ПРОТОКОЛ
№ 676
гр. Варна , 08.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
СъдебниПетър Трандафилов
заседатели:Петков
Румянка Василева Начева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора Даниела Михайлова Вълчева (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Желева Наказателно дело от
общ характер № 20213110201020 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДС. К. АНД. Н. – явява се лично и с адв. О.А., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Адв. И.З. като защитник на подс. Н. - редовно призован, не се явява.
ПОДС. Н.: Оттеглила съм пълномощията си от адв. З. и желая делото да продължи с
участието на адв. А..
ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Д. Н. – явява се лично и с адв. А.А., редовно упълномощен в
хода на ДП и приет от съда от преди.
ПОСТРАДАЛАТА К.А.А Д. – редовно призована чрез адв. А., не се явява. За нея се
явява адв. А.А., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
1
АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на
НПК страни са в съдебната зала. Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно
заседание на пострадалата Д., която е редовно призована и не е посочила уважителни
причини за неявяването си, не е пречка за даване ход на разпоредителното заседание
предвид изричната норма на чл.247в, ал.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на явилите се лица.
ПОДС. К. АНД. Н. - родена на 06.03.1978г. в гр. Варна, българка, българска
гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, работи, ЕГН **********.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Д. Н. – роден на 26.09.1942г. в гр. Варна, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, не работи, пенсионер, ЕГН
**********, без родство с подсъдимата.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подсъдимата на
07.04.2021г., на пострадалия Н. на 06.04.2021г. и на пострадалата Д. на 06.04.2021г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК,
както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Н.: Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б
ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248
ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
По отношение възможността за разглеждане на делото по реда на особените правила
намирам, че е възможно делото да бъде решено като съкратено съдебно следствие, но това
зависи от волята на подсъдимата.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на
български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
По насрочване на делото, моля да се произнесете след като изслушаме становището
на подсъдимата.
АДВ. А.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
По отношение възможността за разглеждане на делото по реда на особените правила,
предоставям на съда.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на
български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
3
От името на моите доверители Н. Д. Н. и К. А.а Д., които са пострадали и са
претърпели вреди от престъплението правя искане да бъдат конституирани като частни
обвинители и гр. ищци, като предявявам гр. иск в размер на 73 820.00 лева ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането, а именно в периода от 18.01.2017г. до
14.11.2017г. до окончателното изплащане на цялостно задължение с оглед правилата на чл.
84, ал. 5 от ЗЗД.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н.: Поддържам казаното от адв. А..
АДВ. А.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
От страна на моята подзащитна няма желание за провеждане на съдебния процес по
реда на специалните правила.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на
български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
По отношение на предявеният гр. иск, същият е своевременно предявен, но по
същество е неоснователен и на това ще се спра по съществото на делото. По отношение на
искането за конституиране на частни обвинители, същото е основателно и своевременно
направено.
ПОДС. Н.: Придържам се към казаното от моят защитник.
ПРОКУРОРЪТ: И двете искания за конституиране на пострадалите като частни
обвинители и като гр. ищци са направени своевременно и моля да бъдат конституирани като
части обвинители и да бъде приет за съвместно разглеждане предявения гр. иск.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира
следното:
4
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 206, ал. 3
вр.ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от НК срещу подс. К. АНД. Н.. То е родово и местно подсъдно на
ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. С оглед
на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна като първа инстанция;
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними
процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или
на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемата К. АНД. Н. да научи за какво престъпление е привлечена в това качество.
Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт определя предмета на
доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като
главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от
юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически
предели, предявени с обвинителния акт.
В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва
да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като в тази насока законът - чл. 246,
ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а
именно – “времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът
на вредите“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да
отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този
извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със
Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05.
11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на
процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от
5
НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно
решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и
съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от
НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията
на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
В обстоятелствената част на акта задължително следва да са отразени всички онези
факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна
престъплението и неговия автор. Индивидуализацията обаче не е възможна, ако в него не е
описано деянието/деянията, в което/които се е изразило това престъпление. По нашето
наказателно право претендираната спрямо подсъдимия отговорност е такава за негово
конкретно деяние и липсата на посочване на всички тези обстоятелства или пък
противоречието между обстоятелствената част на акта и диспозитива му съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване
правата на бъдещите страни в съдебното производство. Основно право на подсъдимия е да
разбере в какво точно и за какво престъпление е обвинен, за да може да реализира правото
си на защита в пълен обем чрез даване на обяснения по повдигнатото му обвинение, правене
на възражения и ангажиране на доказателства във връзка с тях.
С настоящия ОА подсъдимата Н. е предадена на съд за престъпление по чл. 206 ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, затова, че през периода от 18.01.2017 г. до 14.11.2017 г. в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоила чужди
движими вещи, които владеела - парична сума в общ размер 73 820.00 лева, собственост на
Н. Д. Н. и К. А.а Д., получени от нея в качеството и на пълномощник на собствениците на
посочените имоти - Н. Д. Н. и К. А.а Д., като обсебванет е в големи размери. В диспозитива
на обвинението е посочено, че отделните деяния са извършени както следва:
- В периода от 18.01.2017 г. до 19.01.2017 г. в гр. Варна, противозаконно присвоила чужди
движими вещи, които владеела -парична сума в размер на 57 320.00 лева, собственост на Н.
Д. Н., получени от нея при продажба на недвижим имот с площ 2649 квадратни метра,
находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, квартал „Галата", местност „Зеленика";
- На 25.07.2017 г. в гр. Варна, противозаконно присвоила чужди движими вещи, които
владеела - парична сума в размер на 5 000.00 лева, собственост на Н. Д. Н., получени от нея
при продажба на 1/3 идеална част от недвижим имот с площ 3.5 декара, находящ се в гр.
Варна, местност „Чиган", с идентификатор № 10135.5064.33, собственост на Н. Д. Н.
- На 14.11.2017 г. - противозаконно присвоила чужди движими вещи, които владеела -
парична сума в размер на 11 500.00 лева, собственост на Н. Д. Н. и К. А.а Д., получени от
нея при продажба на недвижим имот – 1/2 идеални части от недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, квартал "Галата" ул. „Черноморска" №16 съставляващ къща с идентификатор №
10135.5510.391.4 с площ 111 квадратни метра, построена в ПИ с
идентификатор10135.5510.391 с обща площ 764 кв.метра, и 300 квадратни метра идеални
6
части от недвижим имот находящ се в гр. Варна, кв. „Галата", ул. „Черноморска" №16,
съставляващ ПИ с идентификатор 10135.5510.391,собственост на Н. Д. Н. и К. А.а Д.
Съгласно теорията и константната съдебна практика обсебване е налице, когато лице
получи на някакво правно (определено конкретно - било по силата на договор, устно
разпореждане или фактическо предаване) основание чуждо имущество (вкл. парични
средства) да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено
разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. Т.е. изпълнителното
деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на
дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено лице,
изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в
интерес на другиго. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата
вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно
разпореждане с нея - в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР № 50/1980г. на ОСНК.
Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване
на патримониума на физическото лице, предало владението. В контекста на
гореизложеното, съдът намира, че в ОА липсват факти, които да обосновават
изпълнителното деяние „присвояване” с конкретни действия на разпореждане на конкретно
лице в свой или чужд интерес на посочените в него дати, съгласно диспозитива на
обвинението. С оглед формулираното в закона изпълнително деяние, при всички случаи в
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на
разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по време, място, начин на
извършване.
В ОА, относно първото посочено деяние / това, за което се сочи, че е извършено в
периода от 18 до 19.01.2017г./ е посочено, че св. Н. бил подписал Пълномощно от
17.01.2017 г., с което упълномощил обв. К.Н. да го представлява пред Банка ДСК, като тегли
и внася неограничено суми от банковите му сметки в лева и валута. Чрез това пълномощно,
тя изтеглила сумите, внесени по сметка на Н. като цена за имота в местност „Зеленика", с
площ 2 646 кв. м., с идентификатор № 10135.5545.3609, както следва: на 18.01.2017 г. -28
850.00 лева, на 18.01.2017 г. - 6 000.00 лева, на 19.01.2017 г. - 22 200.00 лева. По-нататък се
сочи обв. Н. дала парите, които изтеглила от сметката на св. Н., като негов пълномощник на
съпруга си - П.В., който пък отричал да ги е взел. Тук следва да се посочи, че прави
впечатление в така изготвения ОА, че се цитират свидетелски показания и обяснения на обв.
без да става ясно в крайна сметка какво е приел за установено прокурора от фактическа
страна, т.е. какво е фактическото обвинение, което е повдигнато и срещу какво следва да се
защитава подсъдимата. При описание на това деяние липсват факти кога според прокурора
обв. е предала цитираната сума на съпруга си, ако въобще се приеме, че в това се изразява
повдигнатото обвинение, тъй като от описателната част не става ясно всъщност дали
обвинението е повдигнато за това, че се е разпоредила с парите, като ги е предала на мъжа
7
си и защо прокурорът е приел, че са присвоени в периода 18-19.01.17г., още повече, че
именно в ОА е посочено, че самата подсъдима е била упълномощена да внася и тегли суми
от сметката на Н.. В контекста на горното, в ОА винаги следва да е посочено ясно и
недвусмислен кога, как, по какъв начин , с какви конкретни действия или бездействия се е
разпоредило с чуждото имущество- в случая пари. Поради това и по отношение на
посочените дати следва да се съдържат конкретни факти за конкретни действия или
бездействия на подсъдимата. Липсата на тези факти винаги съставлява съществено
процесуално нарушение , което не би могло да бъде санирано от съда в съдебната фаза, тъй
като процесуалните действия се случват с императивна последователност описана в НПК и
правото на защита на обвиненото лице да разбере фактите по обвинението е гаранция за
справедлив процес. На следващо място от така посочените факти в ОА, по отношение на
това деяние не е ясно и каква е общата стойност на присвоеното според прокурора
имущество. Описаните тегления от сметката на Н. на 18.01.17г. и на 19.01.17г. са както
следва: на 18.01.2017 г. -28 850.00 лева, на 18.01.2017 г. - 6 000.00 лева, на 19.01.2017 г. - 22
200.00 лева или общият им аритметичен сбор е 57 050 лв. С диспозитива на ОА, по
отношение на този период обаче прокурорът е повдигнал обвинение за парична сума в
размер на 57 320.00 лева. По този начин съществено е нарушено правото на защита на
обвиненото лице да разбере именно за каква конкретна сума е обвинено, че е присвоило.
Нещо повече, константна е практиката, че между съществените елементи на деянието
отразени в обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив е недопустимо да има
противоречие, каквото се наблюдава в настоящия случай.
По отношение на второто деяние, част от продължаваното престъпление, за което с
ОА е повдигнато обвинение, че е извършено на 25.07.2017г. отново липсват факти за
разпоредителна дейност на обвиняемата с парична сума в размер на 5000 лева на датата
посочена в ОА. От описаните факти в ОА в крайна сметка не става ясно за каква сума е
повдигнато обвинението да е присвоила обв.– 5000 лв. или продажна цена, посочена в
нотариален акт - 232.00 лева, доколкото прокурорът сочи, че по данни на купувача
действителната уговорена сума и предадена на обв.Н. била 5000лв., а малко по-горе в акта
си пък твърди, че обв.К.Н. поискала от св.К. пари на заем, в размер на 5 000.00 лева, като и
предложила да и прехвърли собствеността на имота в местност „Чиган", до намиране на
купувач за имота. Така или иначе от описаното в ОА не става ясно какви разпоредителни
действия са извършени от обвиняемата на 25.07.2017г., доколкото по надолу в ОА е
посочено, че по данни на обв.Н., тя предала парите, получени от сделката на П.В. и не
знаела дали той ги е дал на собственика на имота -Н. Д. Н.. Изрично е отбелязано, че по
силата на даденото и пълномощно, обв. Н. е била длъжна да даде получената от продажбата
на имот сума единствено на свид. Н., който я бил упълномощил да извърши продажбата,
което тя не сторила. От така изложеното би могло да се предположи, че в крайна сметка за
разпоредителни действия с продажната цена на имота са приети действия /по твърдение на
обв. както е описано в ОА/ по предаване на паричната сума на св.В.. Липсват обаче факти
кога е станало това и дали се е случило имено на посочената в ОА дата-25.07.2017г. Фактите
8
в ОА следва да бъдат изложени ясно и недвусмислено , а не да се предполагат или да се
извличат по тълкувателен път от описаното В ОА, или още по малко – от материалите по
делото.
Идентично е положението и с третото посочено в ОА деяние, за което се сочи, че е
извършено на 14.11.2017г. Липсват описани факти за конкретни действия и бездействия на
обв.Н. по разпореждане с инкриминираната сума в общ размер на 11 500 лв. на датата
посочена в диспозитива на обвинението. В ОА е посочено, че в нотариалния договор била
записана продажна цена на сградата - 17 000.00 лева, които купувачът да преведе по сметка
на първия продавач - К. АНД. Н., след подписване на нотариалния акт и продажна цена за
300 кв.м. идеални части от посочения парцел - 3 000.00 лева, които купувачът да преведе по
сметка на пълномощника на продавачите, след подписване на нотариалния акт. Пред
нотариуса било представено пълномощно от Н. Д. Н. и К. АТ. Д., с което упълномощили К.
АНД. Н. да продаде посочения имот. Липсват факти, че цената е преведена по сметка на обв.
след подписване на ОА, липсват и факти кога и какво е сторила обв. със сумата от
продажбата на дяловете на съпрузите Н.и. Сочи се единствено, че св. Занова превела на обв.
К. АНД. Н. по банков път сумата от 20 000.00 лева, като Н. я уверила, че щяла да и върне
заема след като намери купувач на имота. В крайна сметка не става ясно тази сума от 20 000
лв. за която се сочи в ОА, че е предадена от Зинова за заем спрямо обв. ли е приета или за
продажна цена по сделката описано от прокурора. Сочи се, че сумата, преведена от свид.
Занова по сметка на обв. Н., като цена по посочената сделка, обв. Н. изтеглила и
предоставила веднага на съпруга си, макар да била длъжна като пълномощник на св. Н. и Д.
да им предостави получената парична сума от продажбата на техните идеални части от
имота на ул. „Черноморска" № 16. Отново не са посочени факти кога е станало това.
Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото
ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено
средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата
на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности
информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от
ЕКЗПЧОС /. В случая, допуснатите непълноти и противоречия съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила и водят до нарушаване правото на защита т.к води до
невъзможност обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен по отношение на начинът на
извършване на деянието и размерът на вредите т.е. размерът на присвоеното имущество. В
този смисъл е и практиката на ВОС в подобни случаи – например Определение
№165/08.07.2016г. по ВЧНД №858/2016г. на ВОС, Определение по ВЧНД
№189/2017г.,Определение от 10.07.2017г. по ВЧНД № 791 по описа на ОС-Варна за 2017
година, Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г.
Ето защо съдът приема, че посочените по-горе недостатъци на прокурорския акт
обосновават нарушение на това право на обвиняемия и в частност на правото му да научи в
какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е привлечен в това
9
качество“. Това противоречие няма как да бъде преодоляно от съда по правилата на НПК.
Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в
последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на
правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на
следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ
на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза. Съдът намира, че в
случая не би могъл да бъде приложен института на ОФГ, тъй като не се касае за някакъв
технически пропуск или техническа грешка /в какъвто смисъл е приложим визирания
институт съобразно съдебната практика/, а се касае за липса на факти и за съществено
противоречие между посочения във фактите и включения в диспозитива на обвинението
съществен реквизит на ОА. Като в този смисъл е без значение редът по който ще протече
впоследствие делото в съдебната фаза.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4,
т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по
делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови
доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват
за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза
на съдебния процес, преди отстраняване на сочените процесуални нарушения, което
безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
В тази връзка съдът не следва да се произнася и по отношение искането на
пострадалите Н. Д. Н. и К. А.а Д. за конституирането им като гр. ищци и частни
обвинители.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249,
ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1020 по описа на ВРС за 2021
година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на
10
обвиняемия, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК,
пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11