№ 198
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-1030-000969/17.02.2021 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
(шест) месеца за нарушение за по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено в
частта му, с която е наложено административното наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“. Жалбоподателят твърди, че
запазването на възможността да упражнява това си право е от надделяващ
обществен интерес, тъй като всяка седмица трябва да транспортира
неподвижния си син и заболялата си съпруга на рехабилитация, респ. на
лечение в друго населено място. Изразява се съжаление за извършеното
деяние. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.№ 22960/10.05.2021 г.,
с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично
1
доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г.И.Б., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 30.03.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 31.03.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на
жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди
изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 25.02.2020 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство между В.И.В. в качеството на продавач и жалбоподателя
Г.И.Б. в качеството на купувач, по силата на който жалбоподателят придобил
в собственост лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***. За изповяданата
сделка било подадено заявление по електронен път по електронна преписка №
9897/269444-25.02.2020 г.
До 25.04.2020 г. жалбоподателят Б. не представил лекия автомобил „Опел
Корса“ с рег. № *** за извършване на пререгистрация.
На 25.06.2020 г. в автоматизираната информационна система АИС-КАТ
било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Опел Корса“ с рег. № ***. За тази принудителна административна мярка не
било допуснато предварително изпълнение, нито актът бил съобщен на
жалбоподателя Б..
Към 30.01.2021 г. срокът за обжалване на принудителната
административна мярка все още не бил изтекъл, а и не бил започнал да тече,
поради което тя не била влязла в сила. На същата дата жалбоподателят Б.
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, като се
придвижвал по ул. „Възраждане“ в с. Калояново, обл. Пловдив. По същото
време на територията на селото се провеждала специализирана полицейска
операция, в която участвал и свид. Я.И.М. – ***. Когато се намирал на № 3 на
ул. „Възраждане“ в с. Калояново, автомобилът, управляван от жалбоподателя,
бил спрян за проверка. За нейното извършване полицейските служители
потърсили съдействие от свид. М.. При извършването на проверката свид. М.
установил, че регистрацията на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***
била служебно прекратена и на място съставил акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) с бл. № 978544 против жалбоподателя
Б., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Я.И.М.. Свидетелят
потвърждава авторството на съставения АУАН и поддържа фактическите
констатации по него. Изяснява, че проверката е извършена по време на
провеждането на специализирана полицейска операция на територията на с.
Калояново, както и че в хода й е установил, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация към датата
на проверката. От показанията на свид. М. се установява още, че при
извършването на дистанционна справка с базата данни на МВР за това дали
дадено ППС е регистрирано полицейският служител получава информация
само за резултата – дали има действаща регистрация или не, но не и за
причината за служебното прекратяване на регистрацията, каквото
отбелязване е било направено за процесния автомобил. Показанията на свид.
М. се ползват с доверие от съда, като се ценят за последователни, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото
свидетел. В тях актосъставителят възпроизвежда свои непосредствени
възприятия, формирани по време на проверката. Видно е и че свидетелят има
ясен спомен за случая, като възпроизвежда конкретни обстоятелства от
проведения разговор с жалбоподателя, който съобщил, че има рожден ден на
датата на проверката.
От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
25.02.2020 г. (лист 7 от делото) се изяснява, че същият е сключен между
лицата В.И.В. и жалбоподателя Б., като последният е действал в качеството
на купувач, както и че предмет на договора е прехвърлянето на правото на
собственост върху лек автомобил с марка и модел „Опел Корса“ и с рег. №
***.
От писмо с вх. № 32554/17.06.2021 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 23 от делото) и справка от АИС-КАТ-
Регистрация (лист 25 от делото) се установява, че на 25.02.2020 г. процесният
договор за покупко-продажба с купувач жалбоподателя Б. е регистриран в
системата АИС-КАТ-Регистрация, а на 25.06.2020 г. след непредставяне на
превозното средство от жалбоподателя за извършване на пререгистрация в
сектор „Пътна полиция“ регистрацията на автомобила е прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
3
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Г.И.Б. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № *** със
статус „валиден“ и с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
30.01.2021 г. около 12:30 часа в с. Калояново, на ул. „Възраждане“ № 3
жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***.
Доказа се, че към тази дата жалбоподателят е бил собственик на автомобила,
като правото на собственост е прехвърлено на 25.02.2020 г. Доказа се и че към
датата на управлението на автомобила в автоматизираната информационна
система АИС-КАТ е отбелязано прекратяване на регистрацията на този
автомобил. За това отбелязване се установява по делото да е извършено на
25.06.2020 г.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния
случай деянието, осъществено от жалбоподателя Б., е несъставомерно от
обективна страна, тъй като към датата, приета за момент на извършване на
нарушението, все още не са били настъпили правните последици по
прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ***. Прекратяването на регистрацията, включително в случая на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка,
която от своя страна е индивидуален административен акт. Този
административен акт в пряко нарушение на забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК
е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване.
Относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията
на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна практика
на Върховния административен съд – Определение № 2785 от 01.03.2021 г.
по адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по
адм. д. № 9510/2020 на ВАС. Изведените указания по приложението на
относимите правни норми от ЗДвП и от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са
възприети и от касационната инстанция – Решение № 160 от 26.01.2021 г. по
к.а.н.д. № 3303/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно което
прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП представлява принудителна административна мярка (ПАМ), по
отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което
към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на
управляваното от жалбоподателя МПС, представляващо лек автомобил с рег.
№ ***, не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в
4
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра
на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45/24.03.2000 г.
Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е
предмет на специален режим, компетентни да извършат регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства са органите, установени по реда на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП – в чл. 2 от
Наредба № І-45.
В настоящия случай регистрацията на процесния автомобил е прекратена
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Следователно служебното прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство се извършва от служители от звената „Пътна полиция“ в
съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи.
Посоченият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на
регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна
система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на
индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява
налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно
неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство
в двумесечен срок от придобиването. Съответният орган обективира
волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт
(неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно
средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната
информационна система. Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК.
Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на
„нарочен“ акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален
административен акт. Ако липсва акт, то следователно липсва волеизявление
на органа, а ако липсва волеизявление напълно неясно остава на какво правно
основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната
информационна система.
Независимо, че в ЗДвП и в Наредба № І-45/24.03.2000 г. не е посочено
изрично, то по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република
5
България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин
се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна
защита.
Доколкото е налице индивидуален административен акт – волеизявление
за служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, то е налице и
правен интерес от оспорването му.
Фактите по конкретното дело също ясно илюстрират, че прекратяването
на регистрацията не настъпва ex lege, а почива на волеизявление на
компетентен държавен орган. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І-
45/24.03.2000 г. служебното прекратяване на регистрацията се извършва по
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Жалбоподателят е
придобил процесния лек автомобил на 25.02.2020 г. и двумесечният срок за
неговото регистриране е изтекъл на 25.04.2020 г. Въпреки това
прекратяването на регистрацията, видно от справката, приложена на лист 25
от делото, е настъпило едва на 25.06.2020 г. Следователно, ако проверката
беше извършена в периода между 26.04.2020 г. и 24.06.2020 г., когато
двумесечният срок по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. е
бил вече изтекъл, то нарушение въпреки това не би било установено, тъй като
в автоматизираната информационна система АИС-КАТ е липсвало
отбелязване. Така при една хипотетична проверка съответният полицейски
служител би получил резултат, че автомобилът е регистриран. Този пример
ясно демонстрира, че правните последици на прекратяването на
регистрацията не настъпват автоматично с изтичането на срока за
представяне на превозното средство за регистрация, а едва когато бъде
направено съответното отбелязване в информационната система. Това
отбелязване, както беше изяснено, почива на съответното предхождащо го
властническо волеизявление на компетентен орган на държавно управление.
Оттук по категоричен начин се налага изводът, че правните последици по
прекратяване на регистрацията не настъпват ex lege, a като резултат от
издаден индивидуален административен акт, който в случая представлява
ПАМ.
Този административен акт е издаден на 25.06.2020 г., като още същия ден
в нарушение на закона – чл. 90, ал. 1 от АПК, без той да е влязъл в сила и при
липса на предвидено от закона или допуснато с разпореждане по чл. 60 от
АПК негово предварително изпълнение, са предприети фактическите
действия по неговото изпълнение чрез отбелязване на прекратяването на
регистрацията на автомобила в АИС - така Решение от 22.04.2021 г. по
к.а.н.д. № 61/2021 г. на Административен съд – Русе. Възможността за
предварително изпълнение на индивидуалните административни актове е
регламентирана в чл. 60 от АПК. По делото съдът изиска изрична
информация за това дали е допуснато предварително изпълнение на
6
процесната принудителна административна мярка по прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, но от
постъпилия отговор не се установява издаването на разпореждане за
предварително изпълнение, нито такива доказателства са ангажирани от
въззиваемата страна, въпреки изискването им с писмо с изх. № 13744 от
07.06.2020 г. Следователно доказано е, че не е допуснато предварително
изпълнение на принудителната административна мярка. Предварително
изпълнение не следва и по силата на закона. Процесната ПАМ не попада в
хипотезата на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Последната касае
принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП. Най-сетне
не може да се приеме, че срокът за обжалване е започнал да тече и без ИАА
да е връчен на жалбоподателя, а последният по силата на закона да се счита за
уведомен за издаването на ПАМ. На първо място нормативната уредба не
регламентира подобна фикция, поради което е недопустимо по тълкувателен
път да се извеждат подобни ограничения и задължения за лицата. Напротив,
индивидуалният административен акт е следвало да бъде съобщен по изрично
предвидения за това ред по чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 18а от АПК, което не е
сторено. На следващо място няма как да бъде обоснована теза, че
жалбоподателят отнапред е уведомен за постановената ПАМ, тъй като видно
от материалите по делото, това не се е случило с факта на изтичането на
двумесечния срок по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, а едва когато е направено
властническото волеизявление, сторено два месеца по-късно. За
жалбоподателя не съществува предвидено задължение предполага в кой
точно момент и дали въобще ще бъде постановено служебното прекратяване
на регистрацията на автомобила, за да може да упражни правото си на
обжалване. По тези съображения връчването и обжалването на
принудителната административна мярка – служебно прекратяване на
регистрацията на МПС, се осъществява по общите правила на АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че към приетата в наказателното
постановление за дата на извършване на нарушението – 30.01.2021 г., от
правна страна не е правомерно настъпил фактът на прекратяване на
регистрацията на автомобила, независимо от фактическото действие по
отбелязване в автоматизираната информационна система. Същевременно
настъпило ли е прекратяването на регистрацията е обстоятелство, включено в
състава на нарушението, поради което съдът самостоятелно извършва
преценка на този въпрос. Само по себе си фактическото действие по
отбелязването в системата, щом е извършено в изпълнение на един все още
неподлежащ на изпълнение административен акт, не е равносилно на
настъпване на окончателните правни последици – прекратяване на
регистрацията. Не може да се приеме, че в настоящото производство съдът е
лишен е от възможността да прецени дали има надлежно извършено
прекратяване на регистрацията на превозното средство, а пътят на защита на
жалбоподателя да е единствено чрез обжалване на самата ПАМ. Това е така,
защото съдът в случая не упражнява инцидентен контрол върху самата
7
принудителна административна мярка, а преценява дали тя е влязла в сила,
тоест дали е породила правно действие, което е допустима преценка за
настоящото производство.
По тези съображения съдът приема, че към 30.01.2021 г. извършеното от
жалбоподателя Б. деяние е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
регистрацията не е надлежно прекратена, а отбелязването в системата АИС-
КАТ е направено в нарушение на чл. 90, ал. 1 от АПК, без да са налице
изключенията по чл. 90, ал. 2 от АПК.
На следващо място съдът намира, че при преценката за степента на
конкретната обществена опасност както на деянието, така и на дееца се
установява, че същите са със значително по-нисък интензитет от
обикновените случаи на нарушения от този вид. Досежно обществената
опасност на дееца – жалбоподателят Б., от справката за нарушител/водач се
установява, че същият е правоспособен водач на МПС, издържал изпит на
14.12.1984 г., а процесното деяние от 30.01.2021 г. се явява едно от само двете
му нарушения на правилата за движение за период от 36 години. Това
обстоятелство демонстрира, че жалбоподателят е дисциплиниран водач на
МПС, който стриктно спазва правилата за движение. Предвид и че
процесното деяние не е умишлено извършено, то това затвърждава извода, че
Б. има формирано съзнание за необходимостта да спазва правилата за
движение, както и че у него липсват нагласи да нарушава тези правила.
Жалбоподателят изразява готовност да заплати наложената му с НП глоба,
като моли да не му бъде налагано другото кумулативно предвидено
наказание, което поведение демонстрира готовност да поеме отговорност за
действията си, както и че липсва желание да осуети или избегне понасянето
на административнонаказателната отговорност. При тези факти според
настоящия състав самото налагане на административните наказания с
обжалваното НП, дори още без тяхното изпълнение, вече е постигнало целите
на чл. 12 от ЗАНН. Преследваният поправителен и превъзпитателен ефект е
постигнат и изпълнението на наказанието лишаване от право да управлява
МПС би прераснало в една неоправдава държавна принуда спрямо
поправилия се водач. Б. е формирал съзнание за възможните неблагоприятни
последици при такъв вид деяние, което би имало достатъчно ефикасен
възпиращ ефект върху поведението му за в бъдеще.
Деянието също не разкрива завишена обществена опасност. На първо
място това е така, тъй като липсва умисъл у дееца. На следващо място макар
да е изминал значителен период от време от датата на отбелязване в
автоматизираната информационна система на прекратяването на
регистрацията до момента на управлението, то следва да се държи сметка, че
нарушението се извършва едва когато нерегистрираният автомобил е
управляван по пътищата, отворени за обществено ползване. Жалбоподателят
сочи, че това е било първото управление на автомобила, тъй като семейството
е разполагало и с друг автомобил и е събирало пари за ремонтирането на този.
По делото не са ангажирани доказателства за установено друго управление на
8
процесното МПС след момента на отбелязването на прекратяването на
регистрацията, поради което предположения във вреда на жалбоподателя не
следва да се правят. Те биха били необосновани, щом не почиват на
конкретни доказателства, а и биха сочили на проявена предубеденост.
Следва да бъде отчетено и че процесният казус засяга и друг вид
обществени отношения с надделяващ интерес. По делото са ангажирани
надлежни доказателства за влошеното здравословно състояние както на сина,
така и на съпругата на жалбоподателя. И двамата имат призната 95 %
инвалидност пожизнено. Запазването от жалбоподателя на правото му да
управлява моторно превозно средство би обезпечило възможността му да
продължи да осигурява рехабилитацията на сина си и лечението на съпругата
си, провеждани в град Пловдив. Потвърждаването на наказанието лишаване
от права би рефлектирало и в правната сфера на тези две лица, като създаде
затруднения пред тях редовно и своевременно да получават необходимата им
рехабилитационна и медицинска помощ. Същевременно предвид данните от
справката за нарушител/водач отмяната на това наказание не би застрашило
интереса на обществото като цяло, тъй като не се касае за опасен,
непредвидим и недисциплиниран водач. Обществените отношения, които
осигуряват опазване на здравето на гражданите, се ползват с примат и в
случая предвид изключително занижената степен на лична обществена
опасност като водач на МПС на жалбоподателя Б., то надделяващият
обществен интерес е именно да се осигури възможността за достъп до
специализирани и медицински грижи на заболелите лица, които
жалбоподателят ежеседмично транспортира от с. Калояново до град Пловдив
и обратно.
В заключение следва да се отбележи, че съдът приема от фактическа
страна действително жалбоподателят Б. да е управлявал лекия автомобил
„Опел Корса“ с рег. № ***, както и на 25.06.2020 г. да е извършено
отбелязване в АИС-КАТ-Регистрация за служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила. Въпреки това по гореизложените съображения
съдът намери жалбата за основателна, като приема, че наказателното
постановление трябва да бъде отменено, тъй като материалният закон е
приложен неправилно, както и поради незаконосъобразност предвид
санкционирането на жалбоподателя при значително по-ниската степен на
обществена опасност в сравнение с други такива случаи.
Страните не са направили искане за присъждането на разноски в процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000969/17.02.2021 г.,
издадено от М.В.М. – ***, с което на Г.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата са
наложени административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и
9
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
(шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10