О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 26.03.2018
год. , гр.Провадия
Провадийският районен съд, на двадесет
и шести март две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Димитър Михайлов
разгледа
гражданско дело №1350 по описа на съда за 2017 година, установи:
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление, гр. Варна. бул. „Сливница“, № 52 а. ет.2. ателие
2 срещу М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника
дължимостта на сумите описани в Заповед № 610/26.07.2017г. по гр.д.887/2017 на
ПРС.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, като на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата
молба, се твърди, че на 21.12.2007г. е бил сключен Договор за потребителски кредит между
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК ********* - ОТ ЕДНА СТРАНА, и М.А.М., ЕГН: ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника кредит в размер на 3000,00
лв. (три хиляди лева) със срок на издължаване - 84 месеца.
След усвояване на кредита,
кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски,
поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 2796,20 лева
(две хиляди седемстотин деветдесет и шест и 0,20 лева), от които 2375,48 лева
(две хиляди триста седемдесет и пет и 0,48 лева) - главница и 420,72 лева
(четиристотин и двадесет и 0,72 лева) - възнаградителна лихва.
На 18.01.2016г. е бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД по силата на който задължението,
произтичащо от Договор за потребителски
кредит от 21.12.2007г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
В изпълнение разпоредбата на
чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжниците са били уведомени за
цедирането на дълга им с изпращане на писма- уведомления от дата 02.03.2017г.,
съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от
Договора за цесия. Със съобщаването на цесията на длъжника е бил предоставен
7-дневен срок за доброволно изпълнение на цялото задължение. Липсата на
доброволно изпълнение породила правния интерес на ищеца от предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Договорът за цесия е
произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по
отношение на длъжника. Уведомлението за цесия е стигнало да знанието на
ответника най-късно с връчване на настоящата искова молба.
Активно легитимиран кредитор
е именно настоящият ИЩЕЦ „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД.
Срокът на договора е
изтекъл, поради което задълженията на длъжника по Договор за потребителски
кредит от 21.12.2007г. са били изискуеми изцяло.
За съдебно претендиране на
вземанията срещу ответника на 26.06.2017г. е било образувано Ч.ГР.Д. 887/2017г. по описа на PC Провадия, I състав, по което е била издадена Заповед за
парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за
което били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 11.09.2017г.
Към настоящия момент
погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит от 21.12.2007г.
не е било осъществено. На ищеца не било известно и основание, на което
задължението за погасяване на получения от длъжника кредит, да е отпаднало.
Горното пораждало правния
интерес на представляваното от него дружество да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за
потребителски кредит от 21.12.2007г. за сумата от 2796,20 лева (две хиляди
седемстотин деветдесет и шест и 0,20 лева.
Ищецът иска да бъде
прието за установено по отношение на М.А.М., ЕГН: **********, че
ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс" ЕООД сумата от 2796,20 лева (две хиляди
седемстотин деветдесет и шест и 0,20 лева), от които 2375,48 лева (две хиляди
триста седемдесет и пет и 0,48 лева) - главница и 420,72 лева (четиристотин и
двадесет и 0,72 лева) - възнаградителна лихва, представляващи задължение по
Договор за потребителски кредит от 21.12.2007г., прехвърлено с договор за цесия
от 18.01.2016г., законната лихва върху главницата от подаването на заявлението,
до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор от ответника
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права:
Правата
претендирани от ищеца произтичат от твърдяно неизпълнение от страна на длъжника
на задълженията му произтичащи от Договор за потребителски кредит между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК ********* - ОТ ЕДНА СТРАНА, и М.А.М., ЕГН: ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника кредит в
размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева) със срок на издължаване - 84 месеца.
Правна квалификация на предявените
искове:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.410, ал.1 ГПК вр. с чл.4, ал.1 от Закона за потребителски
кредит, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите описани
в Заповед №№ 610/26.07.2017г. по гр.д.887/2017 на ПРС.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да докаже, че между него и Илиев е бил сключен процесният договор за
кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по
договора за кредит като е дал в заем на Илиев сумата посочена в него.
Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ответника, че следва да
установи положителните факти, на които бе се позовал.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че ищеца не сочи доказателства за сключването на договора.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва
да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Водим
от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание като
го
НАСРОЧВА на 12.04.2018 год.
от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните, като ответникът
се призове на адрес в с.Нова Шипка, общ.Долни Чифлик, обл.Варна, ул.“Камчия“ №3.
ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени доказателства.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора,
последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да
решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на
това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..