Решение по дело №759/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на К.Х.К.,***, съдебен адрес:*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0256-000058 от 18.08.20-23 година на полицейски инспектор при РУ Долна Митрополия, с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 180 дни.

В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като в разпоредителната част на заповедта не е посочена регистрация на ППС, която се прекратява, макар че в мотивите е посочен регистрационен номер. Посочва се, че лицето е правоспособен водач от 1971 година, но към датата на проверката свидетелство за управление на МПС е с изтекъл срок, като това не е отбелязано в акта , а и към дата на връчване на заповедта К. вече има издадено ново свидетелство. Моли за отмяна на заповедта.

С придружително писмо за изпращане на преписка от началник на РУ Долна Митрополия е изразено становище по същата, като съдът намира същата за неотносимо , тъй като е подадено от ненадлежна страна, тъй като в настоящото съдебно производство ответник е полицейски инспектор при РУ Долна Митрополия, който е издал заповедта.

В съдебно заседание оспорващият - К.Х.К.,***, съдебен адрес:*** не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – полицейски инспектор при РУ Долна Митрополия, се явява, но съдът не го допуска до участие, тъй като е въоръжен, а съгласно чл. 139 т. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в съдебно заседание не могат да присъстват въоръжени лица, освен съдебната охрана, а същият няма това качество.

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2023 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GА № 850794, тъй като на същата дата при проверка в с. Брегаре, ул. „Г.Димитров“ до кръстовище с улица „Стара Планина“ с посока на движение към ул. „В.Коларов“ К.Х.К. управлява собствения си трактор ***като МПС не е регистрирано и е с прекратена регистрация от 03.01.2029 година, тегли ремарке, което не е регистрирано и не притежава СУМПС –нарушения на чл. 140, ал. 1, пр. първо от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява ремарке, което не е регистрирано и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС без да притежава съответно свидетелство.

По делото е представена справка за нарушител и е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 11) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП.

Със заповед за прилагане на административна мярка № 23-0256-000058/18.08.2023 г. на полицейски инспектор при РУ Долна Митрополия, е прекратена регистрация на ППС колесен трактор ***за срок от 180 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, и съгласно приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР Плевен полицейски инспектор в РУ при ОД на МВР Плевен могат да издават заповед за ПАМ.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, който управлява МПС за което не притежава свидетелство за управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, което не притежава свидетелство за управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство, като в случая и двата елемента на фактическия състав са налице.

Според чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая при проверката на оспорващия е установено и е посочено в АУАН, че същият управлява собствения си трактор, който е с прекратена регистрация през 2019 година и не притежава СУМПС, като този факт не се оспорва от К., а напротив посочва в жалбата, че към датата на проверката свидетелството му е било с изтекъл срок т.е. налице е именно соченото в АУАН и процесната заповед – липса на валидно СУМПС, като неоснователно е възражението, че такова му е издадено по-късно, тъй като съответствието на акта с материалния закон се преценява към датата на издаването му и към 05.08.2023 година оспорващият няма свидетелство за управление на МПС.

Доводите на К., че е водач от 1971 година не могат да бъдат приети като основателни за отмяна заповедта, тъй като съгласно нормата на чл. 150а, ал. 1 вр. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП управлението на МПС следва да се извършава от водачи, които притежават валидно свидетелство за управление, каквото в случая към датата на проверка не е налице.

Неоснователен е довод на оспорващия, че актът е незаконосъобразен, тъй като не се посочва превозно следство, чиято регистрация е прекратена, тъй като и в мотивите и в диспозитив на заповедта е индивидуализиран същия – колесен трактор ТК80 с рег. № ЕН 0366ЕХ.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ въпреки липсата на мотиви относно определения срок, след като същия е определен към минимума. Определеният минимален срок е за нарушение, типично за вида си, поради което съдът намира, че не са налице нарушения на принципите за съразмерност и справедливост. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна , тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона, която е осуетяване възможността на лицето да извърши други подобни нарушения и с прилагането й се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без валидно свидетелство за управление на МПС.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на К.Х.К.,***, съдебен адрес:*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0256-000058 от 18.08.2023 година на полицейски инспектор при РУ Долна Митрополия, с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 180 дни.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

	Съдия:	/П/