Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……
Гр. София, 04.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Димов
ЧЛЕНОВЕ : Велина Пейчинова
Мл. съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева в.
гр. д. № 11115 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 163201 от 29.07.2020 г. по гр. д. № 1127 по описа за
2019 г. на Софийски районен съд, 145-ти състав е признато за установено, че А.Я.Х.,***
дължи на „С.Б.“ ЕООД, ***, по предявени искове с правно основание чл.234, ал.3,
т.2 КТ вр. чл.92 ЗЗД сумата от 567.15
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл.13 от
договор за повишаване на квалификация от 11.03.2017 г., сключен към трудов
договор № 471/27.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018
г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до окончателното
плащане. Съдът е отхвърлил със същото решение иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1 200 лв., както и иска с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 29 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 14.04.2018 г. до 09.07.2018 г. Присъдил е разноски.
Срещу
така постановеното Решение са депозирани две въззивни жалби: с вх. № 5120362/27.08.2020
г. от „С.Б.“ ЕООД, *** в частта за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1200 лв. и с вх. № 5118418/25.08.2020 г. от А.Я.Х.,***, в
частта, в която са уважени исковите претенции на дружеството, чрез назначения
му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител.
„С.Б.“
ЕООД, *** твърди, че е налице неизпълнение на задължение по чл.13 от Договор за
повишаване на квалификация от 11.03.2017 г., тъй като Х. е повишил
квалификацията си, но не е изпълнил задължението си да работи в дружеството за
уговорения срок. Твърди се, че съдът неправилно е приел възстановяване на
сумата съобразно времето, през което работникът е положил труд. Претендира се
възстановяване на цялата сума за повишаване на квалификацията му, тъй като са
направени разходи за неговото обучение и е налице пълно неизпълнение по договор,
както и заплащане на направените по делото разноски.
А.Я.Х.,***
твърди, че исковата претенция на дружеството е недоказана, тъй като са
приложени справки, които са с неясен издател, без подпис и печат. Липсвали
доказателства за направените разходи и се прави разграничение между понятията
обезщетение за вреди и неустойка. Претендира се отмяна на решението на СРС и отхвърляне
на исковете на дружеството като неоснователни. Претендират се разноски.
В
качеството си на ответници по въззивните жалби на другата страна, са депозирани
отговори.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „С.Б.“ ЕООД, ***
срещу А.Я.Х.,***, с която е поискало от съда да признае за установено, на
основание чл.
422 вр. с чл.
415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл.
234 от КТ и чл.
92 и чл.
86 от ЗЗД, че А.Я.Х.,*** дължи на „С.Б.“ ЕООД, ***, зплащане
на сумата от 1200 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение по чл.13 от
договор за повишаване на квалификация от 11.03.2017 г. към трудов договор №
471/27.11.2011 г., както и 29 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 14.04.2018 г. до 09.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1715/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Хасково. Навело е твърдения, че с ответника били
сключили трудов договор на 27.11.2011 г. за длъжността "сервитьор",
както и договор за повишаване на квалификацията от 11.03.2017 г., съгласно
който ищецът следвало да проведе обучение на ответника, проведени били два
курса на обучение "Basic Shift Management Class" ("Основен курс
за управление на смяна") и "Advanced Shift Management Class"
("Курс за управление на смяна за напреднали"), на 01.05.2017 г. с
оглед повишената квалификация на ответника било увеличено трудовото му
възнаграждение и променена длъжността му. Съгласно чл. 12 от договора за
повишаване на квалификацията ответникът се задължил да не прекратява трудовото
правоотношение по време на обучението от 6 месеца, както и 18 месеца след
завършването му, за неизпълнение на това задължение с чл. 13 от договора била
уговорена неустойка от 1200 лв. Ответникът подал заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение считано от 14.04.2018 г., поради което ищецът издал
заповед за прекратяване на същото, така ответникът не изпълнил задълженията си
по чл. 12 от договора за повишаване на квалификация и така за ищеца възникнало
вземане за неустойка от 1200 лв., поканил ответника да му я заплати в срок от
три дни и ответникът бил изпаднал в забава на плащането й за процесния период.
Ответникът
А.Я.Х.,*** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че
неизпълнението на задължението на ответника да работи за определен период му би
довело само до право на работодателя да иска възстановяване на разходите за
обучение за съответния период на неизпълнение, но не и предварително уговорена
неустойка. Ищецът не бил изпълнил задължението си да обучи ответника,
представените таблици за курсове не носили негов подпис. Договорената клауза в
чл.13 от гоговора за повишаване на квалификацията противоречала на Кодекса на
труда и съдебната практика.
По
делото е приложена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1715/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Хасково., с която е
разпоредено А.Я.Х., да заплати на „С.Б.“ ЕООД, *** сумата от 1200 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, представляващи
неустойка по договор от 11.03.2017 г. във връзка с проведени "Basic Shift
Management Class" ("Основен курс за управление на смяна"),
приключил на 13.04.2017 г. и "Advanced Shift Management Class"
("Курс за управление на смяна за напреднали"), завършил на 29.06.2017
г.; сумата от 29 лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата
за периода от 14.04.2018 г. до 09.07.2018 г., както и съдебни разноски. За така
издадената заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, при
което районният съд е указал на заявителя необходимостта от представяне на
доказателства в едномесечен срок от съобщението.
По
делото е приет неоспорен от страните трудов договор № 471/27.11.2011 г., носещ
подпис за страните по него, съгласно който на 26.07.2016 г. ответникът се е
съгласил да работи при ищеца по трудов договор за неопределено време на
длъжността "ресторантски работник" с работно място ресторант "Родопи",
при 8 часов работен ден и основно трудово възнаграждение от по 2,30 лв. на час
за дневен труд, както и допълнително възнаграждение за 2,875 лв. на час за
нощен труд, както и допълнително възнаграждение съгласно чл. 6.1. и 6.2.
Изпълнението на трудовите задължения е започнало на 01.12.2011 г., видно от
отбелязването на края на приложения по делото трудов договор. Съдът приема договор
за повишаване на квалификация към трудов договор № 471/27.11.2011 г., носещ
подпис за страните по него, съгласно който ищецът като работодател се е
задължил да проведе на ответника като работник по договора курс за повишаване
на квалификация за длъжността "мениджър", а ответникът се е задължил
да я усвои, обучението е под формата на два курса "Basic Shift Management
Class" и "Advanced Shift Management Class", които следва да се
проведат в срок от 6 месеца, считано от сключване на договора, като всеки курс
е от по 3 дни и се провежда в гр. София. Съгласно чл. 7 - чл. 10 от договора
през време на обучението на работника се заплаща уговореното трудовото
възнаграждение, а ако работникът не е от София – поема и разходи за пътни,
храна и спане, работодателят осигурява разходите за учебни материали, наем на
зали, хонорари на лектори, кафе-паузи, обяд и др. свързани с провеждането на
курсовете, при завършването на курса на работника се издава сертификат.
Съгласно чл. 12 от договора работникът се е задължил да не прекратява трудовото
правоотношение по време на обучението и 18 месеца след завършването му, като
при неизпълнение на това задължение работникът съгласно чл. 13 от договора
дължи фиксирана неустойка на работодателя от 1200 лв.
Прието
е неоспорено от страните допълнително споразумение към трудов договор № 1045/01.05.2017
г., носещо подпис за страните по него, съгласно което страните са изменили
трудовия договор от 27.11.2011 г., като са се съгласили ответникът да работи на
длъжността "салонен управител" която по длъжностно разписание е
"мениджър" при основно трудово възнаграждение от по 4, 27 лв. на час
за дневен труд, допълнително възнаграждение за продължителна работа от 0, 13
лв. на час за дневен труд. Съгласно чл. 11. 1. от допълнителното споразумение
всяка страна може да прекрати договора с 2-месечно предизвестие. Съгласно чл.
11. 3. от допълнителното споразумение страната, която е предизвестена за
прекратяване на договора може да го прекрати и преди да изтече срока на
предизвестие, но дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно
чл. 10 от допълнителното споразумение в случай на прекратяване на трудовия
договор по инициатива или по вина на работника, работодателят може да търси
възстановяване на разходите, които е направил във връзка с фирмената
квалификация или обучение на служителя.
Приета
е таблица без подпис на страните, съгласно която в периода от 11.04.2017 г. до 13.04.2017
г. е проведен курс "Basic Shift Management Class", в който е участвал
ответникът и успешно го е завършил.
Приета
е таблица без подпис на страните, съгласно която в периода от 27.06.2017 г. до 29.06.2017
г. е проведен курс ""Advanced Shift Management Class", в който е
участвал ответникът и успешно го е завършил.
По
делото е представена молба с вх.номер 4341/13.04.2018 г., от която се
установява, че ответникът е поискал трудовият му договор да бъде прекратен,
считано от 14.04.2018 г., без да бъде спазено 2-месечното предизвестие за това,
на молбата е изписан ръкописен текст за съгласие трудовият договор да се
прекрати считано от 14.04.2018 г., като се удържи сумата за неспазено
предизвестие, като е положен подпис.
Приета
е Заповед № 4205/14.04.2018 г. с която трудовия договор между страните е
прекратено на основание на чл.
326, ал. 1 вр. с ал.
2 от КТ.
По делото са представени и две
покани-известие, съгласно които ищецът е поискал от ответника да му се плати в
съответно посочения срок от получаване на поканата неустойката по чл. 13 от
договора за повишаване на квалификация в размер от 1200 лв., като писмата са се
върнали със съответно отбелязана отметка „преместен“ и „непознат“.
Прието
е неоспорено от страните извлечение от регистър на центрове за професионално
обучение, съгласно което лиценз за такова обучение има ЦПО към С.Б." ЕООД.
Приети
са две снимки, за които не се спори, че са направени непосредствено една след
друга, на която се виждат хора в зала за обучение, единствена разлика в
снимките са жестове на заснети лица, както и централната фигура на първи ред, в
ръцете си хората държат по един документ.
Прието
е извлечение от регистър на издадени документи, съгласно което на ответника са
били проведени 2 обучения и са му издадени сертификати.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбите.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваните
части е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваните части:
Предявеният
иск е с правно основание чл.
422 вр. с чл.
415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл.
234 от КТ вр. с чл.
92 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване съществуване на вземане на ищеца към
ответника за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
за обезщетение за забава на плащането на неустойката.
При
така депозирания иск в тежест на ищеца е да установи по делото, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е
изпълнил задълженията си и за ответника е съществувало валидно и изискуемо
задължение, за неизпълнение на което страните са постигнали валидно съглашение
за неустойка в определен или определяем размер.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че клаузата за
неустойка не е валидна, страда от пороците, за които е навел твърдения.
Неустойката
може да се търси тогава, когато са налице елементите от фактическия състав,
който поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази форма на
неизпълнение, за която тя е била уговорена.
Съдът
приема за установено по делото, че на 27.11.2011 г. между страните е възникнало
валидно правоотношение по трудов договор, по което ответникът се е съгласил да
работи при ищеца по трудов договор за неопределено време на длъжността "ресторантски
работник" с работно място ресторант "Родопи", гр. Пловдив при 8
часов работен ден и основно трудово възнаграждение от по 2,30 лв. на час за
дневен труд, 2,875 лв. на час за нощен труд и допълнително възнаграждение за
продължителна работа. Изпълнението на трудовите задължения е започнало на 01.12.2011
г., на 01.05.2017 г. страните са изменили правоотношението, като са се
съгласили ответникът да работи на длъжността "салонен управител"
която по длъжностно разписание е "мениджър" при основно трудово
възнаграждение от по 4, 27 лв. на час за дневен труд, допълнително възнаграждение
за продължителна работа от 0, 13 лв. на час за дневен труд с уговорена
възможност всяка страна може да прекрати договора с 2- месечно предизвестие,
правоотношението е прекратено по искане на работника с предизвестие считано от
14.04.2018 г. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени
от страните писмени доказателства.
Съдът
приема за установено по делото, че на 11.03.2017 г. страните са сключили
валиден договор за повишаване на квалификация, съгласно който ищецът като работодател
се е задължил да проведе на ответника като работник курс за повишаване на
квалификация за длъжността "мениджър", а ответникът се е задължил да
я усвои, обучението е под формата на два курса "Basic Shift Management
Class" и "Advanced Shift Management Class", които следва да се
проведат в срок от 6 месеца, считано от сключване на договора от 11.03.2017 г.,
като всеки курс е от по 3 дни и се провежда в гр. София.
Съдът
приема, че този договор не е уреждал срок на обучение от 6 месеца. Волята на
страните е изявена в чл. 2 и чл. 3 и чл.4 от договора, същата сочи, че
обучението ще се проведе под формата на 2 тридневни курса в гр. София- Basic
Shift Management Class" и "Advanced Shift Management Class",
което обучение следва да се проведе до 6 месеца от сключването на договора.
Този 6-месечен срок съдът приема, че не представлява продължителността на
обучението, а е период от време, през което двата 3 - дневни курса следва да се
проведат. Този извод се налага при тълкуване на разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 и
чл.4 от договора при съобразяване на разпоредбата на чл.
20 от ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че двата курса са били проведени от ищеца на
ответника и последният ги е завършил успешно. Съдът приема за установено по
делото от приетия по делото договор, че ответникът е поел задължение към ищеца
да не прекратява трудовия договор сключен между тях докато трае обучението му и
18 месеца след това. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 12 от договора
за повишаване на професионална квалификация, тази разпоредба не нарушава чл.
234, ал. 3 от КТ, към сключването на договора за повишаване на квалификация
страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение.
Съдът
приема за установено по делото, че обучението на ответника е приключило на 29.06.2017
г. и от този момент е започнал да тече 18 месечния срок по чл. 12 от договора.
По делото е установено, че трудовия договор е прекратен по искане на ответника
на 14.04.2018 г., поради което и съдът приема за установено по делото, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 12 от договора.
Спорен
по делото въпрос е дали уговорената с чл. 13 от договора за професионална
квалификация неустойка за 1200 лв. за неизпълнение на задължението от ответника
да не прекратява трудовия договор преди да изтекат 18 месеца след обучението,
обвързва страните. Няма пречка страните да уговорят последиците от
неизпълнението на задължението на ответника да не прекратява трудовото
правоотношение за определен срок след обучение, ако е бил сключен договор за
повишаване на квалификацията. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ. Съдът
приема, че на 11.03.2017 г. страните са се съгласили работникът да дължи на
работодателя неустойка от 1200 лв., ако прекрати трудовия договор преди да
изтекат 18 месеца след обучението. Съдът приема, че не е налице клауза в
последващ договор, с който страните да са преуредили отношенията си по
отношение на неустойката, с които да изменят последиците от
неизпълнение на задължението по чл.
234, ал. 3, т. 1 от КТ. Действително е сключено
допълнително споразумение от 01.05.2017 г., с което страните са се съгласили
при такава хипотеза да се дължат направените от работодателя разходи за
обучението на ответника, но при
тълкуване волята на страните по договорите при съобразяване на разпоредбата на чл.
20 от ЗЗД се налага извода, че клаузата на чл. 10 и чл.11.2 от
допълнителното споразумение е съглашение на страните, с което се уреждат допълнителни
последици от неизпълнение на задължението по чл.
234, ал. 3, т. 1 от КТ. По делото не е представен договор, сключен
между страните – нито трудовия договор
от 27.11.2011 г., нито допълнителното споразумение от 01.05.2011 г., в чието
съдържание изрично да е упоменато клаузата на чл.13 от договора за повишаване
на професионална квалификация уговорената неустойка да е е загубила действието
си. Двете клаузи – на чл. 13 от договора за професионална квалификация и на чл.
10 от допълнителното споразумение, уреждат едновременно и непротиворечиво отговорността,
поета от служителя за непрекратяване на трудовото правоотношение. Тази
отговорност не урежда по различен начин правните последици от поетото от
работника задължение. При така възприетото съдът приема, че считано от датата
на договора за повишаване г. клаузата на
чл.13 от договора за професионална квалификация е обвързвала страните,
отговорността на ответника по чл 234, ал.3, т.2 от КТ е била уредена с
разпоредбите на същия договор, поради което за ищеца е възникнало валидно
вземане срещу ответника по чл.13 от договора за професионална квалификация.
Основателността
на главния иск, обуславя и тази на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД. За да изпадне
в забава по смисъла на чл.84.ал.1 ЗЗД обаче длъжникът следва да получи покана.
В конкретния случай такава не му е била връчена следователно за него не е възникнало
задължение за заплащане на мораторна лихва върху главницата.
По
отговорността за разноски.
С
оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се
поставят в тежест на А.Х. и следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
разноски, сторени във въззивното производство в размер на 961,06 лв. / държавна такса от 25 лв. за подадената от него
въззивна жалба – същата не е била внесена предварително от въззивника по жалбата
подадена на 25.08.2020 г., тъй като той е бил представляван от назначен по реда
на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител, депозит за особен представител в размер на 304,07
лв, държавна такса в размер на 31,99 лв за подадената въззивна жалба от
27.08.2020 г., за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв./, в размер на 424,92 неприсъдена от
първоинстанционния съд част от цялата сума 789,03 лв. съобразно с настоящото производсвто, представляваща разноски в
исковото производство/ за държавна такса, за особен представител и за
адвокатско възнаграждение с ДДС/, както и сумата от 306,15 лв. неприсъдена
от СРС от цялата сума от 395,29 лв, представляваща разноски в
заповедното производство/ за държавна такса и за адвокатско възнаграждение с
ДДС/.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 163201 от 29.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1127 по описа за
2019 г. на Софийски районен съд, 145-ти състав, в частта с която е признато за установено
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че А.Я.Х., ЕГН **********, с адрес гр. София,
р-н ****************, че дължи на „С.Б.“ ЕООД ", ЕИК********със седалище ***
и адрес на управление ***,,********, по иск с правно основание чл.234, ал.3,
т.2 от КТ вр. чл. 92 от ЗЗД сумата от 567.15 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по чл.13 от договор за повишаване на квалификация от
11.03.2017 г., сключен към трудов договор № 471/27.11.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2018 г./датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда/до окончателното плащане и вместо това постановява:
Признава
за установено по предявения от „С.Б.“ ЕООД ", ЕИК********със седалище ***
и адрес на управление ***,,******** срещу А.Я.Х. ЕГН **********, със съдебен адрес:
адв. Д. В., *** положителен установителен иск с правно основание чл.
422 вр. с чл.
415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл.
234 от КТ вр. чл.
92 ЗЗД за заплащане сумата от 1200 лв, че А.Я.Х., ЕГН **********
дължи на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК********заплащане на сумата от 1200 лв / хиляда и
двеста /.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 29 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.04.2018 г. до
09.07.2018 г.
ОСЪЖДА А.Я.Х.,
ЕГН **********, да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 961,06 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, сумата от 424,92 лв., представляваща разноски в
исковото производство, както и сумата от 306,15
лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1715/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Хасково.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.