РЕШЕНИЕ
№579
29.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №302 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С.Г.Г. ***, подадена чрез адв. В.К.Ч. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис *, против Решение № 1012-26-70-1/26.02.2020г. на Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково (ТП на НОИ – Хасково), с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********/2146-26-18/28.01.2020г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Неправилно административният орган кредитирал неправилно приложени процесуалните и материалноправните разпоредби на КСО относно неправомерно спиране на ЛПОСВ на жалбоподателя. Оспорващият твърди, че не били налице надлежни валидни доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на изплащането на ЛПОСВ. Кредитираните в решението факти и обстоятелства не били с достоверна доказателствена стойност, която да обори валидните записи в ТК №1133 от 01.06.1971г. и издадените УП – 30 и УП-2 от ЖЗ „Георги Димитров“ и ДФ „Строймашинженеринг“ София. Не било основателно доказателство и писмото на РП – Хасково за образуване на ДП, без то да удостоверява, че има събрани достатъчно безспорни доказателства и на жалбоподателя да е предявено обвинение. Твърди се също, че по безспорен начин не били удостоверени отрицателните предпоставки за приложението на чл.95, ал.2 от КСО и издаване на потвърденото разпореждане. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като незаконосъобразни и неправилни. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 04.06.2015г. от С.Г.Г. е подадено Заявление вх. № МП-13187/04.06.2015г. до Директора на ТП на НОИ – гр. Хасково, с молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пар. 4. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи трудовия и служебния стаж на лицето – Трудова книжка 1133, Удостоверение №56/25.12.1979г., Трудова книжка №1, УП-30 №XIV-164/18.12.1990г. от ЖП З.Г. Д.и УП-3 №11-3/10.01.2000г., както и Удостоверение УП-2 №11-2 от 10.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София.
В представеното по делото Удостоверение обр. УП-№30 №XIV-164/18.12.1990г., издадено от Железопътен завод София, е отразено, че С.Г.Г. е работил като „Извозвач на гореща шлака в леярен цех“ от 01.06.1974г. до 01.09.1977г. - 3 години 3 месеца и 0 дни, съответно като „Извозвач на гореща шлака в леярен цех“ от 01.01.1980г. до 18.12.1990г. – 10 години 11 месеца и 17 дни, или всичко 14 години 2 месеца и 17 дни. В удостоверението е отбелязано, че трудът е първа категория съгл. т.4 „н“ от ПКТП.
Съгласно Удостоверение изх. №11-2 от 10.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София, С.Г.Г. е работил като „Работник формовъчни смеси в леярен цех“ от 01.01.1993г. до 31.12.1995г. – 03 години 00 месеца и 00 дни, като „Работник формовъчни смеси в леярен цех“ от 01.01.1997г. до 31.12.1997г. – 01 година 00 месеца и 00 дни, като „Работник формовъчни смеси в леярен цех“ от 01.01.1998г. до 31.12.1998г. – 01 година 00 месеца и 00 дни, като „Работник формовъчни смеси в леярен цех“ от 01.01.1999г. до 30.06.1999г. – 00 години 06 месеца и 00 дни, като „Работник формовъчни смеси в леярен цех“ от 01.07.1999г. до 31.12.1999г. – 00 години 06 месеца и 00 дни.
В Удостоверение Обр. УП-3 изх. №11-3 от 10.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София, е отразено, че С.Г.Г. е работил като „Работник формовъчни смеси в леярен цех“ от 01.04.1992г. до 31.12.1999г. – 07 години 09 месеца и 00 дни, като е посочено, че трудът е първа категория съгласно т.4 „н“ от ПКТП. Отбелязано е също, че ДФ „Строймашинженеринг“ е правоприемник на СО „Вагоностроене“.
С Разпореждане № **********/№5/прот. № N01271 от 17.07.2015г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на С.Г.Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 25.02.2015г. пожизнено по §4 ал.1 ПЗР на КСО по заявление, подадено на 04.06.2015г. при навършена възраст 56 г. и 9 м.
От Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е издадено и Разпореждане №**********/01.07.2016г. за осъвременяване на пенсия, отпусната на С.Г.Г..
С писмо изх. №1042-26-798/27.06.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, адресирано до Началник на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ гр. Хасково е посочено, че по повод извършена проверка на документи и обстоятелства на основание заповед №1016-40-750 от 27.05.2019г. на управителя на НОИ по пенсионна преписка на лицето С.Г.Г. с ЕГН **********, се обръщат за следното: 1. Към заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2015г. на лицето е зачетен осигурителен стаж към „Железопътен завод“ София по обр. УП-30 № XIV-164/18.12.1990г. на длъжност „извозвач на гореща шлака в леярен цех“ за периодите от 01.06.1974г. до 01.06.1977г. и от 01.01.1980г.до 18.12.1990г. Във връзка с горецитираната проверка, се моли да бъде издаден обр. УП-13 за периодите от 01.06.1974г. до 01.09.1977г. и от 01.01.1980г. до 18.12.1990г. на длъжност „извозвач на гореща шлака в леярен цех“ към „Железопътен завод“ София. Моли се да бъдат предоставени заверени копия на трудови договори и заповеди за назначаване, преназначаване от личното досие на лицето, ако има такава информация. 2. На лицето е зачетен осигурителен стаж към ДФ „Строймашинженеринг“ София по обр. УП-3 №11-3/10.01.2000г. на длъжност „работник формировъчни смеси в леярен цех“ за периода от 01.04.1992г. до 31.12.1999г. Във връзка с горецитираната проверка, се моли да бъде издаден обр. УП-13 за периода от 01.04.1992г. до 31.12.1999г. на длъжност „работник формировъчни смеси в леярен цех“ към ДФ „Строймашинженеринг“ София и да се предоставят заверени копия на трудови договори и заповеди за назначаване, преназначаване от личното досие на лицето, ако има такава информация. В писмото е посочено, че на лицето е зачетен осигурителен доход към ДФ „Строймашинженеринг“ София по обр. УП-2 №11-2/10.01.2000г. на длъжност „работник формировъчни смеси в леярен цех“ за периода от 01.01.1993г. до 31.12.1995г. и от 01.01.1997г. до 31.12.1999г. – по години. В регистъра на осигурените лица за лицето липсват данни от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. и от 01.07.1999г. до 31.12.1999г. Моли се да бъде издаден и обр. УП-15 за периодите от 01.01.1993г. до 31.12.1995г., от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. и от 01.07.1999г. до 31.12.1999г. Лицето е отбило наборна военна служба от 20.09.1977г. до 25.12.1979г. Посочено е също, че в пенсионното досие няма информация за други имена на лицето.
Видно от писмо изх. №1042-09-1739#1 от 15.07.2019г. на Началник на Отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Кюстендил, до ТП на НОИ – София град, отдел „Осигурителен архив“ е изпратено писмо изх. №1042-26-798/27.06.2019г. за извършване на проверка за лицето С.Г.Г. в разплащателните документи на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София за периода от 01.04.1992г. до 31.12.1999г., тъй като при направена проверка в приетата документация на осигурителя с различни Приемателно-предавателни протоколи, намираща се в отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино данни за лицето не са открити. Посочено е също, че в отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП – Кюстендил е приета разплащателна документация на осигурителя „Рейлком“ ЕАД гр. София /Железопътен завод/ с Приемателно-предавателен протокол №662/14.05.2009г., която се отнася за времето от 01.11.1994г. до 31.12.1994г. и от 01.01.2000г. до 30.06.2009г., поради което образец за осигурителен стаж не може да бъде издаден. Няма предадени трудови договори и заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване. Посочено е също, че с приемо-предавателни протоколи е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителите разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението-декларация по реда на чл.5, ал.10 от КСО. Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителите са предали пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.
Представено е и писмо изх. №5512-21-427 от 29.07.2019г. на Началник на отдел „ОА“, Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ към ТП на НОИ София град, видно от което при извършена обстойна проверка в приетата разплащателна документация на ДФ „Строймашинженеринг“ – гр. София за периода 01.04.1992г. – 31.12.1999г. се установило, че липсват данни за лицето С.Г.Г..
Видно от писмо изх. №2175-26-27-1 от 11.07.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, от Началник на Сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ – Хасково е изискано да предостави заверено копие на описа на стажа на лицето за отпускане на парично обезщетение за безработица от 2010г. С оглед предоставеното в отговор заверено копие от опис на документите за стаж от 04.11.2010г. за лицето С.Г.Г. и заверено копие от справка за приети, върнати и липсващи документи, е изискана допълнително информация, с оглед правилно зачитане на осигурителен стаж.
В тази връзка са изготвени и представени допълнително документи.
Съгласно Удостоверение изх. №1042-26-878-1/23.07.2019г. на ТП на НОИ – Хасково, С.Г.Г. е работил в Търговско предприятие „Промишлени стоки“ гр. Харманли, обл. Хасково, на длъжност „Помощен персонал“ – „у-л скл“ от 11.1986г. до 11.1986г. – 17 дни; на длъжност „Помощен персонал“ – „у-л скл“ от 12.1986г. до 12.1986г. – 23 дни; на длъжност „Помощен персонал“ – „у-л скл.“ М.01, 02, 04 Неотразена длъжност м.03,05-08 или от 01.1987г. до 08.1987г. – 08 месеца; Специалисти – неотразена длъжност от 09.1987г. до 02.1989г. – 01 година и 06 месеца; Специалисти – неотразена длъжност от 03.1989г. до 01.1989г. – 17 дни.
Представено е Удостоверение изх. № 87 от 22.07.2019г., издадено от „Аидатур“ АД, гр. Хасково, видно от което С.Г.Г. е работил като „бюфетчик“ от 01.06.1977г. до 05.07.1977г. – 00 години 01 месец и 04 дни; „Работник кухня“ от 20.03.1989г. до 13.12.1990г. – 01 година 08 месеца и 23 дни, като е отразено, че се касае за III категория труд.
Според Удостоверение Обр. УП-3 изх. №51 от 22.07.2019г., издадено от Районна Потребителна Кооперация – гр. Харманли, С.Г.Г. е работил като „сервитьор“ от 05.02.1981г. до 02.09.1986г. – 5 години 6 месеца и 25 дни, като е отразено, че са начислени и вписани осигуровки за III категория труд.
Видно от писмо изх. №ОХ-17-959-(1) от 26.07.2019г. на Община Харманли, след направена справка с регистрите за население на с. Дрипчево, гр. Харманли и НБД „Население“ се установило следното за адресите на С.Г.Г. – жител на с. Дрипчево до 07.01.1982г.; от 07.01.1982г. до 02.06.1993г. – гр. Харманли; от 02.06.1993г. до 12.01.2000г. – гр. Смолян; от 17.04.2000г. до 19.11.2001г. – гр. Харманли; от 20.11.2001г. до 14.07.2002г. – гр. Велико Търново и от 15.07.2002г. до днес – гр. Харманли. Посочено е също, че настоящия адрес на лицето, видно от НБД „Население“ е гр. Харманли от 18.05.1995г. до 19.11.2001г.; от 20.11.2001г. до 14.07.2002г. – гр. Велико Търново и от 15.07.2002г. до днес – гр. Харманли.
С писмо изх. № 1029-26-1729 от 01.08.2019г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково сигнализирал Районна прокуратура-Хасково за случая.
От представеното по делото писмо вх. №1412/2019г. от 17.01.2020г. на Районна прокуратура – Хасково е видно, че със същото, във връзка с подаден сигнал относно постъпили заявления за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №МП-13187/04.06.2015г. от лицето С.Г.Г. и с вх. №2113-26-247/28.02.2019г. от лицето Нели Тончева Господинова, се уведомява Директора на ТП на НОИ – гр. Хасково, че в Районна прокуратура – Хасково по случая е образувано досъдебно производство, представляващо преписка вх. №1412/2019г. по описа на РП – Хасково, като разследването за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и за престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК е възложено на разследващ полицай при ОД на МВР – Хасково.
С Разпореждане №**********/2146-26-18/28.01.2020г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.95, ал.2 от КСО, се спира от 24.01.2020г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Г.Г.. Разпореждането е изпратено на адреса на С.Г.Г. и е получено на 06.02.2020г. от Нела Господинова – съпруга.
С вх. №1012-26-70/10.02.2020г. е заведена жалба от С.Г.Г. срещу Разпореждане №**********/2146-26-18/28.01.2020г.
С Решение №1012-26-70-1 от 26.02.2020г., на основание чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалба с вх. №1012-26-70/10.02.2020г. на ТП на НОИ- Хасково, подадена от С.Г.Г. срещу Разпореждане №**********/2146-26-18/28.01.2020г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението е съобщено на оспорващия (чрез адв. Ч.) на 28.02.2020г.
Жалбата е подадена по пощата, чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-70-2/13.03.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оглед описаната по - горе фактическа обстановка и
съгласно задължителната проверка, предвидена в чл.168, ал.1 от АПК относно
евентуалното наличие на отменителни основания по чл.146 от АПК, на първо място
съдът намира оспореното решение за издадено от материално и териториално
компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане изхожда от лице, разполагащо с
правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Хасково.
Оспорваното решение и оставеното в сила разпореждане са мотивирани. В същите са изложени фактическите и правни основания, довели до издаването им. Съдът намира, че в случая в издадените от пенсионните органи актове се съдържат необходимите конкретни факти и обстоятелства, послужили за издаването им.
При издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл.96, ал.1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
В чл.96, ал.1, т.4 от КСО е предвидено, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й.
От текста на цитираните разпоредби е видно, че съответното длъжностно лице може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяването на същата. С оглед събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая административните органи са действали съобразно изискванията на закона.
Представените
по делото писмени доказателства безспорно налагат извода, че са налице
обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия на
жалбоподателя. Предвид
конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до
прекратяване на пенсията на оспорващия, са свързани с липсата на необходимия
осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
пожизнено по §4 ал.1 ПЗР на КСО, с оглед наличието на съмнения относно истинността на данните за
осигурителен стаж и доход в ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София и в Железопътен завод „Георги Димитров“ гр. София, които съмнения са обусловени от
констатираните несъответствия относно истинността на документите и верността на съдържащата се информация в тях. Цитираните документи са
част от пенсионната преписка и са послужили за удостоверяване на осигурителен
стаж за отпускане на лична пенсия. Данните по извършваните проверки от
осигурителни органи, полицията и прокуратурата, представляват доказателства от
рода на посочените в чл.95, ал.2 от КСО и несъмнено обуславят извод, че е било налице
основание за спиране на пенсията с оглед образуваното наказателно
производство предмет на установяване по което са истинността/верността именно
на тези документи. Категоричен аргумент в тази насока се извлича
и от писмо изх. №1029-26-1728 от 01.08.2019г. на ТП на НОИ – Хасково до
Районна прокуратура – гр. Хасково,Удостоверение изх. № 1042-26-78-2 от
23.07.2019г. на ТП на НОИ удостоверение
изх. № 87/22.07.2019г. на „Аидатур“ АД удостоверение изх. № 51 от
22.07.2019г. на РПК“Харманли“, изложените в които данни доказват упражняване на трудова дейност
и осигурителен стаж от лицето С.Г.Г. съвпадащи с периодите по представените документи за стаж и доход и
послужили за отпускане на пенсията му издадени от Железопътен завод „Георги
Димитров“ – София, както и предвид безспорно пораждащото се съмнение в
истинността на издаденото УП -3у изх. № 11-3 от 10.01.20000г. от „Строймашинженеринг“
– София, въз основа на което също е
отпусната пенсията на оспорващия, с оглед
изписаната в същото забележка за издаването му на основание чл. 40 от НПОС,
която наредба не само не е съществувала
към датата на съставянето на този
документ, но и след първоначалното й
обнародване в ДВ бр. 21/17.03.2000г. е била с различно наименование-до
обнародване на изменението на същия п.н.а.
в ДВ бр.19/28.02.2003г. Фактът,
че за времето, за което Г. е представил документи за осигурителен стаж, издадени от осигурителя Железопътен завод „Георги Димитров“, лицето фигурира и в
разплащателната документация на други осигурители, както и че документът
издаден от осигурителя
„Строймашинженеринг“ – София е издаден по време когато наредбата която е
посочена в него като правно основание за издаването му не е съществувала е достатъчен да обоснове сериозни съмнения в
истинността (както по отношение на автентичност, така и на вярност) на
обсъжданите документи за осигурителен стаж.
Следователно, материално законосъобразна е преценката на административните органи, че е било налице основанието за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на настоящия оспорващ към датата на постановяването на административните актове. Това е така именно защото са налице доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл.96, ал.1 от КСО. В настоящата хипотеза такова обстоятелство по чл.96, ал.1, т.4 от КСО е отпадане на основанието за получаването ѝ. Отпадане на основанието означава вероятно установяване на неистинността на документите или на част от тях, които удостоверяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчна е вероятността от такъв резултат и в случая вероятността от такъв резултат е реална, тъй като в образуваното наказателно производство предмет на доказване е именно истинността на тези документи. В случая е без значение обстоятелството, че няма влязла в сила присъда или друг акт на друг орган с несъмнено изведен правен извод за неистинността на документите. От значение е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, обратно на изложените в тази насока твърдения в жалбата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя ще бъде възобновена съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от КСО от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя че пенсията му не следва да бъде спирана, тъй като срещу него липсвало предявено обвинение. Дали оспорващия е привлечен в извършване на престъпление свързано с неистинските/преправени/неверни документи послужили за отпускане на пенсията му е иррелевантно за спора обстоятелство. Относимото такова е съществуват ли обстоятелства които биха могли да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия. По делото както се посочи, такива данни са налице - с оглед възникналите съмнения в автентичността и достоверността на официалните документи удостоверяващи осигурителен стаж, които са използвани за отпускането на пенсията. Още повече, че наличието или не на извършено престъпление касателно тези документи не е свързано с личността на извършителя, а с факта на осъществяване на престъпното деяние. Казано по друг начин без значение за прекратяването на пенсията, а оттук и за спирането й извършено ли е престъпление по чл. 212 от НК и ако да - кой е извършителя на престъплението свързано с използването на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ във връзка с цел получаване на пенсия. Същественото обстоятелство е налице ли е създаване на неистински или преправяне на истински официален документ и послужил ли е този документ, като основание за отпускане пенсията на жалбоподателя.
Ето защо решението на Директор на ТП на НОИ- Хасково, с което е оставено в сила разпореждането на пенсионния орган за спиране на пенсията на жалбоподателя , е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.В този смисъл и практиката на ВАС по идентични случаи - Решение № 835/21.01.2019г. по адм. дело № 10687 от 2017г. на VI отд. , Решение № 9367/14.07.2017г. по адм. дело № 4700/2016г. на ВАС, Решение № 14556/27.11.2018г. по адм. дело № 12989/2017г. на ВАС, Решение № 14558/27.11.2018г. на ВАС по адм. дело № 13618/2017г. на ВАС и др.
С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и такива следва да се присъдят в размер на минималният предвиден в закона размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Г.Г. ***,против Решение № 1012-26-70-1/26.02.2020г. на Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково (ТП на НОИ – Хасково), с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********/2146-26-18/28.01.2020г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА С.Г.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ, гр.Хасково направените по делото разноски в размер на сумата от 100.00(сто) лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: