Р Е Ш Е Н И Е № 1/6.1.2022 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав,
в публично заседание на шестнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Гюмлиева и с
участието на прокурора М.Божидаров, разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 126 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Е.Т.Р. *** за проверка на Решение № 150/06.10.2021 г. постановено
по анд № 20212330200756 по описа на Районен съд-Ямбол
за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0813-000304/19.02.2021
г,. издадено от началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на Е.Т.Р. за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. не са
събрани доказателства, които да установят с категоричност от обективна страна касатора да е осъществил признаци на състава на вмененото
му нарушение, а наличните такива не дават основание да се направи извод, че
пътя не се е използвал по предназначение за превоз на хора и товари. Претендира
се за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление и за присъждан на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание касатора редовно призован не се
явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответника
по касация не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Участващият
в процеса прокурор намира касационната жалба за неоснователна, т.к. оспореното
пред първоинстанционния съд наказателно постановление
е законосъобразно, като изцяло споделя съображенията за неговото потвърждаване.
Посочва, че с наказателното постановление са наложени наказания в техния
абсолютно определен от закона размер, поради което потвърдителното
решение като правилно и нестрадащо от касационни отменителни
основания следва да се остави в сила.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение
№ 150/06.10.2021 г. по анд № 20212330200756/2021 г. Районен
съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №21-0813-000304/19.02.2021 г,.
издадено от началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на Е.Т.Р. за нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП и основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да
постанови решението си въззивната инстанция приема,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, че НП е издадено от компетентен орган и както в АУАН, така и в
НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна
страна, установени в състава на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а така също са посочени и
останалите компоненти - време и място на извършване на нарушението. Според съда
от гласните доказателства безспорно се установява, че касатора
като водач на моторно превозно средство е форсирал двигателя, превъртял е
гумите на лекия автомобил и започнал да поднася задницата му, описвайки кръг в обособеното
обръщало на автобуси от градския транспорт, като тези негови действия не са
били случайни , а умишлени с цел забавление, с което виновно е осъществил с
деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на
чл.104б, т.2 от ЗДвП поради което законосъобразно е бил санкциониран за него.
Приетата
от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по
делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци,
поради което не са налице касационни основания за отменянето му.
Правилно
и законосъобразно е становището на Ямболския районен съд, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото
наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че касатора е извършил вмененото
му административно нарушение.
В тази
връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените
изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не
следва да се повтарят.
В
случая безрезервно е установено допуснатото нарушение на разпоредбата на
чл.104б, т.2 ЗДвП, забраняваща на водача на моторно превозно средство да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Именно
защото използването на пътищата не по тяхното предназначение може да бъде
осъществено под различни форми, то и закона не съдържа легална дефиниция на
понятието „дрифт“ и от съществено значение са
извършените от водача фактически действия покриващи състава на нарушението, е
не понятието с което се наименоват.
В
посочения смисъл районния съд подробно се е аргументирал както по въпроса за
извършените от водача действия и за доказателствата в подкрепа на възприетата
фактическа обстановка, така и по въпроса за тяхното кредитиране.
В
съответствие с това и вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички
обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са
послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната
законосъобразност на оспорения акт.
Във
връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване
на процесуалноправните и материалноправни норми.
С оглед
изхода на делото следва да бъде отхвърлено искането на касатора
за присъждане на направените разноски.
Предвид
посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като
допустимо, валидно и правилно.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 150/06.10.2021 г. постановено по анд № 20212330200756/2021
г. по описа на Районен съд-Ямбол.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Т.Р. *** за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете
2.: /п/ не се чете