Решение по дело №105/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20207210700105
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 8

гр. Силистра, 05.02.2021 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

                                   ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                         Елена Чернева

разгледа КАНД № 105 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия П. Георгиева-Железова, при участието на секретаря Анета Тодорова и при участието на представител на Окръжна прокуратура Теодор Желев и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на глава XII , чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

С Решение № 236 / 15.09.2020 г., постановено по НАХД № 328 по описа за 2020 г. на Районен съд – гр.Силистра е отменено Наказателно постановление № СС-19-ДНСК-28 / 04.05.2020 г. на зам.началника на Дирекция „Национален строителен контрол“, с което на „Алома-ВД” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Касационната жалба е подадена от административно-наказващия орган. Релевира се касационно основание за неправилност на същото, поради нарушение на закона. Несъответен с действащите норми на ЗУТ е решаващият извод за несъставомерност на деянието, тъй като наказателно-отговорно лице е именно дружеството-ползвател. Необоснован и недоказан е изводът на съда, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на уличеното лице, тъй като в АУАН е посочена датата на извършване на нарушението. В случая тя е датата на проверката – 20.11.2020 г., цитирана в констативния акт, който от своя страна е цитиран и приложен към АУАН. Процесното нарушение – ползване на строеж, невъведен в експлоатация, представлява състояние, продължаващо във времето и осъществявано във всеки един момент, считано от началото на ползването до преустановяване на нарушението. При това положение, за да се конкретизира изпълнителното деяние по време,е достатъчно да се фиксира един момент, ден или период в рамките на този срок, което е сторено чрез цитираното по-горе препращане към приложения констативен акт от 20.11.2020 г.

Обвинението е контретизирано и по отношение на фактическите обстоятелства, конкретизиращи начина на ползване на невъведения в експлоатация строеж, а именно – чрез ползването му като складова база, което обстоятелство е изписано както в АУАН, така и в приобщените към акта доказателства – декларация от уличеното лице от 18.11.2020 г. и констативен акт от 20.11.2020 г.

На следващо място Районният съд е нарушил закона като е приел, че санкционираното дружество, в качеството му на ползвател-държател, не е наказателно-отговорно лице по повдигнатото обвинение по чл. 237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Това е така, тъй като обвинението е повдигнато и санкцията е наложена за изпълнително деяние – ползване на строеж, без да е въведен в експлоатация, каквато е и процесната хипотеза.

Претендира се за отмяна на оспореното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – чрез процесуален представител, адв. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесният строеж е и незаконен, който като такъв, не подлежи на въвеждане в експлоатация. Ето защо ползвателят на незаконен строеж не е наказателно-отговорен по повдигнатото обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Силистра поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК в срока за касационно оспорване по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения.

С отмененото наказателно постановление на „Алома-ВД“ ЕООД е наложена имуществена санкция по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ за извършено нарушение по чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ за това, че ползва имот III категория, който не е въведен в експлоатация. Обектът, представлява едноетажна промишлена сграда с ид.№ 66425.514.502.2  -склад,находящ се в поземлен имот с ид. 66425.514.502 по КК и КР на гр.Силистра, ул. “Харалампи Джамджиев“ № 1 с покрив, спрямо който е осъществен основен ремонт, квалифициран като незаконен строеж поради липса на строителни книжа. 

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че ползвателят - наемател „Алома – ВД“ ЕООД не е наказателно отговорно лице по повдигнатото обвинение по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а такъв е възложителят на незаконния строеж, който в случая е лице, различно от ползвателя. Решаващ е изводът, че процесният строеж е и незаконен, а на разрешаване за ползване подлежат само законните строежи. Ето защо Районният съд е извел извод, че ответникът по касация -ползвател на незаконен строеж, не е наказателно-отговорно лице по повдигнатото обвинение.

Също така, като отментилно основание е послужил и изводът на решаващия състав, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила – липса на реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съставляващи отменителни основания, тъй като в административно-наказателното производство не са посочени дата на извършване на деянието и фактическите обстоятелства на изпълнителното деяние – липса на конкретизация „в какво се изразява ползването на строежа“.

Проверката за приложението на материалния закон се извършва на база на фактическите установявания на въззивната инстанция /чл. 220 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/.

По делото е нямало и пред касационната инстанция също няма спор по фактите.

Последните се свеждат до следното: на 11.10.2019 г. е извършена проверка от контролните органи на ДНСК на сградите, разположени на територията на „Стоково тържище“ в ПИ № 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра, индустриална зона „Запад“ с административен адрес- ул. “Хараламби Джамджиев“ № 1.По време на проверката било установено, че на сграда с идентификатор № 66425.514.502.2 - едноетажна масивна промишлена сграда е бил извършен основен ремонт на покрив, съставляващ строеж, за който не били представени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Към момента на проверката строежът бил изцяло завършен и се ползвал от „Алома-ВД“ ЕООД по предназначение - за складова дейност, без да е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от органите на ДНСК. Строежът е трета категория, като част от обект „Стоково тържище. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № 27 / 11.10.2019 г., Констативен акт от 20.11.2019 г. и АУАН № СС-19 / 03.12.2019 г. С последното на дружеството-ползвател било повдигнато обвинение, че в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ ползва строеж, който не е въведен в експлоатация. Въз основа на констативния акт на 04.05.2020 г. е издадено процесното НП, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е ангажирана имуществената отговорност на ползвателя за извършена простъпка по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ /Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на търговец, който ползва строеж от първа до трета категория без това да е разрешено в размер от 1000 лева до 10 000 лева/.

Въз основа на установените пред въззивния съд факт, касационната инстанция извежда следните изводи:

Необосновано е прието, че санкционираното лице е наказателно неотговорно по повдигнатото обвинение.Неточно и непълно е обобщението на съда, че изпълнителното деяние се изразява в „ползване на строеж, който се явява незаконен поради липса на строителни книжа /л. 84, последен абзац от решението/. Изпълнителното деяние не е сведено само до ползване на незаконен строеж, въпреки че такава хипотеза е една от частните случаи на изпълнителното деяние, а за ползване на строеж, който може да е както законен, така и незаконен, стига да се ползва без да е въведен в експлоатация. В случая процесният строеж е и незаконен. Обстоятелството ,че незаконните строежи не подлежат на въвеждане в експлоатация, преценено през призмата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, означава, че, след като един строеж е незаконен, то той не следва и да се ползва-независимо от кого – собственик или наемател, тъй като не би могъл да се въведе в експлоатация от органите по чл. 177, ал .2 от ЗУТ. Законодателят е предвидил самостоятелна отговорност на ползвателя, който може да бъде както и собственик,така и трето лице - наемател по облигационно отношение или само държател на фактическо основание без сключен договор за наем. Административният акт за въвеждане на един строеж в експлоатация, респ. разрешителното за ползване е акт, различен от акта за узаконяване, респ. от строителните книжа, които са предпоставка за законност на строежа. В този смисъл, процесът по преценка законността на строежа е различен от процеса за преценка за въвеждането на строежа в експлоатация,като първият процес се явява етап от втория. С други думи казано, оспореното решение приема, че нормираното право позволява незаконните строежи, като неподлежащи на въвеждане в експлоатация, да се ползват без предвидени санкции, а санкции да се налагат само спрямо ползването на законни строежи, които не са въведени в експлоатация. Очевидна е превратността на тълкуването и нарушаването на принципа „никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение“. Противното би означавало и „заобикаляне на закона“, тъй като всеки незаконен строеж би могъл да се ползва без санкции, ако не е въведен в експлоатация по съответния ред, каквато не е идеята на законодателя.

В обобщение, установените фактически констатации – търговец, който ползва строеж без да е въведен в експлоатация по установения ред, попълват фактическият състав на приложената от административно-наказващия орган санкционна норма на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Наказателно отговорно лице по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, е ползвателят, който в различни хипотези може и да е и възложител, строител и в друго качество, но във всяко от качествата, той,като ползвател, следва да понесе административно-наказателна отговорност заради ползването преди или без строежът да е въведен в експлоатация.

Основателни са оплакванията на касатора по отношение на неправилност на изводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнителното деяние не се изразява в еднократен акт, а в състояние, което продължава във времето и се осъществява във всеки един момент през този период. В АУАН, който съставлява обвинителния акт, е посочено, че ползването е установено към 20.11.2019 г., цитирано в приложения констативен акт от 20.11.2019 г., както и към дата – 18.11.2019 г., на която уличеното лице е подписало декларация, приложена към АУАН .

Начинът на осъществяване на ползването също е посочен в АУАН – ползването на строежа като складова база, което обстоятелство е посочено в АУАН чрез цитираното на декларация от 18.11.2019 г., приложена към АУАН.

В обобщение следва да се приеме, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения по чл. 42, т. 3, 5 и т. 4 от ЗАНН поради което правото на защита на уличеното лице не е било накърнено.

При служебната проверка се установява, че оспореното решение е валидно и допустимо.

В обобщение, въз основа на изложеното, касационната проверка налага отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) във вр. с § 1, т. 6 от АПК на ответника по жалбата - ДНСК-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер на 100 лева за всяка инстанция, или 200 лева общо за производството пред въззивната и касационната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр .2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 236 / 15.09.2020 г., постановено по НАХД № 328 / 2020 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра като вместо това

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СС-19-ДНСК-28 / 04.05.2020 г. на зам.началника на ДНСК, с което на „Алома-ВД” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

ОСЪЖДА ЕООД “АЛОМА-ВД“ ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. “Харалампи Джамджиев“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ДНСК – СОФИЯ, гр. София, бул. “Христо Ботев“ № 47 разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.