Решение по дело №226/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от Т. М. К., с адрес [населено място] село, общ. Радомир, обл. Перник против Решение № 1040-21-68 от 08.02.2024 година на директора на ТП–София град при НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-21-1325 от 28.12.2023 година против разпореждане № РВ-3-21-01483717 от 14.12.2023г. на ръководител по контрола на разходите на ДОО. С разпореждането е разпоредено да се възстанови получено парично обезщетение поради за временна неработоспособност в размер на 4579.59лв. за периода от 10.01.2018 година до 08.06.2018 година.

В жалбата се сочи, че обжалвания акт е неправилен и е незаконосъобразен. Посочва се, че трудовият му стаж в „***“ЕООД неправилно не е признат и е заличен по силата на дадени задължителни предписания, в което производство същият не е участвал. Отделно от това счита, че разпореждането е издадено извън законоустановените срокове. Иска оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-София град и потвърденото с него разпореждане да се отменят.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата-директор на ТП на НОИ-София град редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото становище, изготвено от юк. К. П. се оспорва жалбата и се излагат съображения за законосъобразност на оспорения акт. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ-София град, поради което е процесуално допустима.

По фактите:

От името на „***“ЕООД, с ЕИК *** в качеството му на осигурител са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурено лице Т. М. К..

По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им в Информационната система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове, с №№ Е***, Е***, Е***, Е*** и Е*** за ползване на отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 10.01.2018 г. до 08.06.2018г.. Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят „***“ЕООД, с ЕИК *** е представил удостоверения, с вх. №№ Р14-21-000-00-**********/1-2-2018г. за болничен лист Е***, за временна неработоспособност за периода от 10.01.2018г. до 08.02.2018г.; Р14-21-000-00-**********/2-3-2018г., за болничен лист Е*** за временна неработоспособност за периода от 09.02.2018г. до 10.03.2018г., Р14-21-000-00-**********/2-4-2018г., за болничен лист Е*** за временна неработоспособност за периода от 11.03.2018г. до 09.04.2018г., Р14-21-000-00-**********/8-5-2018г., за болничен лист Е*** за временна неработоспособност за периода от 10.04.2018г. до 09.05.2018г. и Р14-21-000-00-*********/30-5-2018г., за болничен лист Е*** за временна неработоспособност за периода от 10.05.2018г. до 08.06.2018г., всичките във връзка с правото за изплащане на парично обезщетение.

Всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м. 01.2018г. до м. 06.2018г. за жалбоподателя са подавани от осигурител „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], район Слатина, [улица], с управител Б. С. М..

Въз основа на тези данни по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО на жалбоподателя е изплатено обезщетение за периода от 10.01.2018 година до 08.06.2018 г. в общ размер на 4579.59 лева.

При осъществен последващ контрол и на основание чл. 107 от КСО е възложена пълна ревизия на разходите на държавно обществено осигуряване ДОО на „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище [населено място]. В хода на проверката са констатирани нарушения, обективирани в констативен протокол № КП-5-21-00892098/10.03.2021 година. Издадени са задължителни предписания до дружеството с № ЗД-1-21-00892103 от 10.03.2021 година. По силата на тях следва да се заличат подавани данни за конкретни лица, в т.ч. за Т. К. за периода от м. 01.2017 година до м. 09.2018 година. Констативния протокол и задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството. Задължителните предписания са оспорени по административен ред и с решение № 1040-21-530 от 20.05.2021 година на директора на ТП-София град при НОИ са потвърдени. Решението е оспорено от управителя на дружеството. С решение № 877 от 16.02.2022 година, постановено по АД № 5818/2021 година по описа на АССГ жалбата против решение № 1040-21-530 от 20.05.2021 година на директора на ТП-София град при НОИ е отхвърлена като неоснователна. С решение № 1445 от 09.02.2023 година постановено по АД № 5735/2022 година, състав при ВАС е оставил в сила решение № 877 от 16.02.2022 година, постановено по АД № 5818/2021 година по описа на АССГ.

След влизане в сила на задължителните предписания, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за Т. М. К. за периода от м. 01.2017 година до м. 09.2018 година са заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК.

С разпореждане № РВ-3-21-01483717 от 14.12.2023г. ръководител на контрола по разходите на ДОО приел, че за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване при осигурител „***“ЕООД, поради което е приел, че няма качество на осигурено лице, не е бил осигурен за общо заболяване и затова няма право на парично обезщетение за времето, в което е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 10.01.2018г. до 08.06.2018г.. На основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредил добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване в общ размер от 4579.59 лева да се възстанови от жалбоподателя.

Разпореждането е оспорено в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ-София град е издал решение № 1040-21-68 от 08.02.2024г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно и по същество потвърдил разпореждане № РВ-3-21-01483717 от 14.12.2023г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Решението е връчено на 15.04.2025 година и е оспорено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Решението на директора на ТП на НОИ-София град е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

В хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства извън тези находящи се в административната преписка, всичките приети като годни доказателства по делото.

Въз основа на това горната фактическа обстановка се възприе от доказателствата от административната преписка.

При горните фактически установявания, Административен съд - Перник, прави следните правни изводи:

По правото:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на директора на ТП към НОИ-София град. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане № РВ-3-21-01483717 от 14.12.2023г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП към НОИ-София град е издадено въз основа на извършения последващ контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Издадено е и е подписано от длъжностното лице, определено от ръководителя на поделението да издава разпореждания по чл. 114 от КСО, видно от заповед № Ц1015-21-108 от 21.10.2020 година. Обжалвано е по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените суми за обезщетения за ползваните отпуски за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Решението е и материално законосъобразно. Правилен е изводът, че разпореждане РВ-3-21-01483717 от 14.12.2023г. е издадено от материално и териториално компетентния орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, определено от ръководителя на поделението да издава разпореждане по чл. 114 от КСО, за което са представени надлежни доказателства. В настоящия случай разпореждането е издадено от за ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП към НОИ-София град, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това.

Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в КСО и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за временна нетрудоспособност. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „Кредитинс груп“ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – издадени и влезли в сила задължителни предписания и неизпълнение на предписанието от адресата му. Заличаването е станало след влизане в сила на задължителните предписания, който са били оспорени по съдебен ред. Влязлото в сила решение е задължително. Съответно заличените данни касаят и периода от м. 01.2018г. до м. 06.2018г., в който период жалбоподателят е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност по процесните болнични листове. Не е спорно, че към момента на отпускане на паричните обзщетения за посочените болнични листи, с оглед данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и информацията от регистъра на болничните листи, същата е отговаряла на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. Спор не съществува и относно размера на отпуснатото и изплатено обезщетение за общо заболяване в общ размер на 4579.59 лева. В следствие на извършения контрол и след изплащане на паричното обезщетение обаче е безспорно установено, че от страна на дружеството не е извършвана никаква търговска дейност, с оглед на което и жалбоподателят не е извършвал трудова дейност за този осигурител, за която да бъде осигуряван при него.

При това положение съдът приема, че осигурително правоотношение между жалбоподателят и „***“ЕООД е било формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. В действителност дружеството работодател на жалбоподателя не е извършвало реално никаква стопанска и икономическа дейност, респ. жалбоподателят не е полагал фактически труд за съответния осигурителен период при този работодател. Липсата на дейност сама по себе си води до липса на необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. Неосъществяването на търговска стопанска дейност от дружеството, от която да се генерират приходи води до еднозначен извод, че лицата, за които е била подавана информация в РОЛ и в РТД за сключени трудови договори в действителност не са осъществявали трудова дейност. Следователно за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и същият няма качеството „осигурено лице“, съгласно пар. 1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като не е доказано започване и реално изпълнение на трудови функции при процесния осигурител. Следователно, към момента на отпускане на помощта не е била налице предпоставката за отпускане на парично обезщетение за този осигурителен риск, тъй като към деня на настъпване на този риск жалбоподателят не е осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО за временна неработоспособност. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, от които е видно, че не е възникнало основание за осигуряване при посочения осигурител, тъй като не е доказано започване и реално изпълнение на трудови функции. В подкрепа на този извод е и решение № 877 от 16.02.2022 година, постановено по АД № 5818/2021 година по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 1445 от 09.02.2023 година постановено по АД № 5735/2022 година по описа на Върховен административен съд постановени по отношение на дадените задължителни предписания. Жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и затова правилно подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени въз основа на влезли в сила задължителни предписания. Поради тази причина и не е могъл да ползва обезщетение от фондовете на ДОО.

Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение за временната неработоспособност. Изплатеното такова е получено без основание. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Въз основа на изложеното се приема, че е налице липса на стопанска и икономическа дейност на дружеството работодател, а от там и липса на реално полагане на фактически труд от страна на жалбоподателя за процесния осигурителен период при този работодател. Не е възникнало и качеството на осигурено лице и поради това и независимо от това дали за него са били внесени или не осигурителни вноски, то същият не е имал право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност. Следователно лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независимо от първоначалното наличие на останалите законови предпоставки. Влезлите в сила задължителни предписания и последвалото заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за жалбоподателя, представляват нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на обезщетение, в съответствие с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Въз основа на това се споделят доводите на ответника по жалбата, че лицето към дата на отпускане на обезщетението е било добросъвестно, доколкото отпуснатото обезщетения за безработица е извършено въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Разпореждане № РВ-3-21-01483717 от 14.12.2023г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-Перник на НОИ е издадено в съответствие със закона, а оставайки го в сила със своето решение, директорът на ТП-София град при НОИ е постановил правилно и законосъобразно решение.

Следва да се посочи, че по никакъв начин не е преградено правото на защита на жалбоподателя с изписаното в атакуваното решение, че същото подлежи на обжалване пред Административен съд-София град. А това по никакъв начин не влече след себе си липса на компетентност на директора на ТП-София град при НОИ да издаде конкретния акт, както счита жалбоподателя. Това е така, защото осигурителите имат задължението да внесат документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съответното поделение на НОИ е това по седалището и адреса на осигурителя, който в случая е [населено място], р-н Слатина, [улица], видно от справка в търговския регистър. Поради това и разпореждането е издадено от компетентната структура на ТП-София град при НОИ.

Не намира правна опора твърдението, че вземането е погасено по давност. За вземането на НОИ за периода от 10.01.2018 г. до 08.06.2018 г. е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1 на КСО, че петгодишната давност за вземания на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок считано от 01 януари на годината следваща годината, за която се отнасят. Или в случая вземането за неправилно изплатени суми от НОИ за 2018 г. се погасява по давност на 31.12.2023 г. /давността започва да тече на 01.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 г./, а разпореждането е издадено на 14.12.2023 г., т. е. преди изтичането на този срок. Съответно по силата на чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО давността е спряла да тече, с оглед предприетото обжалване на разпореждането, с което е установено вземането и към настоящият момент не е изтекла пет годишната давност.

Административният акт, предмет на съдебен контрол, с който по същество е потвърден акт за възстановяване на суми получени от фондовете на ДОО е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се констатират основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема жалбата за напълно неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ще се отхвърли.

По разноските:

При този изход от спора ответната страна има право на разноски. Разноски не се претендират поради което и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Т. М. К., с адрес [населено място] село, общ. Радомир, обл. Перник против Решение № 1040-21-68 от 08.02.2024 година на директора на Териториално поделение – София град при Национален осигурителен институт.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от получаването му.