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза,
съобразно която претърпяната трудова злополука и получените от нея травми са се
отразили на психиката и бита на ищцата. Дадено е становище, че ищцата преди
инцидента се справяла добре сама в грижите за себе си, за домакинството и за
околните, а след случая се превръща в жена, която се нуждае от помощ практически
във всички аспекти от ежедневието, което води до актуални перманентни
преживявания на отчаяние, унижение, тъга, униние, срам, депресивност и тревожност.
Съобразно експертното мнение, актуалното психично състояние на ищцата може да се
опише като тревожно - депресивно, като прогнозата е при липса на професионална
помощ то да се задълбочи или да продължи да персистира, тъй като обичайно до шест
месеца, максимално една година след преживяно травматично събитие, се преодоляват
трайните негативни последствия в емоционален план. В случая те персистират повече
от две години след процесния инцидент, продължават да са интензивни и значително
изразени, което не предполага добра прогноза за психичното й състояние в бъдеще.
Същевременно при ищцата няма данни да е имала подобно състояние преди
процесния инцидент. Актуалното психично състояние на ищцата е трайно обвързано с
трудността да полага грижи за себе си самостоятелно поради получената телесна
увреда, като становището на вещото лице е, че психичните травми са в причинно-
следствена връзка с процесния инцидент. Настъпилите за ищцата психични
преживявания са изцяло негативни, психичното състояние на ищцата е тревожно-
депресивно, с наличието на посттравматични стресови симптоми, засегнато е общото
психично благополучие, качеството на живот, съня и грижата за себе си в
ежедневието. /л. 246/
Въз основа на заключението на допълнителната съдебно-медицинска
експертиза установено в производството е, че предписаните на ищцата с амболаторен
лист № 22179004BD34/28.06.2022 г. включва назначена терапия с Дипрофос ампули
3х1 през ден мускулно; Мидокалм 150 3х1; Милгама Н 2х1; Флексистад 66 2х1;
Ланзопрол 30 х1; Фастум гел. ХДР. Вещото лице посочва, че всяко едно от
предписаните лекарства има странични ефекти, което може да повлияе в посочени
дози върху централната нервна система, вкл. менталното състояние на ищцата към
датата на инцидента. За лекарството Мидокалм 150 е възможно, макар и рядко, да се
причини седация (намалено внимание), а като реакции на свръхчувствителност -
безсъние, нарушения на съня, главоболие, замайване, сънливост, поради което се
препоръчва ако се появи замаяност, сънливост, нарушена концентрация, епилепсия,
замъглено зрение или мускулна слабост. Лекарството Милгамма N не повлиява или
повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Предписаното
на ищцата лекарство Флексистад 600 mg във високи дози може да доведе до
смущения в централната нервна система като умора, световъртеж и по този начин да
11
повлияе способността за шофиране на моторни превозни средства и/или за работа с
машини, като забави реакциите и наруши вниманието. Предписаното на ищцата
лекарство Лансопрол няма съобщения да повлиява способността за шофиране и
работа с машини. Възможни нежелани реакции, обаче включват главоболие, замайване;
по рядко безсъние, объркване, безпокойство, световъртеж, сънливост, зрителни
нарушения, халюцинации. Фастум гел е нестероидно противовъзпалително лекарство
е за външно приложение и не повлиява централната нервна система, не са съобщавани
ефекти върху способността за шофиране и работа с машини. Вещото лице посочва, че
по делото липсват документи, включително рецептурна бланка, с която са предписани
медикаментите и респективно не е възможно експертът да прецени в какво количество
и за какъв срок са предписани приеми, както и липсват данни от контролен преглед за
начин на повлияване от терапията. Съобразно експертното заключение, предписването
на подобно лечението е средно за 7 до 10 дни, като то е симптоматично и при
повлияване на симптоматиката не е погрешно да се прекрати приема на
медикаментите.
Относно обстоятелствата по претърпените от ищцата емоционални преживявания,
болки и страдания във възстановителния период след инцидента са разпитани
свидетелите Ц. М. Н. и И. Н. М.
Като свидетел е разпитана Ц. М. Н., показанията на която служат за установяване
на понесените от ищцата болки и страдания в резултат на инцидента. Свидетелят
познава пострадалата, тъй като живеят заедно на един адрес, и знае за инцидента.
Заявява, че след инцидента ищцата е била приета в УМБАЛ „Пирогов“, като по време
на болничния престой постоянно плачела, обяснявала как вече е непълноценен
човек. Свидетелят се грижела за ищцата по време на периода на възстановяването ,
помагала в ежедневните дейности. След излизането от болница ищцата била
няколко месеца с бинтовА. ръка, било необходимо 4-5 месеца да се правят ежедневни
превръзки и бани, като през този период ищцата била в отпуск по болест. Излага, че
през шестия месец на ищцата били свалени бинтовете и тя започнала да се раздвижва
вкъщи. По време на възстановителния си период ищцата имала оплаквания от болка и
особено при студено време, изпитвала трудности в ежедневието си. След инцидента
ищцата приемала лекарства, болкоуспокояващи. Посочва, че и понастоящем ищцата
изпитва срам, крие ръката си и избягва да я показва сред хора, едва хваща химикал и
не може дори да се подпише. Потвърждава, че ищцата продължава да работи при
ответника на същата длъжност като преди инцидента.
Свидетелят И. Н. М., който също живее с ищцата на един адрес, заявява, че знае за
инцидента с ищцата. Потвърждава, че ищцата изпитвала силни болки, от студено я
боли и не може да си служи с ръката. Посочва, че след като се прибрала вкъщи,
ежедневно правила процедури по смяна на превръзки и болкоуспокояващи вани, като
12
съпругата му помагала на ищцата да прави превръзки на ръката си. Излага, че ищцата
се оплаквала от силни болки, плачела от болка, не можела да спи поради болките и
тези болки продължили дълго време. Посочва, че след махането на бинта ищцата не се
чувствала добре и не можела изобщо да борави с дясната си ръка и изпитвала
затруднения да борави единствено с лявата, не можела да хваща с тази ръка, да готви
и да реже с нея. Ищцата имала промяна в поведението след инцидента, държала си
ръката в джоба и не смеела да се здрависва. И понастоящем ищцата изпитвала болки и
свидетелят и съпругата му полагат. Заявява, че ищцата не владее чужди езици.
Относно обстоятелствата по провеждане на инструктаж, характера на работата и
техническите изисквания като свидетели са разпитани лицата Т. П. Г. и В. К.
От показанията на свидетеля Т. П. Г., на длъжност „инженер проектант“ при
ответника, се установява, че познава ищцата откакто работи при ответника, като имал
задачи, свързани с технически въпроси и поддържане на машините. Свидетелят
заявява, че е правил инструктаж на ищцата, в рамките на който около половин час
обяснявал. Излага, че ищцата е оператор и няма за задача да настройва машината и да
отстранява повреди. Тя трябва да наблюдава уредите и ако се получи повреда или
задръстване на машината, трябва да спре машината и да извика свидетеля. Пояснява,
че е машинен инженер по образование, както и че инструктаж се провежда
периодично в дружеството. Посочва, че е запознат с устройството на машината.
Изяснява, че машината работи на механичен принцип - гърбициите са дискове, които
задействат изпълняващите механизми като металорежеща машина. Този, който работи
на машината, пуска машината, тя има охлаждане, следи за температурата, следи за
налягането. Машината работи с две фолиа, на първата стъпка с щампа раздува ПВЦ-
фолиото и прави гнездата за таблетките или капсулите. След това има магазин, който
разбърква таблетките и капсулите и ги поставя в гнездата. Задължение на оператора е
да следи дали няма празно гнездо и ако има, да го попълва. След това отива на
запечатващия модул и там с цилиндър под налягане и с нагрята плоча се получава
запечатване и запечатаният блистер минава през маркиране. Задача на оператора е да
извършва смяна на цифрите, което според свидетеля е безопасна операция, прави се
при спряла машина. Изяснява, че режещият механизъм е накрая, където отиват
блистерите. Блистерът пада в един наклонен улей, той не може да се задържи и да се
задръсти и оттам пада в кашон, където се дава на опаковачите и най-опасната част е
щанцата, която изрязва блистера. Заявява също, че на самата машина има табели, на
които се предупреждава да не си пъхнеш ръката, защото е опасно. Ищцата се
занимавала със смяна на цифрите и практика при работата било да извиква
свидетеля, когато имало някакъв проблем. Сочи, че като се измести лентата, щанцата
реже неправилно и по време на запечатване може да се смачкат капсулите, при което
щампата, която затваря, трябва да се свали и да се почисти с телена четка и след това,
като се монтира наново, има разместване и свидетелят трябвало да я приведа в ред.
13
Посочва, че след запечатване на блистерите, те падат в един кашон, а ищцата имала
задължение като се напълни кашона, да го измести и да сложи нов. Издърпването на
лентата е автоматично, има 4 гърбици и всяка прави нещо, пуска въздух на щипките,
които хващат лентата и я дърпат. Човешка намеса има само при попълване на празните
гнезда и при проследяване на процеса. Заявява, че книга с инструктаж в
предприятието се намира в отдел „Човешки ресурси“, като служителите се подписвали
периодично. Потвърждава, че след инцидента е извършена проверка от представители
на Инспекция по труда. Към датата на инцидента при ответника имало инструкция за
експлоатация на машината „DPP-140“ на английски език, и я нямало в превод на
български език. На машината имало поставени предупредителни знаци - табелка на
английски и на китайски език, които са и графични- ръка с отрязан пръст от нож и
отдолу пише на английски и на китайски език, като изяснява, че табелката не е на
щанцата, където е най-опасно, а е на захапващите елементи, които издърпват лентата,
където може човек само да си смачка пръста, не да го отреже. В предходен период
ищцата работела на стара машина в цеха, която била идентична с новата машина.
Заявява, че машината е дълга около три метра и човек не може да бръкне случайно с
ръка в щанцата, докато стои пред пулта за управление, а когато се стои на пулта,
щанцата не може да се достигне с ръка. Посочва също, че когато ищцата не може да се
справи с машината, се обаждала на свидетеля, както и че той винаги е консултирал
ищцата и е съдействал за отстраняване на проблем, кат се е случвало ищцата да се
обръща към него за съдействие и по 7-8 пъти на ден. Казаното от свидетеля досежно
фактическите обстоятелства по проведен инструктаж относно правилата за
експлоатация на машината се намират противоречие с казаното от свидетеля Кацаров,
както и с експертните и писмените доказателства по делото – съдебно – техническата
експертиза на приложени по делото видеозаписи, извлечение от книгите за
инструктаж, от които се установява, кога, на кого и какъв инструктаж е проведен,
което дава основание в тази част да не се приеме разказа на свидетеля за обективен.
По делото е разпитан свидетелят В. К., на длъжност технически директор при
ответника, инженер, специалност „Технология на машини и машиностроене“. Посочва,
че в производствения цех на ответното дружество в предходен период е имало друга
машина, която е била идентична със сегашната машина модел „DPP-140“, а
единствената разлика в двете се изразявала в това, че новата е по-обезопасна – на
старата машина имало матрици, които греят фолиото и на старата машина не били
защитени и може човек да се изгори, а на новата машина има отгоре кожух, който я
прикрива и това е единственото, което е по-осъвременено. Изяснява, че машината има
фолио в долната част, което се развива и минава през загряващата част, която грее
фолиото, след като го загрее, отива в една част с високо налягане- въздух, оформя
леглата на капсулите или на таблетките, след това пълни празните легла с таблетки и
операторът в средната част, в която се движи фолиото пред него, трябва да гледа на
14
отворената лента, която върви с много бавна скорост, за това дали няма счупена
таблетка или липсваща капсула и с една пинсета съответно изважда или добавя
таблетка. След което това се придвижа нататък, движейки се отляво надясно, стига до
място с алуминиево фолио, което се поставя на машината с две ролки и пояснява, че
има матрица, която го залепва върху машината, на следващата стъпка се слага
маркировка за дата и срок на годност, след което се отрязва блистера от общото
фолио, те се режат по два блистера едновременно и оттам празното фолио се навива, а
готовият блистер пада в кашон. Изяснява, че машината е дълга 3-3,50 м., операторът
стои в лявата част на машината, тъй като след него има три технологични операции.
Операторът физически няма достъп до другите операции и не може по никакъв начин
да въздейства на тези операции. Щанцата съставлява бутало, което реже и долу
режещата част е конусна и когато удари буталото отгоре, долу е конус, отрязаният
блистер пада в конусната част, като няма как да задържи част там. Пояснява, че за този
процес не се изисква човешка намеса, а единствено трябва да контролира гнездата в
какво състояние са. Старата машина правила дефекти, но сегашната машина не прави
и не е пренастройвана. Операторът след като спре работа, трябва да си почисти
работното място, но при спряна машина и когато всичко е изключено. Свидетелят
проверява дали машината има масло, проверява въздушните връзки, защото в
машината има ток и въздух. Но тази машина е нова и до ден днешен не е
пренастройвана, дори не са сменяни матричните гнезда. Изяснява, че инструктажът е
бил проведен от служителя Т. Г.
Относно обстоятелствата около извършената проверка от „Инспекция по труда“ са
разпитани двама свидетели, а именно: К. Р. Ф. и А. Н. Б..
Свидетелят К. Р. Ф., длъжностно лице в НОИ, сектор „Трудови злополуки“,
посочва, че е запозната с процесната трудова злополука, работодателят я е декларирал
в срок и свидетелят е извършила проверка на изисканите от работодателя документи
във връзка с трудовото правоотношение, включително проведените инструктажи, и
изготвения протокол от извършилата на място проверка от комисия, състояща се от
членове на Инспекция по труда, на работодателя и на НОИ. Заявява, че проверка се
извършва на място от „Инспекция по труда“. Констатирано е, че по време на работа
пострадалата бръква в машина, при което си наранява пръстите и впоследствие има
ампутация на два пръста. В хода на проверката свидетелят установила, че на
работника са дадени всички инструктажи - начален и периодични, направени са в
срок, както и че лицето се е подписало. Началният инструктаж се прави в началото
при започване на работа, лицето се запознава с дейността и се издава служебна
бележка, че е запознато. Периодичните инструктажи се правят всяка година, като им
се припомня условията за труд и как да се предпазват. Заявява, че в обясненията си в
хода на проверката ищцата посочила, че машината е нова и колегата я е запознал с
новата машина. Работодателят представил инструктажи за безопасни условия на труд
15
и книги, от които било видно, че ищцата е запозната. Тези инструктажи са общи, но са
по дейности и по условия на труд. Изяснява също, че за всички машини се предоставя
книга с инструктажи за условията на труд за дейността на дадено лице и тези
инструктажи обхващат работата с тази машина.
По делото е разпитан свидетелят А. Н. Б., на длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Условия на труд“ към НОИ. Заявява, че по подаден сигнал на телефон за спешни
случаи 112 на 07.07.2022 г. посетила заедно със свой колега-С. Д., процесния обект,
находящ се на адрес: гр. София, бул. „И.“ № .... Посочва, че след като двамата отишли
на адреса, следвало да изчакат полицаите да приключат с огледите. След това слезли
при машината, там бил г-н К. Когато пристигнали, не било ясно какво точно се е
случило, но видели, че има капки кръв по машината. Констатирали също, че на
ищцата не са предоставени инструкции за работа с блистер машина. Излага, че в
режещата част на машината, в която ищцата е бръкнала, нямало как човек да си сложи
ръката неволно там. Пострадалата посочила, че се били заплели самите блистери и за
да ги оправи е бръкнала. В хода на проверката бил издаден акт във връзка с
непредоставянето на инструкция на служителя, което обстоятелство било отразено в
протокола за извършената проверка, както и бил съставен АУАН на управителя. От
работодателя била изискана оценка на риск и такава била предоставена, но самият
риск с тази машина не бил оценен и в тази връзка било дадено предписание. На
проверяващите не била представена и техническа документация за тази машина на
български език, а единствено им била предоставена инструкция на английски език.
При проверката били взети сведения от г-н К., който посочил, че е обяснено на ищцата
как се работи с машината и че тя е сходна на предходната, с която е работила. Не бил
предоставен инструктаж за работа с тази машина. Заявява, че в случая е спорен
въпросът дали е проведен инструктаж на служителя. Потвърждава, че на самата
машина имало един жълт знак с ръка, но не ставало ясно къде, ако бръкне човек, ще
настъпи поражението, но свидетелят не може да каже на какъв език било означението,
както и посочва, че ищцата е следвало да изключи машината, преди да бръкне. На
свидетелят в съдебно заседание е предявен Протокол № 46 от 29.08.2022 г. за
резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 07.07.2022 г., в който
свидетелят потвърждава, че първият подпис е положен от нея. Посочва, че при оглед
на машината не стА.ло ясно и не знаели дали тя е бръкнала отдолу или отгоре, нямало
преки свидетели към момента на инцидента, като според свидетеля не е възможно
човек да бръкне отдолу, а е възможно единствено да се бръкне отгоре в машината.
Пояснява, че не е видяла машината в работещо състояние. Показанията на свидетеля
се ползват с доверие от съда.
Показанията на свидетелите Ф. и Б., респ. частите от тях, които се ползват при
формиране на фактическите изводи, се припокриват и допълват, същите са
последователни и кореспондират с остА.лите доказателства, включително
16
приложените по делото документи за инструктаж, което е индиция за обективността на
свидетелите, с оглед на което се кредитират от съда в обсъдените части.
От представения застрахователен договор /л.97/ се установява, че работодателят е
застраховал при ЗД „Бул Инс“ АД свои 34 броя служители за риск „трудова
злополука“. От приложено по делото писмо изх. № НЩ-01243/16.02.2024 г., е видно,
че към 16.02.2024 г. от застрахованото лице А. К. Ч. няма предявена претенция пред
застрахователя и не е изплащано застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилата на 07.07.2022 г. трудова злополука. /л.96/
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
За обосноваване основателността на така предявените искове, ищецът е следвало
да докаже наличие на валидно трудово правоотношение, претърпяна злополука по
време на работния процес, както и настъпването в пряка причинно-следствена връзка с
нея на твърдените имуществени и неимуществени вреди, съответно - размера им. В
тежест на ответника е било да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват
или намаляват отговорността му. Така е била разпределена доказателствената тежест
между страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
По делото е установено наличието на валидно възникнало и съществувало към
07.07.2022 г. трудово правоотношение между страните по спора. Доказано бе и че на
сочената дата ищцата е претърпяла трудова злополука, тъй като инцидентът е
осъществен по време и по повод изпълнение на трудовите задължения – чл. 55 КСО.
Това обстоятелство се извежда и от разпореждането на НОИ по чл. 55 КСО, което има
двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен
акт относно наличието на трудова злополука, а от друга стрА. - е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието
на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя / Решение № 410
от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Разпореждането е влязло в сила към
датата на сезиране на съда. Обстоятелството, че инцидентът представлява трудова
злополука, не се оспорва от ответника, който релевира възражения само досежно
изключване и намаляване на отговорността му поради поведението на пострадалия.
Несъмнено по делото е установено наличието на валидно възникнало и
съществувало към 07.07.2022г. трудово правоотношение между страните по спора по
сключен трудов договор с ищцата.
Доказателственият материал позволява да се установи механизма на злополуката.
Механизмът на злополуката е следният: на 07.07.2022г., около 9.00 часа, в
производствен цех, намиращ се в гр. София, кв. „И.“, ул. „К. Ц.“ № ..., при подготовка
17
на работния процес ищцата включила находящата се в цеха опаковъчна машина модел
„DPP-140 Flat“, за да загрява до необходимата за работа на машината температура.
Ищцата започнала да почиства машината, премахвайки дефектни блистери.
Непосредствено след това ищцата включила машината да работи на празен ход. В
9.44.19 ч. ищцата се намирала до машината и наблюдавала процеса на работа на
машината и забелязала, че машината се е задръстила от дефектни блистери. Във
времевия период от 9.44.21 ч. до 9.44.27 ч. ищцата се навела към машината и сложила
дясната си ръка в заграденият с метални прегради шанцов режещ механизъм, намиращ
се в горната дясна част на машината, при което режещият механизъм влязъл в досег с
пръстите на дяната ръка на ищцата и на ищцата била причинена ампутация през
крайните фаланги на 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка и частична ампутация и през
първата фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка, съчетани със счупване на средната
фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка.
Установяването на механизма на инцидента може да стане с всички
доказателствени средства, както е в случая – заключение на съдебно – техническа
експертиза, показанията на разпитаните свидетели и влязъл в сила протокол за
резултатите от извършеното разследване на злополуката. Самият механизъм не е
спорен между страните по делото. Оспорва се дали поведението на пострадалата е
умишлено, при евентуалност - да е станало причина за е допринесло за инцидента,
които възражения ще бъде обсъдено по-долу.
Установено е също, че в резултат на злополуката ищцата е получила увреждане с
ампутиране през крайните фаланги на 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка и частична
ампутация и през първата фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка, съчетани със счупване
на средната фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка, като причиняването на тези травми
може да бъдат обяснени по време и начин, съобщен с исковата молба, а травматична
ампутация е довела до постоянно намалена сила на захват и намален обем на
движения във втори, трети и четвърти пръсти на ръката с практическа стойност, но бе
да е загубена основната функция на ръката – хватателната, като последиците от
травмата е постоянно, за цял живот, което обуславя критериите на медико-
биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Наличието на травматична ампутация и охлузвания се доказва от приложените
медицински документи, гласни доказателства и заключението по СМЕ.
Наличието на така осъществилите си в правния мир положителни факти водят до
пораждане отговорността на работодателя да обезщети пострадалия при злополуката
служител.
Спорни, при наличието на изведените по-горе предпоставки за ангажиране на
отговорността на работодателя, са следните обстоятелства: дали злополуката е
резултат от проява на поведение, съответстващо на груба небрежност при изпълнение
18
на задълженията от ищцата, което обуславя извод за намаляване отговорността на
ответника - чл.201, ал.2 КТ, в какъв размер се съизмеряват неимуществените вреди от
претърпените болки и страдания и носи ли ищцата отговорност по този ред.
Относно първият спорен въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя е обективна и
безвиновна. Предвидена е само една хипотеза /текстът на чл. 201, ал. 1 КТ/, която
изключва отговорността на работодателят, ако пострадалият е причинил умишлено
увреждането.
Ответникът в срока за отговор се позовава на този текст, като сочи действия на
служителя, определени като умишлени, с които е причинил увреждането, твърдейки,
че ищцата целенасочено сама си поставила ръката в щангата за изрязване на блистери.
Възражението е обосновано с довод, че ищцата е заемала въпросната длъжност от 26
години, включваща задължения за подготовка на работното място и настройване на
машината за работа, следене за неизправност и качеството на готовата продукция,
грижа за безаварийна работа на машината, спазване на нормативната уредба за
безопасност и здраве при работа.
Съдът намира това възражение на ответника за преклудирано с влизането в сила на
акта за трудова злополука на НОИ, тъй като чл. 55, ал. 3 КСО изрично постановява, че
в случаите на умишлено увреждане на здравето злополуката не е трудова. За пълнота
на изложеното съдът следва да отбележи, че възражението на работодателя за
освобождаването му от отговорност при условията на чл. 201, ал. 1 КТ е и
неоснователно, доколкото по делото не са събрани доказателства по време на
настъпване на инцидента ищцата да е извършила каквито и да е действия, с които
умишлено и целенасочено да увредила здравето си, като житейски нелогично е такива
да е възможно да бъдат изводими от сочения от ответника факт, че ищцата в
продължение на 26 години е заемала посочената длъжност. Наведеното твърдение не
намира опора в доказателства и закона и не представлява основание за изключване
отговорността на работодателя.
Другият спорен между страните въпрос е относно наличието на принос за
настъпването на процесната трудова злополука от страна на ищцата.
Обезщетението може да се намали по изключение, само ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност /чл.201, ал.2 КТ/.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като представлява неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия
19
/Решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., ГК/. В този
смисъл, съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата
небрежност в гражданското право са несъотносими /Решение № 135 от 8.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК/. Вината на пострадалия не може да се
предполага. Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал.
2 КТ е на работодателя /Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.,
IV г. о., ГК/. При липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в
разрез с изискванията за безопасност, категоричен извод за допусната груба
небрежност не може да се направи /Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2798/2014 г., IV г. о., ГК/. Съпричиняване при трудова злополука има, когато
служителят извършва съответната дейност без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.
/Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV г. о., Решение №
291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о./.
При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност -
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е
нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените
правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно
уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за
безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и
съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на
съпричиняване). /Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г.
о., ГК/
Поради това, ако трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на
работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен
когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия
могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве (в този смисъл Решение
20
№ 60165 от 19.08.2021 г. по ГД № 3529/2020 г. на ВКС, 4 ГО; Решение №
977/14.01.2010 г. по ГД № 298/2009 г. на ВКС, 4 ГО; Решение № 60/05.03.2014 г. по ГД
№ 5074/2009 г. на ВКС, 4 ГО).
При анализа на механизма на увреждането, съдът намира, че не е налице такова
поведение у пострадалия, което да се счете за допусната от него груба небрежност.
В представените по делото Инструкция за безопасна работа на опаковъчна
машина за блистери DPP 140 /л. 65/ в т.15 е посочено, че при забелязване на повреда
машината трябва незабавно да се спира от работа и да се извика техническо лице,
което е натоварено да извършва ремонтите, така и в т. 11 е изрично предвидено, че
местата около формиращата система, валове, ротационна челюст, избутващи палци, ел.
таблото и всички движещи се компоненти са забранени за достъп при включена
машина.
В т. 9.1. от представената по делото Инструкция за експлоатация на опаковъчна
машина за алуминиево-пластмасови блистери модел DPP-140 Flat /л.212/, се посочва,
че машината следва да се експлоатира от професионален оператор, преминал
инструктаж и курс на обучение за работа на нея, като според т.9.2. за справка, във
всеки един момент операторът се консултира внимателно с инструкцията за
експлоатацията да си припомни основните действия и правилата за безопасна работа
на блистер автомата или се обръща за съдействие към техническия персонал. В т. 9.3.
е посочено, че при възникване на кризисна ситуация или повреда операторът следва да
спре захранването на машината и да сигнализира оторизираните лица, отговарящи за
техническата изправност на машината, като според посоченото в т. 9.4.
отстраняването на неизправности и повреди се извършва от квалифициран
технически персонал, запознат в детайли с устройството и работата на блистер
машината.
Съгласно чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, а според чл. 281 - чл. 284
КТ - да проведе първоначален и да провежда периодичен инструктаж по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на труда и социалната политика, както и да
провежда инструктаж за работа с машини и съоръжения. Тази система от права и
задължения, уредена в КТ и ЗБУТ, съотв. в подзаконовите нормативни актове по
прилагането на последния, цели да се запази животът и здравето на работниците.
Неспазването на тези правила от всяка от страните може да се цени като наличие или
липса на обективни проявления на грубата небрежност, но не и да се прилага като
правило /не всяко нарушение на правилата от работника обосновава извод за груба
небрежност и не всяко нарушение от работодателя я изключва/.
21
При изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват
установените за извършването й технологични правила, а и правилата за здравословни
и безопасни условия на труд. Поради това, ако работодателят не е изпълнил
задължението си да проведе инструктаж за тези правила, грубата небрежност на
работника/служителя по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ по принцип е изключена.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от
министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 от КТ,
работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/ или инструктаж по
безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/
извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и
резултатите от оценката на риска на съответното работно място. Разумното тълкуване
на чл. 281, ал. 5 от КТ, а и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение
работодателят да проведе инструктаж за онези технологични правила и правила за
безопасност, които са свързани с трудовите функции на заеманата длъжност от
работника/служителя, включително за онези действия или бездействия, които
макар да не са сред изрично възложеното, се свързват пряко с характера на
изпълняваната работа. Работодателят не дължи да инструктира работника/служителя
за технологичните правила и правилата за безопасност, които са свързани с трудовите
функции на всички длъжности, предвидени в предприятието, особено когато тези
правила са установени с изрични императивни правни норми и/или когато конкретната
дейност изисква правоспособност, каквато работникът/служителят не притежава.
Тогава съдът по чл. 200 КТ е длъжен да изследва механизма на трудовата
злополука като стечение на конкретните проявени и установени по делото
обективни и субективни фактори, и да намали обезщетението, съответно на
проявената груба небрежност към вредоносния резултат, без да поставя възможността
по чл. 201, ал. 2 КТ в зависимост от инструктаж, какъвто работодателят не дължи. /
Решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г., IV г. о., ГК/
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и
двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.
Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в
тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до
установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените
на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на остА.лите
мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни
условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба,
естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и
значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 1 КТ,
22
ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите
обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при
трудова злополука. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само
при съпричиняване при допусната груба небрежност. /Решение № 159 от 15.01.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г. о., ГК/
Установено по делото е, че ищцата, която към датата на процесния инцидент е
била на назначена на длъжността „машинен оператор фармацевтични продукти“ е
преминавала първоначален и периодичен инструктаж, видно от приложената по делото
извадка от инструктажни книги и положен от ищцата подпис за съответните периоди
за преминат инструктаж, като същата е била запозната и с длъжностната
характеристика за длъжността „машинен оператор фармацевтични продукти“ /л. 53/. В
раздел I, т.6 от длъжностната характеристика /л. 53/ изрично е предвидено, че
задължение на този служител е да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве
при работа, така и съобразно раздел II, т.2 следва да спазва правилата за безопасност и
здраве при работа с машини. В раздел IV, т.1 е посочено, че работникът на посочената
длъжност трябва да знае безопасните методи на работа на основание чл. 14 от Наредба
№ 3 за инструктаж на работниците и служителите по безопасност и хигиена на труда и
противопожарна охрана.
В процесния случай пострадалата самоволно е предприела изпълнението на
дейност, за която е знаела, че няма необходимата правоспособност, както и тази
дейност не е била включена като задължение в длъжностната характеристика и не
е била възложена изрично от прекия ръководител. В тази връзка следва да бъде
посочено, че съобразно длъжностната характеристика, част от основните функции на
длъжността „машинен оператор фармацевтични продукти“, за заемане на която се
изисква единствено средно образование, е било да подготвя работното място и да
настройва машината за работа, както и да следи за изправността и качеството на
готовата продукция. Въпреки че задължение на ищцата е било да се грижи за
безаварийната работа на машината – има се предвид като продукция, извън
задълженията на заемА.та от ищцата длъжност е било да отстранява отпадъци от
производствения процес и да почиства машината, в която и да е нейна част.
Ищцата не е взела необходимите превантивни мерки – а именно не е изключила
машината, а поставяйки ръката си в близост до режещия механизъм, сама е изложила
здравето си в опасност, както и не е ползвала каквито и да е предпазни средства като
пинсета, с каквато е разполагала, за да избегне настъпване на трудовата злополука.
Констатираното поведение е в отклонение от описаните правила за безопасност в
ответното дружество. По делото са налице и доказателства – съдебно-техническата
експертиза, от която се извежда, че това поведение се намира в причинна връзка с
инцидента, т.е. ако то не бе допуснато, инцидентът нямаше да се случи. От
заключението на СТЕ се установява, че по време на инцидента няма данни за
23
неизправности на машината, като същата е приведена в работно състояние от ищцата
преди индидента. Установено е, че производителят на машината не е предвидил
защита при възникването на задръстване с празни блистери на щанцовия механизъм,
като при проведения оглед на място експертът не е констатирал задръстване на
щанцовия механизъм. Липсва допълнителна защита от проникване с ръка в зоната на
режещия щанцов механизъм при включена машина. Изводите на вещото лице са, че
настъпването на трудовата злополука е могло да бъде предотвратено, ако ищцата е
спазила инструкцията за безопасна работа с машината, а именно: да изключи
захранването на машината и извика обслужващия техник за отстраняване на
блокиращите празни блистери.
От друга страна, груба небрежност, която да доведе до намаляване размера на
обезщетението, не може да се изключи, по следните мотиви.
Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че към момента на
инцидента пострадалата не е била запозната с основни правила за безопасност за
работа с процесната машина, каквито не са и съществували в обекта за процесната
машина. По делото не се установява на ищцата да е проведено необходимото обучение
за работа с процесната машина. В показанията си свидетелят Г. заявява, че е провел
обучение на ищцата в рамките на около половин час, като в рамките на това време
запознал ищцата с процеса на работа с машината. Същевременно от приетата по
делото СТЕ се установява, че към 14.03.2022г. машината е била налична в
производствения цех, както и че на ищцата е проведено обучение с оглед
наименованието на файла на 25.05.2022 г. за времето от 08:12 часа до 08:14 часа, а в
08:35 часа ищцата вече е била сама в помещението, т.е. към 08:35 часа обучителният
процес вече е бил приключил. Непознаването на работата на машината от страна на
ищцата в необходима степен за безопасна експлоатация е изводимо и от показанията
на свидетеля Г., който, въпреки че твърди, че е провел първоначално обучение на
ищцата, не е бил сигурен, че ищцата разбира всичко, както и сочи, че се налагало в
процеса на работа да обяснява постоянно.
Не са представени доказателства ищцата да е била запозната с приложените по
делото инструкции за работа на процесната машина, като безпротиворечиво се
установява от показанията на свидетелите Г. и К., че работодателят не е осигурил
превод на посочените инструкции за експлоатация на машината, както и такъв не е
бил представен и в хода на извършеното разследване на процесната злополука, видно
от Протокол № 46/29.08.2022 г. на ТП на НОИ – София-град /л. 174/.
Във връзка с възражението на ответника, че ищцата не била дала индиции, че има
нужда от превод на инструкциите поради неразбиране на езика, следва да се посочи,
че наведеното възражение е неотносимо към въпроса за проявена груба небрежност от
страна на работника, доколкото изпълняваната от ищцата длъжност е била пряко
24
подчинена на „фармацевт - технолог“, който е следвало да следи за правилно
изпълняваните от ищцата дейности. Освен горното, липсват каквито и да е
доказателства на ищцата да са представяни за запознаване приложените по делото
инструктажи за експлоатация на английски език на процесната машина, както и не да
налице данни ищцата изобщо да е била запозната с факта, че такива документи се
намират в държане на ответника.
Провеждане на обучение на ищцата не може да се изведе с категоричност от
компютърно-техническата експертиза, както защото видеозаписите са без звук, така и
защото провеждането на инструктаж не може да се доказва с гласни доказателства.
Въз основа на тези установени в хода на настоящия процес обстоятелства съдът
приема, че в процесния случай работодателят не е обезпечил технологичния процес с
всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на устни
инструкции, дадени от негов работник, както и за правилното и безопасно изпълнение
на задълженията на изпълняваната от ищцата длъжност е разчитал на уменията и
опита на ищцата като оператор с опит в нейната работа. Липсата на проведено
обучение относно работата на машината не може да бъде преодоляно от наличието на
обозначителни стикери по корпуса на процесната машина, както и единствено
наличието на такива стикери не може да обоснове категоричен извод, че ищцата е
била запозната със забраната да поставя ръката си в режещия механизъм.
Работодателят е допуснал и нарушение на чл. 281, ал. 1 и ал. 5 КТ, съотв. чл. 26,
ал. 2, т. 1 и ал. 3, чл. 33 ЗБУТ /същите правила съществуват и в Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд/, защото на пострадалия служител, ищца в
производството, на която е възложена работата, работодателят не е провел инструктаж
за работа с процесната машина модел „DPP-140“ по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба
на министъра на труда и социалната политика, включително в деня на инцидента.
В принципен план тези обстоятелства – непровеждането на инструктаж, напълно
изключват възможността за проявена груба небрежност. Така според съдебната
практика работодателят не е информирал работника относно съдържанието на
основните технологични правила и мерки за безопасност, поради което не може да се
приеме, че работата е предприета при пренебрегване на основни технологични
правила и мерки за безопасност, с каквито работникът не е бил изначално запознат. В
този смисъл са Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 45 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2020 г., III г. о., ГК.
Въпреки това обаче, нарушението на работодателя не изключва нарушение на
25
служителя. В този смисъл съдът не намира за необходимо да обсъжда задълбочено
доводите на ищеца относно липсата на предоставени инструкции за работа с
машината, в това число и относно антидатиране на представените от работодателя
ръководства, след като от една страна – инструктажа следва да се докаже писмено, а от
друга – нарушението на работодателя не заличава нарушенията на служителя.
Вземайки под внимание възрастта на пострадалия и неговия опит в дейността, която е
осъществявана при този работодател в продължение на над 10 години работа при него,
в който период е имал възможността да наблюдава процеса, както и сам да работи на
тази длъжност – „машинен оператор“ от година и половина преди инцидента,
житейски нелогично би било да се мисли, че работник, който оперира с дадена машина
в рамките на посочения период /в случая с новата машина 2 месеца, а преди това с
идентична на новата машина около година и 4 месеца/ не е наясно с нейното
функциониране. Напротив, цялостната фактическа обстановка по делото позволява да
се приеме противното – работникът е работил при този работодател от 1991г., като
считано от 21.02.2021г. е заел посочената длъжност и е работил с такава машина,
забелязал е предупредителните знаци по нея, работил е безаварийно, търсейки за
съдействие отговорното за почистването лице, поради което и съществува житейски
оправданото разбиране за знание у работника за елементарните правила за
безопасност при работа с подобен тип машини. Целта на настоящото производство е
предоставянето на обезщетение за настъпило вследствие на трудова злополука
увреждане, а не ангажиране отговорността на работодателя за всички нарушения,
които същият е извършил във връзка с осигуряването на безопасни условия на труд. В
действителност подобни провинения биха могли да имат значение в рамките на
процеса, но само доколкото обосновават поведение на работника, което би могло да
бъде окачествено като проявена от него "груба небрежност" и доколкото се намират в
пряка причинна връзка с инцидента. Следва да се посочи, че превенцията на риска от
трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, поради което същата не може да бъде изцяло прехвърлена на
работодателя. В този смисъл всички релевирани от ищеца възражения за нарушения,
дори и основателни, следва да бъдат преценявани през призмата на поведението и на
самия работник, който при настъпване на инцидента е изпълнявал работа, която не е
била включена в длъжностната му характеристика, на машина, за която самият той
твърди, че не е бил обучен да работи. Нещо повече, работникът е бил запознат със
задълженията си по длъжностна характеристика, въпреки което сам се е отклонил от
тях. Не на последно място, както бе посочено по-горе, начинът на опериране с
машината изисква увредената дясна ръка да бъде поставена под режещия механизъм,
поради което преместването в непосредствена близост до пробивния инструмент на
работещата машина представлява пренебрегване от стрА. на работника на основни
технологични норми и правила за безопасност. В допълнение, житейски логично и
26
обосновано е, опитен работник, какъвто се установява, че е бил пострадалият, да е в
състояние да предвиди, че пръстите му, е могло да бъдат захвА.ти от режещия
инструмент, при условие, че ръката му се е намирала в такава близост до него. За
пълнота следва да се отбележи, че с оглед механизма на настъпване на травмата, че на
мястото няма предпазител и достъпът до режещия механизъм макар да е
изключително затруднен, това не би предотвратило захващането на пръстите от
режещия механизъм, ако работникът сам реши да достигне под него елемента, който
се пробива, за да го почисти или премести.
За възможността да е налице съпричиняване при липсата на инструктаж и
съблюдаване спецификите на казуса са Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г., IV ГО на ВКС, Решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на IV
ГО на ВКС и Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2009 г. на IV ГО на ВКС.
Посочените обстоятелства, преценени в своята съвкупност, дават основание на
този съдебен състав да приеме за основателно релевираното по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ
възражение.
Съдът намира за преклудирано направеното в първото по делото открито съдебно
заседание от ответника възражение за съпричиняване на вредите поради употреба
на лекарства от стрА. на ищцата. Следва да се посочи, че възражението за принос
на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти,
страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и
даденото разяснение в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, според което общото правило за преклузия по чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК
с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения,
основани на факти, съществуващи и узнати към този момент. В процесния случай
ответникът е бил уведомен за факта, че на ищцата са предписани посочените в
амбулаторен лист № 22179004BD34/28.06.2022 г. лекарствени средства, доколкото на
ищцата е определен срок за временна нетрудоспособност от 4 дни и работодателят е
бил запознат с него към датата на подаване на отговора на исковата молба, с оглед на
което и обстоятелството, че на ищцата са били предписани посочените в същия
лекарства е бил известен на ответника, поради което и възражението се явява
преклудирано. За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че
възражението на ответника, че ищцата към датата на настъпване на процесното
събитие е следвало да предупреди работодателя за приема на лекарствено средство,
което не е безопасно, се явява и неоснователно, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства какви лекарства от предписаните реално е приемала ищцата, както и
относно продължителността на периода на прием. За пълнота, доказателственото
искане за допускане на допълнителна съдебно – медицинска експертиза, която да бъде
изготвена с вещо лице компютърен специалист, не би могло да способства за
27
установяване на твърдени от ответника обстоятелства във връзка с приема на
лекарства, доколкото, както се посочи, не са налице данни ищцата да приемала което и
да е от предписаните лекарствени средства, съответно в какви количества, поради
което и не е било налице основание за допускането на допълнителна експертиза. Нещо
повече, посочените лекарства не засягат пряко болест, свързА. с менталното състояние
на приемащия ги. Лекарствата касаят физическо заболяване – дископатия, установена
много преди инцидента, и макар да имат възможност да засегнат менталното
състояние на приемащия ги, то това са странични ефекти, които могат и не могат да се
появят във всеки конкретен случай, и който страничен ефект отшумява в рамките на
няколко дни след преустановяване на приема им /както вещото лице е допълнило при
изслушването си в о.с.з. на 15.04.2025г./.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е
допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно
обективното съотношение на приноса на пострадалия като изясни в какво се изразява
проявената груба небрежност - кои действия са извършени при липса на елементарно
внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от
това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде
намалено дължимото от работодателя обезщетение. (Решение № 290 от 18.11.2015 г. по
гр. д. № 15/2015 г. на IV ГО на ВКС). В настоящия случай според съда обезщетението
следва да се намали с 35%, съответно на проявената груба небрежност към
вредоносния резултат, като при определяне на процента на съпричиняване следва да се
отчете факта, че действията на ищеца по достъпване на детайла с ръка са довели пряко
до настъпване на вредоносния резултата, който не би бил ограничен от наличието или
липсата на поставена защита от производителя на машината и до който е достигнато
въпреки трудността за проникване, ерго достъпването до тази част е осъществено
съзнателно и при работеща машина, вместо при изключена. Освен това следва да се
отчете, че работника е бил запознат, че е опасно машината да се почиства, когато е
включена, и че при проблем е търсил за съдействие свидетеля Ганев, но в случая е
взел решение сам да действа. Същевременно, трябва да бъде взето предвид, че по
делото не се установява без съмнение, че работодателят е провел нарочен инструктаж
за работата на пострадалия с конкретната машина, но е осигурил лице, което да
контролира процеса на работа и спазването на правилата за експлоатация на уреда, т. е
работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на
работното оборудване, които да избегнат конкретния риск, което е от значение при
определяне на процента съпричиняване на посочения по-горе (Решение № 186 от
21.09.2019 г. по гр. дело № 246/2019 г. на III ГО на ВКС).
Относно размера на обезщетението, съдът намира следното:
Видно е от приложената медицинска документация и от оценката в приетата
28
медицинска експертиза, че злополуката е довела до увреждане с ампутиране на
крайните фаланги 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка и частична ампутация и през
първата фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка, съчетани със счупване на средната
фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка, вследствие на действие на твърд тъп предмет по
механизъм на удар и притискане, като за травматичната ампутация на пръстите е
необходима значителна травмираща сила и причиняването на травмите може да се
обясни по време и начин, съобщени в исковата молба. Според вещото лице
травматичната ампутация е довела до постоянно намалена сила на захват и намален
обем на движения в 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръката с практическа
стойност, но без да е загубена основната функция на ръката - хватателната, нарушени
са съществено фините движения на захват на тези пръсти на ръката е постоянно, за
цял живот, което обуславя критериите на медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От свидетелските показания също се
установяват констатираните с медицински документи и експертно заключение телесни
увреждания, както и се извежда състоянието на пострадалата след инцидента - след
счупването на трети пръст зарастването е стА.ло за около 30 дни след травмата, а
ампутация на крайните фалаги на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти е дефинитивна, раните от
травмите са зараснали за около 3 седмици след инцидента, както и около месец след
инцидента ищцата е приемала болкоуспокояващи и не можела да работи всякаква
работа, служила си основно с дясната ръка и след инцидента било трудно в
началото да се храни сама и да се обслужва, не е можела да извършва ежедневни
хигиенни дейности, за което получавала чужда помощ.
Съдът намира, че дължимото по реда на чл.200 КТ обезщетение от работодателя за
претърпените болки и страдания се съизмерява със справедливия паричен еквивалент
за увреждането, като при преценката на размера съдът съобрази следните релевантни
за определянето факти:
тежестта на увреждането и начина на извършването му - касае се за увреждане,
довело до ампутиране на крайните фаланги на 2-ти и 3-ти пръсти, частична
ампутация и през първата фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка, съчетани със
счупване на средната фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка, което е причинено със
значителна травмираща сила, и по медико-биологичен признак представлява
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Увреждането е
засегнало дясната ръка на пострадалата, с която тя основно си служи;
затруднено движение следствие на травмата - свидетелските показания и
заключението на вещото лице дава основание на този състав да заключи, че
пострадалата е имала временно затруднение движенията на десния горен крайник
по отношение на основната му функция - хватателната. От свидетелските
показания се установява, че след инцидента на пострадалата е било трудно в
началото да се храни и да извършва ежедневни хигиенни дейности сама, за което
29
получавала помощ.;
времетраене на възстановителния период - според вещото лице персистиращото
увреждане на фините хватателни движения на пръстите на ръката е постоянно, за
цял живот;
провеждано лечение и неговият период - травмата е лекувА. чрез хирургична
интервенция. След счупването на трети пръст зарастването е станало за около 30
дни след травмата. Ампутация на крайните фалаги на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти е
дефинитивна, раните от травмите са зараснали за около 3 седмици след
инцидента с оформяне на ампутационни чукани. По делото не се съдържат и
доказателства за прием на медикаменти, различни от болкоуспокояващи.;
понесените болки и страдания от пострадалата вследствие на травмата – чувство
за срам, изолиране и криене на ръката си, които преживявания са нормални при
понасяне на видимо увреждане от този вид;
понасяните болки са били силни и интензивни, които са налагали
медикаментозно обезболяване за продължителен период от време, с по-голям
интензитет първите три седмици след инцидента, притеснението за
възстановяването, изпитването на тревога, затвореност в себе си, изолираност,
изпитвания страх да работи такава работа, затруднението да работи определен
вид работа;
налице са данни, съобразно приетата съдебно-психологическа експертиза и
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
Г. и свидетеля Н., че ищцата е изпаднала в тревожно – депресивно психично
състояние след злополуката, т.е. изпаднала е в по-тежко състояние от обичайното
за подобен тип травми, което да е довело до промяна в обичайния начин на
живот. От съдебно-психологическа експертиза и показанията на тези свидетели
се установява, че и към момента пострадалата не се възстановила и негативните
емоционални преживявания продължават да са интенцивни и значително
изразени. Емоционално стабилно състояние и възстановяване обаче е възможно
при полагане на грижи от нейна страна.;
възрастта на пострадалата към датата на злополуката – жена на 48 години, т.е.
лице на средна възраст, което осъзнато може да посрещне травмата и да положи
усилия за нейното възстановяване, на работоспособна възраст – върнало се е на
работа при ищеца, като в такава възраст травматичните увреждания не се
отразяват в толкова тежка степен на понасяне и възстановяване в чисто
физически план.
Тези фактори обуславят извод, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука са в размер на търсените
39000.00 лева, която сума се намалява от съда на основание чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ
предвид приетата за установена и допусната от пострадалия груба небрежност. Ето
30
защо, на присъждане подлежи сумата от 25350.00 лева Сумата се присъжда ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
За горницата над сумата от 39000.00 лева до пълния предявен размер от 45000.00
лева предявеният иск следва да се отхвърли. Остана недоказано по делото ищцата да е
претърпял за пълнота описаните в психичен план вреди от увреждането.
Свидетелските показания дадоха информация за ограниченото използване на десния
горен крайник в началото, което е напълно логично с оглед привързването на ръката
изцяло за един месец, и частично за следващите шест месеца, и което е нормално да
доведе до невъзможност пострадалата да се храни и облича сама при все, че борави
основно с дясната си ръка. Логично е травмата да е довела до ограничаване на
комуникацията, изпитване на страх и унижение, които чувства са присъщи на видими
травми, както и е логично пострадалата да крие ръката си при срещи с хора. Извън
обхвата на доказването обаче останаха затруднения в ежедневните дейности, доколкото
съобразно експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, силата на
захват с дясна ръка е намалена и е намален обем на движения в 2-ри, 3-ти и 4-ти
пръсти на ръката с практическа стойност, но без да е загубена основната функция на
ръката-хватателната. Недоказано е и грижите за домакинството и за детето на ищцата
да се е вършело преимуществено от ищцата. Наистина, увреждането по своя характер
е постоянно и се съпровожда с болки и страдания, но болки и страдания от същия вид
са характери и за други подобни травми, т.е. доказаните по делото като понесените
болки и страдания не се отличават с по-голям интензитет от обичайните за този вид
увреждания. От друга страна, следва да се вземат предвид ангажирането на ищцата
около година след трудовата злополука в работен процес в ответното дружество,
макар на сходна длъжност, като не се установява намаленият захват на ръката да
е пречел да изпълнява трудовите функции. Емоционалната травма от случилото се
също може да бъде преодоляна, според вещото лице – психолог, при полагане на
грижи от страна на пострадалия, поради което и самото съществуване на евентуална
възможност същият да има депресивни моменти, не може да обуслови по-голям
размер на обезщетение. Посочените по-горе обстоятелства са отчетени от съда при
определяне размера на обезщетението, ведно със законната лихва, който според този
състав е достатъчен да обезщети в пълна степен понесените от ищцата болки и
страдания.
Определеното обезщетение не се намалява и по възражението, че ищцата е
получавала друго обезщетение. В тази връзка следва да се посочи, че се касае до
паралелно съществуващи отговорности на различни лица (застраховател, пряк
причинител и работодател) на различни правни основания (застрахователен договор за
"гражданска отговорност", непозволено увреждане и трудов договор) за репариране на
едни и същи по вид вреди, които е възможно да се окаже недостатъчно овъзмездени с
полученото по застраховката обезщетение, от прекия причинител, поради което да е
31
възможно търсенето и на отговорността по чл. 200 КТ. Увреденият от деликт има
правото да претендира обезщетение за вреди като предяви иск срещу всеки от тях по
негово предпочитание, но в случаите, когато единият от отговарящите за репариране
на вредата е изплатил обезщетение в пълен размер за действително претърпяните
вреди, последващ иск за същите вреди се явява неоснователен, тъй като пострадалият
е вече удовлетворен изцяло. В този смисъл и даденото разрешение в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение от 15.03.2011г. по гр.д.№24/2009г. IV г.о. на ВКС и
решение от 04.07.2011г. по гр.д.№220/2010г. IV г.о. на ВКС. В процесния случай не се
доказа от стрА. на ответника, че ищцата е получила друго обезщетение - неговият вид
и размер, включително такова по договор за застраховане на работниците и
служителите, с оглед на което и не е налице соченото от ответника основание за
изключване на отговорността му спрямо ищцата.
По разноските
С оглед характера на спора, ищцата не е направила разходи за държавна такса и за
вещи лица.
По делото има данни, че процесуалното представителство на ищцата е оказано по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л.345/, поради което възнаграждението се дължи на
адвоката и с оглед уважената част от иска и възлиза на сумата от 2678.00 лева, като
при определяне размера на същото съдът съобрази фактическата и правна сложност на
спора, броя на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, както и обичая и практиката при определяне размер на адвокатските
възнаграждения по дела за обезщетения за вреди от трудова злополука, ориентирайки
се от минималните размери, определение в НМРАВ.
Ответникът претендира съгласно представен списък по чл. 80 ГПК сторени
следните разноски по делото: сумата от общо 1000 лева за експертизи /л. 100, л. 600 и
л. 336/, сумата от общо 15.00 лева за съдебни удостоверения /л. 158, 265 и л. 279/,
както и сумата от 4250.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Дължимите на ответника разходи, с оглед отхвърлената част от иска, са в общ
размер на 2299.05 лева, от които: сумата от 1855.83 лева - адвокатско възнаграждение,
сумата от 436.66 лева – депозит за експертизи, сумата от 6.55 лева – такса за издаване
на съдебни удостоверения. Съдът не признава претендирания от ответника разход за
заплатени суми за такси в полза на УМБАЛ „Пирогов“ и за покА. чрез ЧСИ, доколкото
не се установява да са сторени във връзка с настоящото производство.
Същият дължи още и разходите за държавна такса по уважения размер на иска от
1014.00 лева. Ответникът дължи и депозит за експертизи, платени от бюджета на съда,
съобразно размера на уважената част. По-конкретно, платените от съда депозити са в
размер на 900.00 лева и предвид размера на уважената част от иска, в тежест на
ответника се възлагат разноски в размер на 507.00 лева.
32
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Панацея 2001“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „В. р.“, бул. „И.“ № ...., да заплати на А. К. Ч., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Е. и Х. Г.“, № ..., ет. ..., ап. ...., на основание на
основание чл. 200, ал.1 КТ - сумата 25350.00 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, настъпила на 07.07.2022г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над тази сума до пълния искан размер от 45000.00 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Панацея 2001“ ООД, ЕИК ...., да
заплати на адв. Н. Л. Д., рег. № ....., с адрес: гр. София, бул. „Е. и Х. Г.“, № ..., ет. ..., ап.
...., сумата 2678.00 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно
размера на уважената част от иска за оказано на ищцата А. К. Ч. процесуално
представителство в настоящото производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. К. Ч., ЕГН **********, да заплати на
„Панацея 2001“ ООД, ЕИК ...., сумата 2299.05 лева - разноски по делото съобразно
размера на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Панацея 2001“ ООД, ЕИК ...., да
заплати на Софийския районен съд сумата 1014.00 лева - държавна такса и сумата от
507.00 лева – депозит за вещо лице и двете съобразно размера на уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
33