№ 255
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260023 от 21.05.2021г., постановено по гр.дело № 214/2020г.
на Пернишкия окръжен съд, по искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и
т.6 от ДОПК, предявени от Национална агенция по приходите срещу „Емекс
Строй“ ЕООД и А. В. Г., са обявени за относително недействителни по отношение
на Държавата следните договори:
договор за продажба на недвижим имот , сключен с нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 139, том I, рег. № 4001, дело № 134/2015г. от
30.04.2015 г. на нотариус № 141 от Регистъра на НК с район на действие РС –
Перник, с който „Емекс Строй“ ООД е продало на А. И. Г. УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място с площ 1172 кв.м,
намиращ се в землището на с. В. и означен на скица като УПИ XIX-174 в квартал
21 по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ.***, обл. ***, утвърден със
заповед № III-732 от 15.10.1973г., при граници: от югоизток – улица, от югозапад
– УПИ XVIII-174 и УПИ XXXIII-175, от северозапад- УПИ XXXIII-175 и УПИ
XX-175 и от североизток – УПИ VI-184 и УПИ XXVIII-271, заедно с всички
строителни книжа за бъдещ строеж, включително и инвестиционен проект и
договор за продажба на недвижим имот , сключен с нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 140, том I, рег. № 4002, дело № 135/2015 от
30.04.2015г. на нотариус с рег. № *** в Регистъра на НК и с район на действие РС
– Перник, с който „Емекс Строй“ ООД е продало на А. В. Г. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 55871.515.6256 по КККР на гр.Перник, одобрени със заповед
№ РД-18-91 от 13.10.2008г., съгласно скица на поземлен имот № 15-152557 от
1
15.04.2015г. на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Перник, с площ
на имота 1705 кв.м, с адрес и намиращ се в землището на гр.Перник, кв. Изток, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10 метра, при граници (съседи): поземлен имот с
идентификатор 55871.515.7837, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1369,
поземлен имот с идентификатор 55871.515.1323, поземлен имот с идентификатор
55871.515.1388, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1471, поземлен имот с
идентификатор 55871.515.9902, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1474 и
поземлен имот с идентификатор 55871.515.6238, с номер по предходен план
16256, кв.68, парцел 5, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
55871.515.6256.4 със застроена площ по доказателствен материал 518 кв.м и по
скица- 568 кв.м, брой етажи 1, предназначение - сграда за битови услуги и заедно
с всички подобрения и оборудване, като „Емекс Строй“ ЕООД и А. В. Г. са
осъдени да платят на Национална агенция по приходите сумата 650 лева за
разноски в първоинстанционното производство, както и да платят по сметка на
Окръжен съд – Перник сумата 2 253 лева за държавна такса.
Въззивна жалба е подадена от ответницата А. В. Г., чрез пълномощника адв.
Б.Б., с искане да бъде обезсилено решението на ОС-Перник, като недопустимо, а в
случай, че съдът приеме, че предявените искове са допустими, да бъде отменено
решението, като неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че съдът не е
изискал от ищеца да конкретизира и степенува претенциите си и е обявил за
недействителни процесните договори за покупко-продажба на всички заявени
основания, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение,
довело до недопустимост на решението. Смята, че съдът не е съобразил, че
ищецът няма правен интерес да води исковете по чл. 216 ДОПК, че не е
установил качеството си на кредитор по отношение на първия ответник.
Поддържа, че по делото е категорично установено, че ответникът А.Г. е
придобила имотите по давност, поради което в резултат на предявяване на
отменителните искове по чл. 216 ДОПК няма да бъде променено действителното
правно положение и няма да бъде променена правната сфера на ответника –
търговско дружество. Във въззивната жалба са изложени и подробни съображения
за неправилност на атакуваното решение, като се сочи, че не е доказано
търговското дружество – ответник да има данъчни задължения, установени с
влязъл в законна сила административен акт или съдебно решение. Твърди се, че
не са ангажирани доказателства, от които да се установи категорично, че на
първия ответник надлежно е връчена заповедта за възлагане на данъчна ревизия
от 04.12.2014г., както и ревизионнния акт от 09.07.2015г., при спазване
разпоредбата на чл. 32, ал.1 ДОПК. В тази връзка смята, че доколкото върху
представеното по делото пълномощно не се съдържа подпис на ответницата,
същата не е била упълномощена от представител на търговското дружество-
ответник да извършва от негово име правни или фактически действия.
Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, оспорва и изводите на
първоинстанционния съд, че даденото от първия ответник по разпоредителните
сделки значително надхвърля по стойност полученото; че е налице намерение за
увреждане на публичния взискател, както и че двамата ответници са свързани
лица. Предвид изложеното се сочи, че тъй като не са налице предвидените в
закона предпоставки за уважаване на отменителните искове, атакуваното решение
следва да се отмени и вместо това да бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
2
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец НАП, чрез пълномощника
гл.юрк. Попов, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Емекс Строй” ЕОДД не е постъпило
становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Национална
агенция по приходите чрез публичен изпълнител – С. Ч. към ТД на НАП-
Пловдив, с която против „Емекс Строй“ ЕООД и А. В. Г. са предявени искове за
обявяване на недействителни спрямо НАП на договори за продажба на
недвижими имоти, оформени с нот. акт № 140/30.04.2015г. и нот.акт №
139/30.04.2015г. на нотариус Р. М. с рег. № ***на Нотариалната камара, с които
„Емекс Строй” ЕООД е продало на А.Г. притежавани от дружеството два
недвижими имота.
В исковата молба се твърди, че НАП е кредитор-публичен взискател на
ответника „Емекс Строй” ЕООД, който има неизплатени публични задължения в
общ размер 222 668,51 лева, установени след извършена ревизия с ревизионен акт
от 09.07.2015г., надлежно връчен на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК на
28.08.2015г. Твърди се, че ревизията е възложена със заповед от 04.12.2014г.,
връчена на търговското дружество, чрез упълномощения представител А.Г.,
изменена със заповед от 10.03.2015г., връчена на основание чл. 30, ал.6 ДОПК на
декларираните в НАП електронни адреси на дружеството. Сочи се, че на
30.04.2015г. ответното дружество се е разпоредило в полза на ответницата Г. с
имуществото си, като тези сделки са извършени след връчване на заповедите за
ревизия. Ищецът твърди, че даденото по двете сделки надхвърля значително
полученото, че сделките са извършени с намерение да се увреди публичния
взискател и са в негова вреда. Твърди също, че ответницата А.Г. е свързано с
длъжника лице, тъй като е била служител при първия ответник-имала е сключен
трудов договор с него в периода от 25.08.2009г. до 19.05.2015г., както и е била
упълномощено от дружеството лице. Предвид изложеното ищецът иска, на
основание чл. 216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК, да бъдат обявени за относително
недействителни по отношение на държавата сделките от 30.04.2015г., с които
длъжникът „Емекс Строй” ЕООД е прехвърлил чрез договори за покупко-
продажба на А.Г. свои недвижими имоти.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Емекс Строй“ ЕООД не е
взел становище по исковете.
В срока за отговор на исковата молба ответницата А. В. Г. оспорва исковете,
като недопустими. Твърди, че исковете са погасени по давност-исковата молба е
подадена на 04.05.2020г., а атакуваните сделки са сключени на 30.04.2015г. Сочи,
че за ищеца не е налице правен интерес и липсват материално правните
предпоставки за предявяването им. В тази връзка твърди, че заповедта за
3
възлагане на ревизия, заповедта за изменение на заповед за възлагане на ревизия и
ревизионният акт не са надлежно връчени на „Емекс Строй” ЕООД, тъй като
ответницата Г. не е подписвала разписката за връчване на заповед за ревизия, не е
била упълномощавана от дружеството-ответник да го представлява пред когото и
да било и че след като ревизионният акт не е връчван, той не е влязъл в сила.
Ответницата смята, че е изтекла давността по отношение на вземанията на ищеца
срещу първия ответник, като сочи, че НАП е бездействала да събере вземанията
си от друго имущество на дружеството-длъжник. Подържа, че като купувач по
атакуваните сделки е платила изцяло уговорената в тях продажна цена, била е
добросъвестен собственик и владелец на имотите, като е узнала за воденото
съдебно производство през м. август 2020г. – повече от пет години след
придобиването им. В тази връзка прави и възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност, чрез осъществено владение в продължение на 5 години.
Сочи, че към дата на процесните сделки няма установени публични задължения
на „Емекс Строй” ЕООД, че ищецът не е кредитор на дружеството, че не е знаела
за образуваното ревизионно производство, че не е свързано с дружеството лице,
както и че сделките не са сключени във вреда на публичните взискатели. Предвид
изложеното иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.12.2014г. от началник сектор при ТД на НАП – София е издадена
заповед № Р-22001414002945-020-01 за възлагане на ревизия на „Емекс Строй”
ООД за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2008г. до
31.12.2013г. и за ДДС за периода от 01.12.2008г. до 31.10.2014г. Видно от
отбелязването върху заповедта същата е връчена на 15.12.2014г. на А. В. Г.-
упълномощено лице на „Емекс Строй” ООД.
С нотариално заверено на 26.09.2014г. пълномощно с рег. № 2419, с което Е.
В. М., в качеството му на управител на „Емекс Строй“ ООД е упълномощил А. В.
Г. да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на дружеството,
като представлява управителя пред всички държавни органи, структури и
учреждения (министерства, агенции, фондове, комисии, дирекции, областни
управи, държавни предприятия и др.) с право да подписва, подава и получава
всякакви документи, в т.ч. и молби, декларации, жалби, заявления, удостоверения,
уведомления, съобщения и др., да получава и обжалва заповеди, решения и
всякакви други административни актове, издадени от компетентни длъжностни
лица; да представлява дружеството пред всички дирекции и офиси на НАП с
право да извършва всички правни и фактически действия, установени в данъчното
законодателство, в т.ч. да подава и подписва всякакви документи, да заявява
обстоятелства, да прави изявления, да подава искания, възражения и жалби, да
получава всякакви документи.....; да участва в данъчни проверки и ревизии, като
подписва и получава, подава документи във връзка с тях, да получава от името на
дружеството всякакви индивидуални административни актове.
От данните в ТР се установява, че „Емекс Строй“ ООД е със седалище и
адрес на управление в гр.Димитровград, бул. Съединение, бл. 66, вх. Б, ет.1, ап.2,
че към датата на регистрация съдружници в дружеството са: Е. В. М. и В. В. Й.; че
негов управител е Е. В. М.; че на 12.05.2015г. съдружниците Е. В. М. и В. В. Й. са
4
продали дяловете си в дружеството на М. З. М. и правноорганизационната форма
на дружеството е променена в ЕООД, с едноличен собственик на капитала и
управител– М. М..
На 25.08.2009г. между А. В. Г. и „Емекс Строй” ООД е сключен трудов
договор, който е прекратен на 19.05.2015г.; на 15.05.2015г. между двамата
ответници е сключен трудов договор, прекратен на 01.04.2016г., видно и от
приетата в производството справка за актуално състояние на трудовите договори
на Г., издадена от ТД на НАП-Пловдив.
Във връзка с оспорване от страна на ответницата Г. на подписа, положен
върху разписката за връчване на заповедта № Р-22001414002945-020-01 от
04.12.2014г. за възлагане на ревизия на „Емекс Строй” ООД, в
първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Е. К.-графолог. Вещото лице след като се е
запознало с материалите по делото, извършило е анализ и оценка на сравнителния
материал и след сравнително изследване е направил извод, че подписът положен в
графа „Получил“ в разписка към заповед за възлагане на ревизия № Р-
22001414002945-020-01 от 04.12.2014г. е изпълнен от А. В. Г..
В откритото съдебно заседание пред Пернишкия окръжен съд експертът К. е
заявил, че ръкописният текст от горната част от разписката, който включва
изписване на датата, трите имена, ЕГН, длъжността „технически сътрудник” и
думата „упълномощено лице” също е изпълнен от А. В. Г..
Поради оспорване от страна на ответницата на експертизата на графолога К.,
в производството пред ОС-Перник е допусната и приета повторна съдебно-
почеркова експертиза, изготвена от вещите лица – Г. Б. Д., С. П. А. и Д. А. Д., от
чието заключение се установява, че подписът за „Получил“ в разписката към
заповед за възлагане на ревизия на НАП-ТД София № Р-22001414002945-020-01
от 04.12.2014г. е положен от А. В. Г..
В откритото съдебно заседание пред ОС-Перник експертите категорично са
заявили, че при изследването на сравнителните образци и процесния документ се
наблюдава вариантност на изписване на едно и също лице, че не са установили
маскировка, признаци от чужд писмен двигателен навик или автоподлог, че не са
открили разлики в изследвания подпис и сравнителния материал, поради което са
и направили категоричния извод, че подписът върху разписката е положен от А.Г..
Представена е заповед от 10.03.2015г. за изменение на заповедта за възлагане
на ревизия на „Емекс Строй” ООД, като видно от обелязването върху нея същата е
връчена по електронен път на 20.03.2015г.
С ревизионен акт № Р-2200141002945-091-001 от 09.07.2015г. на НАП-ТД-
София е установено, че „Емекс Строй” ЕООД има публични задължения в общ
размер 117 112,46 лева за ДДС, както и за лихви за просрочие в размер 48 605,22
лева. Според отбелязването върху ревизионния акт, същият е бил връчен на
дружеството на 28.08.2015г., при условията на чл.32 от ДОПК. Видно от
представеното по делото съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК, същото е
поставено в офис Хасково на 13.08.2015г. и е свалено на 28.08.2015г. По делото не
се твърди, нито се становява ревизионният акт да е бил обжалван.
Представена е справка за общите публични задължения към 23.04.2020г. на
ответника „Емекс Строй” ЕООД, от която се установява, че дружеството има
публични задължения в общ размер 248 565,05 лева, от които главница в размер
5
133 000,14 лева и мораторна лихва в размер 115 664,91 лева.
Не се спори по делото, че на 30.04.2015г. с договор за покупко-продажба,
оформен с нот. акт. № 139, том I, рег. № 4001, дело 134/2015г. на нотариус с рег.
№ *** на НК и с район на действие РС-Перник, „Емекс Строй” ООД,
представлявано от управителя Е. В. М. е продало на А. В. Г. УПИ, представляващ
дворно урегулирано място с площ 1172 кв.м в землището на с. В., община Перник,
обл. Перник и означено по скица като УПИ XIX-174 в квартал 21 по плана за
регулация и застрояване на село Витановци, община Перник, утвърден със
заповед № III-732/15.10.1973г., при подробно описани в нотариалния акт граници,
заедно с всички строителни книжа за бъдещ строеж, включително и
инвестиционен проект за сумата 2 530 лева, която сума, според посоченото в
нотариалния акт, Е. В. М. заявил, че дружеството – продавач е получило изцяло от
купувача. Според отразеното в нотариалния акт, данъчната оценка на продавания
имот, към датата на продажбата, е в размер 2 256,60 лева
На 30.04.2015г. с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 140,
том I, рег. № 4002, дело № 135/2015г. на нотариус с рег. № *** на НК и с район на
действие РС-Перник, „Емекс Строй” ООД, представлявано от управителя Е. В. М.
е продало на А. В. Г. поземлен имот с идентификатор № 55871.515.6256 по КККР
на гр.Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г., съгласно скица на
поземлен имот № 152557/15.04.2015г. на Службата по геодезия, картография и
кадастър гр. Перник, с площ на имота 1705 кв.м, с адрес и находящ се в землището
на гр.Перник с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване ниско застрояване до 10 метра, при подробно описани в
нотариалния акт граници (съседи), с номер по предходен план 16256, кв.68,
парцел 5, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 55871.515.6256.4
със застроена площ по доказателствен материал 518 кв.м, а по скица - 568 кв.м,
брой етажи 1 и предназначение: сграда за битови услуги и заедно с всички
подобрения и оборудване за сумата 227 000 лева, която сума, според отразеното в
нотариалния акт, Е. В. М. заявил, че дружеството-продавач е получило изцяло от
купувача по банков път. Посочено е в акта, че данъчната оценка на имота, към
датата на продажбата е 226 937,40 лева.
От приложената справка от база „Население“ (ЕСГРАОН) от 16.04.2020г. се
установява, че А. В. Г. е неомъжена.
В първоинстанционото производство е допусната и приета съдебно-
техническа оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж.А. Ц..
Експертът инж. Ц., след като се е запознал с материалите по делото, извършил е
оглед на имотите, използвал сравнителна методика и метода на вещната стойност,
прилагайки и действащите стандарти за оценяване в България (БСО) е изчислил,
че имотът с идентификатор № 5587.515.6256, заедно с построената в него сграда с
идентификатор № 5587.515.6256.4, състояща се от две части-хале с метална
конструкция и навес, намиращи се в гр. Перник, кв.Изток, е с пазарна стойност
261 625 лева, към 30.04.2015г.-датата на придобиване на имота от А.Г.. Посочено
е, че другият имот-УПИ XIX-174, в кв.21 на с. Витановци, към 30.04.2015г. е с
пазарна стойност 10 550 лева.
В откритото съдебно заседание при ОС-Перник инж. Ц. е обяснил, че е
оценил терена на първия имот според неговото предназначение, като не е
разглеждал съседните имоти. Посочил е, че използваната сравнителна методика,
отразява състоянието на пазара в момента на изготвяне на оценката, а вещната
6
стойност отразява стойността на сградата, към момента на изготвяне на
експертизата. Обяснил е, че по този начин е определил стойността на имотите към
датата на придобиването им от Г.. Уточнил е, че стойността в размер 261 625
лева включва не само парцела, но и сградата.
Според допълнителната съдебно – техническа оценителна експертиза,
изготвена от инж. Ц. на база справки в АВп-Перник (сравнителна методика),
пазарната стойност на имота с идентификатор № № 5587.515.6256, заедно с
построената в него сграда с идентификатор № 5587.515.6256.4, състояща се от две
части-хале с метална конструкция и навес, намиращи се в гр. Перник, кв.Изток по
метода на сравнителната стойност, към 30.04.2015г. е 218 600 лева. По отношение
на втория имот-този в с. Витановци, вещото лице е посочило, че не е открило
пазарни аналози, поради което и не е определило такава стойност. Обяснило е, че
проверката в АВп-Перник обхваща период от шест месеца преди датата на
процесните сделки.
В откритото съдебно заседание вещото лице инж. Ц. е посочило, че при
първата съдебно-оценителна експертиза за да определи пазарната стойност на
имотите е използвал и офертни аналози, а при изготвянето на допълнителната е
използвал аналози по осъществени сделки, вписани в АВп-Перник, като за първия
имот е открил два пазарни аналога за осъществени сделки и на тяхна база е
определил пазарната стойност към 30.04.2015г. на този имот.
По повод направеното от ответницата възражение за придобиване по давност
на процесните имоти в първоинстанционтото производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят А. К. Р. твърди, че познава А.Г. от 1990г. и са в приятелски
отношения. Сочи, че знае, че тя е придобила през 2015-2016г. недвижим имот-
сервиз, като бил ходил многократно в имота. Поддържа, че сградата била
автомобилен сервиз и след като А. го придобила продължила дейността, като
имало периода, в които отдавала имота под наем. Твърди, че не му е известно кой
плаща разходите за ток, вода и текущи ремонти за имота. Свидетелят сочи, че А.
е придобила и дворно място в с. Витановци, което било близо до кметството,
както и че ответницата ангажирала хора за косене и почистване на имота и се
стараела същият да е в приветлив вид.
Свидетелят М. С. М. твърди, че познава А.Г. от 2014г. и му е известно, че тя
е придобила автосервиз в кв. Изток през 2015-2016г. Сочи, че в началото там се
ремонтирали някакви микробуси, а сега било сервиз за ремонт на автомобили,
като твърди, че А. осъществявала дейност в сервиза самостоятелно. Свидетелят
сочи, че му е известно, че А. е придобила и имот в с. Витановци и че имала
намерение там да строи къща.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Претенцията на ищеца е основана на разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.2, т.4 и
т.6 ДПОК, според който текст недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сделките, сключени след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и са
налице посочените в т. 2, т. 4 и т. 6 от същата разпоредба условия.
С оглед установеното диспозитивно начало в ГПК (чл.6 ГПК) не е
7
недопустимо предявяването на отменителен иск по чл.216 ал.1 ДОПК при
посочени от ищеца няколко основания - по т.2, т.4 и т.6. В случай, че ищецът не е
уточнил кое от тях е главно, следва всички основания да се разгледат от съда, като
за всяко се изложат мотиви за наличието или липсата му. Предвид това няма
причина да се приеме, че атакуваното решение е недопустимо по тези
съображения, изтъкнати от жалбоподателя Г..
САС намира и, че исковете са валидно предявени, при наличието на правен
интерес, тъй като в полза на ищеца е регламентирано правото да иска
прогласяването на относителната недействителност спрямо него на всяка
възмездна сделка, осъществена от длъжник с публични задължения, при
условията на чл. 216, ал.1, т.2,т.4 и т.6 ДОПК и сключена след датата на
установеното вземане на държавата. Поради това е обоснован правният интерес на
ищеца, както и допустимостта на постановеното решение по предявените искове.
За да бъдат основателни предявените искове, следва да се установи
наличието на следните предпоставки: възмездна сделка, сключена след връчване
на ответното дружество на заповедта за възлагане на данъчна ревизия, в резултат
на която са установени публични задължения; при сключването на сделката,
даденото от длъжника значително да надхвърля полученото(чл. 216, ал.1, т.2
ДОПК); сделката да е сключена с намерение от страна на продавача-длъжник да
увреди публичния взискател(чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК); сделката да е извършена
във вреда на публичния взискател и да е сключена със свързани с длъжника
лица(чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК).
Анализът на обсъдените писмени доказателства води до категоричния извод,
че спрямо ответника „Емекс Строй” ООД е започнала данъчна ревизия, възложена
с издадената на 04.12.2014г. от НАП – София заповед № Р-22001414002945-020-
01 за възлагане на ревизия за задължения за корпоративен данък и за ДДС, за
която ответното дружество е било надлежно уведомено на 15.12.2014г., чрез
връчването на заповедта на упълномощеното от управителя лице А. В. Г..
Безспорно към 15.12.2014г. ответницата Г. е била пълномощник на действащия
към този момент управител на дружеството и в това си качество е представлявала
последното в ревизионното производство, като е получила заповедта за започване
на ревизията.
Няма спор, че процесните сделки са сключени на 30.04.2015г., тоест след
като дружеството длъжник е било уведомено, чрез пълномощника си Г., за
започналото ревизионно производство. При ревизията са установени публични
задължения на „Емекс Строй” ООД за ДДС, ведно със лихва за забава върху тях,
който ревизионен акт е влязъл в сила. По смисъла на чл. 153, ал.1 ГПК
ревизионният акт подлежи на предварително изпълнение и същият има само
констативно значение по отношение на възникналите ex lege данъчни задължения.
Следва да бъде посочено, че в случая релевантна би била евентуалната отмяна на
РА, но по делото подобни твърдения не са наведени, нито са налице данни за
отмяната му. В решение на ІІ ТО на ВКС, постановено по т.д. 430/2009г., е прието,
че ищецът трябва да докаже факта на връчване на акта за установяване на
публичните взимания на длъжника, а ответникът, че са извършени процесуални
действия по обжалване на съответния административен акт, което се споделя от
този състав на САС. В случая, съдът приема, че с обсъденото съобщение по чл. 32
ДОПК ищецът е доказал, че ревизионният акт е връчен на ответното дружество.
Ответниците по спора, не са твърдели ревизионният акт да е обжалван и по него
8
да е било образувано административно или съдебно производство, нито, че
задълженията по акта са погасени чрез плащане. Предвид изложеното, САС
намира за неоснователно оплакването на жалбаподателката, че не е установено
данъчното задължение с влязъл в сила акт, тъй като тежестта да установи, че
актът е бил атакуван и е налице висящо производство по обжалването му е в
тежест на ответното дружество, а доказателства за такова обжалване не са
представени.
От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК става
ясно, че законодателят е имал предвид като предпоставка за основателността на
специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел
обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на
конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо. С тази цел е
и употребата на определителния член в израза „установяване на публичното
задължение“, а не- на публично или публични задължения изобщо. Този извод
следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК-в
раздел Трети на глава 25-Принудително изпълнение, в която глава, още в първите
разпоредби на чл. 209 ДОПК се уреждат като изпълнителни основания по ДОПК
конкретни актове за установяване на конкретни, публични по своя характер,
вземания. В този смисъл решение № 60122 от 29.10.2021г.по търг.дело №
1256/2020г. на ІІ ТО на ВКС. При това положение, съдът е длъжен да разгледа и
се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за погасяване по
давност на процесните данъчни задължения, установени в тежест на дружеството-
отчуждител на имотите по атакуваните разпоредителни сделки в размер 117
112,46 лева и лихва по чл. 175 ДОПК в размер 45 605,22 лева по конкретния
ревизионен акт от 09.07.2015г. Това е така, доколкото в чл. 168, т.3 ДОПК като
един от начините за погасяване на публичното вземане е уредено именно
погасяването му по давност.
Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичане
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение. Същевременно разпоредбата на чл.
171, ал. 2 ДОПК, урежда така наречената абсолютна погасителна давност, която е
10 години и започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от
спирането или прекъсването на давността.
Видно от ревизионният акт дружеството няма установени данъчни
задължения за 2008г. Въззивният съд намира, че част от констатираните с акта
данъчни задължения за 2009г.за ДДС в размер 9055,67 лева и лихва в размер
5090,75 лева са погасени по давност, тъй като за тях е изтекла както кратката
петгодишна погасителна давност по чл. 171, ал.1 ДОПК, така и абсолютната
десетгодишна погасителна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК - факт настъпил в хода
на процеса, който съдът следва да съобрази, на основание чл. 235, ал.3 ГПК.
Останалите задължения обаче, установени с ревизионния акт-за периода от 2010г.
до 2014г. давността не е изтекла, поради което за тези публични задължения
възражението за изтекла давност е неоснователно.
Процесните договори за покупко-продажба от 30.04.2015г. са акт на
разпореждане с принадлежащо на длъжника „Еммекс Строй” ЕООД имуществено
право, поради което са и годни да бъдат оспорени по този ред от неговите
кредитори, вкл. и от държавата.
9
Въззивният съд намира за основателен иска с правно основание чл. 216, ал.1,
т.2 ДОПК. При разглеждането на този иск следва да се извърши преценка на
равностойността на престациите към момента на сключването на сделките, към
който се поражда вещно-прехвърлителното им действие. Критерият
„равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет
между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са
съпоставими и съответстващи на цените на конкретното имущество през
релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на
платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не
съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна
недействителност. 3а да е налице такава, несъответствието следва да бъде
значително. Според практиката на ВКС не може да бъде въведен единен критерии
относно това, кое е „значително” - нито като абсолютна стойност, нито като
процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е
значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява
във всеки конкретен случай, като съдът следва да мотивира становището си и
именно това становище подлежи на инстанционен контрол (в този смисъл
относно критерия „значително” при съпоставяне стойностите на даденото и
полученото в хипотезата на чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК е решение № 107 от
14.11.2011г. по търг. дело № 742/2010г., ТК, І ТО на ВКС).
В случая с оглед и приетото в цитираната съдебна практика въззивният съд
намира, че даденото от длъжника „Емекс Строй“ ЕООД значително надвишава
полученото, т. е. несъответствието на престациите е значително по договорите,
извършени с обсъдените нотариални актове от 30.04.2015г. Длъжникът е
отчуждил свое имущество на цена, значително по-ниска от действителната -
продажната цена 2 530 лева, уговорена в договора за продажба, извършен с
нотариален акт № 139/2015г., е по-ниска близо 5 пъти от действителната пазарна
стойност –10 550 лева, което безспорно води до значителна нееквивалентност на
престациите. Такова значително несъответствие между даденото и полученото
съществува и в другия договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт
140/2015г., с който „Емекс строй” ООД в качеството си на продавач е продало
свой недвижим имот на стойност 261 625 лева, а е получило като насрещна
престация сумата 227 000 лева., която представлява 86,77 % от действителната
пазарна цена на този имот. Няма основание изводите на вещото лице Ц., изготвил
първоначалната съдебно оценителна експертиза, според които пазарната стойност
на този имот към датата на продажбата е 261 625 лева да не бъдат възприети. Тези
изводи са съобразени, както с физическото състояние на втория продаден имот,
представляващ земя и сгради и са основани на използването на сравнителната
методика чрез офертни аналози, на метода на вещната стойност,
т.нар.амортизирана възстановителна такава, включваща стойност на земята,
разходи за проектиране и други съпътстващи разходи, стойност на сградата,
стойност на инфраструктурата, разходи за финансиране на строежа, печалба от
разработването, маркетингови разходи, както и на действащите стандарти за
оценяване в България. Въззивният съд намира, че няма основание да се възприеме
друга пазарна стойност на този имот, с който длъжникът се е разпоредил,
изхождайки единствено от метода на пазарните аналози, без да се държи сметка за
вещната стойност на същия.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че по делото не
10
е установено намерение за увреждане-чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК. Намерение за
увреждане би липсвало, ако получените от продажбата на имотите парични
средства, постъпили по сметка на „Емекс Строй” ООД са послужили за
погасяване на задълженията към държавата, тоест са послужили за задоволяване
на възникналите нужди от парични средства. Това обаче не се твърди по делото,
нито се установява. Не се установява и, че процесните сделки са извършени за
обслужване на търговската дейност на дружеството. Отделно от това, няма спор, а
и от данните от търговския регистър се установява, че след като на 15.12.2014г.
заповедта за възлагане на ревизия е връчена на пълномощника на ответното
дружество, на 12.05.2015г. или по-малко от две седмици след датите на
атакуваните сделки, съдружниците в дружеството са продали дяловете си на трето
лице и правноорганизационната форма на дружеството е променена от ООД на
ЕООД. Въззивният съд е на мнение, че изложените обстоятелства са достатъчни
за да се приеме за доказан субективният елемент-намерението на длъжника
„Емекс строй” ООД, като продавач по сделките, да увреди държавата с
отчуждаването на процесните активи, лишавайки кредитора от възможността да
насочи публично изпълнение към тези активи. Относно съдържанието на
понятието намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на чл. 216, ал.1, т.4
от ДОПК в решение № 140 от 27.05.2020г. то търг.дело № 3106/2018г., на І ТО на
ВКС и в решение № 27 от 28.02.2013г. по търг.дело № 410/2012г. на II ТО на ВКС
е прието, че самото намерение за увреждане(animus nocendi) като факт е мисъл и
желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със
съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията
на кредиторите (чл. 133 от ЗЗД). Следователно като вътрешно мисловно –
емоционално състояние на длъжника, респ. на неговите управителни органи, то
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи
след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е
такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по - често следва това да
стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от
преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение за
увреждане. В случая, след като по делото се установи безспорно, че ответното
дружество е длъжник по публично задължение, съгласно ревизионен акт от
09.07.2015г., който като необжалван е влязъл в сила, че двете разпоредителни
сделки са извършени след като на дружеството длъжник, чрез пълномощник, е
връчена заповедта за възлагане на ревизия и се установи, че длъжникът е сключил
тези сделки с намерение да увреди публичния взискател, то и искът по чл. 216,
ал.1, т.4 ГПК е основателен.
Основателен е и третият, предявен от НАП иск с правно основание чл. 216,
ал.1, т.6 ДОПК.
Посочи се вече, че с разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК е уредена
правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни
спрямо нея възмездни сделки с имуществени права на длъжника, сключени от
него след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения и с които се уврежда нейния интерес за
удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник, извършени
11
са във вреда на публичните взискатели и по които страна е свързано с длъжника
лице.
В случая, както вече се посочи, „Емекс строй” ООД е длъжник с установено
публично задължение. След датата на връчване на заповедта за ревизия
длъжникът е извършил двете процесни сделки. САС намира за установено, че тези
сделки са във вреда на публичните взискатели, тъй като в резултат на тях се е
стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от който
публичният взискател следва да удовлетвори установените при ревизията
публични вземания, а получената при продажбите сума може да бъде укрита или
изразходвана. Въззивният съд намира за безспорно установено и, че страна по
сделките е свързано с длъжника лице, доколкото купувачът по сделките не само
притежава пълномощно от управителя на дружеството, но и както към датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, така и към датата на сключване на
процесните договори, е бил в трудово правни отношения с „Емекс строй” ООД - §
1, т.3, б. „б“ от ДР на ДОПК. По приложението на чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК е
формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която,
увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав
на уреденото в чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК основание за относителна
недействителност и е налице във всички случаи, при които, в резултат на
извършената разпоредителна сделка между свързани лица, се препятства или
затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от
имуществото на длъжника.
Неоснователно е направеното от ответницата Г. възражение за погасяване по
давност на предявените искове. Исковата молба на НАП, с която
първоинстанционният съд е сезиран с исковете по чл. 216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК
против „Емекс Строй“ ЕООД и А.Г., е изпратена до съда по пощата на
29.04.2020г., което обстоятелство е удостоверено от съдебен служител.
Процесните сделки са извършени на 30.04.2020г., поради което предвиденият в
закона 5 годишен давностен срок за погасяване на исковете не е изтекъл.
По отношение на направеното от ответницата А.Г. възражение за
придобиване на процесните имоти по давност, въззивинят съд, след като съобрази
съдебната практика по приложението на чл. 135 ЗЗД и на чл. 216, ал.1 ДОПК,
включително и задължителната такава, намира, че дали имотът, предмет на
разпоредителната сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е
предмет на исковото производство, а на изпълнителното такова. Предвид това,
съдът намира, че това възражение-за придобиване на процесните имоти по
давност, не следва да се обсъжда в това исково производство.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателката А.Г. следва да бъде осъдена да
плати на въззиваемия ищец юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023 от 21.05.2021г., постановено по гр.дело №
12
214/2020г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. В. Г. да плати на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13