Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262134 02.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7298 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от К.И.Б., ЕГН ********** против Н.А.Б., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак
на ***. На 16.11.2007 г. ***, по *** издал постановление, с което възложил на
ответника НИ – СОС в сграда с идентификатор ***, с адрес:***, в сграда с ***, в
ПИ с ***, с площ от 85 кв.м., предназначение - жилище, апартамент, ведно с
избено помещение № 1 с площ от 3,45 кв.м. Постановлението влязло в законна сила
на 27.11.2007 г., вписано в СВ на 28.11.2007 г., като въз основа на него бил
издаден *** на НИ, вписан в СВ – ***.
На 04.10.2017 г.
страните продали на трето лице притежавания от тях НИ за сумата от 18 400
евро, преведена по банков път на ответника.
Твърди се, че
продаденият имот е придобит в режим на СИО, поради което половината сума се
дължи на ищцата. Бракът бил прекратен с влязло в сила Решение № 268/21.01.2019
г. по гр.д. № 14362/2018 г. на ПРС, IV бр.с.
Въпреки
неколкократните разговори и опити за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът отказал плащане. Поради това се моли за присъждане на сумата от 9200
евро или левовата равностойност от 17 994 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на 2919 лева за периода 04.10.2017 г. – 10.05.2019 г.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска. Твърди, че
имотът е придобит в резултат на влагане единствено на лични средства, получени
от продажбата на дружествени дялове в „Напредък” ООД – гр. Димитровград,
съгласно договор от ***. Посочената в последния продажна цена от 20000 лева
била привидна, като действителната уговорка била за 60 000 лева, за което
бил подписан анекс /обратно писмо/ с нот. удостоверени подписи.
След
получаване на сумата от 40 000 лева, на 12.10.2007 г. внесъл в брой по
сметка на *** задатък от 3148,80 лева за участие в проданта на имота. На същия
ден, внесъл останалата част в свой едномесечен депозитен влог в „Банка ДСК”
ЕАД. След като бил обявен за купувач на имота, внесъл останалата част от цената
в размер на 28 551,20 лева на 12.11.2007 г. от своята депозитна сметка по
тази на ***.
Ищцата
нямала принос за придобиване на имота, поради което и не се дължало плащане на
исковите суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
сключен граждански брак, по време на който на ответника е възложен описаният НИ
от ***/-*, вследствие на публична продан; че е издаден ***; на *** е сключен
договор за покупко – продажба, с който страните са продали на трето лице имота,
а цената от 18 400 евро е получена само от ответника; че гражданският брак
е прекратен с влязло в сила
Решение № 268/21.01.2019 г. по гр.д. № 14362/2018 г. на ПРС, IV бр.с. /вж.
Определение по чл. 140 ГПК 11986/28.10.2019 г. – л.47-48/.
Съдът
приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с
приобщените по делото доказателства.
По фактическата
обстановка няма спор, въпросът е доказано ли е твърдението на ответника за
придобиване на имота единствено с лични средства, при което и половината
получена продажна цена да не е дължима на бившата му съпруга.
На 12.10.2007 г. ответникът е
внесъл задатък по *** /л.27/ от 3148,80
лева. На същата дата – 12.10.2007 г. е сключил договор и анекс към него за
продажба на дружествени дялове на „Напредък“ ООД, в което е бил съдружник.
Според отразеното в анекса, от реално уговорената цена за тях от 60 000
лева, е получил на деня и в брой част в размер на 40 000 лева. Тези частни
документи са противопоставими на ищцата, предвид нотариалното удостоверяване на
подписите на страните на посочената дата, при което имат обвързваща док.
стойност за нея. В частта - разписка относно плащането на сумата, материалната
док. стойност няма обвързваща сила, но няма доказателства, които да я оборват
или да й противостоят по какъвто и да е начин, дори напротив. От съвкупния
анализ и на св. показания /св. А.Б. – п. на ответника/, се установява, че така
отразената сума реално е била предадена на ответника. Няма ограничение за
ползване на св. показания, съгл. чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК, т.к. за самото
погасяване има разписка между страните по сделката /писмен акт, който не е
оспорен от ищцата своевременно/, а св. показания се ползват само за
установяване връзката и факта на постъпване на паричната сума по банковата
сметка на ответника, на което действие по „пренасяне“ на парите до банката
свидетелят е присъствал лично. За тези обстоятелства и при съобразяване нормата
на чл. 172 ГПК, няма пречка същите да бъдат ценени, т.к. са ясни и
последователни, при анализ кореспондират с всички събрани и относими към
влагането на паричните средства писмени доказателства, като няма такива, които
да им противостоят.
В тази връзка,
от заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно, компетентно изготвено и
неоспорено, се установява, че на датата на сключване на договора за ПП и анекса,
ответникът е внесъл по своя депозитна сметка на влог сумата от 35 800 лева
/така и св., който сочи, че чичо му е внесъл по банковата си сметка сума около
35 000 лева, а предназначението й било за закупуване на имота от ***/. На
12.11.2007 г. от тази депозитна сметка по разплащателната му, ответникът
извършва трансфер на сумата от 30 000 лева, като на същата дата, от разпл.
сметка в полза на *** е преведена сумата от 28 551,20 лева с основание на
превода „доплащане по ***“. След плащането, с постановление от 16.11.2007 г.,
влязло в сила на 27.11.2007 г., имотът е възложен на ответника.
Опровергаването
на презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден
начин по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият
от съпрузите, става чрез предявяване на иск /съответно възражение/ за
трансформация с правно основание чл. 23, ал. 1
и /или ал. 2/
от СК, основан на твърдения, че влагането на лични средства изключва
приложението на презумпцията. При това, доказателствената тежест е за този,
който предявява претенцията и той следва да установи пълно и главно твърдението
си за вложени извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретното
вещно право.
При така
събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и взаимовръзка, съдът
намира за доказано твърдението на ответника, че имотът е придобит от него с
лични средства. Развилите се отношения във времето, продажбата на др. дялове,
което с категоричност се е осъществило през 2007 г., като с оглед връзката
между отразеното в анекса – получаване на уговорената цена, св. показания за
придружаване на ответника до банката с цел внасянето им, установеното от б.
извл. и ССЕ, че на същата дата приблизително еднаква парична сума е била
внесена по депозитна сметка на ответника, след което част прехвърлена по разпл.
сметка и оттам платена на ***, съдът приема за установено, че презумпцията за съвместен
принос е опровергана и конкретният имот е бил придобит от ответника с
извънсемейни средства. Няма данни, които да опровергават така развилите се
фактически действия и отношения, като връзката между тях потвърждава
твърденията на ответника в отговора.
При твърденията за трансформация, критерият за преобразуване
на лично имущество в закупения през време на брака имот, е изцяло обективен -
изследва се единствено характерът на вложените в придобиването средства. В този
смисъл са разясненията, дадени в мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 5
от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК.
Предвид
горното и тъй като с получените средства от продажбата на дружествените дялове,
ответникът е покрил цената на имота, е налице пълна трансформация.
Ето
защо, половината от получената впоследствие само от ответника продажна цена на
имота, не се дължи на ищцата и предявеният главен иск като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
Съдът
не достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което и акцесорната
претенция за обезщетение за забава като обусловена, следва да бъде отхвърлена.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 180 лева –
деп. за ССЕ /този за свидетел не е изплатен, поради което страната може да
поиска връщането му/, както и 1160 лева – платено адв. възнаграждение, съгл.
ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от К.И.Б.,
ЕГН ********** против Н.А.Б., ЕГН **********, осъдителни искове за присъждане
на сумите от: 9200 евро
/левова равностойност 17 994 лева/ – главница, представляваща получена без
основание сума в размер на половината от продажната цена на имот СОС –
апартамент № 1 с идентификатор ***, с адрес:***, в сграда с ***, в ПИ с ***, с
площ от 85 кв.м., ведно с избено помещение № 1 с площ от 3,45 кв.м.; 2919 лева
– обезщетение за забава за периода 04.10.2017 г. – 10.05.2019 г.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1340 лева /хиляда триста и четиридесет
лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ