№ 56
гр. *** , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на И. О. Ч. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „Ивайло” № 70, срещу Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 4338581 на ОДМВР-гр.*** (ЕФ), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Посочва се, че жалбоподателят е
предоставил управлението на лекия автомобил на А.Д. считано от 01.08.2019 г., поради
което и именно той следва да бъде санкциониран.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище
от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издадения ЕФ е
правилен и законосъобразен. Заявява се позиция, че декларацията по чл. 188 ЗДвП не е била
придружена с копие на СУМПС на Д., поради което и правилно глобата е останала в тежест
на собственика на автомобила. Пледира се за потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така доколкото ЕФ е бил
връчен редовно на жалбоподателя на 07.02.2021 г. На 10.02.2021 г. той е подал декларация,
заявявайки, че не той е управлявал автомобила и представяйки копие от пълномощно и
договор (наречен от него „предварителен договор“). Липсват данни по въпросната
декларация да има произнасяне от АНО, а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2,
предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е 14-дневен от съобщаването на
отказа за анулиране на фиша. По делото не са ангажирани никакви доказателства от АНО,
който носи доказателствената тежест за установяване на този факт, дали и кога е съобщил
отказа си за анулиране на жалбоподателя, поради което за съда не остава друго освен да
приеме, че депозираната на 23.03.2021 г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 29.12.2020 г. в 14:17 часа, в гр. ***, ПП I-9, км. 229+470, от ПВ „***“ към гр. ***
техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта с „ARH CAM S1“ с №
11743d1 засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 128 км/ч. лек
автомобил „***” с рег. № ***, при разрешена скорост за движение за този пътен участък с
пътен знак В-26 до 50 км/ч. Направената снимка била записана под наименование „Снимка
№ 0088824“.
В последствие записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ***, който от записания файл,
установил, че заснетият лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателя
Ч., както и че скоростта следва да се счита на 124 км/час (след приспаднатия толеранс от 3
% в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4338581 на ОДМВР-
гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба” в размер на 800
лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1“
с № 11743d1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л. 13) и Протокол за проверка (л. 15).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л. 12), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
На 07.02.2021 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателя, като на 10.02.2021 г. той
депозирал декларация (л. 6) и копие от пълномощно и предварителен договор (л. 4),
2
декларирайки, че на процесната дата автомобилът се управлявал от А.Д.. Поискал
анулиране на ЕФ.
Липсват данни за отговор на така подадената декларация, но видно от становището
на юрисконсулта на ОДМВР-*** - ЕФ не бил анулиран защото жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да представи СУМПС на лицето, за което твърди, че е
управлявало автомобила, поради което и ЕФ остава в негов тежест.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението и достатъчно изчерпателно са отразени е обстоятелствата, че
в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както
и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 74 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и
неправилно е определил субекта на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
3
когото е предоставено моторно превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да
позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на
автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението.
В конкретния случай - към датата на нарушението – 29.12.2020 г. собственик на
автомобила е бил жалбоподателят Ч., поради което правилно първоначално ЕФ е бил
издаден срещу него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП”
декларация, че не той, а лицето – А.Д. е управлявал автомобила него ден. В подкрепа на
изложеното в декларацията е приложено и копие от пълномощно и т.нар. „предварителен
договор“ (на гърба на пълномощното), от които става ясно, че считано от 01.08.2019 г.
владението, ползването и управлението на лекия автомобил е предоставено на Д.. Изрично в
пълномощното (което е нотариално заверено, поради което и датата и съдържанието му се
приемат от съда за достоверни) и в т.нар. „договор“ на гърба му е записано, че А.Д. е
реалният ползвател на автомобила и носи отговорност за него. Въпреки това АНО е отказал
да анулира ЕФ с мотива, че декларацията не е придружена от копие на СУМПС на сочения
за водач.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай и с оглед конкретиката на казуса,
решението на АНО е неправилно. Действително законът изисква ведно с декларацията да се
представи и копие на СУМПС. В някой случаи обаче, това обективно не е възможно. Така
например касационната инстанция е имало повод да се произнесе в подобни хипотези
Решение № 424/08.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 102/2018г. на АдмС-*** и Решение №
715/13.04.2018г. по к.н.а.х.д. № 154/2018г. на АдмС-***, Определение № 2034/23.08.2018г.
по к.а.н.х.д. № 2008/2018г. на АдмС-***, като е приела, че трябва да се подхожда
индивидуално и да не се абсолютизира изискването за представяне на копие от СУМПС,
защото понякога обективно това е невъзможно. По мнение на настоящия състав точно такъв
е и процесният случай. Видно от представените писмени доказателства – реално от
01.08.2019 г. собственикът на автомобила е предоставил управлението му на друго лице,
което изрично се е съгласило да носи цялата отговорност за него, което безспорно включва и
поемане на глобите, свързани с неспазване на правилата за движение по пътищата във
връзка с управлението на автомобила. Действително собственикът не се е снабдил със
СУМПС на Д., но предвид уговорките помежду им – включително и желанието за бъдещо
прехвърляне на собствеността (предварителен договор) това не е било необходимо. Към
момента на получаване на ЕФ собственикът е направил всичко възможно за откриване на Д.
и снабдяване със СУМПС (писмо на л. 7), но очевидно без резултат. Между другото опитите
на АНО (писмо на л. 20), както и на съда по установяване на лицето също са безрезултатни,
4
предвид информацията, че той се намира в чужбина. При това положение повече от
очевидно е, че жалбоподателят не разполага с възможност да изиска водачът да представи
копие от СУМПС. Реално собственикът няма възможност да изпълни законовото изискване
и то не по своя вина, поради което и по мнение на съда, незаконосъобразно би се явило в
този случай спрямо него да се издава ЕФ. В случая Ч. е представил декларация съдържаща
всички необходими данни, за да може ЕФ да се издаде на ползвателя на автомобила, като
АНО е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства и едва тогава да
установи, кой е управлявал автомобила и да издаде ЕФ против него, а не директно да
ангажира отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила.
Поради горните причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ,
въпреки че са били налице предпоставките за това, поради което следва да се приеме, че
издаденият електронния фиш следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е поискала
присъждане на разноски, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по
възлагането им.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4338581 на ОДМВР-
гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на И. О. Ч. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5