№ 3682
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430101860 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.248 ГПК.
В РС – Плевен е постъпила молба с вх.№21916/17.11.2021г. от г... чрез
старши юрисконсулт СТ. Н. за изменение на Решение № 1184/22.10.2021г. по
гр.д.№1860/2021г. по описа на ПлРС. За образуваното производство
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 ГПК е съобщено на ответната страна.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор с вх.№22634/2021г. от адв.В.
П. – АК-Плевен.
Относно процесуалната допустимост на искането:
Молбата с вх.№21916/17.11.2021г. от г... чрез старши юрисконсулт СТ. Н. за
изменение на Решение № 1184/22.10.2021г. по гр.д.№1860/2021г. по описа на
ПлРС в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна-ответник по гр.д.№ 1860/21г. по описа на РС-Плевен и в срока по чл.
248 от ГПК, поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се
произнесе по нея.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване или
изменение на постановено решение в частта му за разноските в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок. В
конкретния случай след внимателен преглед на делото съдът установи
следното:
1
С Решение № 1184/22.10.2021г. по гр.д.№1860/2021г. съдът е постановил
следното:
„ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД г.. да заплати на БР.
Д. ЗЛ. с ЕГН **********, адрес: .. сумата от 259,25 лв., представляваща
размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за
периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г., сумата от 90,87 лв.- лихва за забава за
периода 01.07.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 16.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата до 652,75 лв.-
главница отхвърля иска като недоказан.
ОСЪЖДА г.. да заплати на адв. В.Н.Н.а П. с ЕГН ********** сумата от 600
лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за исковете по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК г.. да заплати по бюджета на съдебната
власт в полза на РС-Плевен сумата от 300 лв. общо за държавни такси и
разноски за вещо лице по делото.“
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 Закона за
адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Закона
за адвокатурата. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, какъвто в
конкретният случай е представен. Размерът на адвокатското възнаграждение
се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той
касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.
Съдът приема, че становището на адв.В.П., че конкретният случай са
предявени два иска – такъв по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и акцесорен по чл.86
ЗЗД е основателно, поради което се дължи адвокатско възнаграждение за
всеки от тях. В тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 60262 от
20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 943/2021 г., IV г. о., Определение № 60300 от
17.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2058/2020 г., I т. о., ТК, и др. Определение
№ 60309 от 2.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о. ТК, и др.
2
По отношение на становището допустимо ли е определяне на адвокатско
възнаграждение под определения от законодателя праг в Наредба Nо 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът съобрази
следното:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение в
конкретния случай е 300 лева за всеки иск. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК
постановява, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато
същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за
цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и
защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската общност по
преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в
република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос
относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под
минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав
следва да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени
дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на
въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер.В посоченото решение е прието най-напред, че
посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от
ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с
която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на
3
изпълнението на легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да
прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или
проявява последиците си, дали в светлината на всички относими
обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите
ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението
на съответната легитимна цел.Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален
стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален
интерес. Познавайки контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг
начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при
хипотезата на безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото
реално не се вземат предвид при определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на иска,
то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата
съдебна инстанция не са необходими за постигане на посочените легитимни
цели, съответно нарушават полезното действие на правилата на
конкуренцията, приложима за предприятията.Поради това и националният
съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от националното
законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС (решение на
ЕС от 09.03.78г. по дело 106/77).
Същевременно съдът приема за основателно и възражението на процесуалния
представител на ответника, че възнаграждението за главния иск следва да е
съответно на уважената част от иска, както и че не се касае за правна и
фактическа сложност по делото, поради което е необосновано присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в пъти по-голямо от акцесорната
претенция. Съставът приема, че акцесорната претенция е заявена наред с
главната, но процесуалните усилия на представителя на ищеца са били
съсредоточени единствено и само към установяване основателността на
главната претенция.
Ето защо съдът приема, че молбата е основателна и съдебното решение
следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде определено
адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца общо в размер на 300
лв. за двата иска. Тази сума съответства на целта, която се преследва с чл.38
4
от Закона за адвокатурата, характера и сложността на делото, обусловена е от
пропуска на състава на съда да съобрази, че в съдебното решение е налице и
отхвърлителна част, както и размера на вземането по акцесорния иск, който е
в пъти по-малък от минималния размер на адвокатско възнаграждение,
предвиден в Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Адвокатско
възнаграждение всеки от исковете в минималния размер предвиден в
наредбата действително се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.248, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1184/22.10.2021г. по гр.д.№1860/2021г. по описа на
ПлРС в частта за разноските, като вместо
„ОСЪЖДА г.. да заплати на адв. В.Н.Н.а П. с ЕГН ********** сумата от 600
лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за исковете по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.“
постановява:
„ОСЪЖДА г.. да заплати на адв. В.Н.Н.а П. с ЕГН ********** общо сумата
от 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за исковете по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.“
На основание чл.248, ал.3 ГПК препис от определението да се връчи на
страните по делото.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
пред ОС-гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5