№ 49
гр. С., 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500020 по описа за 2022 година
Производството е по чл.130 ГПК.
С определение №188/15.12.20221г. по гр.д. №222/2021г. З.
районен съд е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по
гражданско дело № 222/2021 г. по описа на районен съд -З. в частта ,с която е
предявен иск за признаване за установено, че ЕМ. М. К., ЕГН **********, и
Н. М. К., ЕГН **********, са собственици на реална част от недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 31111.31 .334 по
кадастралната карта на гр. З. за който е отредено УПИ по действащия ПУП,
която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от
имота на Н.Ч. с идентификатор 31111.31.658, вместо като част от имот с
идентификатор № 311111.31.334, за който е отреден парцел VII, кв.19 по
действащия подробен устройствен план на гр.З. с граници на реално
обособената и погрешно нанесената част, и че е налице грешка в действащия
кадастрален план на гр. З. като посочената реална част, представляваща част
от имот с идентификатор № 311111.31.334, стар номер 286, квартал 19,
парцел VII, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор
31111.31.658, кв.19, УПИ XIV и е върнал на основание чл. 130 ГПК, искова
молба вх. № 2274/09.11.2021 г., подадена от ЕМ. М. К. и Н. М. К. срещу
Ф.М.Х., а именно в частта, с която е предявен иск за признаване за
установено, че ЕМ. М. К., ЕГН ********** и Н. М. К., ЕГН **********, са
собственици на реална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор 31111.31.334 по кадастралната карта на гр. З. за който е
отредено УПИ по действащия ПУП, която реална част неправилно е нанесена
в кадастралната карта като част от имота на Ф.Х. с идентификатор
31111.31.657, вместо като част от имот с идентификатор № 311111.31.334, за
който е отреден парцел VII, кв.19 по действащия подробен устройствен план
на гр. З. с граници на реално обособената и погрешно нанесената част, и че е
1
налице грешка в действащия кадастрален план на гр. З. като посочената
реална част, представляваща част от имот с идентификатор № 311111.31.334,
стар номер 286, квартал 19, парцел VII, е заснета неправилно като част от
имот с идентификатор 31111.31.657, кв. 19, УПИ XV и ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 299 ГПК производството в тази част.
Постъпила е частна жалба с вх.№2627/21.12.2021г. от ЕМ. М. К.,
ЕГН **********, гр.З. ул. “М.” № 79, и Н. М. К., ЕГН **********, гр. З. ул.
“М.” чрез адв.Е.Т. срещу Определение № 188/15.12.2021г. по гр.д.№
222/2021г. по описа на районен съд –З.с която моли въззивния съд да отмени
определение № 188/15.12.2021г. по гр.д.№ 222/2021г. на PC-З. в частта, с
която производството по делото е прекратено, на основание чл.299 ГПК, като
неправилно, и да върне делото на районен съд -З. за продължаване на
съдопроизводствените действия.Твърди ,че на 05.02.2019г. с искова молба с
вх.№ 298/05.02.2019г. е образувано гр.д.№ 33/2019г. по описа на районен съд
-З. по предявен от Е.К. и Н.К. иск срешу Ф.Х. за установяване на правото на
собственост на реална част от недвижим имот, която неправилно е заснета
като част от имота на Ф.Х. с кадастрален № 311111.31.334.
По гр.д.№ 33/2019г.по описа на районен съд -З. е поставено решение, с
което е отхвърлен предявеният иск. Срещу решението е подадена въззивна
жалба, въз основа на която е образувано в.гр.д.№ 54/2020г.по описа на
окръжен съд -С..Твърди ,че с определение № 264/04.03.2020г. по в.гр.д.№
54/2020г. по описа на окръжен съд -С., са дадени указания на Е.К. и Н.К. да
посочат основанията, на които претендират наследодателят им А.М. К., да е
станал собственик на претендираните площи.
С молба с вх.№ 1554/28.05.2020г. Е.К. и Н.К. са посочили, че
претендират А.К. да е станал собственик на спорната плош на основание
нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по регулация №
14 от 12.09.1962г.. том L дело№ 72/1962г.
Твърди ,че на 09.11.2021г. е депозирана искова молба с вх.№
2274/09.11.2021г.и е образувано гр.д.№ 222/2021г. по описа на районен съд -
З. по предявен от Е.К. и Н.К. срещу Ф.Х. иск за установяване правото на
собственост на реална част от недвижим имот с площ 65 кв.м., неправилно
заснета като част от имота на Ф.Х. с кад.ид.№ 31111.31.657.
В исковата молба изрично е посочено, че ищците претендират да са
придобили правото на собственост на спорната реална част на основание
наследствено правоприемство и на основание влезлия в сила
регулационен план от 1982г. /стр.7 от исковата молба/.Районен съд-З. е
прекратил производството, тъй като е счел, че спора по настоящото
производство е решен с влязло в сила съдебно решение.
Счита ,че определението на районен съд –З. в обжалваната му част е
неправилно.За да са налице предпоставките на чл. 224 ГПК-отм. /сега чл. 299
ГПК/, който въвежда забрана за пререшаемост на спор, по който е налице
влязло в сила решение, следва да е установен пълен идентитет - обективен и
субективен между това решение и по-късно заведения правен спор, като
липсата на обективен идентитет, изключва приложението на чл. 224 ГПК-отм.
2
/сега чл. 299 ГПК/ В този смисъл сочи решение № 143 от 7.12.2010 г. по т.д.
№ 1100/2009 г., I т.о., както и че със сила на пресъдено нещо се ползва
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото и за да е налице сила
на пресъдено нещо, която да обуслови непререшаемост на спора, с който
съдът е сезиран, следва между същите страни да е бил разрешен спор за
същото спорно материално право, а когато, макар и между същите страни, е
бил разрешен спор за друго материално право, счита ,че не е налице сила на
пресъдено нещо по смисъла на чл. 221, ал. 1 ГПК-отм. /сега чл. 298, ал.1 и ал.
2 ГПК/ - решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г.,II г.о./Счита
,че отхвърлянето на положителен иск за собственост или ревандикационен
иск в установителната му част формира сила на пресъдено нещо между срещу
поставените страни, че ищецът по иска не е носител на вещното право на
заявеното в исковата молба придобивно основание. Когато липсва спор за
придобивното основание на ищеца, а спорът е свързан с последвала го
разпоредителна сделка, за която се твърди, че е нищожна, силата на
пресъдено нещо на решението за отхвърляне на иска за нищожност обхваща
само релевираното от ищеца основание за недействителност и свързаното с
него произнасяне по обусловения положителен установителен иск
за собственост или ревандикация. Основанията за нищожност на
разпоредителната сделка, които не са били предмет на иска, по който е
постановено влязлото в сила решение,счита ,че не се обхващат от силата на
пресъдено нещо. Намира ,че ищеца не е длъжен да изчерпи основанията, на
които може да претендира определено право, поради което последваш иск за
същото право, но на друго основание счита ,че е допустим, съответно
допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за нищожност
на прехвърлителна сделка, след отхвърляне на иск за нищожност на тази
сделка на друго твърдяно основание и съответно отхвърляне и на
обусловения от иска за нищожност положителен установителен иск за
собственост или ревандикационен иск. Същото важи и когато основанието за
нищожност на разпоредителна сделка е заявено не като самостоятелен иск, а
като част от основанието на положителен установителен иск за собственост
или ревандикационен иск. В този смисъл счита ,че е определение № 190/
24.11.2020г. по ч.гр.д. № 3465/2020 Г., ІІгр.о на ВКС/Намира ,че
придобивното основание, заявено в производството по приключилото гр.д.№
33/2019г. по описа на районен съд -З. и придобивното основание, заявено в
настоящото производство са различни, поради което счита ,че не е налице
идентитет, нито спорът е решен с влязло в сила съдебно решение.Поради това
моли въззивния съд да отмени определение № 188/15.12.2021 г. по гр.д.№
222/2021г. на PC-З. в частта, с която производството по делото е прекратено,
на основание чл.299 ГПК, като неправилно, и да върне делото на районен съд
-З. за продължаване на съдопроизводствените действия.
С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт
, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
3
защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Несъмнено е възприетото разбиране в правната теория и установената
съдебна практика (напр. Решение № 378/28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
148/2009 г., ІV г. о.; Решение № 71/28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009
г., І г. о.; Решение № 133/14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., І г. о.;
Решение № 472/12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., ІV г. о.), че
силата на пресъдено нещо (СПН) е най - важната правна последица на
съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на "пресъдено
нещо", не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно
него съдебен процес е недопустим – арг. чл. 299 ГПК. В това се проявява
правоустановяващото действие на СПН – арг. чл. 223, ал. 1 ГПК. Съдебно
установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо е
основа занапред за съгласувано поведение на страните по делото, в което се
проявява регулиращото действие – арг. чл. 298 ГПК. Съгласно него, страната,
чието твърдение е признато за основателно от съда, е овластена да действа
съобразно с установеното и признато правно положение, а другата страна пък
(чието твърдение съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с
така установеното и признато правно положение. Обхватът на СПН се
определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й
предели – т. е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното
решение се разпростират върху спорното материално право с неговите
индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало,
съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество.
СПН се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с
предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на
твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право (т. е.
правоотношението, предмет на делото). Субективните предели на СПН се
отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените страни – ищците и
третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна и
ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга
страна. В същото положение са универсалните правоприемници на страните и
частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило
след предявяване на иска
Съгласно член 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието на
иска са тези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава
възникването на субективното право, чиято защита се търси, със съответната
квалификация, дадена от съда.
Зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както
на страните, така и на предмета. Само в този случай страните изгубват
правото си на иск относно правото, предмет на силата на присъдено нещо, и
разрешеният спор не може да бъде пререшаваВ този смисъл е решение № 2 от
3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Жанин Силдарева
4
С определение №188/15.12.2021г. по гр.д. №222/2021г. З. районен съд е
върнал на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. №2274/09.11.2021 г.,
подадена от ЕМ. М. К. и Н. М. К. срещу Ф.М.Х., а именно в частта с която е
предявен иск за признаване за установено, че ЕМ. М. К., ЕГН ********** и
Н. М. К., ЕГН **********, са собственици на реална част от недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 31111.31. 334 по
кадастралната карта на гр. З. за който е отредено УПИ по действащия ПУП,
която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от
имота на Ф.Х. с идентификатор 31111.31.657, вместо като част от имот с
идентификатор № 311111.31.334, за който е отреден парцел VII, кв.19 по
действащия подробен устройствен план на гр. З. с граници на реално
обособената и погрешно нанесената част, и че е налице грешка в действащия
кадастрален план на гр. З. като посочената реална част, представляваща част
от имот с идентификатор № 311111.31.334, стар номер 286, квартал 19,
парцел VII, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор
31111.31.657, кв. 19, УПИ XV и е прекратил на основание чл. 299 ГПК
производството в тази част.
Спорният въпрос по делото е дали е налице пълна идентичност
между страните и предмета на гр.д. № 222/2021г. по описа на районен съд З. и
влязлото в сила решение по гр.д. №33/2019г. по описа на районен съд З. .
С.ски окръжен съд в настоящият си състав намира ,че законосъобразно
и обосновано районният съд е приел ,че е налице субективно и обективно
тъждество между страните и предмета на делото както по гр.д. №222/2021г.
по описа на районен съд З. така и по влязлото в сила решение
№177/28.11.2019г. по гр.д. №33/2019г. по описа на районен съд З. ,с което е
отхвърлен предявеният от ЕМ. М. К. и Н. М. К. срещу Ф.М.Х. иск с правно
основание чл.54,ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на
Ф.М.Х. ,че ищците Е.К. и Н.К. са собственици на реална част с площ от 65
кв.м.,повдигната в жълт цвят на скица №*********/19.11.2018г. ,която е
неразделна част от решение №20276/28.07.2020г. по в.гр.д. №54/20г. по описа
на окръжен съд –С. ,от недвижим имот с идентификатор
31111.31.657,собственост на Ф.М.Х. ,която част неправилно е заснета към
имот с идентификатор 31111.31.657,вместо към имот с идентификатор
31111.31.334 и ,че е налице грешка в действащата кадастрална карта.
Както по влязлото в сила решение по гр.д. №33/2019г. по описа на
районен съд З. ,така и в настоящото производство пред районен съд З. в
исковата молба ищците са твърдели ,че са станали собственици на спорната
реална част от имота на ответницата Ф.Х. въз основа на влезлия в сила
регулационен план от 1982г.
Вярно е ,че в исковата молба, по която е образувано гр.д.
№33/2019г. по описа на районен съд З. ,по което вече има влязло в сила
решение , ищците са въвели твърдение ,че процесния имот не е имал
характер на земеделски и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
и че решението на поземлената комисия било нищожно,но това не променя
обстоятелството ,че основанието по двете дела е едно и също и е
недопустимо повторно образуваното дело да се разглежда.Липсват нови
5
факти ,които да се сочат в исковата молба по второ образуваното гр.д.
№222/2021г. по описа на районен съд –З. ,които да са настъпили след влизане
в сила на решението по гр.д. №33/2019г. по описа на районен съд –З.
Установителният иск за собственост и иска за установяване на грешка в
кадастрален план или в кадастралната карта имат един и същ предмет
/установяване на право на собственост върху процесните 65 кв.м.
защриховани на скица №15-1336943-09.12.2021г/на стр.154 от делото, която
скица/на стр.132 от в.гр.д. №54/2020г по описа на окръжен съд –С. / е станала
неразделна част от решение №20276/ 03.08.2020г по в. гр д №54/2020г. по
описа на окръжен съд С..
Съдът приема за неоснователно възражението на пълномощника на
жалбоподателите за липса на идентичност на основанието по двете дела.
Ищците са тези ,които в исковата молба определят обема на търсената
защита, в която съдът има правомощия да се произнесе чрез детерминиране
границите на твърдяното от тях право. Със сила на присъдено нещо се ползва
спорното право, така както същото е признато или отречено, с всичките му
индивидуализиращи белези, в диспозитива на влязлото в сила съдебно
решение. По начало мотивите към съдебното решение не се ползват със сила
на пресъдено нещо, но в случаите, когато в диспозитива на съдебното
решение не са посочени всички индивидуализиращи спорното право белези,
информация за тях, следва да бъде черпена именно от мотивите. Поради това
ако в диспозитива на влязлото в сила решение не са посочени всички
индивидуализиращи белези на спорното право то извод за наличието на това
дали е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 ГПК следва да се прави чрез
сравнение между посочените както в диспозитива, така и в мотивите, на
влязлото в сила съдебно решение индивидуализиращи спорното право белези
и тези посочени в обстоятелствената част на исковата молба по
новообразуваното съдебно производство, както законосъобразно е направил в
случая районен съд –З. Ищецът не е задължен, но може да посочи каква е
според него правната квалификация на предявения иск. Тази негова преценка
обаче не обвързва съда, чието именно задължение е да подведе наведените от
страните факти и направените от тях твърдения под приложимата правна
норма и по този начин да определи правната квалификация на иска, а оттам да
посочи правнорелевантните за спора факти и да разпредели
доказателствената тежест за тях. Дали две производства са с идентичен
предмет се преценява с оглед на идентичността на страните, на наведените
фактически твърдения и търсената с тях съдебна защита на правата Влязлото
в сила съдебно решение установява със сила на присъдено нещо не само
признатото или отречено с него спорно право, така както е очертано от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но и неговата правна
квалификация.
Качеството "присъдено нещо" на решението по установителен иск
създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването
или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост
на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно право не
може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както
6
чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2
ГПК). Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в
спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на
присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между
същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда
наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение./В този
смисъл е решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/
Предвид гореизложеното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №188/15.12.2021г. по гр.д.
№222/2021г. по описа на районен съд З. ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателите чрез пълномощника им,при условията на чл.280,ал.1 и 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7