РЕШЕНИЕ

№260400

гр. п., 30.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

                           Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Лили Добрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №00214 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.

                  По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. п., е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответника   Е.С.М., ЕГН ********** , с адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.п. сумата от 655,64 лв. /шестстотин петдесет и пет лв. и 64 ст./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. п. ул.“***, с абонатен № 1271166, от която сума главница в размер на 520,56 лв. /петстотин и двадесет лв. и 56 ст./„ за периода от 28.03.2016г.- l8.08.2017г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 135,08 лв. /сто тридесет и пет лв. и 08 ст./, начислена за периода 12.06.2016г.-17.10.2019г. , както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението но чл.410 ГПК – 25.10.2019г., до окончателното изплащане на сумите , както и присъждане на направените по делото разноски и сторените такива в заповедното производсво.

Ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковете по основание и размер , като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направено е и възражение, че част от сумите са погасени по давност.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   От приложеното към настоящето, гр.дело №06411/2019г., по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение  по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 415 от ГПК,  ответника е направил възражение.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.  В тази връзка следва да се отбележи, че ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственикна водоснабденото жилище.

В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен № 1271166, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Б.С.П., се установява, че ответникът, има открита партида в ищцовото дружество. Наред с това е представен и нотариален акт №183 , том II, нот. дело № 212/2017г. , видно от което ответника и неговата съпруга на 21.07.2017г. са продали жилището на други лица, поради което и с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че е потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги за процесния период и доколкото жилището е било семейна имуществена общност всеки един от съпрузите дължи солидарно цялата сума. Следва да бъде отбелязано, че въз основа на събраните доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че ответника и неговото семейство са били потребители на питейна вода, като обратното подлежи на доказване от ответната страна, чрез допустимите за това доказателствени средства. С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.   

                   Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното извлечение от партидата на ответника №  1271166, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период, задължението на ответника към ищцовото дружество е в размер на 520.56лв. Тази сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка една от   фактурите, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за всяка една от фактурите за периода от 28.03.2016г. до 18.08.2017г.,  е в размер на 135.08 лв. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -   25.10.2019г.,    до окончателното и изплащане.   

С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство,  а факта за водено редовно счетоводство се установя от изслушаната експертиза.

Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

 Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди   25.10.2016г., / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -  25.10.2019г., /, са били погасени по давност. Предвид горното съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което за периода от  25.10.2016г. до 18.08.2017г., ответника дължи сумата от 418.19 лева, представляваща стойност на ползвана и отведена питейна вода  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 101.56 лева, за периода от 10.12.2016г. до 17.10.2019г.,  като до посочения размер исковете се явяват основателни, а до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни,поради погасяване на част от вземанията по давност.  

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направени разноски по делото като следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство по гр.дело  №06411/2019г., на ПРС  в общ размер на 356.76 лева, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.           

                  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.М., ЕГН ********** , с адрес: ***, че дължи на  “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. п., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от  418.19 лева, за периода от  25.10.2016г. до 18.08.2017г., представляваща стойност за доставена и отведена вода в жилище на адрес: гр. п. ул.“***, с абонатен № 1271166,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 101.56 лева, за периода от 10.12.2016г. до 17.10.2019г.,  както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението но чл.410 ГПК – 25.10.2019г., до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер главница в размер на 520,56 лв. /петстотин и двадесет лв. и 56 ст./„ за периода от 28.03.2016г.- l8.08.2017г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 135,08 лв. /сто тридесет и пет лв. и 08 ст./, начислена за периода 12.06.2016г.-17.10.2019г., ОТХВЪРЛЯ  исковете, като неоснователни и поради погасяване на вземанията по давност.

                  ОСЪЖДА  Е.С.М., ЕГН ********** , с адрес: ***, да заплати на  “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. п., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387,  сумата в общ размер на 356.76 лева, направени разноски по делото и направените разноски в заповедното производство по гр.дело  №06411/2019г., на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                   

                След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №06411/2019г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.