Решение по дело №69846/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5841
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110169846
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5841
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110169846 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу П. КР. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45983/2021г. на СРС, 40 състав, а именно:
2 453,53лв., представляващи задължения за предоставени ВиК услуги до имот с адрес:
/населено място/, за периода 25.03.2019г.-22.04.2021г., ведно със законната лихва от
05.08.2021г. до изплащане на вземането, и 231,01лв., представляващи мораторна лихва
за периода от 25.04.2019г. до 22.04.2021г.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни правоотношения по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия. Посочва, че ответникът е
ползвал ВиК услуги на сочената стойност, но не ги е заплатил, поради което дължи
както стойността им, така и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени исковете.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице облигационно
правоотношение между страните и няма качеството потребител на услуги, както и
реално да е предоставена услуга. Евентуално счита, че потреблението не е правилно
измерено и начислено, като СТЕ не отговаряло на ЗИ и не било сертифицирано.
Посочва, че не е спазен и редът за разпределяне на потреблението по общия и
индивидуалните водомери. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Оспорва и акцесорната претенция за лихва.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са представени в
заповедното производство, публикувани са на интернет страницата му и са
общодостъпни.
По делото е представено уведомително писмо № **********/01.04.2011г. /л. 6/,
в което като клиент на ВиК услуги за процесния имот е посочен ответникът П.Т.. С
писмото ответникът е уведомен, че е изтекла валидността на метрологичната проверка
на средството за измерване, както и че липсва или е нарушена целостта на
пластмасовата пломба на холендера. Отдолу на писмото е положен подпис за клиента,
който не е оспорен и съдът е длъжен на основание чл. 180 ГПК да приеме, че
принадлежи на лицето, което се сочи за негов автор, а именно ответникът. Това
извънсъдебно изявление представлява признание на неизгодни за ответника факти и се
ползва със значима доказателствена стойност за тях – че ответникът е клиент
/потребител/ на ВиК услуги за имота, както и че метрологичната годност на СТИ е
изтекла, а също така липсва или е нарушена целостта на пластмасовата пломба на
холендъра. От представените съобщения от СО и декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 47-49/
също се установява, че ответникът е декларирал като собствен процесния имот. Ето
защо, при съвкупната преценка на тези доказателства, се налага категоричния извод, че
същият е потребител на ВиК услуги за процесния имот и дължи заплащане на тяхната
цена.
От допуснатата, изслушана, неоспорена и приета съдебно-техническа
експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно дадена, се установява, че
за процесния период консумацията е изчислявана на база брой обитатели /3-ма/, като
количествата вода са определяни по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредбата – месечното
количество вода за изразходвана, отведена и пречиствена вода се заплаща по 6 куб. м.
при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател. На стр. 2 от експертизата, вещото лице е дало таблица с конкретните
начисления и тяхната равностойност за всеки месец от процесния период, като е
посочило, че общата консумация възлиза на 898,323 куб. м. на база брой обитатели /3-
ма/ и 8,155 куб. м. общо потребление. Експертът е отбелязал, че цените по фактурите
съответстват на начислените количества и на тарифите, одобрени от КЕВР. Вещото
лице не е констатирало плащания на задълженията, а такива твърдения не са изложени
и от ответника.
2
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата, при сгради - етажна собственост, и
водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя
индивидуални водомери. В ал. 5 на същия член е разписано, че доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Именно поради тази причина, с определението от 25.02.2022г. съдът е
указал, че е в тежест на ответника /потребителя/ да проведе доказване за монтирано в
имота СТИ, отговарящо на изискванията на ЗИ, което същият не е сторил. Ето защо,
следва да се приеме, че през процесния период в имота не е имало монтирано изправно
и в метрологична годност СТИ /водомер/.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 и 2 от Наредбата, периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10
години, и са задължение на потребителя. Съгласно ал. 5, когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал.
1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
В настоящия случай с уведомителното писмо на л. 6 от делото е констатирана
изтекла валидност на метрологичната проверка на водомера и нарушение целостта на
пломбата и е указано на потребителя да предприеме действия по привеждането му в
съответствие с нормативните изисквания. По делото няма доказателства това да е
сторено. Ето защо, количеството изразходвана вода правилно е начислявано по реда на
чл. 39, ал. 6. Тази норма предвижда, че до поставянето на индивидуални водомери в
сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един
потребител, определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по
1,0 куб. м. за всеки обитател. В ал. 5, т. 1 пък е предвидено, че месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател. Ответникът не оспорва, че броят на обитателите в имота е трима. В същото
време обаче няма никакви доказателства имотът да е топлофициран. Ето защо,
месечното количество следва да бъде изчислявано по 5 куб. м. на обитател или общо
15 куб. м. месечно. На тримесечие това количество се завишава с по 1 куб. м. за всеки
обитател, докато не бъде поставен годен измервателен уред. От това следва, че в
Наредбата е ясно разписано какво количество вода следва да бъде начислявано в
такива случаи, като водоснабдителното дружество е длъжно стриктно да спазва тези
норми. От инкорпорираната в експертното заключение таблица /л. 35/ обаче е видно,
че същите не са спазени, а е налице едно произволно начисляване на консумация,
което е недопустимо. Процесният период обхваща 24 месеца, от което следва, че
консумацията е трябвало да бъде начислявана 16 месеца по 15 куб. м. и 8 месеца по 18
куб. м. (на всяко тримесечие се завишава с 1 куб. м. на обитател). От експертното
заключение се установява, че вместо тези количества, са начислявани количества
вариращи от 31,956 куб. м. до 41,425 куб. м. месечно, като се е стигнало до това за
период от 24 месеца да има начислени общо 898,323 куб. м. или средно по 37,43 куб. м.
месечно. Съдът намира, че този подход влиза в пряко противоречие с установените
правила, които целят да компенсират доставчика, но в същото време не и да обогатят
същия неоснователно. Самата заложена в Наредбата норма от 5 /6/ куб. м. месечно на
обитател може да се приеме за завишена и имаща и санкционна функция за
потребителя с цел да го насърчи да приведе средството за измерване в изправен вид
или да монтира надлежно такова. Правилата в Наредбата имат за задача да балансират
интересите на страните, а не да водят до облагодетелстване на една от тях. Ето защо,
съдът намира, че в случая количеството вода, което е трябвало да бъде служебно
3
начислено на база брой обитатели за имота през процесния период, възлиза на 384 куб.
м. (16 месеца по 15 куб. м. и 8 месеца по 18 куб. м.). Към тях трябва да се добавят и
3,50 куб. м. „общо потребление“ /пропорционална част от начислените 8,155 куб. м./.
Или общото количество излиза на 387,50 куб. м. Неговата парична равностойност,
изчислена на основание чл. 162 ГПК при съобразяване на данните от таблицата по
експертизата, възлиза на 1048,83лв. До този размер искът за главница се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен от 2453,53лв. подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора, одобрени от КЕВР с
Решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. и приложими в процесния период, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на
вземането и изпадането на длъжника в забава съвпада – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От
този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично вземане в размер
на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на законната лихва върху главницата
от 1048,83лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор,
за процесния период 25.04.2019г.-22.04.2021г., възлиза на 98,75лв. До този размер
акцесорният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
231,01лв. подлежи на отхвърляне.
Възражението за погасяване на задълженията по давност е неоснователно.
Безспорно задълженията за заплащане цената на ВиК услугите представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 05.08.2021г. Следователно, биха
били погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
05.08.2018г. В случая най-ранните задължения, които се претендират, са от
25.03.2019г. Ето защо, възражението е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 103,69лв.,
от които следва да му се присъдят 44,33лв.
За исковото производство ищецът е доказал направата на разноски в размер на
94,45лв. за държавна такса, 300лв. за експертиза и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 494,45лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 211,37лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски, но от процесуалния му
представител се претендира адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство, като същият
има право на такова. За изготвяне и подаване на възражението съдът намира, че по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/2004г. и възнаграждението да бъде определено на 50лв. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, следва да се присъдят 28,63лв. За исковото производство
възнаграждението следва да бъде определено на 417,92лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Съразмерно на отхвърлената част, му се дължат 239,27лв. Или общо на адв.
4
Георгиева следва да се присъдят 267,90лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу П. КР. Т.,
ЕГН: **********, с адрес; /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
45983/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 1048,83лв., представляващи задължения за
предоставени ВиК услуги до имот с адрес: /населено място/, за периода 25.03.2019г.-
22.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.08.2021г. до изплащане на вземането , и
98,75лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
25.04.2019г. до 22.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
уважения размер от 1048,83лв. до пълния предявен от 2453,53лв. и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 98,75лв. до пълния предявен
от 231,01лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. КР. Т., ЕГН: **********, с адрес;
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 44,33лв. – разноски в заповедното
производство и 211,37лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на Ю. О. Г. от САК,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 267,90лв., представляваща
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ответника в
заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5