Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Весела Венева и прокурора Ангел Попколев, като разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВАНД №298/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С решение от 11.01.2016
г. по НАХД №15192/13г., СРС, НО, 102 състав е признал обвиняемата Е.Ж.С. за виновна
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, предл. 2, във вр. чл.341, ал.1, предл. 3 от НК, като на основание чл.78а от НК я е
освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година. СРС възложил на обвиняемата С. и
направените по делото разноски, включително и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението, в законоустановения срок, е постъпила жалба и допълнение към
нея от упълномощения защитник на обвиняемата – адвокат Р.К., в които се твърди,
че в хода на съдебното следствие не е установено по несъмнен начин, че
обвиняемата е нарушила правилата за движение по пътищата, за които е била
обвинена и именно вследствие на това виновно е причинила ПТП. Сочи, че на база
събраните в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че пътната
лента, в която се е движел пострадалият мотоциклетист е била широка 4,16 м. и в
нея обективно е могло да се поберат две МПС. Сочи, че пострадалият в нарушение
на закона е бил в лявата част на тази пътна лента, като до него отдясно е имало
още един автомобил и в този смисъл е бил на 4,16м. вляво от тротоара по посока
на неговото движение. Твърди, че от разпита на самия пострадал П.се установява,
че след подаване на зелена светлина на светофара той е предприел опит да заобиколи дясно стоящия от него автомобил, който потеглил
заедно с него, поради което твърди, че е безспорно доказано, че пострадалиятП.е навлязъл в насрещната лента за движение при
тази своя маневра. Счита, че в подкрепа на този извод е и факта, че ПТП е
настъпило на 3 метра от тротоара в платното за насрещно движение, което налага
извода, че към момента на удара П.е бил в лентата за насрещно движение. Твърди,
че доказателство за това са и деформациите по автомобила, управляван от
обвиняемата, които са в лявата предна част, и които биха били в дясната част на
автомобила, ако тя беше навлязла на 1 метър в платното за насрещно движение. В
заключение намира, че обвиняемата не е нарушила нито една от вменените разпоредби,
а точно обратното – нарушения при това на няколко разпоредби е извършил
мотоциклетиста – пострадалиятП., който единствен се
явява виновен за настъпилото ПТП. Иска от въззивния
съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което да признае
обвиняемата за невиновна по повдигнатото й обвинение и да я оправдае изцяло.
Алтернативно моли съда да намали наложеното й наказание, което намира за
прекомерно с оглед голямото съпричиняване от страна
на пострадалия мотоциклетист. В жалбата и допълнението към нея не се иска
събирането на нови доказателства.
В закрито заседание на**.01.2019 г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемата и на свидетели, както и ангажирането на нови писмени и веществени
доказателства, но следва да бъде допуснат допълнителен разпит на вещото лице
изготвило АвТЕ и ДАвТЕ на
двете фази на производството.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция обвиняемата С. и адв. К., редовно призовани не се явяват по
делото. В депозирана
молба същите заявяват, че поддържат жалбата и не възразяват делото да се
разгледа в тяхно отсъствие.
В
дадения ход по същество, представителят
на държавното обвинение изразява
становище, че престъплението и неговото авторство се доказват по безспорен
начин. Изтъква, че обвиняемата е искала да премине преди насрещно движещите се
автомобили при подадения зелен сигнал на пътната уредба, което се установява от
показанията на всички разпитани по делото свидетели. Счита, че не са налице
нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което пледира за
потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, XV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава
XXVIII от НПК при внесено предложение на прокурор при СРП за
освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените
правила установени в глава XXVIII от
НПК, първостепенния съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, като в хода на
съдебното следствие е събрал и проверил и гласни доказателствени
средства – обясненията на обвиняемата С., показанията на свидетелитеП.и
М..
Въззивният съд намира, че
атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. На базата на
събраните в досъдебното производство доказателства и проверените такива в
открито съдебно заседание от първоинстанционния съд,
както и техния анализ, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Е.Ж.С. е родена на ***г***,
българка, с българско гражданство, с висше образование, неомъжена, неосъждана,
управител на „А.К.“ ЕАД, с адрес: гр.София, ул. ********, ап.**, с ЕГН: **********.
Обвиняемата
е правоспособен водач, притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство №*********/01.06.2006г. за категории „В“М“ със срок на валидност до
16.03.2015г. Същата е загубила придобитото „право да управлява моторно превозно
средство“, тъй като е изчерпала наличния си брой контролни точки, поради което
свидетелството й за управление на МПС е било обявено за изземване по ЗППАМ №**802/07.11.2013г.,
издадена на осн. чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
На 02.05.2013г., около 19:00 часа, обвиняемата Е.Ж.С.
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х-3“,
с регистрационен номер ********, в гр. София, по ул. „Хенрих Ибсен“, с посока на движение от ул. „И. ***. Пътната
настилка била асфалтова, без неравности
и наклон, а времето било ясно и сухо, с добра видимост. Улица „Хенрих Ибсен“ била предназначена за двупосочно движение, с две
платна, отделени с двойна непрекъсната линия тип М-2 от ЗДвП. Пътното платно на
ул. „Хенрих Ибсен“ в района на местопроизшествието, в
посоката на движение на обвиняемата било разделено на две ленти за движение -
лява, предназначена за движение в права посока и завой наляво (към ул. „Козяк“)
и дясна, която била предназначена за движение направо (към бул. „Черни връх“).
Автомобилът на обвиняемата се движел в
лявата лента на ул. „Хенрих Ибсен“ по посока на движение
от ул.„И. ***, като последната имала намерение да извърши маневра „ляв завой“
на кръстовището образувано с ул. „Козяк“. Същото било регулирано от светофарна
уредба, която работела в нормален режим. Наближавайки кръстовището обв. С. спряла на светофара, който показвал „червен сигнал“
за посоката й на движение.
В същото време по ул. „Хенрих Ибсен“,
към същото кръстовище, но с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „И.
Андонов“ се движел мотоциклет, марка „Кавазаки, модел
„ЗР 750 Ф“ с регистрационен номер ******Х, управляван от свид.
К.П.. Платното на ул. „Хенрих Ибсен“ по посоката на
движение на свид.П.също било предназначено за
движение в двете посоки, като двете платна били отделени едно от друго с двойна
непрекъсната линия тип М-2 от ЗДвП. Свид.П.се движел
в пътно платно с широчина 4,00 метра (без хоризонтална маркировка), което
спокойно можело да обхване два леки автомобила, успоредно разположени един до
друг, като посоката на движение преди самото кръстовище била указана със
стрелки – едната за движение направо, а другата за движение надясно – тип М-10
от ЗДвП. Св.П.приближил кръстовището на ул. „Хенрих Ибсен“
с ул. „Козяк“ и спрял на светофара в лентата за движение направо, като заел
първа позиция изчаквайки зелен светлинен сигнал на светофарната уредба в
неговото направление за движение. По това време на платното за движение, в
посоката на мотоциклета, непосредствено от дясната му страна бил спрял друг лек
автомобил, а зад тях и други автомобили също изчаквали разрешителният сигнал на
светофара, за да преминат през кръстовището.
Светофарната уредба подала „зелен сигнал“ едновременно
за превозните средства намиращи се от двете насрещни страни на ул. „Хенрих Ибсен“ преди кръстовището с ул. „Козяк“. Св.П.потеглил пръв
от колоната от автомобили, които чакали в неговата посока на движение, като
поел направо по ул.„Хенрих Ибсен“ в посока ул.„И.
Андонов“. В този момент обв. С., за която
светофарната уредба също светела със „зелена светлина“ предприела завой наляво,
без да съобрази предимството на движещите се направо по ул.„Хенрих Ибсен“ автомобили с посока на движение бул.„Черни връх“ –
ул.„И. Андонов“. В момента, в който мотоциклетът навлязъл в кръстовището, св.П.забелязал,
че отляво, към него се приближава лек автомобил, който искал да премине през
кръстовището и за да избегне удара със същия свидетелят направил опит да се
отклони вдясно, но нямал имал възможност, тъй като по същото време от дясната
страна на мотоциклета, по посока на движение на същия, се придвижвал през
кръстовището спрелият по- рано до него (от дясната му страна), лек автомобил.
Между мотоциклета и лекият автомобил, управляван от обв.С.
последвал удар, като в момента на удара св.П.отскочил от мотоциклета и паднал
на тротоара, вдясно от пътното платно.
На мястото на ПТП пристигнал екип на Бърза помощ и
служители на ОПП-СДВР.
Пострадалият бил откаран във ВМА за оказване на
медицинска помощ.
На 02.05.2013г. от 20:15 до 20:50 часа бил извършен оглед
на местопроизшествие– ПТП възникнало в гр.София, на кръстовището образувано
между ул.„Хенрих Ибсен“ и ул.„Козяк“. За негова посока
била приета тази от бул.„Черни връх“ по ул.„Хенрих Ибсен“
към ул.„И. Андонов“, а за ориентир ъгъла сключен от мисленото продължение на
десния бордюр на ул.„Хенрих Ибсен“ и първия бордюр на
ул.„Козяк“.
Към протокола за оглед била изготвена скица и
фотоалбум. Бил съставен и констативен протокол за ПТП. Двамата водачи -
обвиняемата С. и св.П., били изпробвани за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“, №0138, с проба № 02566 за обвиняемата и проба №02565 за свидетеля, като
и двете проби отчели отрицателен резултат.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни вследствие на инцидента, пострадалиятП.е получил следните травматични увреждания:
изкълчване на лявата раменна става, което реализира медико-биологичния признак
„трайно затруднени движенията на левия горен крайник“ за срок повече от 30 дни
и разкъсно - контузна рана
на лявото коляно, реализиращо медико – биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Според заключението на експерта
получените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по механизма на ПТП, при падане.
Видно от заключението на изготвената по делото Автотехническа експертиза, мястото на удара се намира по
дължина на пътното платно, на около 10 – 12 метра след избрания ориентир,
считано за посоката на движение на мотоциклета и по широчина на пътното платно,
на около 3 метра вляво от десния край на пътното платно, считано за посоката на
движение на мотоциклета. Съгласно процесното
заключение скоростта на движение на мотоциклета е била около 30 км/ч.
непосредствено преди удара с лекия автомобил, а скоростта на автомобила- около
20 км/ч. Експертът е
изчислил, че опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретната пътна
обстановка и натоварване при скорост на движение 30 км/ч. е около 16 метра, а отстоянието на предната част на мотоциклета при
определената скорост на движение, в момента на навлизане на автомобила към
лявата част на пътното платно е около 7 м. от мястото на удара. От техническа и
професионална гледна точка, вещото лице е посочило, че ударът е бил непредотвратим
чрез аварийно спиране. Крайният извод на експертното заключение, е че причина
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия
автомобил „БМВ“ за навлизане наляво без да е осигурил преминаването на насрещно
движещия се мотоциклет.
По делото е изготвена и приета допълнителна автотехническа експертиза, на вещото лице П. Д., която не
внася промяна, а напротив потвърждава основните изводи на експерта по
първоначалната Автотехническа експертиза. Видно от
заключението по ДАвТЕ, по отношение на поставения
допълнителен въпрос, експертът е приел, че с оглед ширината на пътната лента 4,16
м. в нея могат да бъдат разположени успоредно лек автомобил и мотоциклет (дистанция
до десен край на платното 0,5 м. ширина на автомобил 1,7-1,8 м.,дистанция 0,5
м., ширина на мотоциклет - 0,8 м. общо около 3,6 м.). Ето защо вещото лице е
заключило, че от техническа гледна точка е било възможно св.П.да не навлиза в
насрещното движение.
Правилно
контролираният съд е приел, че фактологията описана
от него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя от събраните по делото
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства и способи за доказване –обясненията на обвиняемата Е.С. (л.146 от СФ),
показанията на свидетелите К.П.(л.93 от СФ), Д. М. (л.94 от СФ), Е.И. (л.22 от
ДП), М.Д.(л.25 от ДП), Л.Н.(л.26 от ДП), А.М.(л.27-28 от ДП), С.Т.(л.29 от ДП),
Г.Б.(л.30 от ДП), Д.М.(л.31 от ДП); констативен протокол №К-435/02.05.2013г.
(л.5 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и
фотоалбум (л.6 – 11 от ДП), справка за съдимост (л.42 от ДП, л.12 от СФ), както
и от останалите писмени доказателства, ангажирани в хода на досъдебното
производство; веществени доказателства: магнитен носител – СД –R,
съдържащ запис от охранителна камера (л.46 от ДП); както и от експертните
заключения по делото: съдебно медицинска експертиза (л.34 от ДП), автотеническа експертиза (л.37 – 40 от ДП), допълнителна автотехническа експертиза (л.139-143 от СФ).
В съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК в мотивите към решението са изложени подробни съображения
относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства. Настоящата
инстанция напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените
източници, подробно изложени в мотивите и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Първостепенният съд не е допуснал
нарушения при оценката на доказателствата по делото и формиране на вътрешното
си убеждение.
В тази връзка първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение,
като е анализирал и подложил на детайлна оценка всички събрани по делото
доказателства, като е оценил показанията на свидетелите и корелацията им с
фактите, установени чрез останалата доказателствена
съвкупност.
Правилно първоинстанционният
съд при анализа на събраните по делото доказателства се е позовал на
показанията на посочените по-горе свидетели, като е приел, че същите по
безспорен начин установяват фактите, свързани с осъщественото ПТП, а именно:
време, място и механизъм, включително атмосферните условия и пътната
обстановка. По отношение на визираните факти, всички свидетели дават
еднопосочни сведения, като сочат, че пътният инцидент е станал на
инкриминираната дата и място, на суха и равна асфалтова настилка, в светлата
част на денонощието.
Настоящият съдебен
състав, кредитира показанията на св.П., като намира същите за надеждни и
последователни, без логически празноти или противоречия. Същият подробно описва
обстоятелствата, при които се е осъществило процесното
произшествие, като не демонстрира стремеж към преувеличаване или изопачаване на
факти. В разказа си, последният, дава детайлно описание на участъка, в който се
движел, своето поведение, конкретизира местоположението си и не на последно
място механизма на удара и поведението на другия участък в ПТП. Вярно е, че
същият притежава качество, което няма как да не обоснове заинтересованост на
това лице от изхода на делото, но заявеното от него намира опора в останалия
събран по делото доказателствен материал. Въззивният съд намира за съществено при проверката на
достоверността на показанията на пострадалото лице, че на съобщените от него
факти за движението на двете превозни средства и механизма на сблъсъка
кореспондират показанията на свидетелите, станали очевидци на деянието, които
дават подробни сведения в тази насока. В тази връзка, данни за поведението на
двамата участници в произшествието и настоящата инстанция черпи от показанията
на свидетелите Д. М., Д.М.и А.М., станали очевидци на инцидента, като намира
същите за еднопосочни и последователни, непротиворечиви, изграждащи по
убедителен и сходен начин фактологията на случилите
се събития. Същите са източник на пряка доказателствена
информация относно релевантните по делото факти, с оглед начина, по който всеки
един от тях е възприел настъпилия удар - участниците в процесното
ПТП, посока и скорост на движение, конкретните обстоятелства, при които е
настъпил удара между двете превозни средства.
От показанията на посочените свидетели се установява, че ударът между процесните превозни средства е станал след предприета от
страна на обвиняемата маневра завой наляво, отнемайки предимството на насрещно
и направо движещият се мотоциклет. Същите свидетелстват, че след подаден
разрешителен сигнал на светофарната уредба, обвиняемата е навлязла с
управлявания от нея автомобил в кръстовището с намерение да премине преди насрещно
движещите се превозни средства, както и че ударът е настъпил по средата на
кръстовището, в лентата предназначена за движение на МПС, движещи се в посока
от бул. „Черни връх“ към ул.„И. Андонов“. Тези свидетели са абсолютно
безпристрастни, показанията им са логични и кореспондират със заявеното от св.П.,
както и с показанията на св.С.Т., който също описва фактическа обстановка,
подкрепяща тезата на държавното обвинение, поради което въззивната
инстанция им се довери напълно.
В подкрепа на фактологията на събитията, въззивната
инстанция се довери и на показанията, дадени от останалите свидетели, станали
очевидци на отделни части от събитията, непосредствено след пътното произшествие
– Е.И., Л.Н., М.Д., Г.Б.. Съдът установи наличие на еднопосочност в показанията
им по отношение на местоположението на двете превозни средства на пътното
платно след удара и състоянието на пострадалия мотоциклетист, като
изложените обстоятелства намират подкрепа в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с приложената скица и фотоалбум, които онагледяват
пътната ситуация след настъпване на удара, като изложените обстоятелства
кореспондират и със заявеното от преките очевидци на инцидента, с оглед на
което въззивната инстанция им се доверява.
При анализа на
обясненията на обвиняемата С., въззивният съд отчете
двойствената им правна природа– като средство за защита и доказателствено
средство, необвързано със задължение за установяване на обективната истина,
като ги подложи на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им
логическо съдържание и на отношението им към останалите доказателства. За да
бъдат приети за достоверни обясненията на обвиняемата, не се изисква те да
намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание
поради неясноти, необясними празноти или обективно невъзможна версия. Както
правилно е приел контролираният съд, в обясненията на обв.
С. се наблюдава вътрешно противоречие досежно точното
й местоположение в момента на удара. В тази връзка извода на контролирания съд,
че практически е невъзможно лекият автомобил, управляван от обвиняемата
едновременно да бъде на светофара и на средата на кръстовището, освен ако не е
потеглил след подаването на зелен сигнал от светофарната уредба, е правилен и
се споделя от настоящата инстанция. Що се отнася до твърдението наведено от
защитата, че пострадалия е потеглил едновременно с дясно стоящия от него
автомобил и към момента на удара се е опитвал да изпревари този автомобил,
същото се опровергава изцяло от показанията на св.М., която изрично сочи, че
след подаване на зелена светлина за направо, мотоциклетистът, с който е станало
процесното ПТП, е тръгнал първи, без да се изстрелва
или форсира, което кореспондира напълно и със заявеното от св.П., както и със заключението
на изготвената по делото Автотехническа експертиза, в
която са формирани обосновани изводи за скоростта, траекторията и
последователността на навлизане в кръстовището на участващите в сблъсъка лица. Настоящият
съдебен състав не констатира наличие на предходна връзка между пострадалия и св.М.,
която да разколебае крайния извод на съда относно достоверността на нейните
показания, поради което кредитира същите изцяло.
Правилно
първостепенният съд е кредитирал обясненията на обвиняемата, в частта в която
същата, в съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели излага
данни за пътната обстановка непосредствено след инцидента. В останалата част
обясненията на обв.С., настоящият състав оцени като
защитна версия, която не е достоверно отражение на действително случилите се събития
и на която обвиняемата има неизменно право.
Както бе посочено
по-горе, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите по фактите и
приема, че установената и приета от съда фактическа обстановка е правилна и в
унисон с доказателствата. По същество не се констатират никакви различия
относно механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие и неговите
следствия. Въззивният съд, както и районният преди
това, изцяло се довери на заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, което дава обосновани отговори на поставените въпроси относно
скоростта на двете превозни средства, мястото на удара и механизма на
настъпилото ПТП. Действително на мястото на инцидента не са били открити следи
от спирачен път или други обективни находки, въз основа на които вещото лице би
могло да обоснове заключението си. Именно по тази причина вещото лице е
изградило своите изводи на база на свидетелските показания, които с мотиви,
изложени по-горе, настоящия съдебен състав възприе изцяло. При проведеното съдебно
следствие пред въззивната инстанция, вещото лице И.Т.
даде допълнителни разяснения спомагащи да се изясни механизма на причиняване на
ПТП, които потвърждават и изводите по заключението на АвТЕ
и допълнителната АвТЕ. На първо място следва да се
отбележи, че вещото лице внесе корекция по отношение на скоростта, с която
пострадалият се е движел в момента на възникване на опасността- т.е преди
мястото на удара, приемайки същата от порядъка на около 25 км/ч., което
рефлектира върху опасната зона за спиране - около 11-12 м., като изрично сочи,
че така наведените корекции не се отразяват на крайния извод, относно предотвратимостта на удара- т.е същият остава
непредотвратим за пострадалия мотоциклетист. Наред с това вещото лице
аргументира защо възприема, че мястото на удара се намира в пътната лента, по
която се е движел пострадалия, като извежда практически невъзможност ПТП да е
причинено, докато обвиняемата е била спряла, преди да предприеме маневрата
завой на ляво. Изложени са и допълнителни аргументи в подкрепа на позицията, че
такова съприкосновение с такива следи по автомобила, с оглед мястото на падане
на мотоциклета след удара е възможно само ако автомобила се е намирал под ъгъл
спрямо платното за движение. Експертът е категоричен, че процесният
автомобил е започнал да извършва левия завой и е навлязъл в насрещната за него
пътна лента, като уточнява, че единствено при позиция под ъгъл от 90 градуса
(т.е когато автомобилът е извършил целия завой) е възможно ударът да настъпи в
дясната част на автомобила, както настоява защитата. Според експерта
обстоятелството, че не е налично счупване на предното стъкло на автомобила също
потвърждава тезата, че при удара мотоциклетът и автомобилът са били под ъгъл,
тъй като пострадалият е преминал от дясно на ляво, удряйки се в предната лява
част и преминавай над капака на автомобила, без да достигне до неговото стъкло.
В продължение на тезата си, вещото лице аргументира и извода, че дори
автомобилът да се е движел първоначално в права посока без да извършва левия завой,
то пострадалия не би се озовал отдясно спрямо неговата посока, а в такъв случай
удара би настъпил в предното стъкло на автомобила. Застъпеното от вещото лице Т.
становище по категоричен начин сочи на недостоверност от техническа гледна
точка на обясненията, дадени от обвиняемата относно механизма на ПТП, респ. на
версията поддържана и от нейната защита по този въпрос.
В заключение крайният
извод на експерта, е че обвиняемата е имала обективна възможност да възприеме
спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителния сигнал на светофара
мотоциклетист и е могла да предотврати настъпването на удара, в случай че бе
пропуснала насрещно движещия се мотоциклет. Представените във въззивното съдебно следствие разяснения не променят
възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, касаеща
посоката на движение на двете превозни средства, водачите им, механизма на
настъпване на пътно транспортно произшествие и мястото на удара, даже напротив-
подкрепят я в още по- голяма степен, а уточненията по отношение на скоростта на
движение на мотоциклета не променят по никакъв начин възприетите изводи на
първостепенния съд, които настоящата инстанция споделя напълно.
В този смисъл и
направените от защитата възражения в жалбата срещу първоинстанционното
решение, въззивният съд намери за напълно
неоснователни.
Съдът се довери и на
писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производство,
приобщени към доказателствения материал по надлежния
процесуален ред.
Въззивния съд кредитира
изводите от заключенията на приетите по делото експертизи, като обективни,
дадени в съответствие със специалните знания и опит на експертите и допринасящи
за изясняване на обстоятелствата по делото.
При наличните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел, че с поведението си обвиняемата Е.Ж.С. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „Б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК, за което я е признал за виновна с решението
си.
Непосредствен обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, касателно транспортните средства и
съоръжения, живота и здравето на хората. Общественоопасният
характер на престъпното посегателство по чл.343 НК е свързан с неговото отрицателно
въздействие върху обществените отношения по транспорта, като настъпването на
вредоносния резултат е включено от закона в състава на престъплението и е
необходимост за неговата наличност. Причинната връзка между инкриминираното
деяние, очертано чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата,
и престъпния резултат е изискуем и задължителен обективен елемент на
престъплението, определя неговата наказателноправна
квалификация и представлява обективно основание за наказателна отговорност. Реализирането
на наказателна отговорност във визираните хипотези на резултатни престъпления предпоставя кумулативна даденост на извършено общественоопасно, противоправно и
обявено за наказуемо деяние, очертано в наказателноправна
норма на особената част на НК, при съществуваща причинна връзка с визираните в
последната вредоносни последици и субективните измерения на законово
регламентираните обективни признаци в съзнанието на дееца.
От обективна страна
се установи, че обвиняемата С. е осъществила изпълнителното деяние на вмененото
й престъпление, като на мястото и по времето, посочени от обвинението, е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х-3“ с
ДК № ********, по ул.„Хенрих Ибсен“, с посока на
движение от ул.„И. *** района на кръстовището с ул.„Козяк“, нарушила правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.37, ал.1 от ЗДвП,
чл.47 от ЗДвП, тъй като при предприемане на маневра „завиване наляво“
обвиняемата не е пропуснала насрещно движещо се в права посока МПС – мотоциклет
„Кавазаки ЗР 750 Ф“ с ДК № ******Х и по
непредпазливост причинила на неговия водач – св.П., средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2, предл.2, алт.2 от НК,
изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно
затруднение движенията на левия горен крайник за период повече от 30 дни.
Развитите съображения
на първоинстанционния съд относно приложението на
закона включително и по приетите нарушения на нормите на ЗДвП са правилни и
изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва да се
преповтарят.
Субект на
престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, съответно годен субект се явява и обвиняемата, която е пълнолетно и вменяемо лице, без данни, че не може да носи наказателна
отговорност.
Субективната съставомерност на деянието правилно е преценена от СРС,
като е прието, че същото е осъществено при форма на вина непредпазливост, по
отношение на причинената средна телесна повреда на св.П.– обвиняемата не е
предвиждала настъпването на вредоносния резултат, но е била длъжна да предвиди
последиците от нарушението на задълженията си като водач на МПС и е могла да ги
предотврати, като осигури предимство на насрещно движещото се МПС.
Възраженията на
защитата, че в хода на съдебното следствие е установена руга фактическа
обстановка, различна от тази описана в Постановлението, с което обвиняемата е
предадена на съд досежно лентите за движение на
пътното платно в посоката на движение на св.П., въззивният
съд намира за неоснователни. На първо място никъде в самото постановление не е
посочено колко са лентите за движение- една или две. От друга страна безспорно
е установено, че макар и да не е имало пътна маркировка за разделяне на
отделните ленти, платното е било с такава широчина, че е позволявало на него да
се движат успоредно две МПС, което на практика и съгласно закона – разпоредбата
на чл.15, ал.3 от ЗДвП, означава, че в случая е имало две ленти за движение в
тази посока, така както е било установено и прието и на фазата на ДП. Факта, че
пострадалият е застанал успоредно на други два автомобила- т.е. като трети не
променя изводите на съда относно съставомерността на
неговото поведение, доколкото и в момента на сблъсъка- т.е. в момента на
настъпване на ПТП, същият вече се е бил изтеглил в дясно, към мястото, където е
настъпило ПТП, поради което е без значение от коя част на пътната лента е
потеглил и възраженията на защитата в тази връзка са неоснователни.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е освободил обвиняемата от
наказателна отговорност по чл.78а от НК, съобразявайки се със законовите
предпоставки и императивния дух на тази разпоредба, тъй като предвидената
санкция за това престъпление е до три години лишаване от свобода или пробация, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, районният съд е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемата, а като
отегчаващи – наличието на нарушения на множество разпоредби от правилата за
движение по пътищата, поради което е преценил, че административното наказание
следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като е определил размер от 2000 /две хиляди/ лева, т.е под
средния предвиден. Следва да се отбележи, че в случая няма как чистото съдебно
минало да бъде отбелязано като смекчаващо отговорността обстоятелство на
обвиняемата, доколкото това обстоятелство е предпоставка за приложението на
института на чл.78а от НК спрямо нея и няма как да бъде отчетено втори път,
този път при индивидуализация на размера на наказанието, което следва да бъде
определено на обвиняемата. Като смекчаващи отговорността на обвиняемата
обстоятелства въззивният съд отчете сравнително
младата възраст на същата, както и големият период от време изминал от
инкриминирания инцидент до постановяване решението на първостепенния съд, респ.
до разглеждане на делото пред въззивния такъв, като в
голяма степен причина за това се явява първостепенният съд, който неоправдано
дълго е разглеждал делото, а след това е писал и мотивите към постановеното
през 2016 г. решение по делото.
Същевременно като
отегчаващи отговорността обстоятелства на обвиняемата освен тези визирани от
първостепенния съд, въззивният съд отчете наличието
на множество нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
обвиняемата, довели до загуба на всичките й контролни точки, а оттам и до
загуба на правоспособност на същата през 2013 г.- малко след инкриминираното
деяние и наложили издаването на заповед за отнемане по принудителен ред на
СУМПС на същата. Това означава, че същата е изключително недисциплиниран и
опасен водач на МПС, който трудно се поддава на поправяне и превъзпитание и
наложените й до този момент наказания, не са оказали своето поправително и
превъзпитаващо въздействие.
Независимо от
изложеното по- горе обаче и доколкото делото пред въззивния
съд е образувано единствено и само по жалба на обвиняемата, въззивната
инстанция няма как да увеличи размера на наложеното й административно наказание
–глоба в размер на 2000 лв., макар и да счита същото за занижено и недостатъчно
за поправянето и превъзпитанието на обвиняемото лице. За разлика от първата
инстанция, въззивната такава счита, че наказание в
такъв занижен размер не ще мотивира обвиняемата към спазване на законовите
правила и в частност – тези свързани с движение по пътищата, доколкото тя е
изключително недисциплиниран водач, неповлияващ се от наложените й до този
момент наказания, включително и такива за предизвикани от нея други ПТП.
Липсата на съответен протест обаче не позволява на съда да измени решението на
СРС в тази му част, която се явява незаконосъобразна- в противоречие с
материалния закон.
От друга страна и
предвид факта, че към деня на инкриминираното деяния, обвиняемата все още е
била правоспособен водач на МПС, респ. предвид липсата на доказателства по
делото, обвиняемата към настоящия момент да не е възстановила своята
правоспособност, или да не съществува обективна възможност за това, респ.
предвид липсата на доказателства фактически да й е било иззето СУМПС на
обвиняемата на база издадената заповед, то и решението на СРС в частта, с която
на обвиняемата С. е наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание от 1
година „лишаване от право да управлява МПС“, въззивният
съд намира за правилно. Съгласно нормата на чл.78а, ал.4 от НК, съдът не е длъжен
да наложи такъв вид наказание, а е налице правна възможност за налагането му. В
случая налагането й е оправдано именно с цел постигане в по-висока степен на
целите, преследвани от законодателя – да се въздейства предупредително и
възпиращо върху дееца и останалите членове на обществото, като следва да се
отбележи, че и това наказание е занижено, но за въззивния
съд не съществува възможност да измени решението на СРС и в тази част по
изложените вече съображения. Доколкото
няма данни СУМПС на обвиняемата да е изземвано във връзка с настоящето деяние,
то и не е налице основание за приложението на чл.59, ал.4 от НК.
С оглед на
обстоятелството, че обвиняемата е призната за виновна по обвинение, за което е
внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, първоинстанционния съд правилно
я е осъдил да заплати направените по делото разноски в съответствие с
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК и чл.190, ал. 2 от НПК.
Така,
при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователена.
Така мотивиран и на основание
чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 11.01.2016г., постановено от СРС, НО, 102 състав по НАХД №15192/2013г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.